V. ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ОТРИЦАНИЕТО (Робърт Монро)

Заедно с животните и всички живи същества ние споделяме обща команда — да се върнем назад към зачатието. Тя заема мястото на всеки друг инстинкт. Заповедта, незаличимо врязана в нашето същество, е: ОЦЕЛЯВАЙ!

Тази действена сила е създала страховата бариера, която трябва да бъде преодоляна, преди отделянето по своя воля да се случи. Защото едно преживяване извън тялото твърде много прилича на смърт, което може да бъде наречено — последен провал да се придържаме към тази заповед.

За да задоволим нагона за оцеляване, ние се храним. Често ядем насила, защото това е един начин да откликнем на главната заповед, когато сме заплашени от нещо, различно от глада. Ние превеждаме командата в натрупване и защита на материалната собственост. Този нагон да възпроизвеждаме отговаря на командата по друг начин. Всяка опасност към личността извиква на повърхността автоматичните защитни механизми или отказ. Познатото — „Бори се или бягай“ — е физическата реакция на печата на оцеляването. Оцеляването, като най-главна заповед, означава предпазване от смърт по всякакъв възможен начин.

Отрицанието е в това, че принципната идеалистична представа на човека, благородните добродетели, великите дела — всички те имат като основа отказа и/или отхвърлянето на тази главна заповед. Човекът, който дава другиму своя хляб, който осигурява семейството си с цената на своята ранна смърт, който отдава себе си на обществото и държавата, без каквато и да е лична облага, който отчаяно се нагърбва с трудности и вероятно посвещава живота си на другите, е извършил Истинското.

Ето защо, вършейки тъкмо това, което трябва да се прави — най-уважаваното човешко дело, най-божественото според нашите стандарти, той директно осквернява главната Божа заповед за цялата природа. При това, за да му бъде опростен грехът, не е възможно да постигне Второто състояние, без подчинение и/или зависимост на най-основните форми на инстинкта за самосъхранение.

Дезоксирибонуклеинова киселина, твоите кабели май са се кръстосали.

От тези основни предпоставки възникнаха хиляди вторични като мехури, изскачащи от най-старата маса под органичната баластра на океанското дъно. Преминавайки през всеки слой на утаечни недоразумения, те проникват нагоре към светлината. Дали не е по-добре да изгорим доказателството, да го отхвърлим? Или с помощта на целия съществуващ потенциал да направим опит за разширяване на пътя?

С последното се появява и следната възможност: през 2025 година едно момче от Място I натиска бутона на уред, приличащ на портативно радио. Аз долавям Сигнала и му обръщам внимание.

— Здравей, синко — поздравявам го с топлота и моят праправнук ми се усмихва в отговор.

Робърт Монро

Какво представляват духовете?

Мистерията на духовете, призраците, привиденията и други свръхестествени субекти е толкова стара, колкото и самото човечество. Гостите от други светове (пространства, измерения) от доста време са били герои в мистични теми, като се започне с Библията и се завърши с трагедиите на Шекспир.

Създаден е дори специален жанр на "истории с привидения", който ясно се откроява сред всичките паранормални явления. Това е разбираемо, тъй като става въпрос за смъртта, за трансцендентното съществуване след нея, за смъртните и безсмъртните души, т.е. за всичко, което винаги е вълнувало хората.

В самата идея за съществуването на покойника като безплътен дух мнозина намират утеха - кой ли не иска да вярва, че любимия човек продължава друг, но все пак живот! Да се вярва, че не всичко свършва със земния живот и няма тъмнината и забрава, а някакво друго, макар и неразбираемо битие.

Още повече, че тази вяра е винаги подкрепяна от опита на много хора и от доказателствата за появата на някои призрачни същества не отнякъде си, а "оттам".

Ако се следват теориите на Карл Юнг, парапсихологията счита духовете като продукт както на съзнателната, така и на безсъзнателната активност на човешкия ум, индивидуален или колективен. Едновременно с това, Юнг прави ясно разграничение между понятията "привидение" и "видение".

Видението не е обвързано с място и обикновено е с конкретна цел: да съобщи за смъртта на любим човек, да предупреди за опасностите, да достави молба за помощ. Видението винаги е "хуманно", то не плаши. Но привидението е нещо, което не е от този свят. При среща с него човек  чувства гробовен студ, а сърцето се сковава от ужас.

И ако видението носи някаква частица от живота, то привидението е просто движеща се обвивка. Най-плашещото в такъв фантом е неговото подчинение на някакви неясни цели: движен не от частица от човешката психика, а от някаква непонятна, и затова още по-плашеща "идея-фикс".

Изследването на привиденията почти винаги е проблематично - отчасти защото няма общоприето определение за тях. Някои смятат за привидения духовете на мъртвите, които по някаква причина са се "загубили" по пътя към другия свят. Други са убедени, че привиденията са един вид телепатични същности, проектирани в реалния свят от собственото ни въображение. Други пък смятат, че привиденията са полтъргайсти, заседнали между два свята - реалния и духовния.

Разбира се, това са само версии и да се разсъждава за това - все едно да  се говори за различни видове феи, джуджета и дракони. Или пък този въпрос: ако привиденията са душите на хората, защо те се появяват облечени, защо те са с такива ежедневни, чисто земни неща, като шапки, костюми, рокли и бижута? Въпроси достатъчно, а отговори - съвсем малко.

Ако става дума за мъртъв, то неговото привидение е човек, който след смъртта все още се държи в материалния свят и е винаги близо до него в своето етерно тяло. Причините за това състояние са различни. Много често, хората просто отказват да приемат факта на смъртта си (или не се усещат за това при внезапната смърт), и продължават да живеят в нормалната за тях обстановка, сякаш нищо не се е случило.

В други случаи, те не могат да свикнат с мисълта за раздялата с предмети, събития и навици, придружавали го по време на техния живот. Само в редки случаи мъртвецът осъзнава какво се е случило и желае да промени ситуацията, но не знае как да го направи, и е в очакване на нещо или някого.

Много от съобщенията са пряко свързани с явяването на души на живи хора. Свидетелят в даден момент вижда привидение на роднина или приятел, който е в беда или умира. Самият този човек може да бъде доста далеч. Такива призраци обикновено се появяват само веднъж.

Много често можете да намерите споменаване на факта, че призраците се появяват за изпълнение на някаква задача, която не са успели да извършат през живота, като например да направят въздаяние, а може би дори и да накажат за смъртта си. Ако е така, може да се предположи, че някои призраци са надарени с разум и интелект. Това, от своя страна, дава право да се говори за нетленност на човешкия дух.

Разбира се, духовете не винаги се стремят да отмъстят. Напротив, те често влизат в контакт с живите, за да утешат близките или поправят някаква несправедливост. Например, те могат да върнат открадната вещ на нейния собственик. В допълнение, фантомът може да се появи, за да предупреди за опасност. Освен това, както казват свидетели, той предпочита да предаде съобщението чрез жестове.

Скритите съкровища или пари по време на живота не позволяват на душата да намери покой. Така често починалият човек се появява на земята под формата на привидение, за да посочи някакъв тайник или съкровище. Лошите дела, извършени сред хората, също не са благоприятни за постигане на покой, така че може духовете да се върнат към "живия" свят, за да компенсират собствената си вина.

Човешката реакция на появата на духовете до голяма степен зависи от тяхното поведение и облика им. Има случаи, когато човек избягва с крясъци от неясно видение, дори когато то е било в образа на любимата му, но починала майка. Духовете рядко се държат като същности, които се опитват да достигнат до нас от другия свят. Те понякога просто стоят или се задържат близо до очевидеца, без да демонстрират и най-малкото желание да кажат нещо или да му се покажат.

Мълчаливостта на някои духове сякаш провокира някои изследователи да им залепят етикета на безжизнени парчета или замразени, мъртви образи, генерирани от съзнанието. Все пак, това не е така, тъй като разнообразието на тяхното поведение е достатъчно голямо. Някои от тях се явяват като че ли без конкретна цел, и очевидецът не е в състояние да разбере намеренията на необикновения посетител.

В други случаи, те показват явни признаци на интелект и разумно изразени идеи, проявявайки инициатива за постигането им. Понякога духовете изглеждат много сериозни, но се случва също да се държат или игриво, или покорно, или плашещо, или дори демонично.

Често духовете имитират поведението на човека и се държат толкова естествено, че очевидецът не знае с кого си има работа. Най-често те приличат по външен вид на хора, но рядко оставят физически следи. Така например, според едно проучване, проведено през 1990 г. в 30 от 40 изследвани случая призраците са се появили и после изчезват физически без следа.

 

Автор: Юрий Пернатиев, от книгата "Тайните на задгробния свят. Духове, призраци, гласове"

Духовете - това са разумни холограми?

Известно е, че човек, както и други биологични обекти, е източник на електромагнитно излъчване на различни честоти, включително и най-интересния в този случай микровълнов диапазон. Неговата особеност е, че при изключително малка мощност са налице силни биологични ефекти. Освен това, според експериментални изследвания на руските вълнови генетици, ръководени от професор Гаряев, в човешкото тяло протича не обикновено излъчване, а кохерентно.

Теорията, която сега ще бъде изложена, описва механизма на възникване и формиране на посмъртните енергийни фантоми (или в разговорната реч - призраци), съществуването на които доскоро се отричаше от ортодоксалната наука.

В технологиите източникът на кохерентно лъчение са лазерите. Следователно, човек може да се разглежда като вид лазер. Известно е от училище свойството на такова лъчение - интерференцията, която е в основата на холографията. Така че, като цяло, можем да кажем, че ние като че ли носим със себе си интерференционна картина, и при определени условия тя започва да се проявява. Известно е, че електромагнитното кохерентно лъчение е резултат от биохимичните реакции в организма, а те са неустойчиви. Получаването на най-точната холограма е по-вероятно, когато носителят й (човекът) е под силен психически стрес, тревожи се. И наистина, в много приказки и легенди духовете са родени в екстремни моменти, когато човек изпитва болка, страх, гняв.

Така че, по време на насилствена смърт човекът създава мощно енергийно вълново сгъстяване, нещо като фантом на генетичния апарат, в което е записана цялата информация за живота и смъртта му (това беше потвърдено от Катедрата по квантова радиофизика към Физическия институт на Руската академия на науките през 1993 г., чрез експериментални изследвания под ръководството на същия този Гаряев. Откритото от тях явление било наречено "фантомен ДНК ефект". Този сложен вълнови импулс, фантом на човешкия организъм, бива фиксиран в околните предмети като на холограма по всеизвестния принцип на Хюйгенс-Френел. Теорията за импрегниране просто задава способността да се акумулира психогенна информация у някои природни материали като дърво и камък. Искам да подчертая, че основните материали на древните средновековни замъци, които са били известни със своите семейни призраци, са само от дърво и камък.

И така, имаме "запис" на енергийния фантом върху околните предмети (стени, мебели и т.н.). Това повдига един разумен въпрос: при какви условия и как може да се възстанови и да се възпроизведе подобна вълнова структура. И точно тук ни спасява холографията. Според законите на последната, за да се възстанови вълновото изображение, е необходимо да се освети материала, върху който е записана вълновата информация, от лъч с кохерентно лъчение, идентичен на този, използван в процеса на "записа". Но на какво може да служи подобно възстановяващо лъчение в настоящия случай? Съгласно експерименталните изследвания, електромагнитните полета, генерирани от организма са сходни по фаза и честота за всички хора, а максималната идентичност зависи от особеностите на генетичната система. Въз основа на това можем да направим извода, че източникът на възстановяване на вълновите фантоми е живия човек. В действителност парапсихолозите твърдят, че в "неспокойните" къщи духовете се появяват само, когато там пристигнат хора или те вече живеят там, а всички явления престанават, когато хората напускат проблемния дом. Възстановената вълнова структура, призракът - тя е енергоинформационна форма на съзнание и е разумна!

Удивително свойство на информационно-разпоредителните структури (фантоми) е наличието на памет, а, следователно, най-вероятно и на самосъзнание. Това свойство произтича от откриването на вълновата генетика. Има такова понятие - фантомна ДНК памет. Вълновите генетици вярват, че това е тясно свързано с т.нар. вълнови ефект и вероятно също така с паметта на главния мозък. Изследванията в тази област свидетелстват в полза на регулаторната роля на фантомния ДНК ефект, въздействащ пряко и непосредствено върху същата тази ДНК, модулирайки нейната динамика в състава на клетъчните ядра. С други думи, след физическата смърт цялата информация за живия обект се съхранява (или по принцип подобен запис се произвежда последователно при живота) като на твърд диск в енергийно-вълновата субстанция (фантом) на този обект. Ето защо, с висока степен на вероятност можем да кажем, че цялата информация за живота и смъртта на един човек се съхранява в неговия вълнови фантом, който следователно трябва да бъде разумен!

Например, наличието на "полеви" живот е доказано в експерименти, които бяха организирани в Новосибирск, в Института по обща патология и Човешка Екология, под ръководството на академик В. Казначеев. Да не говорим повече за експериментите на вълновите генетиците, водени от проф. Гаряев, които откриха и продължават изследването на фантомните ефекти на организма и още много други. Английските физици Иън Скот и Джон Фаулър провериха електромагнитните параметри на тези замъци, които са известни със своите собствени духове, и са открили в стените много слаби "замразени" магнитни полета със сложна конфигурация, която идентифицират като холограмни записи на посмъртни фантоми, призраци.

Въз основа на изложеното по-горе може да се заключи, че смъртта не е краят, животът след смъртта продължава в друго енергоинформационно въплъщение. И освен това, тези "полеви" форми на живот могат да се регистрират както чрез технически устройства, така и чрез изготвяне на физически и математически модели, описващи подобно психо-физическо явление.

По материали от Интернет