Темата за "мъртвия" латински език, който се използва в много научни направления, отдавна си проси внимание. Защо езикът, който навсякъде официално е признат за "мъртъв", продължава да се използва за класификация на всичко живо: описание на болестите, наименование на вътрешните органи и изписване на рецепти. Не искам моите мозък, сърце, бели дробове и други органи да бъдат описани на "мъртъв" език; нали те са част от физическото "Аз", а тялото ми все още е живо. Защо този некротичен код присъства на първо място там, където би трябвало да се борят за нашите живот и здраве - в медицината?
Независимо от това, че латинският език е наречен "мъртъв", неговото използване в съвремието ни е доста широко. Той остава да бъде важен способ за комуникация в много области на човешката научна дейност. Традиционно се използва в медицината, в анатомичната, клиничната, фармацевтичната терминология, също така и при юристите; в много области от науката, най-вече в зоологията и ботаниката терминологията се базира също на латински. Може би е удобно, когато за световната терминология се използват думи, еднакво понятни за специалистите от цял свят. Добре, тогава просто престанете да наричате латинския "мъртъв език", защото възниква усещането, че това се прави специално. Това усещане се усилва, когато човек разбере какви организации, структури изполват официално този "мъртъв" език. И така - това е официалният език на Ватикана и на Малтийския орден.
А ако не се лъжа, в произведение на Виктор Пелевин съм срещал споменаване за латинския като за език, имащ двойнствен смисъл. Например homo sapiens се превежда във втория смисъл на този език като "вкусна храна". А хората масово при всеки удобен случай се стараят да величаят тази латинска измишльотина, смятайки, че сме "разумен човек". А за тварите така изглеждаме още по-апетитни - подобно на танцуваща в чинията вечеря...
