събота, 30 юли 2011 г.

Лъжите на Църквата през вековете - 2

— Хубавецо, поклонниче от Фландрия — каза тя, — защо си дошъл тук?
— За да приказвам с папата — отговори Уленшпигел.
— О — каза тя, като сключи ръце, — да приказваш с папата! Ами че аз съм оттук и никога не съм могла да говоря с него.
— А аз ще говоря — каза Уленшпигел.
— Но — рече тя — знаеш ли де живее той, как изглежда, какви навици има, какъв е начинът на живота му?
— Разправиха ми по пътя — отговори Уленшпигел, — че името му е Юлий III[1], че е гуляйджия, веселяк и развратен, добър събеседник и изкусен в препирните. Казаха ми също така, че се сприятелил извънредно много с някакъв просяк, черен, мръсен и див, който просел милостиня с една маймуна, и че когато се възкачил на папския престол, той го направил монтски кардинал и че се разболява, щом не го види един ден.
— Пий — рече тя — и не говори толкова високо.
— Разправят също така — продължи Уленшпигел, — че един ден, когато не намерил за вечеря студения паун, който той казал да му запазят, изпсувал като простите войници „Al dispett di Dio, pottadi Dio“. — „Аз, наместник божи, мога да напсувам заради един паун, щом господарят ми се е ядосал за една ябълка!“ Виждаш, нали, миличка, че познавам папата и знам какъв човек е той.
— Ох — рече тя, — не приказвай за това на други хора. И все пак ти няма да го видиш.
— Ще говоря с него — рече Уленшпигел.
— Ако това стане, ще ти дам сто флорина.
— Спечелени са вече — каза Уленшпигел.
На следната сутрин, макар че краката му бяха изморени, той се завтече до града и узна, че тоя ден папата ще служи литургия в църквата „Сан Джиовани Латрански“, Уленшпигел отиде там, настани се, колкото можеше по-напред, за да го види папата, но всеки път, когато папата вдигаше потира с причастието или светите дарове, Уленшпигел се обръщаше гърбом към олтара.
До папата се бе изправил един кардинал, който служеше заедно с него, с мургаво присмехулно и дебело лице, на рамото си имаше маймуна и причестяваше народа с твърде неприлични движения. Той обърна вниманието на папата върху Уленшпигел и веднага след литургията папата изпрати четворица здравеняци войскари, каквито има в тези войнствени страни, да му доведат поклонника.
— От каква вяра си ти? — попита го папата.
— Ваше светейшество — отговори Уленшпигел, — от същата вяра, от каквато е стопанката, дето съм отседнал.
Папата каза да доведат и нея.
— От каква си вяра? — попита я папата.
— От каквато е и ваше светейшество — отговори тя.
— И аз също — каза Уленшпигел.
Папата го попита защо се е обръщал гърбом към светото причастие.
— Чувствувах се недостоен да го гледам — отговори Уленшпигел.
— Поклонник ли си? — рече му паната.
— Да — каза Уленшпигел, — ида от Фландрия, за да измоля опрощение на греховете си.
Папата го благослови и Уленшпигел си отиде заедно със стопанката, която му наброи сто флорина. С тоя товар той напусна Рим и тръгна обратно за Фландрия.
Но трябваше да плати седем дуката за написаното на пергамент опрощение.

"Тил Уленшпигел" - Шарл Костер

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.