Квантовата Теория и Магията - част 1

от Лари Комет
Тази статия се появи за първи път през 1980-а година във магическите BBS. Читателят трябва да запомни, че има много различни пътища да интерпретира квантовата теория и повечето не се занимават с мистицизма.


Квантовата Теория и Реалността

В квантовата физика реалността се описва чрез вълнови процеси и взаимодействия, където
един и същи процес има произволни,неопределени характеристики.Тези вълнови процеси
стоят в основата на това, което ние сме учили в училище, като материя, енергия, частици...


Процесите и взаимодействията се припокриват и продължават да съществуват дълговечно.
Взаимодействията между различните величини и същности създават единна структура от свързани вълнови модели,така че цялата вселена представлява единна структура, едно цяло. Така вълновите процеси възникващи в една определена част на дадена матрица ще окажат влияние и на всички останали части. Нелокални взаимоотношения съществуват между частите на една система,които са отдалечени един от друг. Не е възможно да разграничим две частици от един вид във един и същи регион, където те могат да бъдат намерени едновременно. Частиците губят своята идентичност в
такъв регион. Ето как вселената се оказва фундаментално обединена.

Основно уравнение във нерелативистката квантова физика е
това на Ервин Шрьодингер:

2 2
i h (p)Q /(p)t = - h /2m Delta Q + V(x,y,z) Q
задоволяваща следните нормални условия:
Интеграл 2
над цялото пространство |Q| dx dy dx = 1
където:
h = 6.63E-34 джаула /секунда / (2 pi)

pi = 3.14...

V(x,y,z) = Потенциалната енергия като функция с координати x, y and z

m = маса

t = време

(p) = частично производно на f
2
Q = Вълнова функция на частицата, където Q dx dy dz са
вероятностите тзи частица да бъде намерена във обема
дефиниран от dx dy dz за определен отрязък от време. Стойностите на Q са компоненти на "вектора на състоянието".
Стойностите на Q са квантово механично определими и образуват компонентите на "вектора на състоянието".Тези квантово механично определими състояния определят вероятностите на
различни резултати от други такива.Във класическата интерпретация на квантовата физика,  дадена система съществува едновременно във всички възможни квантови състояния докато
някой външен наблюдател не отключи "колапс" на "вектора на състоянието" и така да редуцира неопределеността.

Квантово механичните системи могат да преминават мигновенно от едно състояние в друго - т.е. без някакви междинни преходи.

Шрьодингер откри един от най-важните закони в квантовата физика: когато две системи взаимодействат, математическите вълнови процеси които ги описват не се разделят, а остават свързани. Връзката не се разпада с разстоянието и действа дори мигновено, но може да се разпадне от взаимодействия с други обекти.[7].


Какво стои в основата на квантовата физика?

Има много хипотези за природата на вълновите процеси и
тяхната роля:

Някои учени са съгласни с хипотезата, че цялата реалност се състои от вълнови процеси, които имат рандомистична (вероятностна) природа. И именно това стои в основата на света.
Това се нарича пробабилистична доктрина. Невъзможността да се определят вълновите
функции (които са фундамент във природните процеси) имат принципен характер, не са продукт на нашето моментно невежество и неспособност да ги определим.
Айнщайн смята, че има някакъв подлежащ в основата механизъм, някакви скрити променливи, които обаче биха могли да предскажат резултата и квантовата физика може статистически да определи.
Бел показа математически, че ако те, скритите променливи наистина съществуват, и механизма на квантовата физика е стриктно определен, то те не биха могли да зависят функционално от събитията, времето и мястото, т.е. те не са локални.
Според Дейвид Бом, от двете твърдения, отнасящи се до значението на математическите уравнения и резултатите от опитите, частиците и функциите могат да бъдат разгледани като проекции на една по-високо измерна реалност. Тези реалности не се описват като взаимодействия между две независими величини, а разбрани като процес на разширение на по- високоизмерно пространство. Информацията вътре в квантово-механичната функция
детерминира крайното състояние на даден вълнов процес. Тази информация е потенциално активна навсякъде, но в действителност действа само там,където се проявява като енергията на дадена наблюдавана частица, като това намеква,че всички частици имат
комплексна вътрешна структура.
Напоследък теорията на струната създаде модел на света, състоящ се от десет измерно единно пространство - време във невероятно малко пространство (1E-33cm) разглеждайки феномена описан статистически от квантовата физика, отнасящ се до вълни, частици и т.н.
Някои учени смятат модела за "скритите"реалности като неуместен, освен ако прогнозите на квантовомеханичните уравнения не съвпаднат със статистическите резултати от опитите. По мое познание, експерименти не са се провеждали така, че да отхвърлят тези алтернативни светогледи.
От друга страна, експерименти са били назначени, и някои резултати, необходими за да потвърдят верността на теорията на струната са на път да бъдат доказани.
Ние сме едно цяло със единната структура лежаща в основата на материята и енергията; структурата е непрекъсната, продължителна, взаимосвързана и нелокална. Каквото и да лежи в основата на взаимосвързаните вълнови модели, описани от квантовата физика, ние сме това.


Квантовата Физика и Съзнанието

Връщайки се към установените научни теории, нормално работещото съзнание възниква когато количеството "гориво" на нервната клетка (синаптично - превключващото "гориво") е достатъчно,
за да разпръсне вълните, свързани с електроните (участващи в хим. реакции) и да запълни празнините в междуклетъчното нервно пространство (синаптичните пори) със вълни от различни амплитуди. Това е квантовомеханичния тунелен механизъм.

Тези вълни са взаимосвързани през целия регион на мозъка, чрез резонанси, резултиращи във широка, комплексна обединена квантово-механична резонансна матрица, изпълваща целия
мозъчен регион. Вълните са взаимносвързани една с друга чрез информационна банка и сензорно привключен механизъм със тези региони вътре в мозъка.

Обемът нервноклетъчно гориво (v') е било описано математически от Еван Харис Уолкър и съответствува на прага на съзнанието между бодрост и сън при хора и животни. За нормално действащо съзнание, трябва да бъде задоволено следното уравнение:

2/3
v' трябва да е по-голямо или равно на N /T

където:

N = Целия брой синапси в мозъка (за хората,около 5E11)

T = Интервал на синаптично предаване-времето за предаване и разпространение на енергията от един синапс на друг.
Тази теория описва съзнанието като асоциация от събития,възникващи в кой да е синапс и свързани със всички останали синапси в мозъка и всичко това е свързано с предаването на информация. Това е частен случай на вълнова матрица, която действа в мозъка.


Квантовата Физика и Психокинезата

Според наблюдаваните случаи на проявление на феномена (който е в резонанс с мозъка на предизвикващия го), крайното състояние може да бъде предизвикано, понеже физическите
механизми във мозъка са част от вълновата матрица, описана от квантовата физика.
Информационното опериране в резонансите, детерминира проявлението на ефекта, дори и след времето на изтичане на резонанса, както и вероятностното разпределение на процеса, който се наблюдава. Според Еван Харис Уолкър, квантово механичната селекция на дадено състояние може да бъде базирана на наблюдателя ако:

W tе >= -Log P(Qo-Qi) Q 2

където:

P(Qo-Qi) = Вероятността това състояние Qi да се прияви самостоятелно

W = Информационно обработващия обем във действие в мозъка
Q свързано е със селекцията на вектора на състоянието (bits/sec)

te = изтекло време

Q = цялостен вектор на състоянието

Qo = Начално физическо състояние на системата

Qi = състояние,което представя събитието-"паранормалната" мишена
Ефекта на съзнанието е извънредно малък при макроскопски системи, но може да стане значителен, ако се проявява при квантово механически дефинирани и дивергентни системи,
където единична промяна може да се усили и разпространи през системата. Ефекта е около 1E-17 градуса на ъгъла на придвижване на кубове, падащи по наклонена повърхност.
Промени в ъгъла на падане се наблюдават след всяко падане (около 50%) и картината става съвсем ясна след няколко повторения.
Резултатите от опитите успешно показаха различните премествания на кубове със различна тежест.


http://www.magicgatebg.com/magic/articles/quantummagick.htm 

Защо Стив Джобс не позволяваше на децата си да използват смарт технологии

И защо не трябва да го правиш и ти като родител. Ако и ти също като нас си попаднал в ерата на „Y-поколението”, то със сигурност често си задаваш въпроса как ли ще отгледаш децата си. Светът около нас толкова много се промени през последните години, в сравнение с 80-те и 90-те, когато самите ние бяхме деца. Особено щом стане дума за развитието на технологиите. Наистина ли имаме толкова голяма нужда от тези джаджи и устройства? Ще позволим ли децата ни да бъдат погълнати от технологии като IPad? И какъв ли ще бъде ефектът от тях върху тези най-ценни за нас създания? Джобс не би го допуснал и с право. Дори той като основател на Apple е знаел къде да сложи границата. Не се съмняваме, че технологията може да подобри живота ни. Но когато с нея се злоупотребява, това води до разрушителна пристрастеност. Според проучване, проведено през 2013 г. 38% от децата в САЩ под 2 годишна възраст вече са използвали Iphone или IPad. С други думи казано бебетата днес се запознават с джаджите много преди да могат да съставят правилни изречения. А около 1/3 от децата между 8 и 10 години притежават собствен мобилен телефон. Наистина ли всичко това е неоходимо? Когато през 2010 г. репортерът Ник Билтън взима интервю от Стив Джобс за New York Times, той му задава интересен въпрос: „Сигурно Вашите деца обожават IPad? Сигурен съм, че собственикът на Apple ще се постарае децата му винаги да са в час с най – новите устройства, нали?” Отговорът на Джобс обаче изумява не само репортера, но и целия свят: „Те никога не са го използвали. Ние ограничаваме достъпа на децата ни до технологиите вкъщи”. По времето, когато iPad завладя света, дъщерите на Джобс Ерин и Ева, са били съответно на 12 и 15 години. Още по-интересно е, че покойният създател на Apple не е единственият, който мисли по този начин. Особено в Силиконовата долина, има тенденция сред техническите мениджъри и инженерите, за предпазване на децата им от технологиите. Те дори изпращали децата си в училища без всякаква техника като училище Уолдорф в Лос Алтос, където нямало компютри, за сметка на фокуса върху практическото учене. Има един цитат, който е изтъкван в Таймс от Крис Андерсон, главен изпълнителен директор на 3d Robotics, който има пет деца. Той обяснява какво кара хората, които работят в технологичната сфера да я държат далеч от децата си. Ето я и нея: „Децата ми обвиняват мен и жена ми, че сме фашистки настроени и прекалено загрижени спрямо използването на технологии, изтъкват факта че никой от приятелите им не е подложен на тези правила... Това е така понеже ние виждаме опасността от здравата ръка на технологиите. Виждал съм как влияе на мен и не искам да виждам това и при децата ми.” Ако сегашните ни притрастия към IPhone и други устройства е някакъв индикатор, може би ние подготвяме децата си за един непълен, ограничен живот, изключващ въображението, креативността, социалната интелигентност и любопитството, като ги пристрастяваме към технологията от най-ранна възраст. Ние ли бяхме последното поколение, което играеше навън, именно защото нямаше мобилни телефони и лаптопи? Ние ли ще бъдем и тези, които за последно се учиха чрез движение, докосване и поглъщахме информация чрез книги и контакти с другите хора, като противоположност на търсенето с Google? Ако не искаме отговорът да бъде положителен, трябва да сме по-притеснени от това, че заробваме децата си с възможностите да Snapchat-ват и да играят на “Candy Crush” по цял ден и да им вземем телефоните. И да не се притесняваме повече от това, че ограбваме тяхното лично развитие, ако изберем да не им даваме смартфон. Стив Джобс има право по отношение на децата си. Прекалената употреба на технологии, както знаем предизвиква избухливост, намалява уменията за изчакване, намалява способностат за писане, свързва се още с неща като хиперактивност, обсесии, мозъчен тумор. Така че следващия път, когато се замислиш как да отглеждаш децата си, внимателно обмисли варианта да не им позволяваш достъп до каквито и да е технологии преди да порастнат. Играй с тях навън и ги обгради с природа. Може да те намразят, но ще са ти много благодарни по-късно. Играейки навън, те ще развият много по-богати умения и адаптивност към околната среда, отколкото с iPad в ръка. Те трябва да се учат от книгите и от контактите си с хората около тях, а не от свободното интернет пространство и търсачката Google. Защото няма нищо по-хубаво от това детството им да бъде запълнено със спомени от игрите навън, вместо с такива от залепеното им пред монитора или екрана лице. А вие как мислите? 

 http://dama.bg/article/zashto-stiv-dzhobs-ne-pozvoliavashe-na-detsata-si-da-izpolzvat-smart-tehnologii/6057/

С душите на мъртвите са се свързали чрез интернет (Григорий Телнов)

Петербургските учени изучават устройства, които позволяват да се комуникира с другия свят

Животът не свършва със смъртта на тялото - това вече не е въпрос на вяра, не е една смела хипотеза, а научен факт. Учени от Русия, САЩ, Германия, Швеция и много други страни са били в състояние да установят контакт със света отвъд смъртта с помощта на технически средства.
В отговор потече поток от информация от починали приятели и роднини. "Всички ние живеем с Бог!" - такова съобщение получава кандидата на техническите науки Вадим Свитньов от своя отишъл в другия свят син Митя. Вдъхновени от успеха на Свитньов, хиляди руснаци с помощта на инструментална транскомуникация (така учените наричат техническите методи за комуникация с другия свят) общуват с душите на починалите.
- Ентусиасти използват радиоприемници, компютри и дори се опитват да общуват с другия свят чрез интернет, обяснява Вадим Свитньов. Броят на успешно установените контакти възлиза на няколкостотин.
Първият опит за използване на интернет обаждания за такива контакти е бил на американци. Те започнали мащабен експеримент по пренос на цифрови данни по каналите на известната популярна гласова комуникационна система Skype, която има над 100 милиона потребители. Американският радиоинженер Бил Чапъл (http://www.digitaldowsing.com) създава преносими устройства, които могат да уловят гласове от отвъдното. Те всички са разновидности на генератори на думи и стандартни изречения, в действителност, това е нещо като тесте карти, от което в отговор на въпроса ви се изважда нужната карта. Разработените от Чапъл за компютри и комуникиращи с iPhone и iPod приложения и програми реагират на реч. Чувайки зададения въпрос, те извличат от паметта отговор и дори стандартна фраза. В паметта е "пришит" речник от 2000 думи. Разбира се, скептиците могат да допускат, че някой чрез Skype умишлено предава правилните думи и фрази на лековерните, мистично настроени хора.
Но друго преносимо устройство, изобретено от Бил напълно разбива всякакви съмнения - неговата FM Ghost Box лови радио съобщения. Този приемник бързо превключва честотата на настройване и генерира "вълната на сигнала", съставена от смес от случайни фрагменти от радиопредавания и шумове от радиоефира, за по-нататъшна обработка на компютър. Изследователят сам може да контролира всеки запис и да го провери за евентуални съвпадения, което изключва всякаква манипулация относно налагане на излъчване от друг човек.

Асоциация
Руските изследователи на инструменталната транскомуникация са се обединили в асоциация РАИТ, начело с кандидата на физическите и математическите науки Артьом Mихеев, на своя уебсайт те представят експерименти на аудиоконтакти с другия свят (http://www.rait.airclima.ru). За да не съм голословен, изпращам съмняващите се там - който има уши, нека слуша. Душите на мъртвите ни чукат на всички врати, което доказва, че те са живи, че земното съществуване не завършва със смърт.
Най-интересния от сеансите на Артьом Mихеев е проведен с участието на доктора на техническите науки Виталий Тихоплав и съпругата му Татяна - учени се осмеляват да попитат контактьорите от другия свят за края на света!
Контактът е установен чрез компютър с операционна система Windows XP и звуков редактор. За задаване на въпроси и като източник на шум с ниско ниво е използван микрофон Genius за Skype. Процесът на транскомуникация се провежда по метода MNTR (авторска разработка на Вадим Свитньов).
Татяна Tихоплав: "С кого разговарям, моля отговорете?".
Отговор: "Група "Център "- ние сме в контакт!"
(Групата "Център", която излъчва от другия свят, преди вече е имала контакт с изследователите от Германия Адолф Хомс, Фридрих Maлкхоф и със съпрузите Харш-Фишбах от Люксембург - сега тя се свързва с руските учени - б.а.).
Въпрос: "Кажете ми, това ли е групата "Център ", която се появи на контакт в Германия?
Отговор: "Европа ще помогне"
Въпрос: "Може ли групата "Център " да стане наш постоянен контактьор?"
Отговор: "Може".

www.rait.airclima.ru