Силата на доброто. Общата и частната етики. Разширяване на съзнанието.

 Силата на доброто

Живата етика, свързана с висшето "аз" е не ограничител на поведението, а източник на енергия и вътрешно пробуждане към труд. Но трябва да знаем, че не винаги трудът води до повишаване на нравствеността.  Иначе образец на добродетел би било мулето /вариант - оседланият мъж/ . А силната и постоянна връзка с висшия кармичен егрегор включва толкова силен енергиен поток, че човек не може да не се труди.

 Общата и частната етики

Децата са малки екзистенциални философи.  За тях общите разсъждения са безсмислени,  тъй като те винаги извършват конкретен избор и изработват конкретни нравствени оценки.  В същото време възпитателите са склонни към общи

разсъждения от типа  "трябва да бъдете добри",  които са трудно приложими към даден конкретен случай. И у детето се изработва отношение към етиката като към демагогия или безсмислена дрънканица. В такива случаи етичният канал се затваря.

Затова с децата трябва да се обсъжда само частната етика. Трябва добре да помним, че няма добри и лоши деца. Има добри и лоши постъпки и непостъпки, които трябва

да получават нравствени оценки.  Непостъпката е съзнателно или несъзнателно отхвърляне на реалността,  стесняване на съзнанието.  Ако бабичка помоли дете да я преведе през улицата до другия тротоар, а то откаже - това е постъпка; но ако детето види, че бабката се спъне и падне, и я отмине -това е непостъпка.  

Разширяване на съзнанието

Един от главните проблеми на възпитанието е разширяване на същностното детско съзнание.  Детското същностно съзнание е онова,  което детето познава от своя личен опит, а не само от думите на възрастните. То е онова, което ръководи неговите постъпки.

 Как изглежда справедливостта в следните ситуации: силен - слаб, съобразителен - 

глупав, талантлив - бездарен? Как може да бъде утешено дете, у което започват да се оформя комплекс за малоценност? Съмнителни компенсации от рода на превключване на вниманието  "забрави за това,  ето ти бонбонче!" -  не решават проблема. Този проблем има само едно решение -  да бъде разширено същностното съзнание.  Нека детето се убеди, че всички могат да се ползват от плодовете на таланта, само неговия "собственик" няма това право. Неговата съдба са мъчителни колебания и съмнения, раздразнение и постоянен труд. То трябва да знае, че умният е умен само в тесни граници. Че славата е дим, че завистта е мъчителна отрова, и че най-доброто възнаграждение винаги идва отвътре, от висшето  "аз" и е достъпно за всеки, независимо от равнището на таланта и развитието му.

Наистина не е добре, когато родителите проектират върху детето си своите комплекси и фрустрации. "Нека детето ми да постигне всичко,  което аз не успях!" -  няма нищо по-ужасно и по-безнравствено от това. Детето притежава своя душа, която най-добре знае към какво да се стреми.

Светът не е устроен справедливо или поточно,  той е справедлив,  но на много по-висше равнище от онова, което виждат родителите и техните деца. И единственият начин да помогнем детето да не си състави лъжлива картина на света,  е разширяване на неговото съзнание.

Авесалом Подводни