четвъртък, 16 януари 2014 г.

Тоталитарният материализъм с етикет "наука" - Артьом Михеев

 За вредата, която е причинена на човешкото общество от политическия и религиозен тоталитаризъм е писано и говорено много. Тук бих искал да кажа няколко думи за друга негова разновидност, която може да се нарече "материалистичен тоталитаризъм". Към днешна дата тонът му се задава предимно от академичните функционери и служители, за да направи пълен кръга с "привърженици", симпатизиращи на научния и рационален светоглед. И това състояние на нещата за мен е два пъти по-болезнено, поради моята собствена принадлежност към научната общност.

   През последните десет години аз неведнъж се изказвах и сред колегите учени, и в пресата, и в публикации в Интернет по повод т. нар. "кругляковщина" и "борбата срещу псевдонауката". Не изпадайки в пустословие, бих формулирал същността на проблемите, пред които сме изправени, както следва: идентификацията на понятието "научен светоглед" и "здрав разум" с материализма, вулгарния атеизъм и техните странични продукти. Естествено, това включва прословутото отричане на парапсихологичните явления, на неизползваемия човешки капацитет, живота след смъртта, контакта с други нива на съществуване, както и други неща, за съществуването на които е известно днес вероятно почти на всеки. Привидно научната професия по своята същност трябва да е благоприятна за човешката откритост, безпристрастност, жажда за нови знания и изграждането на нови модели, които неизбежно заменят неуместните и остарели. Но това, което е учудващо, че така наречените "учени" в пъти превъзхождат по своята устойчивост и догматизъм закоравелите съветски апаратчици и църковниците . В интерес на истината трябва да се отбележи: тази ситуация не е актуална само за Русия.

   Хора от други творчески професии, да речем музиканти или художници, в по-голямата си част са много по-отворени за дебати, а и са просто разумни, не претендират, че трябва да указват на света как "следва да бъде" устроен, а по-скоро акцентират на хармонията с него.

   Господата, които наричат себе си "скептици" и "материалисти", са здраво окопани в изданията на научните списания по бюрократични столове на различни "академични" институции, специализирани в разхищение на скромния бюджет, и дори (!) като цензори на известната Уикипедия. Въпреки зова на времето, те все още държат на местата си и не искат да сдадат позиция.

   Струва си да се разобличи един мит, който се разпространява сега чрез някои от тези господа. Те ще ни накарат да повярваме, че съществуването на гореизброените явления не са научно доказани, или спадат към специална "ирационална" област на знанието, която е във фундаментално противоречие с научната и рационалната.

   В действителност има огромно количество научни публикации, публикувани не в "жълти", а в сериозни рецензирани научни списания, което показва, че наличието на явления, които мнозина все още отнасят до компетенцията на "тайни" или "окултни" дисциплини е безспорен факт. Не по-малко значими, отколкото съществуването на да речем, далечни мъглявини и галактики, които естествено, също така е невъзможно да "ги докоснем."

   Що се отнася до ирационалното познание, като приемем ограниченията на човешкия ум, ще е трудно да се отрече неговото съществуване. Но защо трябва да го считат за противоречащо на рационалното познание? След като и едното, и другото са само инструменти в ръцете ни. Освен това, както историята показва подхранващите ни съвременни научни методи са буквално произлизащи от по-широкото разбиране на света, което от сегашната тясна гледна точка може да изглежда "ирационално". И не е случайно че такива титани на науката като Парацелз, Сведенборг, Нютон са дали голяма част от своето време и усилия за изучаване на окултните въпроси. По-късно, през XIX век, членовете на Кралската академия на науките на Великобритания Уилям Крукс и Оливър Лодж взеха активно участие в проучването на спиритични явления, и започвайки със съмнение и скептицизъм, в края на изследванията си са били убедени в тяхната несъмнена истина. Този списък продължава достатъчно дълго.

   Как виждам решението на проблема? Разбира се може, следвайки известното изказване на Макс Планк да изчакаме, докато умрат привържениците на инертността и догматизма, принадлежащи към старото поколение от учени, за да бъдат заменени от ново поколение, за да получат нови идеи и нова визия за света. По мое мнение, този подход е непродуктивен, ако се вземе предвид нуждите на нашето време, които се характеризират с все по-нарастваща динамика на развитие и обмен на информация.

   Има алтернативни подходи към същия проблем и по принцип те се намират на повърхността:

   - Създаване и насърчаване на конкуренцията между съществуващите академични изследователски институции и групи.

   - Отстраняване на монопола на РАН относно достъп до научноизследователски и бюджетни ресурси. Като опция е необходимо наличието на няколко конкуриращи се академии, акцентът трябва да бъде върху реалната работоспособност на изобретенията, а не за това как те отговарят на всички остарели догми. В XXI век, присъствието на една малка група от длъжностни лица от науката, които седят на топло в кабинетите си и имат изключителна възможност да се разпореждат с държавния бюджет, като в същото време казват на другите какво да мислят и правят е принципно неприемливо.

   - И накрая, да не забравяме за такъв важен момент, какъвто е финансирането на науката от частни източници (имам предвид основно приложните научни изследвания, които не са свързани с военната сфера), което е широко практикувано на запад. Разбира се, то се основава на наличието на прослойки хора, които не само знаят как да направят определен капитал, но също така и да поставят адекватна цел като вложение в същите изследвания. Целта на тези вложения може да обхваща и получаване на печалба, а също и някои идеологически, стратегически цели.

   В заключение, искам да пожелая в XXI век науката най-накрая напълно да скъса с тоталитарното материалистично минало и да стане именно Наука. С голяма буква.

   За автора - Артьом Михеев е кандидат на физико-математическите науки, президент на Руската Асоциация по Инструментална Транскомуникация

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.