вторник, 29 август 2017 г.

Съновниците

Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим е презрение, или да допуснем, че са относи­телно приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина на съставянето им и от подхода на авторите към симво­лите, появяващи се в сънищата. Притежавам един доста съвременен съновник, в който чета: „падане на зъби - знак за болест или смърт".
Ясно е как би се почувствал човек, прочел подобно „тълкуване", след като наистина е сънувал, че му падат зъбите. А това е извънредно разпространен сън, който вероятно се явява в една нощ на десетки милиони души само на един континент! Защо тогава този континент до­сега не се е обезлюдил?
Така че всяко „тълкуване" от такъв род направо буди смях. На какво всъщност се опират авторите му, за да го направят? Дали пък просто не са си го измислили? Не са. Но са опростили общата символика на зъбите до сте­пен, при която сънят губи истинския си смисъл.
Ще видим това по-нататък.
Тук ще кажем само, че в цитирания съновник идеята за „смъртта" се свързва по най-елементарен начин с иде­ята за „падналите зъби". (Това впрочем съответства на едно все още разпространено народно вярване.) Простич­кият читател веднага ще си помисли за физическата смърт, което е нелепо. Преводът на всеки символ трябва да се опира на психологията. Падането на зъбите насън е символ на „кастрация", тоест на принизяване на личност­та (страхове, тревожност, чувство за малоценност, страх от неуспеха и т. н.). Което е разбираемо, след като знаем, че здравите зъби са знак за мощ (да си спомним за акробатите, които висят на зъбите си!).
И на това ще се върнем.
Да отречем ли всички съновници?
Обикновеният съновник не върши работа. Но речникът на символите в различните цивилизации и през различ­ните векове е друго нещо.
Добрият речник на символите предлага богата гама от нюанси; един и същ символ „се разклонява" в много­бройни значения. Ще видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран смисъл, приложим към всеки отделен случай. Представете си, че някой каже: „Сънувах освирепял кон." Какво би могло да означава това? Само по себе си - нищо, защото всич­ко зависи от „контекста". Здрав ли е човекът, или е бо­лен? Интроверт ли е или екстроверт? Какви са му соци­алните, културните, семейните, психологическите „мер­ки"?...         
За какво служат сънищата?
Сънищата са абсолютно необходими за душевното и пси­хологичното равновесие. Те са не по-малко важни от хра­ненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опъ­натото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им дра­матични последици.
Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е пре­ди всичко друго „отдушник" на много от поривите, кои­то потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повър­хността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огро­мен компютър - нашето несъзнавано.
Тайният ни разузнавач
Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях.
Равносметка на афективния живот
Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни - понякога несъзнателно - от живота си. В други прози­ра нашата враждебност, дори омразата ни към себе си.
Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжа­ленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой", заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън!
Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава чо­век бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изос­тавян; проваля се във всяко начинание, свършва в затво­ра, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони...
Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят...
Нощен дневник
Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключе­ние на „големите съновидения", за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен мате­риал никога не докосва съзнанието ни и какви неподози­рани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.
Можем все пак да си припомним голяма част от съни­щата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд заб­равянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от жи­вота, разкрити му от съня.
Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки" между невроните си.
Така че, след като всеки от нас изживява няколко го­дини от живота си в сънища, носители на важни посла­ния, не си ли струва да се поспре на тях?

http://padreantonii.blog.bg/drugi/2011/05/09/synovnicite.743904

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.