Даниел - Време и времеви линии - 6

 Видео от проект Camelot: Дан Буриш

Имам някои забележки във връзка с видеото на Дан Буриш от проекта "Камелот"[20] където той говори за куба на Орион, огледалата и времевите линии.

Кубът на Орион е сърцето на стола Монтоук, използван при експерименти с времето. По същество кубът е навигационен компютър от рептилоиден космически кораб, може би един от най-малките разузнавателни самолети. Помислете, че за да може един космически кораб да се движи със свръхсветлинна скорост без разширение на времето, той трябва успешно да се движи едновременно в координатното пространство и координатното време. По същество кубът осигурява прозорец към двете реалности, в които се движи пилотът.

Това се случва, когато пътувате със свръхсветлинна скорост. Веднага щом преминете скоростта на светлината (електромагнитната бариера), пространственото измерение по посока на движението се премества в сферата на координатното време, тъй като скоростта е обратната зависимост между пространството и времето. Преминете бариерата и ще влезете във времевото измерение вместо в пространственото. Но тъй като времето е триизмерно, а не едноизмерен вектор, трябва да поддържате кораба в праволинейно движение в сферата на координатното време. С други думи, трябва да можете да виждате тази сфера, за да управлявате правилно кораба. Точно това прави Кубът на Орион. Корабът придобива две пространствени измерения и едно времево измерение, когато навлезе в свръхсветлинна скорост. Следователно в пространството той изглежда по-скоро като площ, отколкото като обем - обикновено плосък диск или форма на чиния, в зависимост от големината на свръхсветлинната скорост. Колкото по-висока е скоростта при свръхсветлинните скорости, толкова по-плоска става той (обратно съотношение: повече време, по-малко пространство). Понякога е цилиндричен или прилича на реактивен самолет. Подобно на метеорит, който изчерпва времевия ландшафт, той се нуждае от точен маршрут на полета, за да пристигне на правилното място в координатното пространство и координатното време.

В проекта "Феникс III" те разполагаха с всички атрибути на корабна навигационна система: куб, интерфейс и пилотско място - инсталацията Монтоукски стол, описана от Престън Никълс, Ал Билек и други. До това стигнахме, когато се свързахме с централните блокове на IBM, които по същество представляваха симулирани реакции на космически кораби (въпреки че не ни казаха това). Знаеха, че корабите се движат със свръхсветлинна скорост, така че устройството можеше по някакъв начин да повлияе на времето. Целият проект се основаваше на този принцип. Успяха да "измамят" навигационната система, за да си помисли, че корабът се ускорява над скоростта на светлината. Тогава ще се отвори временен навигационен прозорец - вихърът - той ще остане неподвижен в пространството. Разбира се, това създаваше и други проблеми, свързани със ситуацията "възпроижвеждане" срещу "реалност", като разрушаване на стени и странно поведение на животните в околността.

Изглежда, че или са имали други кубове от друг кораб, или са откраднали един от Монтоук, преди проектът да бъде закрит през 1983 г. Предполагам, че просто са заменили една стая, пълна със стари изчислителни машини, с модерни компютри и може би изчислителната мощ е била по-висока от нашата. Това направи устройството много по-преносимо. От това, което каза Буриш, нещата не са се променили много, те все още използват моя оригинален код за движение в креслото, който написах за IBM! Не знам какво са направили с интерфейса, тъй като столът изисква някой с псионични способности, за да го използва. Предполагам, че (чрез обратно инженерство) са възстановили някои сензори, които да улавят общата психоемоционална активност в междинната зона, за да контролират проекцията в координатно време (без "пилота"[21] тя би била случайна и безполезна).

Огледалото е различна технология. Той има свойствата на Слънчевия диск Му, така че вярвам, че е бил конструиран от този артефакт. Предполагам, че са се отказали от технологията "Огледало" не за доброто на човечеството, а защото тя е престанала да работи. Според перуанските разкази за Старата раса първоначалният Слънчев диск се е радвал на естествено съществуващи гравитационни нулеви възли (наричани още вихър, мъртво пространство или в традиционната наука червееви дупки или мост на Айнщайн-Розен[22]). Това позволява директен достъп до сферата на координатното време чрез използване на вибрационен контрол (песни, песнопения, мантри, инструменти). Но тъй като нашите конвенционални технологии все повече се основават на електромагнетизма със съответните силни полета за разпределение на електромагнитната енергия, те буквално изтласкват тези възли от повърхността на планетата - въпреки че те продължават да се появяват в горните слоеве на атмосферата и в близкото космическо пространство. Без най-близкия отворен възел "Огледалата" престанаха да функционират. Разбира се, ако нещо се намеси в разпределението на енергията на планетарно ниво, тези устройства ще започнат да работят отново.

Що се отнася до сроковете, ние все още се придържаме към графика, създаден от проекта Монтоук. Той се нарича T1V83. Той е на път да изчезне (отклонението във времевия пейзаж е връщане към първоначалния път), заедно с Времевия клон, създаден от Конфедерацията[23] преди много години. Когато и двата маршрута изчезнат (вероятно по-късно тази година), ще се върнем към естествената времева линия. С други думи, ще се преместим на пътя, по който еволюцията в триизмерното време трябваше да ни отведе - към Времева линия 0 (Т0). Времева линия 1 (Т1) и Времева линия 2 (Т2) са изкуствени разклонения, на които различни фракции издигат барикади и отклоняващи знаци във времевия пейзаж в опит да насочат населението по тези пътища.

Времева линия 1 Отклоняващите знаци са природни бедствия, предназначени да повишат глобалната температура с няколко градуса. Този път е предпочитан от Новия световен ред. Тази хронология е създадена, за да се повиши първо глобалната температура чрез въвеждане на въглеводороди в атмосферата, но не от газови крави, а от нещо мащабно, да речем нещо, което се излъчва от лявото поле. Нещо, което пробива земната кора там, където тя е много тънка, на дъното на Мексиканския залив, за да позволи на почти неограничените количества въглеводороди (нефт, газ), задържани в астеносферата, да излязат в атмосферата и да създадат огромен парников ефект. Това никога няма да се случи, нали? Нефтохимикалите ще повишат значително температурата в залива, ще променят естествените климатични модели в северното полукълбо и ще повишат глобалната температура с 2-3ºC, което ще позволи на северното полукълбо да удължи вегетационния си период за сметка на южното полукълбо, което е екологично изтощено. Разбира се, земята там ще поевтинее и ще бъде изкупена от големите петролни компании. Колко земя са купили Буш и компания в Чили и Аржентина? Друг "инцидент" в северното полукълбо би повишил глобалните температури с още 2º и северното полукълбо би се превърнало в пустош с малко жители, а южното полукълбо би процъфтяло. Разбира се, всички управляващи ще бъдат щастливи и ще се чувстват комфортно в новия рай в южното полукълбо. Лесното решение е първо да се отървем от "нежеланите елементи" в третия свят, а след това да намалим значително населението на света (тъй като по-голямата част от населението живее в северното полукълбо).

Времева линия 2 води до колосална буря във времевия пейзаж благодарение на трансформацията на Слънцето. [24] И Т0, и Т1 се плъзгат точно по ръба на бурята, а Т2 се влива направо в нейния център. Тогава Земята преживява "слънчево изригване"[25], което ще бъде представено на хората като някакъв вид галактическо или слънчево събитие с микрочервеи. Всъщност това е свързано с нивото на слънчевата магнитна йонизация (и няма нищо общо с червеевите дупки), което ще направи значителен скок, когато нашата слънчева система пресече галактическия неутрален магнитен лъч.

Ако забелязвате, в сценариите Т1 и Т2 съществуват хора, пътуващи във времето, и те са обозначени от Буриш като P24, P45 и P52 (J-rod). Погледнете по-отблизо. И двете групи са все още в третото измерение и вече не са на Земята. Това би трябвало да говори за това накъде се насочват изкуствено създадените Т1 и Т2 в дългосрочен план - да върнат човечеството в поредния цикъл на третото измерение, вместо да го вкарат в четвъртото - пътя на времева линия 0.

[20] Вж. http://projectcamelot.org/dan_burish.html

[21] Дънкан Камерън е най-добрият "пилот" в Монтоук.

[22] Друга концепция, неразбираема за традиционната наука, но лесно обяснима чрез принципите на космическия сектор (координатно време).

[23] Конфедерацията на планетите, спомената в материалния Закон на Единния, известна също като Божествения съвет или Съвета на Андромеда.

[24] Вж. предишна статия за геоинженерството.

[25] Peret, Bruce. “At the Earth’s Core: The Geophysics of Planetary Evolution”. Reciprocity XXVII, №1 (Spring, 1998).