понеделник, 13 март 2017 г.

П Р О Е К Т Ъ Т „ Ф Е Н И К С “ П О Г Л Ъ Щ А П Р О Е К Т „ Д Ъ Г А “

Докато проект Феникс проучваше климата и използването на радиосондите, проект Дъга се появи на повърхността отново през 1940 г. Проект Дъга (което е кодовото име за операцията, която доведе до експеримента „Филаделфия“) щеше да продължи изследването на явленията, на които се бяха натъкнали на кораба Елдридж. Този проект се занимаваше с технологията за „електромагнитната бутилка“, която вероятно впоследствие е довела и до създаването на бойния самолет Стелт.
Приблизително по същото време, д-р Джон фон Нюман и неговият изследователски екип бяха върнати обратно. Те бяха работили върху първоначалния проект Дъга и продължиха да работят върху едно ново начинание. Този проект приличаше на проект Дъга, но имаше различна цел. Трябваше да открият какво не е наред с „човешкия фактор“ в експеримента и защо се провали така безславно.
В началото на 50-те беше решено, че останките от проект Дъга и проекта за радиосондата трябва да бъдат включени под същия чадър, както и проучването на човешкия фактор. След този момент всички дейности вече се извършваха под наименованието „проектът Феникс“.
Щабът на проекта беше в лабораториите Брукхейвън на Лонг Айлънд, а първата заповед беше да се назначи д-р фон Нюман за шеф на целия проект.
Фон Нюман беше математик, който дойде в САЩ от Германия. Той се превърна в теоретичен физик и беше известен с неговите много напреднали концепции за времето и пространството. Той създаде компютъра и построи първия такъв с вакуумна тръба в университета Принстън, където служеше и като глава на Института за Напреднали Проучвания.
Д-р фон Нюман имаше това, което може да се опише като „добър технически усет“. Той притежаваше способността да прилага напредналите теории в технологията. Неговата подготовка по математика му осигуряваше достатъчно опит, за да общува с Айнщайн и на свой ред да предава това на инженерите. Служеше като мост между двете страни.
Когато фон Нюман започна да работи по проекта Феникс, той бързо научи, че ще трябва да изучава метафизика и да разбере метафизичната страна на човека. Технологията от проект Дъга беше разтворила физическата и биологичната структура на човешките същества. Хората бяха заседнали в преградните стени и в някои случаи се бяха променили до неузнаваемост. Във всеки случай първо се повлияваше метафизичната страна на съзнанието.
Фон Нюман и неговият екип прекараха около 10 години в работа, за да открият защо хората имаха проблеми с електромагнитните полета, които ги преместваха на различни места и времена. Всъщност те откриха, че хората се раждат с определена „времева референтна“ точка*(Точка във времето, присъща само на съответния човек. – бел. ред). При зачатието към времевата линия се прикрепва едно енергийно същество и именно от тази точка „започва“ всеки от нас. За да се разбере това, на въпросното „енергийно същество“ или душата, трябва да се гледа като нещо отделно от физическото тяло на съответното лице.
Цялото ни възприемане като физическо и метафизическо същество произхожда от тази времева референтност, която в действителност обитава електромагнитния фон на нашата планета. Тя е основната точка за ориентация, с която разполагате спрямо вселената и спрямо начина, по който тя работи. Можете да си представите как ще се чувствате, ако часовникът внезапно започне да се движи назад така, както и времето. Именно тази референтна точка във времето беше разцентрована при отделните членове на екипажа на Елдридж и предизвика неописуема травма.
Технологията от проект Дъга създава онова, което може да бъде наречено алтернативна или изкуствена реалност. Именно тя създава стелт-ефекта, не само като изолира кораба, а и за отделните същества в така наречения „ефект на бутилката“. Тези същества бяха буквално отстранени от пространството и от нашата вселена такава, каквато я познаваме. На това се дължи невидимостта на кораба и хората на борда му. Така създадената алтернативна реалност изобщо не създаваше референтна точка, тъй като не е част от нормалния времеви поток. Тя е изцяло извън времето. Да бъдеш в алтернативна реалност, би било като да се събудиш и да не знаеш къде по дяволите си. Всичко това би било много объркващо.
Проектът Феникс беше изправен пред необходимостта да реши този проблем, свързан с вкарването на човешки същества в „бутилката“ (и евентуалното им изваждане оттам), като в същото време ги свържат с тяхната действителна времева референция (която те биха познавали като планетата Земя и т.н.). Това означаваше, че докато са в алтернативната реалност или в „бутилката“, те трябваше да бъдат снабдени с нещо, което да им даде времева референтност. Решиха този проблем, като подадоха в „бутилката“ целия естествен фон на Земята – или поне достатъчна част от него, която да ги убеди, че има непрекъсната референтност на времевия поток. Да се направи друго щеше да означава онези в „бутилката“ да преживеят междуизмерно разстройство и проблеми от този сорт. Ето защо беше необходимо да се направи фиктивна сцена. Тогава те можеха да чувстват известна степен на нормалност.
Д-р фон Нюман беше идеалният кандидат за работата, тъй като познаваше компютрите. Трябваше да се използва компютър, за да се изчислят времевите референции на отделните хора и да се направи копие на тези референции, докато минаваха през „електромагнитната бутилка“ или алтернативната реалност. Хората вътре в „бутилката“ преминаваха през нулевото време и основно през „липса на реалност“ или в най-добрия случай – през една дезориентирана реалност. Компютърът трябваше да генерира електромагнитен фон (или фиктивна сцена), която физическото същество също щеше да синхронизира. Ако това не се направи, духът и физическото тяло излизат от синхрон, а това води до полудяване.
Тук трябва да бъдат събрани две точки – физическото същество и духовното същество. Ето защо времевата референтност би заключила духа, а електромагнитният фон би заключил тялото. Целият проект започна през 1948 г. и беше окончателно разработен през 1967 г.
Когато този проект беше готов, трябваше да бъде изготвен окончателен доклад и този доклад да бъде представен пред Конгреса. Конгресът беше финансирал именно този проект до момента и следеше резултатите от него. Беше им казано, че съзнанието на човека определено може да бъде повлияно от електромагнитните полета и в допълнение, че ще бъде възможно да се разработи оборудване, което буквално може да промени начина, по който мисли даден човек.
Няма нищо изненадващо в това, че Конгресът каза „не“. Те бяха загрижени, че ако тази технология попадне в ръцете на не когото трябва, самите те могат да изгубят ума си и да бъдат контролирани. Тази загриженост беше много основателна и през 1969 г. беше наредено да бъде прекратен целия проект.


От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.