Играта на системата с емоциите

 Често пъти съм споменавал за това, че демиургичната система източва нашите емоции. Разбира се, невъзможно е хората да се лишат напълно от тях и това не е нужно, но е важно да се осъзнава, че сега системата работи на контра-фаза. Пример: става някакво събитие в живота на човек, което го води до депресивно състояние, да кажем - загубил е близък човек. И от това тръгва своеобразна "черна полоса", т.е. събитията, които му се случват, усилват въпросната полоса, сякаш няма край. Понякога човекът може да не го преживее и да падне в някаква пропаст, след което да не успее да се върне към предишното си емоционално състояние. А е възможно и обратното: човек се намира в състояние на еуфория, той бива съпътстван от успехи, може би се влюбва, а може и да е видял изпълнител, чиито фен е станал, т.е. тази фаза прераства за него в сферата на усещането за щастие, но практически в болезнено състояние. Точно това се случва и с хората, които изпадат състояние на еуфория, щастие, смях, защото след това системата може, специално транслирайки такива емоционални енергийни позиви, да тласка в още по-крайни състояния. 

Затова има много интересен и ефективен способ, когато се усещате зле: ако ви е зле и не можете самостоятелно да се справите с това състояние, започнете да имитирате това, което за вас е добро. Дори само 5-10 минути с такава практика биват отчетени от матрицата (която не спира да ни наблюдава) - все пак тези показания се доставят не от нашите електронни играчки; така работят адептите на системата, която се намира в нашия плътен свят. Докато самата матрица е включена към нас чрез определен екзоскелет, т.е. ние сами не можем да махнем матрицата от себе си, понеже сме вътре в нея. И това емоционално състояние тя започва по определен начин да фиксира автоматично. И когато тя вижда, че човек се смее, изпитва такива емоции, тя започва да изпраща към вас такива събития, чрез които да се измъкнете от фаза минус към фаза плюс.