неделя, 28 май 2017 г.

Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 1


Какво е събирателна точка (СТ)?
Предполага се, че повечето от нас са чели Кастанеда...
Тя е фокус на възпиятието, обединяващ външните и вътрешни еманации и т.н и т.н.
Възможно ли е да излезем от интерпретационната си система (познато-приемане-непознато-отричане)? Можем ли да съберем огромната налична информация, интерпретирайки я практически?
Асемблиращата (събирателна, монтажна) точка е до голяма степен загадка за нашето осъзнаване.
Основната “хитрост” на нелинейното мислене е, че предизвиквайки следствията, можем да творим първопричината (и да ги комбинираме произволно, разбира сеJ).
И така – малко теория.
Събирателната точка /СТ/ има здраво фиксирано положение в енергийното тяло на човека. Тук елементите на сензорния поток оформят определена структура, където се извършва извличането на едни сензорни данни и пренебрегването на други. Перцептивната „картина на света" възниква именно в това преплитане на енергийните влакна и е резултат на нашата психическа дейност.  
Като уникален елемент на пашкула фокусира всички излъчвания - и външни, и вътрешни - тук се събират „нишките" отвсякъде, и отвътре, и отвън. СТ не просто поема в себе си външните излъчвания, но и се движи към тях чрез множество светещи снопчета. Раз­делянето на импулсите на визуални, аудиални и т.н. става чак след като нишките са събрани и в съответствие със стереотипите, присъщи на нашия перцептивен апарат.

На биологично равнище фиксацията й е заповед на Орела; на психо-социално – резултат от обществен консенсус. Изместването й предизвиква промяна на общия режим на енергообмена на субекта с външното поле, като всяка определена позиция на СТ активизира едни или други полеви структури.
Двете най-важни точки на стабилността на нашата енергийна форма - събирателната точка отзад и „пролука­та" на фронталната пластина на „пашкула", се намират във фино равновесие и по този начин осигуряват нашата безо­пасност и неизменчивост. Хомеостазата на нашия „аз" е най-вече психоемоционална и биохимична. Природата на нашето енергийно тяло се е погри­жила добре за неговата стабилност.Трансмутацията на фи­зическото тяло е сериозна опасност за изпитателя, дори само защото категорично налага разрушаването на опазващата ни от промени хомеостаза.Ригидността й е поддържана от: всеобщия консенсус; затвърдената себепредстава, проекцията ни в представата на околните за нас и в трите ремъка (чувството за собствена значимост /ЧСЗ/, жалостта към себе си и страха от смъртта).
Един от аспектите на трансформацията е не само промяна на режима на възприятие /обикновено плаващо и трудно за фиксация от първо внимание/, а получаване на нова стабилност. Обемът на натрупаната лична сила определя вектора на преместване на СТ и отразява огледално нивото на безупречност на всеки един от нас.
Между СТ и пъпната „пролука" минава атавистичен енергоканал, прокаран още в предродилния период на съзря­ването на съществото. Докато зародишът расте, СТ все повече се оформя енергийно и в същото време постепенно се отдалечава от пъпа към гърба на плода и чак след раждането се оказва между плешките му. Съществуването на този атавистичен енергоканал води до това, че всяко колебание на СТ се отразява на формата и размерите на пъпната „пролука", като отклоняването на СТ от цен­тралната траектория на канала непременно довежда до увеличаване на размерите на „пролуката" на фронталната пластина. Биофизичните последици от това състояние са: рязко се увеличават загубите на енергия, понижава се тонусът, влошава се имунитетът на организма, бързо се увеличава психическата слабост, която може да прерасне в неврози и психози. Общото намаляване на имунитета провокира възникването на най-различни соматични заболявания, като се стига и до онкологични.
Егоистичните установки могат да ни накарат отново и отново да преживяваме отрицателни емоции от един и същ характер, като по този начин посте­пенно изтласкват събирателната точка към десния край на „вдлъбнатината" й. СТ деформира „пролуката", организмът започва да губи енергия, а онези отрицателни емоции, които преди това са се подхранвали единствено от самовлюбеното ни его, придобиват почти физиологи­чен характер - стават досадни и мъчителни като чисто фи­зическа болка.
При психоенергийната транcформация на тялото финото управляване на всички психоемоционални механизми е абсолютно необходимо, за да се удържи събирателната точка в центъра на „човешката ивица", или естествената траектория на изместването.
Именно за това толтекските магове обръщат голямо внимание на така наречения „път на воина" или „безупречността". Психоемоционалният контрол, култивиран в обичайната позиция на събирателната точка, води до двояк резултат. Първо, чрез тази практика се привиква към абсолютно необходимите безстрастие и предпазливост, необходими в другите светове на възприятието, и второ - правилното положение на събирателната точка в центъра на „вдлъбнатината", т.е. правилната позиция за старт. Нещо повече, при непрекъснатото практикуване на “безупречност" събирателната точка проявява тенден­ция леко да се потапя в повърхностните пластове на пашкула. В това ново положение тя непрестанно получава увеличен приток на енергия от съседстващите с нея излъчвания. Резултатът е забележимо повишаване на енерготонуса на организма - личната сила.
Лесно е да се досетим, че постоянното практикуване на безупречност неизбежно оказва именно такъв ефект върху СТ.
Спирането на вътрешния диалог е универса­лен тригер за изместването на СТ. Ако спирането e постигнато, ефектът винаги е рязък и ясно забележим. Егоистичните установки просто спират да рабо­тят, защото СТ се оказва сред излъчва­ния, които нямат подходящ материал за тях. Този вътрешен вакуум понякога дори се усеща като че тялото e увиснало във въздуха, като загуба на тегло.
Сънуването е много по-бърз начин за изместванe на събирателната точка. Рязкото изчезване на отделни егоистични базални мо­тиви и поведенчески установки обаче може да провокира ексцентрично, от гледна точка на обикновените хора, и дори асо­циално поведение. Сънувачите минават през трансформацията така да се каже с взрив и във върхови моменти на психически промени са непредсказуеми, затова социума не ги обича и те му отговарят със същото. Обикновено сънувачите са затворени и предпочитат самотата.
Съсредоточаването на вниманието върху дишането или върху енергийното тяло е метод, който се отнася към техниката на „не-правенето". В този смисъл той е близък до практиката на сънуването. Но така или иначе, и в този случай механизмът на егото губи материа­ла, с който е свикнал и блокира.
Късайки последователно „веригите" на своя его­истичен апарат, вие в крайна сметка можете дотолкова да отслабите навиците му на реагиране, че без съзнателно усилие от ваша страна СТ да ви отнесе в други светове на осъзнаването. 


Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/


Превод и компилация: aya
http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.