За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия

За да разберем кой бе кардинал Лучани или папа Йоан Павел Първи и защо бе отровен, трябва да се върнем доста назад във времето, когато Ватикана става част от мафията чрез структурите за пране на пари IOR , Banco Ambrosiano, на масонските ложи, преди всичко Р-2 и нейните шефове Джели, Калви, Марчинкус и Синдона.     Началото най-вероятно е поставено с договора между папа Пий XI и Мусолини от 1929 г., който узаконява съвременното богатство на католическата църква. Тогавашния папа продава църковните права срещу колосално количество пари, същите, които са прокълнати от религията. Вместо нея се появи огромна машина за пари. За тази цел Пий XI създава Специалната администрация. Той назначава за неин шеф Бернадино Ногара, конвертиран ционист, който поискал от папата позволение да се разпорежда с богатството като банкер, т.е., без съображение със законите на църквата. При тези условия той обещава да прави пари за Ватикана. Така през 1929 г. Ватикана става финансов консорциум с активни спекулации на международните пазари, пране на мръсни пари, криене на данъци и т.н. Спекулациите в навечерието на войната позволяват на Ногара да увеличи неимоверно парите на Ватикана.    През юни 1942 г. цялата собственост - движима и недвижима на Ватикана излиза на борсовия пазар със създаването на IOR (Институт за църковни дела) , един вид банката на Ватикана. Чрез неа даренията на вярващите не са използвани според техните чисти намерения, а за борсови спекули.     През същата година Мусолини, в условията на Втората световна война изключва Ватикана от плащането на такси върху дивиденти, т.е. върху капиталистическия приход.Ногара и наследниците му използват IOR като безданъчна зона в Рим. Самият Ногара е пенсиониран през 1954 г. и умира 4 години по-късно, след като е успял да осигури непоклатимост за "златния телец" във Ватикана, чийто бог стават парите, а закон - печалбата.    По тази причина "корпорацията Ватикана" не се съгласява с искането на италианската държава от 1967-68 г. фискалните улеснения, дадени им от Мусолини да бъдат отменени и да почнат да плащат данъци като всеки друг. Започва сериозен сблъсък с държавата. Ватикана прибягва до шантаж и заплаха за цялата икономика със срив,ако хвърли акциите си на пазара. Но държавата не се поддава на този блъф и Ватикана поискали отсрочка, за да могат междувременно да намерят резервен маршрут за капиталите на "църквата на бедните". Но следващият папа - Павел VI има сериозен проблем и потърсил помощ от Горилата и Акулата.    Горилата е Пол Марчинкус, роден в Чикаго, градът на Ал Капоне. Той доказва, че не пада по-долу от него. В Милано е личен приятел с Паскале Мачи, частен секретар на Павел VI. За да може да извърши деликатната нелегална маневра и да изнесе богатството на Ватикана най-вече в САЩ, папата прави Марчинкус свой личен бизнесмен. Но тъй като Горилата няма никакъв опит в тази област, той назначава за свой помощник Акулата, или Микеле Синдона, член на мафията. Напълно корумпиран и безчовечен, Синдона е родом от Сицилия и практикува омертата - законът на безмълвието, в неговото сицилианско решение - убийството, като "естествен начин" за гаранция на продължаване на бизнеса.    В Милано Синдона вече е показал качества за местене на пари в и извън Италия без да занимава с тях данъчните. Той е бил директор на много компании, свързани според неписания закон на големите световни мошеници "най-добре се краде от банка, ако се купи една банка". Естествено, с чужди пари.    За Синдона по онова време казват, че неговото лице е мафията, а силата - свободната масонерия. Това отговаря на истината. Ложата е Propaganda Due или Р-2, чиито велик майстор бе Личо Джели. Това е секретна и нелегална ложа, която подмолно и всеобхватно контролирала целия живот в Италия, правителство, служби, армията. В Милано кариерата на Синдона тихо се подпомагала от Личо Джели. В замяна Синдона организира своите банки, които трябвало да умножат съдържанието на куфарчетата на масоните от Р-2 .
  Чрез езотеричния кардинал Бертоли , Джели успява да получи достъп до Ватикана. Той обядвал с Пол Марчинкус, имал е аудиенции с папа Павел VI, поддържал приятелство с кардиналите Баджо, Касароли и адвоката Умберто Oрталони. По този начин от мафията към банката и от банката към масонската ложа Ватикана има трасиран път.     Трупането на капитали е благословено от Павел VI, но финансовите далавери на Ватикана довеждат Италия до остра криза в началото на 70-те години.    Тогава до Ватикана приближава нова акула - Роберто Калви. Станал асоцииран директор на Banco Ambrosiano в Милано, той бива запознат с Пол Mарчинкус през 1971 г., който междувременно е бил повишен в епископ. Така Калви се включва в клана на богоизбраните ватикански финансови мошеници. Banco Ambrosiano става мощен център за пране на пари, трансфер на валути и всякакви спекулации. Реално Ватикана е собственик на цялата тази пералня. И логичното става - този силен тим от мошеници започва да трансферира от ватиканските към своите сметки, сметки на приятели и кръстници.    Започва да се появява дупка. По свои канали в акцията се включват ЦРУ, ФБР, Интерпол. Накрая се усещат и италианските данъчни власти. Р-2 се налага да работи все по-усърдно при растящите нужди на Ватикана и Banco Ambrosiano. Шантажът и корупцията се придружават от добре познатото "италианско решение" - елиминация или убийство на магистрати, узнали твърде много.    Но рано или късно идва момента, когато някой обикновен банков чиновник или акционер открива дупката.    През 1972 г. вече има един човек, който вижда всичко това много ясно. Това е кардинал Албино Лучани. За него не е тайна, че Banco Ambrosiano е перачница на мръсни пари от търговия с наркотици, оръжие, малолетни деца и други подобни мръсотии.     От всички венециански епископи само Лучани се е осмелил да протестира. Той прави свои проучвания и узнава, че с позволението на Павел VI Пол Марчинкус е продал католическата банка на Венеция - Banco Cattolica del Veneto, на Роберто Калви без знанието на епископите в провинцията. Лучани отива в Рим за да протестира, но там попада на Марчинкус, който просто го изпъдил.     През 1973 г. секцията на Държавния департамент на САЩ по криминалистика и рекет открива, че със съгласието на Павел VI Ватикана иска да продаде пакет от фалшиви облигации с номинал 1 милиард долара. Отново намесен е Марчинкус , а пръв съучастник е Синдона. Ватикана упорито отрича , но това е без значение.    Но даже сумата от 2 милиарда долара не спира фалита на Franklin bank  в САЩ през 1974 г. Това е един от най-големите банкрути за времето си. Федералните фондове губят милиарди депозити в тази банка. Точно тогава инспекторите откриват, че банковата ватиканска империя на Синдона е фалшива. Марчинкус и Калви наблюдават затъването на Синдона. Правят големи заеми в други големи международни банки  под благословията на Ватикана, с които рефинансират Ambrosiano и я оставят на международния пазар. В замяна на това Марчинкус получава по-високи дивиденти от тази банка. Реално през 1978 г. Калви вече  е на ръба на бръснача. През месец август той бива притиснат от много страни. Империята му е пред разпад. Точно тогава той заминава за Южна Америка, където и Личо Джели търси спокойствие , докато техният съратник Синдона трепери в затвора на Ню Йорк да не бъде екстрадиран обратно в Италия.     Реално продължава да ги свързва една точка - Марчинкус, който продължил да е шеф на ватиканската мафия. В случай и на негов провал, това би означавало затвор, самоубийство или фалит за всеки от тях .     Появата на кардинал Албино Лучани на папския престол във Ватикана като Йоан Павел Първи става по време на кулминацията на престъпната дейност там на масоните от Р-2 и банкерите. Те трябвало на всяка цена да му попречат да рови в банките.    Когато кардиналите на Конклава избират Лучани през август 1978 г. , на трона стъпва един почтен и некорумпиран папа, който неизбежно трябва да влезе в конфликт с мафията на Ватикана. "Пазарните сили" от ватиканските мошеници са щели да бъдат елиминирани от Лучани. Сред тях  са кардиналите Вийо и Марчинкус, в комплект с банкерите Синдона и Калви, всички членове или асоциирани с ложата Р-2 и нейният шеф Личо Джели.    От гледна точка на мафията, този сблъсък е трябвало да се предотврати на всяка цена. Трябвало е да се извърши перфектно убийство. Присъдата на Йоан Павел Първи е била прочетена .
    През 33-те дни на своето управление Албино Лучани си спомни как свещениците и бедняците от неговия предишен диецез бяха ограбени от миланската и ватиканска мафия, когато Католическата банка на Венеция бе продадена. Той си спомня и за други неща, които са му казани от неговия приятел кардинал Бенели и си е давал сметка, че трябва да изчисти тези авгиеви обори.    Но неговите противници са на точно обратното мнение и започват да заговорничат. Как се стига до това престъпление ? Нещата вече са изяснени.    В неделя, 27 август 1978 г. Лучани помолил Вийо да продължи изпълнението на функцията държавен секретар за още известно време. Това всъщност е било тиха заплаха. Чрез нея Лучани продължава да държи под наблюдение своите врагове, докато се е подготвял за финален удар. Папата нарежда на Вийо незабавно да започне разследване на всички финансови операции на Ватикана. Трябвало е да се провери всеки департамент, конгрегация и секция.     Новият папа казва на секретаря си , че след като разгледа доклада му, ще реши какво да прави по-нататък.     До средата на септември 1978 г. Лучани искал да въведе ред в къщата си. Ватиканската банка е била пред пълно разобличение. Професионални банкови експерти е трябвало да разкрият всички кражби, измами и всякакви престъпления,извършени под прикритието на Ватикана.     За капак избухва и нов скандал. Той се сдобива със списък , в който личат имената на 121 члена на Римската курия - членове на масонската ложа. Сред тях са Вийо, Касароли, Баджо, Марчинкус и дори секретарят на папата Мачи. Шапката над всички тях е държавния секретар Вийо.     Йоан Павел Първи е имал сериозно намерение да се справи с тази престъпна клика, което е лоша новина за Роберто Калви, който неминуемо затъва, ако падне и неговия покровител Марчинкус. Ако по някакво чудо Лучани е могъл да умре, преди да освободи Марчинкус, тогава Калви би спечелил време за маневри. Затова той се обръща към шефа на Р-2 Личо Джели, който го успокоил : "Проблемът може да бъде и ще бъде решен".     Още двама души са в същото положение. Микеле Синдона - заплашен с екстрадиране в Италия и кардинал Коди, застрашен от разследване за злоупотреба с фондове в своя диецез. Фактът, че той е изпрал стотици  милиони долари чрез Ватиканската банка за Павел VI и римските епископи, едва ли би го оправдал пред моралния трубунал на Лучани.     Те също желаят да се случи чудо, според максимата : "Когато един папа умира, с него умират всички тайни, освен ако неговият наследник не пожелае да го наследи и в тази област".     Синдона, Марчинкус, Калви, Коди ... До 28 септември 1978 г. всеки от тях би загубил много, ако Йоан Павел Първи можеше да осъществи това, което е замислил. Други пострадали от това са щели да бъдат Личо Джели и Умберто Ортолаци. Евентуалната загуба на Калви е загуба на техния основен ковчежник.     До същата тази дата още едно име бива прибавено към тези , които биха загубили всичко в случай, че акцията на Лучани бе доведена до успех. Това е кардинал Жан Вийо, държавният секретар на Ватикана.    .... Сутринта след лека закуска с кафе и кроасан, Албино Лучани е на своето бюро в 8 часа. Работата не чака. Датата е ... познахте : 28  септември 1978 г. След сутрешните си аудиенции папата е имал среща с кардинал Баджо. На дневен ред са били няколко въпроса.     Първият - Лучани е решен да отстрани кардинал Джон Коди от Чикаго. Баджо е доволен от това. Но след това идва голяма изненада за него - Венеция е без патриарх и папата предлага това място на ... самия Баджо .     Лучани има няколко причини да отстрани Баджо от Рим и да го прати във Венеция. Едната от тях е в списъка на масоните, където Баджо фигурира с масонското име "Себа", номер в ложата 85/2640, приет на 14 август 1957 г.     Срещата между папата и Баджо е била много остра, с гняв и разочарование от страна на Баджо и спокойствие откъм папата .
   Друга важна среща през същия ден е имало в края на следобеда, след 2 телефонни разговора. Първият е с кардинал Феличи, който е в Падуа, а вторият - с кардинал Бенели. Папата казва на Феличи за трудния разговор с Баджо, чиито отказ да приеме мястото във Венеция го е изненадал. Папата казал на Бенели и за второто назначение, предстоящо да бъде съобщено - на държавния секретар Вийо същата вечер.     Малко по-късно папата и Вийо пият заедно чай. Лучани говорел за Ватиканската банка, при положение, че вече е бил изучил отчетите, както и е имал среща с Марчинкус. Папата наредил на Вийо незабавно да отстрани Марчинкус, и то още на следващия ден. Той е трябвало да бъде заменен от ключовата фигура на Ватиканския финансов трибунал монсеньор Аббо - почтен и принципен човек.    След това папата имал намерение да се разправи с цялата мафия на Марчинкус, с Banco Ambrosiano, Синдона и Калви.    Кардинал Вийо посрещнал думите на Лучани без коментар. Мълчанието е тайната на оцеляването във Ватикана и той го е знаел добре. Папата му казва, че новият държавен секретар ще е Бенели на мястото на самия Вийо. Отговорът бил само : " Мислех, че готвите Касароли на мое място." Лучани признал, че е имал такива намерения, но са се появили някои резерви относно политиката му спрямо Източна Европа. Вийо остава привидно равнодушен. Когато техният разговор завършил било почти нощ.     След всичките тези решения папата искал да говори по телефона с кардинал Коломбо от Милано. Но Лоренци, неговият секретар казва, че Коломбо не може да бъде открит до 20:45 ч.    В 21:30 ч. Йоан Павел Първи казва на своя секретар - Buona notte. A domani. Se Dio vuole. Но Господ пожелал повече от своя слуга.     Кардинал Вийо също телефонирал на няколко места във въпросната вечер. На Марчинкус ? Несъмнено. За мафията въпросът вече е решен. Спрямо папата трябвало да бъде приложено "италианското решение" - ликвидация, ако искали да избегнат затвора или самоубийството. Трябвало е да го убият по такъв начин, че да не се разбере. И статуквото на корупцията да продължи да съществува и след неговата смърт.     Най-ефективният начин да се убие един папа е да бъде отровен. Отровата обикновено не оставя външни следи. Има поне 200 такива "лекарства". Едно от тях е digitalis. Онзи, който е трябвало да убие папата, със сигурност е отлично запознат с процедурите във Ватикана.Той е знаел, че независимо какво се мисли, след смъртта на папата няма да има аутопсия или ако има някакви външни признаци, те ще бъдат заличени. За конспираторите основното е да няма аутопсия на починалия.     Но както всеки знае, перфектно убийство няма, даже и по филмите.    Силата на ложата Р-2 е такава, че тя може да наложи своята измама на журналисти, полиция и публика. Рано или късно идва Видов ден, но дотогава тя вече е "древна история" и съмненията позволяват на всеки да се приддържа към своя версия.    Убийството на Йоан Павел Първи е трябвало да има всички характеристики на масонско убийство, като смъртта му бъде представена като естествена. Това е едно от най-големите престъпления на 20-ти век според мен.    Първото съобщение е било, че папата е взел погрешно свръхдоза от своето лекарство след разговора с кардинал Вийо. Самият Вийо заявил : "Това, което стана, е трагичен инцидент. Папата е взел свръхдоза от своето лекарство."    Но никой не е вярвал, че папата е сбъркал дозата си. Обяснението е смешно - как са разбрали какво е глътнал без аутопсия ?! Това е невероятно. Лекарството на Лучани Effortil не може да бъде причина за внезапна смърт, ако дозата е двойна или тройна.