Биоенергийна диагностика: теория

Преди да се появят във физическото тяло, заболяванията първоначално се проявяват на биоенергетично ниво. Нормалното енергийно поле на човека обикновено е гладко, разпростирайки се на 10-15 см от физическото тяло и го заобикаля като черупка на яйце. При болест външните параметри на полето се изменят: проблемите могат да бъдат представени като изхвърляне на енергия, жлебове, промени в структурата на полето, тъй като медиумът субективно получава от различни органи смесени усещания: топлина, студ, парене, вятър и т.н. 
Достоверни инструментални методи за определяне на биополето все още не съществуват. Това се дължи на неопределената структура на полето, която е функция от наслагването на различни по величина и качество на излъчване всякакви органи и тъкани. При човека са установени повече от 300 ритмично вариращи в период от около 24 часа периодични функции. Всяка функция се състои от два фактора: екзогенен и ендогенен. Екзогенният компонент се поддържа от ритмите на околната среда, така че по продължителността на протичане биологичните ритми съвпадат с геофизичните цикли. Разграничават се двучасови ритми (пикове в 5-7 и 11-13 часа), дневни (23-25 часови), за които универсален синхронизатор е светлината и циркадните ритми по отношение на Слънцето, луната и звездите. Сред тях се различават лунни (месечни), сезонни (72 дни), годишни: 11, 22, 90, 178, 600, 1800-ни по Слънцето и 12-, 60-ни по Юпитер. В ролята на сензори за екзогенните ритми са еднократните влияния на всички компоненти на околната среда: светлина, температура, магнитни и електромагнитни полета на светилата и планетите, елементите на географската област, екологичната обстановка и т.н. Тези екзогенни фактори, вариращи в пространството и времето, служат като сензори на времето за биологичните системи и ендогенните ритми. Тези периодични промени в организма са насочени към активно съпротивление на промените на условията на околната среда и създаването на хомеостаза, т.е. равновесие с външната среда чрез изравняване и корелация с физиологичните функции. Трябва да се отбележи, че всички ритмични функции са синхронизирани във времето на клетъчно ниво под контрола на наследената структура на ядрото и протоплазмата. Ендогенните ритми се предават на човека през поколенията и отразяват вътрешните промени в тялото. Те се контролират от синхронизацията на ритмите на всички клетки на неврогенно, eндогенно и клетъчно нива. Така цялостния организъм следва да се разглежда като мултиосцилаторна система, в която ритмичните процеси са взаимосвързани и разположени от раждането до смъртта на организма. В основата на всеки ритъм е периодичния вълнов процес. Интервалът между еднаквите положения на две вълни се нарича период, последният се състои от две фази: подем и спад. За повечето физиологични процеси се споменава едновременно налагане върху кривата на поредица от ритми с различна дължина на периода. В резултат на смесване на ритмите и на взаимното им събиране и изваждане се образува сложна, постоянно променяща се във времето картина. Според представите на някои изследователи, тя може да бъде многоизмерна, многокомпонентна, специфична, холограмна. В зависимост от интензивността на лъчението от отделните органи се променя общата картина на биополето, което се усеща от екстрасенси. Трябва да се отбележи, че при успешното прилагане на екзогенни и ендогенни ритми помежду им ефектът може да се прояви не в аритметична, а в геометрична прогресия (попадане в резонанс). В случай на съчетание на противоположни фази на ритъма може да възникне пълно анулиране на ефекта; освен това, при антирезонанса ефекта може да бъде противоположен на очаквания. Представените материали позволяват да се допусне основателността в  сравнението на астралното тяло с радиопредавател и радиоприемник, настроени на тяхната честота и дължина на вълната. Всички обекти имат специфични електромагнитни полета, присъщи само на тях и съдържащи характерна информация, способна при наличие у тях на резонансни честоти да взаимодейства с електромагнитните полета на други обекти. Тези свойства са присъщи на образа на пациента на снимката или на манекена: техните следи остават завинаги в информационно-енергийното поле и при определени условия те могат да бъдат възстановени, което се използва от екстрасенсите при биоенергетична диагностика. При настройване към резонансната система на пациента, медиумът може да диагностицира чрез един от методите: - пондемоторно писмо, основано на фантом, снимка или предмет; - пластово търсене на аномални зони; - извличане на информация с помощта на махало, биолокационна пръчка, ръце и очи; - диагностика по собствените усещания в органите; - диагностика по първата мисъл; - кармична диагностика. Напредналите екстрасенси  използват за диагностика телепатия, ясновидство, излизане в астрала, работа с двойника и т.н. Както вече бе споменато, усещанията са субективни, но се характеризират с: топлина и опора в ръката - нормално състояние на полето;. горещо - възпаление, излишък на енергия; усещане за парене в пръстите - промяна на потока на течността (жлъчка, урина, лимфа) локален студ - застой или липса на енергия, сгъстяване, белези, камъни; студ по цялата длан - рак; вятър, движение - липса на енергия; отблъскване на дланта - освобождаване на енергия; отдръпване, теглене, дупка, фуния - язва, изтичане на енергия; вкочаненост на пръстите на ръцете, изтръпване - наличие на органични промени, нарушен имунен статус, промяна в кръвта.
Избор на място за работа
За извършване на диагностичната и лечителска работа е необходимо да се избере мястото и времето на лечение: астрологично и метеорологично благоприятен ден.  По-добре е да бъдем внимателни при лошо време - при валежи, буря, в дните на слънчевите и лунните затъмнения, при водопади, на брега на реките и морето, в рамките на избраното място в зоната на Хартман. Пациентът, облечен в памучни дрехи без синтетика, е удобно да бъде разположен така, че да няма кръстосване на ръцете и краката, за предпочитане с лице на изток, да се отпусне, а след това да се изгради мисловна защита на себе си и него. Трябва да се работи само въз основа на чистата духовна енергия и да се помни правилото на бумеранга. После трябва да получи мислено разрешение от информационното поле за работа с пациента, да се отървете от желанието да познаете диагнозата, да постигнете  състоянието "празна" глава и безразличие, да включите пълно йогийско дишане, да направлявате енергията в ръцете (третото око).
Процедура на диагностиката
Диагностиката започва с определяне на общото биополе и определяне на контура на чакрите. Вдигнете ръка във форма на клюн до седмата чакра, отворете "човката", приближавайки ръката до върха на главата, докато не усетите упор и на прага на това усещане издишайте и насочете ръката към по-долу разположените чакри (шеста, пета, четвърта, трета, втора, първа), като сравнявате силата на въздействие. Ръцете се движат по часовниковата стрелка. Прегледът може да се извърши с едната ръка на зиг-заг. След намирането на центровете се включват двете ръце, които започват да чувстват потоците от едната ръка в другата. Подобен преглед може да се извърши и по органите. Ако има диагностичен преглед чрез поглед, то не трябва да гледаме пряко на пациента, а да се опитаме да го видим само с периферно зрение, а обследването на енергетиката да проведем с третото око. Подобна е последователността от действия по време на прегледа на пациента чрез рамката по фантома. Получените локални промени на биополето могат да бъдат корелирани със заболявания на близко разположени органи. Общи здравословни проблеми могат диагностически да се проявят с локални промени на енергетиката. Така например, повишеното вътречерепно налягане, невралгията, черепно-мозъчните нерви, мигрената дават сигнал в горната част на челото; промените на кръвното налягане най-лесно се определят на сънните артерии (на врата), те се чувстват уплътнени при хипертония и меки при ниско кръвно налягане; при уроки и магия се усеща "яма, вятър или издутина" над седмата чакра. При отсъствието на пациента някои лечители диагностицират и лекуват по фантом, по снимка и по метода на пондемоторното писмо. При работа със снимка е нужно мислено да бъде  продължена за получаване на фантома в цял ръст. Ръцете или очите получават топлинни усещания. Внимателно се изучава лицето, неговите характеристики, а после от снимката се извежда фантом, последвано от енергийно обследване над него. Методът на пондемоторното писмо се изразява в графично изображение върху фантома на общото биополе и енергетиката на човешките органи. За времето на въздействие е добре да се договорите по-отрано, най-добре - по време на сън за пациента, когато той се отпуска. Подготвителната работа над концентрацията на лечителя се извършва в същата последователност, както и при реалното присъствие на пациента. За тази цел В.Б.Поляков разработи диагностичен лист, на който са дадени рисунки на основните органи и системи в организма. За да получите умение се препоръчва да практикувате върху фантома на напълно здрав човек, например по снимка във вестника на забележителен спортист. Последователността на работа с енергетиката се запазва, както при реално съществуващ пациент: общо поле, чакри, органи. Диагностиката се осъществява еднократно, понеже повторенията крият опасност от заблуда. Ръката с молива трябва да следва границата на полето сама, без всякакво напрежение на мисълта, проследявайки посоката на енергийните потоци. В случай на откриване на аномални зони в органите се извършва  томографско изследване. За това е необходимо да знаем анатомичната структура на органа, колко слоеве и мембрани има той, специфичните му особености. Всички тези образувания се проверяват пондеромотографично. Оценката на резултатите става чрез сравнението на полетата на здравия човек и пациента.

По материали от Интернет