Луи Пастьор - един от крупните измамници в медицината

Във всички енциклопедии и медицински учебници са описани «епохалните открития» и «заслуги пред човечеството» на авантюриста Пастьор. С благоговение е описан прославеният пастьоровски опит с овци през 1881 год, заради «блестящата демонстрация пред научната общност по това време, за научната основа на гениалното откритие». Но на малко места може да срещнете описание на последните дни от живота на «великия» Пастьор, който, бидейки на смъртния одър,  се разкаял за съучастието и, образно казано, «анулирал» своите «открития». И наистина, не всеки се представя пред Бог, бидейки отговорен за гибелта на милиони хора. Така «великият» Луи не пожела в последния си час, макар и в собствените си очи да си остане злодей.

Той действително е бил гений, но на фалшификациите, кариеризма, интригите, кoрупцията, в които е бил изобличен още приживе. А медик, което е странно, не е бил. Бил е химик, изучаващ пречупване на светлината в органическите вещества. Биолог става по случай процесите на ферментация на виното, по поръчка на приятели - винопроизводители, където е търсил способи за предотвратяване на болести при няколко винени сорта, и открива, че болестта може да се предотврати чрез загряване (впоследствие методът е наречен пастьоризация). «Основоположник на имунологията» става чрез изказаната налудничава идея за ваксинацията и блестящо доказва своя опит със стадо овце, описан във всички учебници, книги и енциклопедии....
Идеята (да напомним на изоставащите) е, че отслабените (според Пастьор - от топлина и светлина) бацили, въведени в здравия човек предизвикват лека форма на болестта и създават имунитет към сериозни инфекциозни заболявания. През 1881 г. Пастьор "открил" първата изкуствена ваксина в света срещу антракс (по-късно тя безшумно e отстранена от оборот - като негодна, а повече или по-малко надеждна ваксина срещу антракс няма и до днес). И в една ферма за добитък близо до Париж той е демонстрирал нейната ефективност със знаменит опит. 24 агнета получили чудесна ваксина от  "отслабени" с 43 градуса температура бактерии - носители на антракс, същият брой овце били контролна група. След това на всички овце инжектирали бактерии (които пет години преди това са открити от микробиолога Koх), след което неваксинираните овце починали, а ваксинираните оцеляват, въпреки че при тях се появило някакво разстройство на здравето.
Триумфът на Пастьор е пълен. Той бива приет от парламентите и академиите, облагодетелстван е с почести и пари, основава и оглавява известният Пастьоров Институт по микробиология, който се е превърнал днес в крупна световна фармакорпорация... Въпреки това, всички експерименти с овцете, проведени в Русия, Аржентина, Германия, Италия и много други страни, завършили с неуспех, "имунизираните" овце винаги умирали. И още през 1883 г. сподвижниците на Пастьор признали, че по време на известния експеримент Пастьор в пълна тайна прибавя към препарата за антракса за "ваксинираните" овце калиев дихромат - отрова, която с гаранция убива бацили. Но било твърде късно. Голямата политика, официалната наука, капиталът (институтът Пастьор, разбира се, за известно време остава монополист в производството на ваксини, заради което било нужно да се завърти на пълни обороти и машината на фалшификациите).
Научният свят не оставил и камък върху камък от "откритието", но срещу печалбите от "ваксинация" науката е безсилна. През 1885 г. Пастьор "открил" ваксина срещу бяс (много преди откриването на самите вируси), партньорите в правителството започнали масово ваксиниране. А Пастьор, чрез достъп до документи на Министерството на здравеопазването, лично разглеждал всеки смъртен случай, настъпил след ваксиниране, чиито брой през 1886 г. се увеличава сериозно, намирал обяснения (което дори и днес не са се променили - "некачествена ваксина", "нарушаване на условията на съхранение" и т.н.) и ги заличавал от статистическата отчетност. През 1887 г. ваксинаторите "затворили" статистиката. И от този момент до смъртта на Пастьор, който напуска този смъртен свят през 1895, повече не се отваря. Не я отварят и до днес.
Независимо от това, руски, английски и немски учени (включително откривателя на антракса Робърт Кох) са подготвили достатъчно научна база за премахване на тази най-голяма измама в историята на медицината, както и творението на Пастьор - института, наречен на негово име. Само световната война възпрепятства предотвратяването на измамата в международен мащаб и предотвратяването на Пастьоровия институт като най-просперираща фармацевтична компания в света.
Век по-рано войната по същия начин "спасява" група спекуланти начело с непосредствения предшественик на Пастьор - основателя на ваксинациите "доктор" Едуард Дженър. В края на XVIII век английският "доктор" (изобщо не е учил медицина, а според обичая на онова време закупил званието за 17 гвинеи) решава да запише името си в историята с "откритието" на кравешката шарка, ваксинирайки човек, уж предпазвайки го от човешката едра шарка. Няколко години "докторът" безуспешно се молел за отпускане на средства от Академията. Той бивал убедително и задълбочено опровергаван. Провеждат се много експерименти, събран е богат фактически материал, показващ, че ваксинацията не само не предпазва от едра шарка, но и допринася за нея. Но с началото на войните на Наполеон в ХIХ век Дженър изведнъж е признат "спасител на човечеството." Бива основан Дженеровския институт. Ваксинацията е широко въведена в практиката. Все пак - само в континентална Европа, а у дома си британците се постарали да ограничат използването на "откритието" в същия XIX век чрез приемане на закон срещу задължителната ваксинация срещу едра шарка. В резултат на това, дори и през 20-те години, цял век по-късно, заболеваемостта и смъртността от едра шарка в Обединеното кралство е 5-7 пъти по-ниска, отколкото във Франция и съседните държави. Всичко това съвсем малко напомня за науката, а по-скоро прилича на биологична война, успешно провеждана от островната държава срещу Наполеонова Европа. И продължила вече векове - отчасти по погрешка, отчасти от умисъл.
Днес ваксинациите съществуват заради огромните печалби, които носят както на създателите на ваксините, така и на правителствените агенции, провеждащи кампании за ваксинация.