Teрминът психотронно оръжие е възникнал сравнително неотдавна и очевидно произходът му може да се свърже със създаването на Междунадордното общество по изследване на психотрониката, създадено през 1973 г. Първите генератори на т. нар. "торсионно поле" са отнесени към разреда психотронно оръжие, тъй като то може да влияе върху психиката и здравето на човека.
С тяхна помощ от биообекти може да се "сваля" всякаква информация, в това число техните лични усещания, възприятия, психо-емоционални състояния и т.н. Дори в перспектива може да се вижда с очите на другия ; например ако се запише избликът на психическа енергия във вид на реакцията на човека към горещата капка, паднала върху дланта му, а след това тази информация се преадресира по индивидуалния Р-вълнов канал към друг човек, последният ще реагира адекватно на въздействие, което реално не се е случило с него, но при това той наистина ще потръпне от изкуствената "болка". Тоест "адресатът" на информацията може да "страда" заедно с "потърпевшия" . По същия начин може да се трансформират илюзии за реални усещания и чувства, но в действителност да не се изпитват такива ! А мнозина твърдят, че ясно "чуват" някакъв вътрешен глас, който им заповядва да извършат някакви противозаконни действия, за което свидетелстват протоколите от много съдебни разследвания.
Следователно по принцип може да се моделира всичко ! Със зла умисъл могат да се моделират на друг човек различни болезнени или критични състояния, възникващи при инфаркт, инсулт, други тежки заболявания. Такива възможности явно тревожат, но те трябва да бъдат отчетени, за да могат да се вземат мерки за тяхното предотвратяване.
Теоретично не е изключено с помощта на Р-вълни в мозъка на друг човек да се внедрят реакции, характерни за различни животни, и по този начин да се влияе на неговото поведение. Така например агресивността на тигъра може да се "вгради" в индивида и той да придобие черти на съответното животно.
Подобно психоклониране очевидно е особено опасно и трябва да бъде предвидено и предотвратено.
Но най-лошото е, че една малка група безконтролни господари на биоенергетичен генератор на Р-вълни може да осъществява контрол върху голяма група от хора, да ги зомбира и да ги превърне в послушни овце. Например - някой злонамерен оператор на спецгенератор може да "поговори" с жертвата по телепатичния канал на Р-вълните, като се представи за "бог" или "ангел", и човекът, повярвал на този "разговор", да започне истински да вярва и да върши всичко, което изисква от него псевдовсевишният !
Разбира се, не всеки съвременен човек веднага ще повярва във възможностите както на апаратурата за четене на чужди мисли, така и във възможностите за телепатично общуване или психично влияние върху други хора с помощта на Р-вълни или подобни на тях, приемайки го за измислица или фантастика. Но както се казва - който е предупреден, той е спасен. Несъмнено откриването на Р-вълните е от изключителна важност, но въпросът е в чии ръце ще се намират и приборите за психично влияние.
Въз основа на множество различни факти може да се каже, че има всички основания да се смята , че Р-вълновото биогенериращо оръжие отдавна е създадено и тайно се прилага не само в Европа, но и в целия свят, но е практически невъзможно това да бъде установено с обичайните средства...
Още по тази тема - http://universalnite1neo.blog.bg/hobi/2011/11/07/kak-vi-slediat-i-podslushvat-cheteneto-na-misli-e-realnost.847776
четвъртък, 31 май 2012 г.
"Титаник" изплува след 80 години
Историята на този кораб като че е известна на всеки. Тръгвайки от английското пристанище Саутхямптън в своя първи рейс, огромния океански лайнер “Титаник” на петия ден от своето плаване към Америка, на 14.04.1912 г. се сблъскал с айсберг в Северния Атлантик и след 2 часа и 20 минути потънал.
В тази поразителна катастрофа загинали повече от 1500 души, спасили се не повече от 700, а корабът потънал на дълбочина почти 4 км. Да се достигне до него било практически невъзможно. Това станало едва след 73 години , благодарение на новите технически достижения.
През септември 1985 г. неголям робот на име “Джейсън-младши” предал тв картина от дълбочина 3750 м : покрити с пясък и кал очертания на огромна метална конструкция. Това бил “Титаник”.
Декември 1992 г. – норвежки рибари ловили селда в Северния Атлантик. На 14-ти декември от строя излязъл двигатела на кораба им. Прекратявайки улова, те започнали да го ремонтират. И изведнъж пред очите им от морето изплувал огромен кораб ! По силуета познали , че това е познатия на всички моряци “Титаник”. По палубите му в паника се мятали пътници. Те крещели, молели за помощ. Някои се хвърляли от кърмата в ледените вълни.
След няколко минути “Титаник” отново потънал под водата. Норвежците не успяли да стигнат до мястото на катастрофата, но пуснали радиограма с пълен текст за случилото се. Радиограмата била приета от щаба на ВМС на САЩ. И скоро в района дошъл американски военен кораб. От водата те успели да измъкнат 13 души, облечени в спасителни жилетки с надпис “Титаник”. Всички те били живи...
По-късно в специално съобщение на ВМФ на САЩ се казвало, че един от американските военни кораби на 14-ти декември участвал в спасителна операция в Северния Атлантик, при което е взел на борд 13 човека. Но нито името на кораба, нито имената на спасените били посочени . А по-нататък била спусната пелената на пълната тайна . Пентагонът отказвал да даде каквато и да е информация. А правителството на Норвегия по договореност с американските власти забранило на своите рибари да разкажат за всичко, на което станали свидетели.
Все пак имало изтичане на информация. Експертът по морски катастрофи Филин Старнес заявил пред кореспондента на една информационна агенция : “Няма да коментирам като цяло събитието. Възможно е в този случай да е налице движение на хората във времето и техен преход в друго измерение. С разбор и анализ на хипотезите се занимава специална група от изследователи. Мога само да кажа, че на 14.12.1992 г. “Титаник” е изплувал на повърхността и на борда му е имало живи хора !”
По думите на Старнес , той успял да поговори с един от американските офицери, участвали в спасителната операция. Било му казано, че спасените били на възраст между 21 и 62 години и при всеки от тях имало загуба на памет. Личните им документи имали дата не по-късна от 1912 г. Спасените на вид съотвествали на възрастта, записана в документите им, сякаш от това време не били изминали 80 години.
Доколкото “Титаник” наистина е потънал през 1912 г. и неговия корпус, или по-точно двете половина на корпуса сега лежат на океанското дъно, тук става въпрос за т. нар. парадокс на времето. Такива парадокси или придвижвания във времето действително съществуват и за това има немалко надеждни свидетелства.
През 1990 г. във въздушното пространство между Куба и Хаити се провеждали учения на кубинските ВВС. “Едва набрах височина и поех по зададения курс, когато изведнъж неизвестно откъде пред мен се появи летящ въздушен балон с гондола” – разказва летецът от един реактивен изтребител. Той принудил екипажа на този балон да се спусне във водата, където го поел кубински кораб.
В гондолата се оказали двама мъже, които се представили като Гари Логан и Дерек Нортън. И двамата били потресени и объркани. Гари Логан разказал, че те участват в състезание между въздушни балони от Куба до Порто Рико; излетяли само преди няколко часа ... в 1954 г.!
По този повод близък до кубинското правителство източник съобщил : “Пилотите на гондолата признали, че усещали треперене по цялото тяло, сякаш през тях минавал електрически заряд. След което всичко заобикалящо ги, в това число небето и океана изведнъж станали с малинов цвят. А след това .... реактивния самолет ги принудил да се спуснат към водата”. Като резултат техния полет продължил 36 години !
Келвин Крау, специалист от Чикаго потвърдил , че двама аеронавти действително изчезнали в този район по време на състезанието от 1954 г. Крау е уверен, че те са попаднали в една от “черните дупки” във времето.
В тази поразителна катастрофа загинали повече от 1500 души, спасили се не повече от 700, а корабът потънал на дълбочина почти 4 км. Да се достигне до него било практически невъзможно. Това станало едва след 73 години , благодарение на новите технически достижения.
През септември 1985 г. неголям робот на име “Джейсън-младши” предал тв картина от дълбочина 3750 м : покрити с пясък и кал очертания на огромна метална конструкция. Това бил “Титаник”.
Декември 1992 г. – норвежки рибари ловили селда в Северния Атлантик. На 14-ти декември от строя излязъл двигатела на кораба им. Прекратявайки улова, те започнали да го ремонтират. И изведнъж пред очите им от морето изплувал огромен кораб ! По силуета познали , че това е познатия на всички моряци “Титаник”. По палубите му в паника се мятали пътници. Те крещели, молели за помощ. Някои се хвърляли от кърмата в ледените вълни.
След няколко минути “Титаник” отново потънал под водата. Норвежците не успяли да стигнат до мястото на катастрофата, но пуснали радиограма с пълен текст за случилото се. Радиограмата била приета от щаба на ВМС на САЩ. И скоро в района дошъл американски военен кораб. От водата те успели да измъкнат 13 души, облечени в спасителни жилетки с надпис “Титаник”. Всички те били живи...
По-късно в специално съобщение на ВМФ на САЩ се казвало, че един от американските военни кораби на 14-ти декември участвал в спасителна операция в Северния Атлантик, при което е взел на борд 13 човека. Но нито името на кораба, нито имената на спасените били посочени . А по-нататък била спусната пелената на пълната тайна . Пентагонът отказвал да даде каквато и да е информация. А правителството на Норвегия по договореност с американските власти забранило на своите рибари да разкажат за всичко, на което станали свидетели.
Все пак имало изтичане на информация. Експертът по морски катастрофи Филин Старнес заявил пред кореспондента на една информационна агенция : “Няма да коментирам като цяло събитието. Възможно е в този случай да е налице движение на хората във времето и техен преход в друго измерение. С разбор и анализ на хипотезите се занимава специална група от изследователи. Мога само да кажа, че на 14.12.1992 г. “Титаник” е изплувал на повърхността и на борда му е имало живи хора !”
По думите на Старнес , той успял да поговори с един от американските офицери, участвали в спасителната операция. Било му казано, че спасените били на възраст между 21 и 62 години и при всеки от тях имало загуба на памет. Личните им документи имали дата не по-късна от 1912 г. Спасените на вид съотвествали на възрастта, записана в документите им, сякаш от това време не били изминали 80 години.
Доколкото “Титаник” наистина е потънал през 1912 г. и неговия корпус, или по-точно двете половина на корпуса сега лежат на океанското дъно, тук става въпрос за т. нар. парадокс на времето. Такива парадокси или придвижвания във времето действително съществуват и за това има немалко надеждни свидетелства.
През 1990 г. във въздушното пространство между Куба и Хаити се провеждали учения на кубинските ВВС. “Едва набрах височина и поех по зададения курс, когато изведнъж неизвестно откъде пред мен се появи летящ въздушен балон с гондола” – разказва летецът от един реактивен изтребител. Той принудил екипажа на този балон да се спусне във водата, където го поел кубински кораб.
В гондолата се оказали двама мъже, които се представили като Гари Логан и Дерек Нортън. И двамата били потресени и объркани. Гари Логан разказал, че те участват в състезание между въздушни балони от Куба до Порто Рико; излетяли само преди няколко часа ... в 1954 г.!
По този повод близък до кубинското правителство източник съобщил : “Пилотите на гондолата признали, че усещали треперене по цялото тяло, сякаш през тях минавал електрически заряд. След което всичко заобикалящо ги, в това число небето и океана изведнъж станали с малинов цвят. А след това .... реактивния самолет ги принудил да се спуснат към водата”. Като резултат техния полет продължил 36 години !
Келвин Крау, специалист от Чикаго потвърдил , че двама аеронавти действително изчезнали в този район по време на състезанието от 1954 г. Крау е уверен, че те са попаднали в една от “черните дупки” във времето.
сряда, 23 май 2012 г.
Монтагю Кин : информация от отвъдното
Никога не проявявам глупостта да оценявам като мошеничество всичко, което не съм в състояние да обясня.
Карл Юнг
Настоящата статия е за знаменития учен академик Монтагю Кин , починал през януари 2003 г.
Работата се състои в това, че М. Кин бил един от учените, които в течение на 2 години участвали ( с цел контрол и проверка ) в провеждане на опити по свързване с Ефирния свят чрез медиуми в малкия английски град Скоул. Посредством група местни жители духовните същности осъществили физически и ментални феномени, с документирането на които се заела специално създадената група от учени , в която влизал и М. Кин.
Академикът през целия си живот се интересувал от паранормални явления. Вече убеден, че има връзка с Ефирния свят , той , намирайки се в преклонна възраст се договорил със своята съпруга Вероника за следното : който от тях умре пръв – обезателно да даде знак за себе си от отвъдния свят. Такова послание щяло не само да успокои живия, а и да послужи за доказателство на други хора за съществуването на живот след смъртта.
Почти пред самата си смърт 78-годишния Кин отново напомнил на жена си за договорката им. Той явно предчувствал това, което му предстои. Кин починал внезапно от сърдечен пристъп. Паднал бездиханен на пода на Кралското общество на изкуството в Лондон буквално няколко мига след като завършил речта си за паранормалните явления.
А след няколко дни американските учени оповестили : получено е потвърждение , че духът на Кин е жив и се опитва да контактува с тях. Проф. Гари Шварц от университета в Аризона съобщил, че за връзката с академика било използвано най-съвършената апаратура, прилагана за такива цели и са получени данни, според които Кин се опитва да предава своите съобщения. Съдейки по това, той явно е решил да проведе своя главен експеримент.
- Кин е жив – без никакво съмнение заявил Шварц в интервю пред в-к “Дейли Мейл”. – И той продължава своята научна работа, вече намирайки се от другата страна на реалността. Той ни дава послания чрез медиумите.
Струва си да се отбележи , че професор Г. Шварц е рационален учен. Той следва до най-дребни подробности научните постулати, всички получени данни проверява по няколко пъти. Получил е докторска степен в Харвард, станал е професор по психиатрия в Йейл, оглавил е една от най-големите американски клиники. Редактор на 11 американски издания и на 400 научни разработки по психиатрия.
За разлика от Г. Шварц Монтегю Кин посвещава цялата си дейност на изучаването на парапсихичните феномени. Отделил много време за изследването на медиумите, в частност се занимавал с групата от Скоулс. Кин заключил, че те не са мошеници. Хората, работили съвместно с Кин били уверени, че той се приближил много близко към разгадаване на тайните от човешката природа, но главната му идея била да докаже съществуването на живот след смъртта, с което се заел и след отиването му в другия свят.
В течение на първите няколко седмици след неговата смърт медиуми от цял свят започнали да съобщават за интензивни послания от “непознат дух”. Монтегю Кин използвал всичките техни канали за връзка. Отначало било трудно да се разбере какво иска да каже. Текстовете му напомняли за неразбираема реч на дете, което тъкмо започва да се учи как да говори. Но впоследствие съобщенията му ставали по-ясни. Първи от медиумите, който получил напълно четливо послание от Кин бил неговият приятел Динеш Солански. Монти му предал, че иска да превърнат прахта му в брилянт , който неговата жена Вероника да носи на гърдите си. Динеш бил доста учуден от такава необикновена молба, но когато казал на Вероника за желанието, тя изпаднала във вълнение. Оказало се, че тази оригинална идея била обсъждана с мъжа й в навечерието на неговата смърт. Никой не би могъл да знае за това невероятно условие. На нея й станало ясно , че с това послание Монти й дава знак, че духът му е жив и се опитва да изпълни обещаното.
Скоро ирландският медиум Кристиан Хулахан получил нова вест от Кин, отново адресирана до Вероника. След това съобщенията започнали да идват по-често и ставали все по-подробни. За Вероника най-голямо впечатление направили тези съобщения, в които се дават такива детайли, които са били известни само на тях двамата. Освен това Монти съобщил , че в момента на смъртта си пряко сили се опитал да й каже последни думи за сбогом, но вече не могъл да движи устните си.
И ето дошъл ред за професор Шварц да проведе истински научен експериент, в който се опитал да влезе във връзка със своя стар приятел.Той избрал 4 от най-добрите медиуми, които не са имали никакви контакти с Монтегю. Отначало Шварц им дал задача просто да установят лична връзка с духовния свят, казвайки им само името на жената на Кин. Медиумите , участвали в този опит не знаели нищо един за друг. И 4-мата заявили, че открили духовна сила, която се опитва да намери някаква Вероника.
Още първите резултати от опита изумили Шварц. Цялата информация, предадена от Монтегю за Вероника чрез медиумите била абсолютно точна. Духът се стараел да помогне на учените. Много точно описал мястото на смъртта си и как е станало всичко. Даже разказал как е загинал неговия баща по време на 2-та Световна война и предсказал, че статията за неговата смърт отначало ще се появи в “Дейли Мейл”. Всичко съвпадало. Но някои детайли от своите опити Шварц за момента не иска да оповести, запазвайки ги за научни статии и по-нататъшна борба с опонентите.
Скоро Шварц решил да задълбочи експеримента и помолил един от медиумите да докаже, че действително е контактувал с Монтегю Кин. И отново 100% резултат, Кин продължавал да полага всички усилия, насищайки своите послания с известни само на него и на Вероника факти. Проф. Шварц станал толкова смел, че започнал да разпитва Кин как живее и на какво прилича “рая”. Монти разказал, че бил изумен колко прилича на реалния живот неговото съществувание в новия свят. Продължавал да чувства близостта на Вероника и на другите живи хора. Също така съобщил, че живота след смъртта не съществува като общоприетото човешко разбиране. Той го усеща единствено от ракурса за въздействието на времето върху живите. Сега него изобщо не го вълнува какво хората мислят за личността му, понеже с физическата смърт изчезват егоизма и самовлюбеността.
Професор Шварц планира да продължи с опитите – все пак се появил толкова добър помощник за такава цел. С помощта на Кин и на други духове той планира да създаде мащабна картина на това какво представлява живота след смъртта. “Аз стигнах до извода, че животът след смъртта е изпълнен с емоции, които сме усещали по време на своето земно съществувание” – споделя Г. Шварц, който призовава хората да отхвърлят предубедеността и да не се закрепостяват съзнателно с глупави догми.
И така , академик Монтегю Кин прави всичко възможно и невъзможно за да могат учените на Земята да получат реални доказателства за живот след смъртта, за да могат най-после да разберат какво представлява светът , в който ще отидем. И за щастие , Кин не е самотен в своя стремеж .
По материали от Интернет
Сайт на Монтагю Кин - http://www.montaguekeen.com/index.html
Карл Юнг
Настоящата статия е за знаменития учен академик Монтагю Кин , починал през януари 2003 г.
Работата се състои в това, че М. Кин бил един от учените, които в течение на 2 години участвали ( с цел контрол и проверка ) в провеждане на опити по свързване с Ефирния свят чрез медиуми в малкия английски град Скоул. Посредством група местни жители духовните същности осъществили физически и ментални феномени, с документирането на които се заела специално създадената група от учени , в която влизал и М. Кин.
Академикът през целия си живот се интересувал от паранормални явления. Вече убеден, че има връзка с Ефирния свят , той , намирайки се в преклонна възраст се договорил със своята съпруга Вероника за следното : който от тях умре пръв – обезателно да даде знак за себе си от отвъдния свят. Такова послание щяло не само да успокои живия, а и да послужи за доказателство на други хора за съществуването на живот след смъртта.
Почти пред самата си смърт 78-годишния Кин отново напомнил на жена си за договорката им. Той явно предчувствал това, което му предстои. Кин починал внезапно от сърдечен пристъп. Паднал бездиханен на пода на Кралското общество на изкуството в Лондон буквално няколко мига след като завършил речта си за паранормалните явления.
А след няколко дни американските учени оповестили : получено е потвърждение , че духът на Кин е жив и се опитва да контактува с тях. Проф. Гари Шварц от университета в Аризона съобщил, че за връзката с академика било използвано най-съвършената апаратура, прилагана за такива цели и са получени данни, според които Кин се опитва да предава своите съобщения. Съдейки по това, той явно е решил да проведе своя главен експеримент.
- Кин е жив – без никакво съмнение заявил Шварц в интервю пред в-к “Дейли Мейл”. – И той продължава своята научна работа, вече намирайки се от другата страна на реалността. Той ни дава послания чрез медиумите.
Струва си да се отбележи , че професор Г. Шварц е рационален учен. Той следва до най-дребни подробности научните постулати, всички получени данни проверява по няколко пъти. Получил е докторска степен в Харвард, станал е професор по психиатрия в Йейл, оглавил е една от най-големите американски клиники. Редактор на 11 американски издания и на 400 научни разработки по психиатрия.
За разлика от Г. Шварц Монтегю Кин посвещава цялата си дейност на изучаването на парапсихичните феномени. Отделил много време за изследването на медиумите, в частност се занимавал с групата от Скоулс. Кин заключил, че те не са мошеници. Хората, работили съвместно с Кин били уверени, че той се приближил много близко към разгадаване на тайните от човешката природа, но главната му идея била да докаже съществуването на живот след смъртта, с което се заел и след отиването му в другия свят.
В течение на първите няколко седмици след неговата смърт медиуми от цял свят започнали да съобщават за интензивни послания от “непознат дух”. Монтегю Кин използвал всичките техни канали за връзка. Отначало било трудно да се разбере какво иска да каже. Текстовете му напомняли за неразбираема реч на дете, което тъкмо започва да се учи как да говори. Но впоследствие съобщенията му ставали по-ясни. Първи от медиумите, който получил напълно четливо послание от Кин бил неговият приятел Динеш Солански. Монти му предал, че иска да превърнат прахта му в брилянт , който неговата жена Вероника да носи на гърдите си. Динеш бил доста учуден от такава необикновена молба, но когато казал на Вероника за желанието, тя изпаднала във вълнение. Оказало се, че тази оригинална идея била обсъждана с мъжа й в навечерието на неговата смърт. Никой не би могъл да знае за това невероятно условие. На нея й станало ясно , че с това послание Монти й дава знак, че духът му е жив и се опитва да изпълни обещаното.
Скоро ирландският медиум Кристиан Хулахан получил нова вест от Кин, отново адресирана до Вероника. След това съобщенията започнали да идват по-често и ставали все по-подробни. За Вероника най-голямо впечатление направили тези съобщения, в които се дават такива детайли, които са били известни само на тях двамата. Освен това Монти съобщил , че в момента на смъртта си пряко сили се опитал да й каже последни думи за сбогом, но вече не могъл да движи устните си.
И ето дошъл ред за професор Шварц да проведе истински научен експериент, в който се опитал да влезе във връзка със своя стар приятел.Той избрал 4 от най-добрите медиуми, които не са имали никакви контакти с Монтегю. Отначало Шварц им дал задача просто да установят лична връзка с духовния свят, казвайки им само името на жената на Кин. Медиумите , участвали в този опит не знаели нищо един за друг. И 4-мата заявили, че открили духовна сила, която се опитва да намери някаква Вероника.
Още първите резултати от опита изумили Шварц. Цялата информация, предадена от Монтегю за Вероника чрез медиумите била абсолютно точна. Духът се стараел да помогне на учените. Много точно описал мястото на смъртта си и как е станало всичко. Даже разказал как е загинал неговия баща по време на 2-та Световна война и предсказал, че статията за неговата смърт отначало ще се появи в “Дейли Мейл”. Всичко съвпадало. Но някои детайли от своите опити Шварц за момента не иска да оповести, запазвайки ги за научни статии и по-нататъшна борба с опонентите.
Скоро Шварц решил да задълбочи експеримента и помолил един от медиумите да докаже, че действително е контактувал с Монтегю Кин. И отново 100% резултат, Кин продължавал да полага всички усилия, насищайки своите послания с известни само на него и на Вероника факти. Проф. Шварц станал толкова смел, че започнал да разпитва Кин как живее и на какво прилича “рая”. Монти разказал, че бил изумен колко прилича на реалния живот неговото съществувание в новия свят. Продължавал да чувства близостта на Вероника и на другите живи хора. Също така съобщил, че живота след смъртта не съществува като общоприетото човешко разбиране. Той го усеща единствено от ракурса за въздействието на времето върху живите. Сега него изобщо не го вълнува какво хората мислят за личността му, понеже с физическата смърт изчезват егоизма и самовлюбеността.
Професор Шварц планира да продължи с опитите – все пак се появил толкова добър помощник за такава цел. С помощта на Кин и на други духове той планира да създаде мащабна картина на това какво представлява живота след смъртта. “Аз стигнах до извода, че животът след смъртта е изпълнен с емоции, които сме усещали по време на своето земно съществувание” – споделя Г. Шварц, който призовава хората да отхвърлят предубедеността и да не се закрепостяват съзнателно с глупави догми.
И така , академик Монтегю Кин прави всичко възможно и невъзможно за да могат учените на Земята да получат реални доказателства за живот след смъртта, за да могат най-после да разберат какво представлява светът , в който ще отидем. И за щастие , Кин не е самотен в своя стремеж .
По материали от Интернет
Сайт на Монтагю Кин - http://www.montaguekeen.com/index.html
Абонамент за:
Публикации (Atom)