Дори да излекуваш болестта на другия, не можеш да спасиш съдбата му

 д-р Ван Циенцюн

Много хора често се обръщат с въпроси, свързани с проблеми в семейството, работата, отношенията с хората. Как да се справят с неразбиращите ги родители, с колегите, с буйните, непослушни деца... Случва се човек да се оплаква от възрастната си майка, която постоянно "се намесвала в личния живот" и "командвала", или пък от "лоши" съпрузи и партньори, от глезени или изнервени деца. Отчаяни от проблемите си, хората отиват да търсят помощ отвън - от някой приятел, лекар, светец или дори от съдия. Свикнали са да се осланят на другите, без да се замислят обективно за причините, които пораждат тези проблеми.

Реално погледнато, отношенията между хората са толкова сложни и фини, че дори и най-добрият съдия и лекар не може да ги разреши напълно. Всъщност не някой друг, а самите хора трябва да съумеят да се справят с проблемите си.

"Дори да излекуваш болестта на другия, не можеш да спасиш съдбата му", казват древните мъдреци. Лекарят може да помогне на болния да се възстанови от болестта в момента, но не може съществено да промени съдбата му.

Въпреки, че един лекар, мъдър учител или добър приятел може да дадат тласък към промяна на съдбата и живота, човек сам трябва активно да се заеме със себе си. Колкото и да му се говори, колкото и книги да изчете, ако той практически не се занимава със своето здраве и развитие, той няма да постигне истински напредък и не ще може да подобри живота си. Затова тайната на здравето и хармоничното развитие се състои в цялостно мислене, обективно отношение и спазване на природните принципи и чрез активно практикуване на методи за поддържане на здраве и набиране на положителна енергия, които ще разширят мисленето му и ще стимулират духовното му усъвършенствуване.

Причината за влошените връзки с другите се крие най-вече в недостатъчното разбиране на естествения порядък в отношенията между хората и липсата на познания за природните закони. За съжаление, много хора са свикнали да разглеждат нещата от своя си ъгъл и от собствените си интереси и предпочитания. Не винаги обаче те отговарят на обективните принципи в природата.

Връзките в семейството, между приятелите, в работата и обществото се подчиняват на естествен порядък, при който всеки заема своето място. Младите трябва да уважават по-възрастните, а те от своя страна да се грижат за здравословното развитие на по-младите. Когато всички взаимно си помагат и мислят не само за собствените си нужди, но и за тези и на останалите хора, животът ще върви много по-леко.

Достатъчно е да се погледне на нещата цялостно и да се обхване въпроса от всичките му страни, и ще се намери правилния подход за разрешаването на въпросите. Когато имат цялостно мислене, хората ще разберат от къде идва проблема в отношенията - дали е плод на неправилно възпитание, на принципни различия в мисленето, или е просто поради субективност и лични, егоцентрични интереси.

От друга страна, като знае колко лесно може да пилее жизнената си енергия при силни емоции и дисхармонични отношения с околния свят, човек съответно ще се стреми към по-широк поглед към нещата и по-уравновесено и спокойно отношение с другите.