неделя, 2 април 2017 г.

М И С И Я Д О М А Р С

Изследователите на проекта продължиха да разузнават във времето. Беше края на 1981 или 1982 г., когато тази технология беше използвана за пръв път, за да се получи достъп до подземните области на голямата пирамида на планетата Марс.
Тъй като този материал ще бъде твърде спорен за масовата аудитория, ще се опитам да дам малко предистория.
В обръщение е видеоматериал, наречен „Хоугландовия Марс“. Това е презентация предназначена за учените на НАСА, направена от журналиста Ричард Хоугланд, която се съсредоточава върху тетраедърния комплекс, асоцииран с „Лицето на Марс“.
В това видео Хоугланд показва „лицето“ и пирамидите близо до него, които бяха заснети от космическия екипаж на кораба Викинг през 70-те години. Използвани са техники за компютъризирана прожекция, които имитират облитане на 360 градуса на „лицето“. Видеото също така дава и близък план на пирамидите.
Хоугланд се опитва да убеди НАСА да направят повече снимки на този регион, познат като Сидония. Убеждаването на НАСА беше трудна работа и тя сведе до минимум значимостта на работата на Хоугланд. В действителност бяха положени много усилия, за да се забрани показването на тази касета по телевизията. Историята на този скандал беше докладвана от нюйоркската радиостанция WABC.
Защо НАСА приема такава позиция спрямо нещо, което е толкова интригуващо?
Отговорът може би е даден от една книга, наречена „Алтернатива 3“, написана от Лесли Уоткинс, Дейвид Амброуз и Кристофър Майлс*(
„Алтернатива 3“ първоначално е публикувана в Англия. Първото издание в САЩ е през 1979 г. от Avon Books, подразделение на Hearst Corporation, 959 Eighth Avenue, New York, New York, 10019. На български книгата е издавана през 1991 г. под заглавието „Космическата конспирация“. – бел. ред.). Тази книга се основава на видеозапис от 1977 г., който разкрива тайна космическа програма, създадена от международна конспирация, включваща както Русия, така и САЩ. Това е един изумителен доклад, който включва астронавти, които нарушават секретността, изчезващи учени, убийства и установяването на робски общества на Луната и Марс. Книгата твърди, че хората всъщност са кацнали на Червената планета още през 1962 г.
Нямам за цел да доказвам, че на Марс съществува или наистина е съществувала колония. Включил съм тази информация така, че читателят ще разбере, че съществува цял сценарий относно Марс, който е отделен от моята история. Онези, които се интересуват, могат да проучат „Хоугландовия Марс“ или „Алтернатива 3“. Интересно е да се отбележи обаче, че документалният филм „Алтернатива 3“ беше показан по телевизионната станция на Сан Франциско в края на 70-те години. После се разчу, че станцията е била заплашена с отнемане на лиценза, ако пак пусне този филм. Той не бе пуснат отново.
Директорите на проекта Монтоук знаеха, че на Марс има колония. Повече от вероятно е те да са били част от конспирацията.
Марс беше интересен за изследователите от проекта Монтоук, защото те си бяха дали сметка за това, че там има древна технология. Знаеха, че някой беше построил пирамидите и лицето на Марс. Те не бяха естествени образувания.
Според информацията, която моите колеги и аз бяхме открили, хората, които са живеели на повърхността на Марс, не са могли да стигнат до подземната област разположена под пирамидата. Входовете били или запечатани, или просто не могли да бъдат открити. Всъщност изглеждало, че голямата пирамида е била запечатана по-добре от пирамидата в Гиза. Независимо от всичката скъпа и луксозна апаратура не можахме да проникнем в пирамидата.
Учените в Монтоук решиха, че най-добре е да се отиде в центъра на марсианското подземие. Новооткритата в Монтоук технология им даде възможност да използват огъване на пространството, за да проникнат вътре. Искаха да попаднат в подземните кухини. Смяташе се, че те са направени и контролирани от много древна цивилизация.
Времевият портал премахваше риска от операцията, тъй като можехме да погледнем през него. Бяхме сложили телевизионни монитори така, че каквото визуализира Дънкан, да се появи на мониторите. Това осигуряваше визия за настоящото време на планетата Марс. За да открием подземната зона, продължихме да изместваме отворения край на тунела, докато се появи един коридор. Тогава накарахме Дънкан да заздрави портала и екипът можеше да отиде от Монтоук до Марс и да бъде под повърхността.
Тогава от Дънкан вече не се изискваше да бъде непрекъснато в стола. Бяхме се научили Дънкан да генерира функции с компютъра, да ги записваме и непрекъснато да ги пускаме обратно. Компютърът можеше да задейства предавателя за кратко и ние имахме достатъчно памет, за да модифицираме потока на времето за около 4 часа. Ако Дънкан не се върнеше след това време, генерираните мисъл-форми щяха да изпаднат от реалността. В такъв случай, щеше да се наложи да ги възстановяваме отначало.
Първоначално системата определено се нуждаеше от живо същество. Той създаваше времевите портали и ги държеше отворени посредством концентрация. Щом отворът биваше направен, можехме да запишем на лента онова, което генерираше живият човек. След това самата лента можеше да се използва и самостоятелно – за създаването на нов отвор.
Системата беше непрекъснато усъвършенствана и подобрявана. Щом Дънкан веднъж беше направил времева връзка, тя се записваше на лента. Тъй като понякога той трудно се свързваше, с лентата това ставаше лесно и автоматично. Беше натрупана цяла библиотека, за да не трябва да разчитат на Дънкан. Именно това даде възможност на Дънкан да бъде изпратен през тунелите. Това стана през 1982 и 1983 г. Той беше избран за екипа, който отиде на Марс.
Посредством времевите портали, Марс беше проверен за живи обитатели. Учените трябваше да се върнат 125 000 години назад, преди да открият такива. Не знам какво са открили или какво са направили с получената информация. Дънкан се опита да получи достъп до тази информация, но тя е дълбоко погребана в него и е трудно да се влезе в контакт.
Моето лично мнение е, че пирамидата на Марс служи като антена. Може би в пирамидата има технология. По спомени на Дънкан, той е пътувал до вътрешността на пирамидата, видял технологията, с която са работели там и я нарекъл „Защита на Слънчевата Система“. Според този доклад учените от Монтоук искали тя да бъде изключена преди да се предприеме каквото и да е било. Тази защита била затворена ретроактивно до 1943 г., която сред множеството НЛО изследователи е годината смятана за началото на НЛО явленията в масов мащаб.
Не мога да кажа друго за Марс на този етап, освен че филмът „Зов за завръщане“ е основан на същите събития, които се случиха в проекта Монтоук. Начинът по който използваха стола там е изключително сходен.
Изследванията във времето продължиха и бяха проведени безброй мисии до 12 август 1983 г. Това продължи до действителното заключване, осъществено обратно до 1943 и 1963 г.


От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.