Нобеловият лауреат И. Пригожин, който през втората половина на миналия век изучава структурата на времето, стига до извода, че всички физически системи имат свое собствено време, коренно различно от астрономическото. По този начин той установява, че вътрешното време се генерира от самите физични процеси и че с промяната на вътрешната енергия във физичните системи неизменно се променя и тяхното вътрешно време.
Д-р В. Тихоплав и д-р Т. Тихоплав стигат до подобни заключения. Те смятат, че вътрешното време на всяко тяло във Вселената се определя от три фактора: скоростта на движение, гравитацията и вътрешната енергия в самите тела. За вътрешното време пише и астрофизикът Н. Козирев, който експериментално доказва, че времето "намалява", свива се там, където енергията се увеличава.
Това означава, че колкото по-наситено е тялото с вътрешна енергия, толкова по-бавно тече вътрешното време. Всичко това се усеща добре и в телата ни. Като деца, когато енергийните ни запаси са достатъчно големи, усещаме, че дните и месеците минават бавно. Но с напредването на възрастта енергийните запаси на организма се изчерпват и започваме да усещаме, че времето ни тече все по-бързо.
По време на стресови ситуации вътрешните енергийни резерви на организма могат да бъдат използвани и тогава виждаме, че времето започва да се забавя. В повечето случаи обаче хората използват спонтанно скритата си способност да забавят протичането на вътрешното време. Академик А. Вейник пише по темата:
"Човешкото тяло е удивително природно създание - когато е необходимо, то не само забавя, но и ускорява хода на времето, например в стресови ситуации. В архивите ми има и един случай, който се е случил на алпинист. Той е бил ударен от мълния. След това той каза, че е видял как мълния влиза в ръката му и бавно се движи през нея, отделяйки кожата от тъканта и овъглявайки клетките. Чувствал се е така, сякаш под кожата му са забити хиляди ножове. За хората около него мълнията ударила мигновено.
Такива случаи на спонтанно забавяне на вътрешното време карат съвременните учени да предполагат фундаменталната роля на времето във взаимодействието между ефирния свят и човешките същества. Ето как го обяснява Тихоплавови: ". . . по-вероятно е това взаимодействие да преминава през многобройните цикли и спирали на фините тела на човека. Многобройните спирали от различни мащаби, с които буквално са "натъпкани" фините тела, водата в тялото е със спираловидна структура, спираловидната ДНК, спираловидната система на физическото тяло (мускули, кости, нерви и т. н. ) и вътрешното време със спираловидна форма не могат да не бъдат свързани.
Тогава може да се предположи, че като променяме мислено всички спирали на фините тела, ги привеждаме в резонанс със спиралата на времето. Енергията на времевата спирала се увеличава, вътрешното време се компресира и времето тече по-бавно за тялото. Така че в детството, за неспокойното и енергично дете, времето тече изключително бавно, така че лятото например изглежда безкрайно дълго. В напреднала възраст, напротив, енергията на системата е изключително ниска, времето се увеличава и протичането на времето е голямо. За старите хора, особено за заседналите, летаргичните, които не се интересуват от нищо, годините трептят като страници от календар. Струва си да се има предвид, че колкото по-енергичен и активен е човек, толкова по-бавно остарява.
По този начин физическата и умствената активност допринася за забавяне на процеса на стареене и е един от най-ефективните инструменти за управление на вътрешното ни време. Друг метод е "настройване на вътрешните енергийни спирали". Например лечителят Юрий Кретов използва същия метод при лечението на своите пациенти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.