Защо
толкова упорито пресъздаваме една и съща реалност? Защо все се
захващаме с един и същи вид работа и постоянно се повтаряме? В този
безкраен океан от възможности, които съществуват около нас защо
постоянно пресъздаваме една и съща действителност?
На нас ни е внушено да вярваме, че външният свят е по-истински от нашия вътрешен свят. Новата научна парадигма ни казва точно обратното - тя ни учи, че това, което става вътре в нас, създава онова, което се случва вън от нас. Съществува една физическа реалност, която е абсолютно истинска и стабилна но тя се реализира, когато дойде в съприкосновение с друга физическа реалност.
Тази друга реалност, разбира се, може да сме ние, ние сме част от този свят, но това не е задължително. Например, би могъл случайно отнякъде да падне камък и да взаимодейства с тази неопределена маса като я трансформира по определен начин. В миналото е имало философи, които са казвали: "Виж сега, ще ритна този камък ако си ударя крака и ме заболи, значи камъкът е истински."
Но това е едно преживяване. Истинно е усещането на този човек за събитието. Научните опити са показали, че ако вземем един наблюдател и го свържем с електроди към компютърен скенер и му предложим да наблюдава определен обект и той се вгледа в него, тогава определени области от мозъка му се активизират. А след това, ако го помолим да затвори очи и да си представи този, същият обект, когато той си го представи мислено същите области от мозъка му отново се активират точно така, както когато наблюдава обекта с очите си.
Това накарало учените да се замислят и да си зададат следния въпрос:
Всъщност кой вижда? Мозъкът ли? Или очите? И кое е реално? Това, което виждаме с мозъка си или това, което виждаме с очите си? А истината е, че за мозъка няма разлика между това, което наблюдава и това, което си представя, защото и в двата случая се задействат едни и същи нервни вериги.
На нас ни е внушено да вярваме, че външният свят е по-истински от нашия вътрешен свят. Новата научна парадигма ни казва точно обратното - тя ни учи, че това, което става вътре в нас, създава онова, което се случва вън от нас. Съществува една физическа реалност, която е абсолютно истинска и стабилна но тя се реализира, когато дойде в съприкосновение с друга физическа реалност.
Тази друга реалност, разбира се, може да сме ние, ние сме част от този свят, но това не е задължително. Например, би могъл случайно отнякъде да падне камък и да взаимодейства с тази неопределена маса като я трансформира по определен начин. В миналото е имало философи, които са казвали: "Виж сега, ще ритна този камък ако си ударя крака и ме заболи, значи камъкът е истински."
Но това е едно преживяване. Истинно е усещането на този човек за събитието. Научните опити са показали, че ако вземем един наблюдател и го свържем с електроди към компютърен скенер и му предложим да наблюдава определен обект и той се вгледа в него, тогава определени области от мозъка му се активизират. А след това, ако го помолим да затвори очи и да си представи този, същият обект, когато той си го представи мислено същите области от мозъка му отново се активират точно така, както когато наблюдава обекта с очите си.
Това накарало учените да се замислят и да си зададат следния въпрос:
Всъщност кой вижда? Мозъкът ли? Или очите? И кое е реално? Това, което виждаме с мозъка си или това, което виждаме с очите си? А истината е, че за мозъка няма разлика между това, което наблюдава и това, което си представя, защото и в двата случая се задействат едни и същи нервни вериги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.