Лъжите на Църквата през вековете - 3

По него време Катлин изцери с билки един вол, три овце и една свиня на Спилман, но не можа да изцери кравата на Жан Белун. И той я обвини, че е магьосница. Каза, че тя е направила магия на животното, тъй като, когато давала билките, я милвала и й приказвала сигурно на някакъв дяволски език, защото почтен християнин не бива по никакъв начин да говори на животно.

Споменатият Жан Белун добави, че е съсед на Спилман, чиито вол, овце и свиня тя бе изцерила, и че щом е убила неговата крава, тя несъмнено е била подбудена от Спилман, който завиждал, че земите на Жан Белун са по-добре обработени и по-доходни, отколкото неговите, на Спилман. По свидетелствуването на Питер Мьолмистер, почтен и с добро име човек, както и на Жан Белун, който удостовери, че в Дамме Катлин е известна като магьосница и че сигурно е убила кравата, Катлин беше арестувана и осъдена да бъде подложена на мъчения, докато признае престъпленията и злодеянията си.

Тя беше разпитвана от един съдия, обзет от непрекъсната ярост, тъй като през целия ден пиеше ракия.

Той нареди да подложат Катлин пред него и пред съда на първите мъчения.

Палачът я съблече съвсем гола, след това острига косите и космите по цялото й тяло, като прегледа дали няма скрита някъде някаква магия.

След като не намери нищо, той я върза с въже го за пейката на мъченията. Тогава тя каза:

— Света Дево Марийо, срам ме е, че стоя гола пред тия мъже! Изпрати ми смърт!

Тогава палачът сложи мокри кърпи на гърдите, корема и бедрата, след това вдигна пейката и наля толкова много гореща вода в стомаха на Катлин, че тя цялата се изду. После смъкна пейката.

Съдията попита Катлин ще признае ли престъпленията си. Тя кимна отрицателно с глава. И палачът отново наля в нея гореща вода, но Катлин я повърна.

Тогава по нареждане на лекаря я развързаха. Тя не каза нищо, но се удряше в гърдите, за да покаже, че горещата вода я е изгорила. Когато съдията видя, че тя си е починала от първото мъчение, каза й:

— Признай, че си магьосница и че си направила магия на кравата.

— Нищо няма да призная — каза тя. — Аз обичам всички животни толкова, колкото е по силите на моето слабо сърце, и по-скоро бих причинила болка на себе си, отколкото на тях, защото те не могат да се бранят. За да изцеря кравата, аз й давах билки, каквито трябваше.

— Ти си й дала отрова — рече той, — защото кравата умряла.

— Господин съдия — отговори Катлин, — аз съм във ваша власт тук; и все пак се осмелявам да ви кажа, че животното може да умре от болест, както човекът въпреки грижите на лекар и на хирург. И аз се кълна в името на господа Исуса Христа, който умря на кръста заради нашите грехове, че не съм желала нищо лошо на тая крава, а просто да я излекувам с билки.

Тогава съдията се разлюти:

— Тая дяволска брантия ще престане да отрича, щом я подложим на второ мъчение!

И глътна голяма чаша ракия.

Палачът намести Катлин върху капака на един дъбов ковчег, сложен на дървени магарета. Капакът, който имаше формата на покрив, бе остър като нож. Беше месец ноември и в огнището пламтеше буен огън.

Както бе седнала върху капака и върху една чивия от заострено дърво, обуха Катлин в много тесни обувки от прясна кожа и я туриха точно пред огъня. Когато усети как режещото дърво на капака и на чивията се забива в тялото й, а огънят я сгорещява и свива кожата на обувките й, тя извика:

— Страшно ме боли! Няма ли кой да ми даде отрова?

— Приближете я до огъня — рече съдията.

И се обърна към Катлин:

— Колко пъти си яхвала метлата, за да идеш на магьосническо сборище? Колко пъти си унищожавала житата още на клас, плодовете още по дърветата и деца в утробите на майките им? Колко пъти си превръщала родни братя в смъртни врагове и родни сестри — в омразни съперници?

Катлин искаше да отговори, но не можеше и само мръдна ръка, като че искаше да каже — не. Тогава съдията рече:

— Тя ще заговори само когато усети как всичката й магьосническа тлъстина се топи на огъня. Приближете я още повече.

Катлин изрева. Съдията й каза:

— Моли се на сатаната да те разхлади.

Тя направи движение, като че искаше да махне обущата си, които димяха на буйния огън.

— Моли се на сатаната да те събуе — рече съдията.

Удари десет часът, часът, когато тоя свиреп човек обядваше; той излезе заедно с палача и писаря на съда и остави Катлин сама срещу огъня в бараката за мъченията.

В единадесет часа те се върнаха и намериха Катлин седнала, вцепенена и неподвижна. Писарят каза:

— Май че е умряла.

Съдията заповяда на палача да вдигне Катлин от ковчега и да изуе обущата й. Като не можа да ги събуе, палачът ги разряза и нозете на Катлин се показаха — червени и разкървавени.

Съдията мислеше за обеда си и я гледаше, без да каже ни една дума; но скоро тя се свести, падна на земята и като не можа да стане отново въпреки всичките си усилия, каза на съдията:

— Някога ти искаше да се омъжа за тебе, но и сега няма да успееш. Четири пъти по три е свещено число, а тринадесетият е съпругът.

И като видя, че съдията искаше да каже нещо, той продължи:

— Не говори, той има по-тънък слух от архангела, който брои в рая ударите на сърцата на праведните. Защо идваш толкова късно? Четири пъти по три е свещено число. То убива ония, които ме пожелават.

Съдията каза:

— Тя блудствува с дявола.

— Побъркала се е от мъченията — рече писарят.

Отведоха Катлин в тъмницата. След три дни съдебните заседатели се събраха в съда и след съвещание осъдиха Катлин на наказание с огън.

Палачът и помощниците му отведоха Катлин на площада на Големия пазар в Дамме и я качиха на издигнатия там ешафод. На площада бяха комендантът и съдиите.

Тръбата на градския глашатай протръби три пъти и той, като се обърна към народа, каза:

— Съдът на Дамме се съжали над обвиняемата Катлин и не пожела да й се наложи наказание съгласно най-строгите закони на града, но за да се подчертае, че тя е магьосница, косата й ще бъде изгорена, тя ще трябва да плати двадесет жълтици глоба и ще бъде изгонена за три години от територията на Дамме под страх на отсичане на един крайник.

И народът одобри гласно това жестоко снизхождение.

Тогава палачът върза Катлин за стълба, сложи на остриганата й глава снопче от кълчища и ги запали. Кълчищата горяха дълго и Катлин викаше и плачеше.

След това я отвързаха и отведоха извън територията на Дамме с каруца, защото краката й бяха изгорени.

"Тил Уленшпигел" - Шарл Костер