Даниел - Време и времеви линии - 3

 Огледало

Сега нека преминем към огледалото.

Кубът на Орион е технологията на рептилоидите или космическите хора. [10] А Огледалото е обратното инженерство на Златния слънчев диск на Му, споменат в книгите на Джордж Хънт-Уилямсън. [11]

(Забележка: Слънчевият диск даваше отговор на всеки въпрос, като получаваше информация директно от Вселенския източник на познание. Въз основа на съвременните схващания можем да предположим, че това е бил изкуствен интелект с база данни на някаква свръхцивилизация. Как да не си спомним Пушкин: "Огледалото имаше едно качество - то можеше да говори. Огледалце, огледалце, кажи ми истината. . . ")

Сега не знаем къде е отишло самото оригинално устройство, то прилича на пръстеновидния транспортьор във филма Stargate SG-1. (Мисля, че всички "портали", споменати във видеото, са транспортьори на Огледалния пръстен, а не междупланетни звездни порти. Доколкото знам, Земята има само един адрес на портала и само едно функциониращо устройство, скрито в Антарктида) Слънчевият диск имал и силата на "ясновидство". Жрецът, който управлявал устройството, определял дестинацията на пътуването чрез ясновидство. С помощта на песнопения, мантри и музика жрецът можел да го настрои към много специфична цел, която можела да се види в устройството още преди началото на движението. (Дискът работи с координатно време, така че се контролира от вълнови форми - музика, мантра, пеене и други подобни).

OBIT[12], технологията "всевиждащо око", също е свързана с това. Те откриват, че всяко място създава някакъв резонанс с ДНК. В старите времена това са били храмове и паметници - огромни каменни структури, издигнати за много стабилен резонанс, лесно откриваем от Златния диск. Честотите остават във "вътрешната лента" на неодушевената сфера. Когато започнали да разработват системата, те открили, че могат да се настроят на "външния диапазон" на биологията и да уловят специфичния ДНК резонанс на всяка форма на живот, което им позволява да откриват всичко и навсякъде.

Проблемите, с които се сблъскаха при обратното конструиране на устройствата (извънземни и древни), бяха, че устройствата, създадени от хората, съдържаха само неодушевена структура - триизмерно пространство. Те все още не са осъзнали, че "водата", която използват в тези устройства, е жива вода[13] - целият живот съществува в триизмерно време и създава естествена пресечна точка между секторите. Третият компонент е съзнанието на оператора - той трябва да разбира принципите на координатното време. Древните жреци създават науката херметизъм и аналогията с "реката на времето", за да опишат тази функция на съзнанието. Когато се опитате да разглеждате триизмерното време само от гледна точка на пространството, преминавате от линейно стъпаловидно измерение (равни интервали по права линия) към полярно стъпаловидно измерение (равни ъгли, изразяващи измерение на растежа), което изглежда като безкрайна редица (редове). Начертайте линия върху лист хартия; поставете точка над линията. Свържете точката с линията чрез радиуси. Ако разположите ъглите равномерно между радиусите, ще видите, че радиусите се допират до линията на неравномерни разстояния - колкото повече се отдалечавате от перпендикуляра, те стават все по-дълги и по-дълги и накрая се разпростират до безкрайност, превръщайки се в успоредни.

Причината да нарекат устройството Огледало (освен способността на Алиса в "Алиса в страната на чудесата" да се премества в Страната на чудесата) е, че то също е огледална зала. Тъй като в полярната етерна сфера те придобиваха линейно измерение, получаваха отражение на отражението на отражението - всички те изглеждаха еднакво, но бяха леко изкривени от наблюдателя. Това означава, че създава впечатлението за "паралелни вселени". Изкривяванията се дължаха на съзнанието на наблюдателя и той наистина наблюдаваше само изкривени последователности от отражения в координатната сфера.

След това преминавам към коментар на времевите линии, как да ги променяме и дори как да отместим краката си от вече определените.

[10] В оригинала "SM" е обозначение за рептилоидни или космически хора, често наричани "рептили". Техните видове не са включени в таксономичните класификации на сухоземния живот.

[11] Брат Филип, "Тайните на Андите", под редакцията на Тимъти Бекли и Брент Рейнс, 1976 г.

[12] OBIT е акроним на Outer Band Individuated Teletracer, който е разкрит пред пресата от самите създатели по етични причини. Под същото заглавие е създадена филмовата поредица "Външни граници", за да се "компрометира достоверността", тъй като етичните съображения, свързани с използването на устройството, са непреодолими.

[13] Вж. изследванията на Виктор Шаубергер и книгата "Жива вода" на Олаф Александерсон.