ЕТАПИ НА ХИПНОЗАТА
Представете си, че умът се състои от 3 концентрични кръга. 3-те пръстена не са строго отделени. Те са по-скоро като порьозни слоеве, система за филтри на човешките мисли. Представете си хвърлен във водата камък. Първият, най-външен слой е съзнанието – нашият ежедневен център за критика, анализ и вземане на решения. Вторият- среден слой – е подсъзнанието, където се съхраняват физичните ни споемни, включително от минали прераждания. Той е и центърът на емоциите и въображенията. Творчески настроените хора с доминираща дясна мозъчна половина като че ли черпят по-лесно от тези източници, отколкото другите. В средата пък лежи третият концентричен кръг – на свръхсъзнанието, в което са складирани спомените на божествените ни души. В различни етапи от хипнозата имаме възможност да минаваме през ниват, съдържащи съзнателните, безсмъртните и божествените ни спомени. Умът на вечната душа е произлязъл от енергиен източник на върховна концептуална мисъл, далеч надхвърляща битуващите тук представи. Свръхсъзнанието разкрива безсмъртието и дългата ни история. Докато сме в тета-състояние, ние имаме възможност да видим своя произход, миналите прераждания, живота между тях и съществата, които са ни помагали в нашия напредък. Върховно е !
СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
А) Бета-състоянието е напълно будното състояние на съзнанието
Б) Алфа-състоянието включва леко, средно и дълбоко ниво на транс:
- по-леките етапи са онези, които обикновено използваме при медитация
- средните като цяло се свързват с възстановка на спомени от детството и минали травми. Този етап е подходящ за модификация на поведението, например отказ от цигарите.
- дълбоките състояния включват възстановка на спомени от минали прераждания
В) Тета-състоянието се намира на границата на загуба на съзнанието и разкрива областта на свръхсъзнанието, т.е. духовния ни живот между преражданията
Г) Делта-състоянието е фазата на дълбок сън
В МАЙЧИНАТА УТРОБА
Често ще откриете, че има препятствие пред сливането на душата с плода в майчината утроба. Освен съпротивата на телесния ум има и втори фактор, който ограничава душата по време на ембрионалния етап на живота. Умът на майката може да е затворен за бебето поради емоционални или физически травми, включително тревога, страх, потиснатост, гняв или желание за аборт. Тези отрицателни фактори може да се появят при първо дете или съвсем млада майка, особено ако тя е неомъжена. Може да има недоволство, че е бременна с нежелано дете в късен етап от живота. Ако майката има брак без любов, това също може да причини блокаж. Разбира се по-опитните души могат да преодолеят в доста висока степен отрицателните емоции от страна на майката като използват усъвършенстваните си в хода на еволюцията енергийни полета.
ЕДНО ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ НА ВРЕМЕТО
Твърде възможно е в сега-то на духовния свят събитията всъщност да не се движат, а да се движат единствено времевите линии на нашата застаряваща материална Вселена. Във всяко събитие хората имат възможност да избират и влияят върху курса на живота си. Тъй като можем да подходим към дадено събитие различно, значи сме в състояние да променим изхода му. Питане към онези, които смятат, че събитията не могат да бъдат променяни от свободната воля – дали поне приемат факта, че реакцията и поведението ни към тези събития имат известно влияние върху изхода ?
Отвсякъде гонен и навсякъде приет :) Откровението на Нео : Когато над обичта, другарството, състраданието и мъдростта се постави каквато и да била логическа фигура ( религия, политика, икономика и т.н.) - със сигурност имаме основата за масови психози !
събота, 6 ноември 2010 г.
петък, 29 октомври 2010 г.
Д-р Майкъл Нютън - изследвания по въпросите за душите ( част 2 )
ЕНЕРГИЯТА НА ДУШИТЕ
Доста хора усещат липса на енергия в живота, без да разбират защо. Мотивът им е бил да оставят голяма част от енергията си в духовния свят, за да продължат по-интензивно тамошната си работа. Тази останала енергия е много ярка. Има хора, постигащи твърде малко на Земята именно заради това си решение. Душата обикновено взима 50-70 % от енергията си в прераждането. Този % е различен за всеки живот и зависи от степента на напредък и избора на тяло. Твърде многото енергия в прераждането, например 90 % ще претовари мозъка и го прави нефункционален, а 100 % просто ще го взриви. Докато е в материално тяло, душата не може да черпи от енергията си, която е оставила в духовния свят и да я задържи ( с изключение при молитва или медитация ). Ние живеем с последиците от решенията, които сме взели както в отвъдното, така и в преражданията. Понякога душата се нуждае от повечето си енергия за някое особено трудно прераждане – например 80 % , така че светлината, останала от нея в духовния свят е съвсем слаба. Слабата светлина ( да не се бърка с тази при младите души) е особено очевидна при души, избрали да водят живот едновременно в две тела.
ТИПОВЕ ХАРАКТЕРИ В ГРУПИТЕ НА ДУШИТЕ
Членовете на повечето групи действително имат по някое общо предразположение, което ги свързва, можете да сте убедени, че не са обединени случайно. Еднороден аспект за всички членове могат да са общи интереси или познавателни способности. Повечето души в една група израстват с почти еднакво темпо, но има и по-бавни, напускащи последни групата. Все пак да не се забравя, че повечето групи са построени така, че в тях да има различни характери. Например – куражлии, винаги оцеляващи инати, кротки и пасивни души, пресметливци и веселяци. Системата е нагласена така, че всяка от душите помага на другите от групата през земния живот. Всеки от тях има силни страни, компенсиращи недостатъците на другите. Всяка душа дава своя принос и всички са в процес на развитие. Има души, които искат всичките им прераждания да са трудни, а други предпочитат повече лесни животи. Редът и посоката в духовния свят, в който постиженията са на почит не означава, че това е йерархично място със строги бюрократични правила. Това са клопките на земните ни обшества. Преди всеки живот се дава избор и душата няма усещането, че й се оказва натиск да постигне успех в рамките на ограничено земно време. Желанието за развитие и израстване идва от нас самите.
КАТЕГОРИИ ДУШИ В БЕЗСМЪРТНИЯ НИ ЖИВОТ
ГЛАВНИ СРОДНИ ДУШИ : често ( но не винаги ) тази душа е партньор, с когото имаме дълбоки връзки ( например брак) . Тази душа може да е и брат, сестра, най-добър приятел и в редки случаи – родител
ДУШИ – ДРУГАРИ : това са души от групата, които съставляват духовното ни семейство. В психодрамата на материалния живот те са ни братя, сестри, деца или добри приятели
СВЪРЗАНИ ДУШИ : това са всички, които съставляват вторичните групи, скупчени около нашата главна. Често в преражданията са родители или главни фигури в живота ни, за да ни предадат някои кармични уроци. Но най-често са ни познати, свързани с нас по някаква причина. Все пак много от душите в близките групи са ни непознати и в живота, и в духовния свят.
Доста хора усещат липса на енергия в живота, без да разбират защо. Мотивът им е бил да оставят голяма част от енергията си в духовния свят, за да продължат по-интензивно тамошната си работа. Тази останала енергия е много ярка. Има хора, постигащи твърде малко на Земята именно заради това си решение. Душата обикновено взима 50-70 % от енергията си в прераждането. Този % е различен за всеки живот и зависи от степента на напредък и избора на тяло. Твърде многото енергия в прераждането, например 90 % ще претовари мозъка и го прави нефункционален, а 100 % просто ще го взриви. Докато е в материално тяло, душата не може да черпи от енергията си, която е оставила в духовния свят и да я задържи ( с изключение при молитва или медитация ). Ние живеем с последиците от решенията, които сме взели както в отвъдното, така и в преражданията. Понякога душата се нуждае от повечето си енергия за някое особено трудно прераждане – например 80 % , така че светлината, останала от нея в духовния свят е съвсем слаба. Слабата светлина ( да не се бърка с тази при младите души) е особено очевидна при души, избрали да водят живот едновременно в две тела.
ТИПОВЕ ХАРАКТЕРИ В ГРУПИТЕ НА ДУШИТЕ
Членовете на повечето групи действително имат по някое общо предразположение, което ги свързва, можете да сте убедени, че не са обединени случайно. Еднороден аспект за всички членове могат да са общи интереси или познавателни способности. Повечето души в една група израстват с почти еднакво темпо, но има и по-бавни, напускащи последни групата. Все пак да не се забравя, че повечето групи са построени така, че в тях да има различни характери. Например – куражлии, винаги оцеляващи инати, кротки и пасивни души, пресметливци и веселяци. Системата е нагласена така, че всяка от душите помага на другите от групата през земния живот. Всеки от тях има силни страни, компенсиращи недостатъците на другите. Всяка душа дава своя принос и всички са в процес на развитие. Има души, които искат всичките им прераждания да са трудни, а други предпочитат повече лесни животи. Редът и посоката в духовния свят, в който постиженията са на почит не означава, че това е йерархично място със строги бюрократични правила. Това са клопките на земните ни обшества. Преди всеки живот се дава избор и душата няма усещането, че й се оказва натиск да постигне успех в рамките на ограничено земно време. Желанието за развитие и израстване идва от нас самите.
КАТЕГОРИИ ДУШИ В БЕЗСМЪРТНИЯ НИ ЖИВОТ
ГЛАВНИ СРОДНИ ДУШИ : често ( но не винаги ) тази душа е партньор, с когото имаме дълбоки връзки ( например брак) . Тази душа може да е и брат, сестра, най-добър приятел и в редки случаи – родител
ДУШИ – ДРУГАРИ : това са души от групата, които съставляват духовното ни семейство. В психодрамата на материалния живот те са ни братя, сестри, деца или добри приятели
СВЪРЗАНИ ДУШИ : това са всички, които съставляват вторичните групи, скупчени около нашата главна. Често в преражданията са родители или главни фигури в живота ни, за да ни предадат някои кармични уроци. Но най-често са ни познати, свързани с нас по някаква причина. Все пак много от душите в близките групи са ни непознати и в живота, и в духовния свят.
петък, 22 октомври 2010 г.
Д-р Mайкъл Нютън - изследвания по въпросите за душите ( част 1 )
ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА
Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойнствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. Но това не трябва да се обърква с “раздвоението на личността”. Въпросното раздвоение по-скоро е потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този й живот. Човекът, страдащ от такива психични заболявания, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството.
Душата е с безсмъртен характер, който съчетан с човешкия мозък и централната нервна система създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще просъществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателните, и несъзнателните спомени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. Формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информация, идваща от мозъка. Физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим , че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях.
Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждайки се в огледалото и се питаме : “Защо аз съм аз ?”. За да засили това объркване, нашата личност ( душевно аз и биологично аз ) се развива и променя неравномерно през целия ни живот – докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският “аз” дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния характер и темперамента. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и когато тази деликатна връзка се наруши, това води например до психични заболявания и може би престъпно поведение.
Когато стигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това е дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. Душата може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира слабите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да си бъдат от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, даваща му интуиция, въображение, прозрения и съвест. С това обединение ставаме една личност, която цял физически живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойнствеността между ума и духа в телата ни. Двата аза може да се слеят напълно или да показват степен на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други – в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава задължително липса на хармония и равновесие. Обичаен пример е, че нискоенергийната, пасивна душа може да е искала съчетание с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.
Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойнствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. Но това не трябва да се обърква с “раздвоението на личността”. Въпросното раздвоение по-скоро е потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този й живот. Човекът, страдащ от такива психични заболявания, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството.
Душата е с безсмъртен характер, който съчетан с човешкия мозък и централната нервна система създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще просъществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателните, и несъзнателните спомени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. Формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информация, идваща от мозъка. Физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим , че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях.
Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждайки се в огледалото и се питаме : “Защо аз съм аз ?”. За да засили това объркване, нашата личност ( душевно аз и биологично аз ) се развива и променя неравномерно през целия ни живот – докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският “аз” дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния характер и темперамента. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и когато тази деликатна връзка се наруши, това води например до психични заболявания и може би престъпно поведение.
Когато стигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това е дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. Душата може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира слабите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да си бъдат от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, даваща му интуиция, въображение, прозрения и съвест. С това обединение ставаме една личност, която цял физически живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойнствеността между ума и духа в телата ни. Двата аза може да се слеят напълно или да показват степен на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други – в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава задължително липса на хармония и равновесие. Обичаен пример е, че нискоенергийната, пасивна душа може да е искала съчетание с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.
Абонамент за:
Публикации (Atom)