вторник, 29 април 2014 г.

Изчезване на хора : телепортация или...

Изчезване на хората и технологиите, сякаш разтворени във въздуха винаги е вълнувало умовете на човечеството. Но без значение колко много учени са се борили над решаването на тази загадка, теория, която да устройва всички така и не се появи.

Разбира се, в някои случаи на изчезване на въздухоплавателни средства или плавателни съдове няма нищо необичайно. Корабът може мигновено да отиде на дъното в резултат например на експлозия. Самолетът може да падне във водата или отломките веднага да бъдат засипани от сняг - а ако катастрофата е настъпила в ненаселен район, вероятността за откриване на самолета клони към нула.

А как е в тези случаи, когато хора и оборудване се преместват в пространството и / или времето?

Пилоти под атака

Чували ли сте някога за преместване във времето и пространството на военни пилоти?
Изтъкнатият учен, астрофизик от НАСА Ричард Ларсън, получил достъп до архива на Държавния департамент на САЩ твърди, че от 1983 г. насам и до днес са известни повече от 287 случая, в които пилотът, летящ на мисия изведнъж се озовава в миналото. Ето само няколко примера.

През 1976 г. съветският пилот Виктор Орлов свидетелства, че докато лети с МиГ-25, вижда под себе си сухопътна война. По неговото описание излиза, че Орлов е станал свидетел на известната битка през 1863 г., близо до германския град Гетисбърг по време на Гражданската война.
През 1994 г. пилотът от ВВС на САЩ Р. Уитман, летящ над щата Флорида, изведнъж фиксира, че е над територия, напомняща на средновековна Европа. Уитман казва: "Видях огромен огън на открито и наоколо купчини от човешки тела". Очевидно той е попаднал в момент, когато чумата бушува в Европа.

Любопитното е, че полетът в миналото почти никога не надвишавал 20 секунди, а често е продължавал дори по-малко. Полетите били както на свръхзвукови, така и на дозвукови скорости. Но защо всичко това се случва? ..

Липсващият баталион

Въпреки това, най-неочаквания случай на масово изчезване се случил сутринта на 12-ти август 1915.
"Денят беше ясен, както може да бъде само един красив ден на Средиземно море. Картината донякъде била нарушавана само от няколко облаци във формата на хляб, всички напълно еднакви, които кръжаха над височина "60". Бе забелязано, че въпреки бриза от юг, духащ със скорост от 4-5 мили в час, облаците не променят своята позиция и форма и не се изместват. Те продължиха да висят на височина около 60 фута, когато се гледа от наблюдателен пункт, намиращ се на 500 метра над морското равнище.
Също така неподвижен, разположен на земята точно под тази група облаци е бил подобен по формата облак, който имал около 800 фута дължина, 250 височина и 200 ширина. Този облак е бил доста гъст, почти твърд на външен вид и се намирал на 14-15 чейна (1 чейн = 20,12 м) от сражаващите се на окупираната от англичаните територия. Всичко това са наблюдавали 22 души от 3-ти взвод на 1-ва полева рота, включително и аз, от нашите окопи по рододендроновите разклонения около 2500 ярда югозападно от облака, лежащ на земята. Нашият наблюдателен пункт бе разположен на около 300 метра над височината "60". Както се оказа, този странен облак бе оседлал сухото русло на ручея и пътя в долинката Каяджикдере, и ние видяхме отлично и краищата, и страните на облака, лежащ на земята. Цветът му беше като другите облаци - светло сив.
Скоро се появил Четвърти Норфолкски полк на британците, няколко стотин души, маршируващи по този път в долината на потока към височината "60".
Въпреки това, когато те се приближиха към облака и без колебание продължиха по пътя си през него, никой вече не излезе от него, за да се разшири бойния порядък и да се атакува височината "60".
Около час по-късно, когато и последния човек от колоната изчезна в облака, той много бавно и внимателно се вдигна от земята като нормална мъгла или облак, докато не се присъедини към останалите облаци, споменати в началото на този доклад. Сега всички те изглеждат като "грахчета в шушулка". През цялото това време групата облаци продължаваше да виси на едно място, но веднага след като "земния" облак се вдигна до тяхното ниво, всички те се отдалечиха на север, т.е. към България. За около 45 минути те се скриха от полезрението.

Този полк се броял за "изчезнал" или "унищожен".
И след капитулацията на Турция през 1918 г., първото нещо, за което Великобритания настоя пред Турция беше за връщането на полка.
Турция отговори, че тя не само не е вземала пленници от този полк, но изобщо не е имала контакт с него и дори не знае за неговото съществуване.
Тези, които са наблюдавали този инцидент, могат да гарантират за това, че турците никога не са взели този полк в плен и не са имали контакт с него.
Ние, долуподписаните, макар и 50 години след кацането на ANZAC (Австралийски и Новозеландски армейски корпус) декларираме, че горепосоченият инцидент е истински дума по дума.
Подписано от свидетели:

4/165 сапьор О. Рейхарт, Матата, залив Пленти;

13/416 сапьор Р. Нюнес, 157 Кинг Сант, Кембридж "

Ето такова писмо е публикувано в новозеландското списание "Спейсвю" през октомври 1965 година. Журналистите с удоволствие подхващат тази история, доукрасявайки го с всички цветове на въображението си. Малцина от тях успели да погледнат в архивите ...
И така, нека се обърнем към официалните документи.
На първо място следва да се отбележи, че норфолкското подразделение "1/4" (т.е., четвърти батальон на Норфолкския полк, както е посочено в повечето публикации по мистериозното изчезване, не би могъл да изчезне нито близо до Галиполи през август 1915 г., нито някъде другаде. Според оцелелите документи в архивите, то участва активно в действията на армията до края на годината, след като е било прехвърлено от Галиполи на друг театър на военните действия. Обаче неопровержим исторически факт е, че още един батальон на кралския Норфолкски полк - "1/5" -наистина изчезнал в близост до Галиполи през август 1915 година. И какво се е случило с хората му все още никой не може да каже ...

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.