Но и между учените обаче има привърженици на екстрасензорното възприятие, които като истински учени решиха да го изследват с помощта на практически експерименти, а не да бъдат приравнени с фанатичните вярващи в неоснователните твърдения на "авторитетите", които дори не са се опитали да изследват тези загадъчни явления. Тези две позиции разкриват същността на дългогодишните спорове между учени и изследователи с псевдо-скептици, които не искат да повярват в резултатите от независими изследвания.
Например, ето какво Джин ван Бронкхорст пише за това в своята книга "Предчувствията в ежедневието": "Науката използва точния метод за откриване на нови истини за нашия свят. Всички експерименти трябва да се провеждат няколко пъти и резултатите от тях трябва да бъдат убедителни и статистически значими, което означава, че те могат да бъдат включени в общата хазна на човешкия опит. Но когато задачата е да се докаже нещо от тази сфера, която не е напълно призната от обществото, рационалните аргументи се смесват със скрити емоции ...
Скептиците се противопоставят на съществуването на екстрасензорно възприемане, защото противоречи на тяхната теория за времето. Доказателството за автентичността на предчувствията застрашава целостта и неопровержимостта на много утвърдени научни предположения. В това отношение изследователят Робин Вуфит отбелязва: "Изследванията върху изучаването на формите на екстрасензорно възприятие не само хвърлят скрито предизвикателство към рационалното възприемане на света, но и подкопават основите на научната ортодоксалност".
Днес в масовата култура споровете се водят в много груби форми. Скептиците наричат привържениците на екстрасензорното възприемане на безпринципни хора, които не са в състояние да провеждат нормален експеримент, а те на свой ред смятат, че противниците им са уплашени зайци, които се страхуват, че всяко доказателство за съществуването на екстрасензорни възприятия ще доведе до унищожаването на целостта на техния светоглед.
Истината, която лежи извън тези стереотипи, е интересна и двусмислена. Поддръжниците на екстрасензорното възприятие са постигнали значителен успех в научноизследователската и развойната дейност, а някои от тях са и в други области на научното познание. Те са експерти в работата си. Тези изследователи се смятат за достатъчно смели, за да изучават човешкото съзнание и да провеждат експерименти, следвайки най-добрите научни принципи, без да мислят за това, какви ще бъдат резултатите от тях. От друга страна, скептиците не са по-долу от тях по отношение на академичните степени и академичните регалии. Те също са добри специалисти в своята област. Интересът на критиците в тази област обаче се регулира от предпазни мерки, които те трябва да спазват, когато разглеждат такъв необичаен феномен като екстрасензорното възприемане на реалността".
И все пак Джин ван Бронкхорст не вижда цялата картина на тези спорове и истинския им произход. Разбира се, инерцията, глупостта, страхът от унищожаване на картината на описанието на света си имат място. Както и страх от загубата на научна кариера. Но много от "борците с псевдознанието" съзнателно служат на паразитна и сатанинска сила, която контролира всички аспекти на човешката дейност. И да се победи тази сила е възможно само с помощта на самото "забранено знание", подходите към което се пазят от нейните корумпирани слуги, които са си избрали ролята на "стражеви кучета". Ето защо, веднага щом има публикации от "забранената" област, се чува дружен вой от цялата тази лаеща сбирщина, подчинена на господарите си. А търсенето на истината не е интересно за сбирщината, те искат само да защитят интересите на господарите си и да получат за своята "честна служба" подходящи "кости" от "господарската маса".
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.