неделя, 16 април 2017 г.

Ф О Н Н Ю М А Н Е Ж И В !

След приключването на първата чернова на тази книга, нещата взеха нов обрат. Става дума за случки, започнали преди години и разрешили се едва наскоро.
Те са свързани с Джон фон Нюман и потвърждават теорията, че не е умрял през 1958 г., както по принцип се смята.
През 1983 г. с мен се свърза мой приятел от Ню Йорк, когото ще нарека Кларк. Той знаеше, че се интересувам от далекосъобщително оборудване и ми каза за един дилър от старите времена, занимаващ се с подобна техника 2-ра ръка, когото ще нарека д-р Райнхарт*(Д-р Райнхарт е псевдоним използван, за да не бъде нарушавано уединението на този човек). Той беше легенда в местната общност интересуваща се от подобна апаратура.
Кларк каза, че човекът имал колекция от оборудване датираща чак от 30-те и 40-те години. Уговорена беше среща с д-р Райнхарт под претекст, че се интересувам да изкупя нещата му. Кларк ме представи и Райнхарт ми показа колекцията си на драго сърце. Той искрено искаше да я продаде, но според мен цената му бе твърде висока. Голяма част от нещата бяха боклуци и щяха да струват колкото да бъдат извозени.
Смятах цените му за прекомерно високи и мислех, че е малко луд. Очевидно след като ме срещна той полудя още повече. Кларк го посети отново сам и онзи го посрещнал на вратата с ловджийска пушка. Райнхарт насочил оръжието и казал на Кларк, че „не иска да вижда това копеле Престън да стъпва на територията на неговия имот“. Той не искаше да види в границите на имота си нито Кларк, нито мен. Каза че ако ни види – ще ни застреля.
Кларк се опитал да го успокои и попитал какво става. Нямал представа защо човекът е толкова разстроен. Райнхарт заявил, че след миналото си посещение там, последната нощ „Престън се бил върнал и го ограбил“.
Както се оказа, някой отишъл в къщата му, вързал го за стола, претършувал къщата и му откраднал пари. Това определено не бях аз и естествено двамата с Кларк бяхме много объркани. Годините минаваха и аз престанах да мисля за обстоятелствата свързани с д-р Райнхарт.
Когато паметта ми за проекта Монтоук се върна, аз си спомних и за д-р Райнхарт. Всъщност той беше Джон Ерик фон Нюман – мозъкът, който стоеше зад експеримента „Филаделфия“ и проекта Монтоук!
Преди много години, може би някъде към 1958 г., фон Нюман беше прикрепен към една програма свързана със защита на свидетелите. Дадена му беше нова идентичност като д-р Райнхарт и той влезе в нова роля – като търговец на вещи втора употреба в северната част на щата. Освен това той остана и на разположение на властите, които движеха проектите Феникс и Монтоук и щеше да работи за тях винаги, когато беше необходимо. Понякога с месеци.
Този човек не само изглеждаше като фон Нюман, неговите докторати по математика и физика бяха на стената и идваха от Германия. Независимо от това, той твърдеше че никога не е напускал САЩ.
Освен това беше очевидно, че способностите и паметта му са манипулирани.
Бях обсъждал това с Ал Биелек и предполагахме, че моето присъствие в къщата на фон Нюман е било твърде много за него. Той си ме беше спомнил от Монтоук и това вероятно го беше уплашило и го беше накарало да избухне.
Всичко това само по себе си е очарователно, но моят главен интерес беше в странно изглеждащия приемник, който той имаше. Известен е като приемник FRR 24. Бях го забелязал при моето първоначално посещение и той все още беше там. Нямах намерение да се върна у тях предвид заплахите му, но изпратих хора и те потвърдиха, че приемникът си е все още там.
Ал също си спомняше фон Нюман и искаше да го посети. Всъщност, фон Нюман като д-р Райнхарт, беше харесал Ал. Тъй като се надявах да се докопам приемника му, закарах Ал до къщата на Райнхарт в северната част на щата.
Не бяхме сигурни как да се обърнем към него по отношение на приемника. Мислехме да се маскирам някак, но накрая решихме, че е по-добре Ал да се обади, за да купи приемниците вместо мен.
Ал слезе от колата и го поздрави. Аз останах в колата с надеждата, че той няма да ми обърне внимание. Започна да вали, затова Райнхарт каза на Ал да влязат в караваната, която беше в другия край на имота му. Там се намираше оборудването. Райнхарт премина точно покрай колата ми и ме погледна право в лицето. Държеше се приятелски и заяви, че и аз трябва да дойда. Очевидно не ме позна. Последвах ги като че ли нищо не се беше случило между нас.
Ал говореше с него и го предразполагаше, а аз само слушах. Личността на фон Нюман не се прояви. Докато ни говореше той беше стриктно с идентичността си на „д-р Райнхарт“.
Като спря да говори, казах на Райнхарт че съм чул, че той има голямо оборудване от приемници, където всеки приемник е в отделна касетка.
Той каза: „А, онова нещо! Мислех да си го задържа. Но по дяволите, никога няма да го използвам. Не мога даже да го помръдна. Или ще си го оставя, или ще го продам.“
Попитах го колко иска за него и той каза, че ще ми го даде за 1000 долара. Казах му, че Ал и аз не можем да си позволим такава сума, затова той предложи да се пазарим.
Ал ми каза да измисля оферта, така че му предложих 600 долара за четирите касетки с приемниците. Той каза, че това е малко по-малко от онова, което иска, затова ще си помисли. Разделихме се в добри отношения и се прибрахме.
Впоследствие беше уредена друга среща. Той каза, че иска качествено оборудване и бе склонен да направим размяна. Изнамерихме някакви устройства с висока точност на възпроизвеждане и се започна отново. Той погледна към оборудването и в очите му се появиха сълзи. Беше развълнуван да види устройствата и да си спомни за хората, които всъщност бяха проектирали голяма част от тях.
Извини се и каза, че всъщност не може да използва нищо от това. Искаше да му се плати в брой. Каза, че ако успеем да препродадем нещата на друг, можем да се върнем и да му платим в брой за приемниците.
Отново отнесохме всичко в Лонг Айлънд. Бях разочарован, но не смятах да се отказвам. Поинтересувах се и установих, че мога да продам нещата. Струваха 750 долара при другите дилъри и незабавно ги продадох.
Исках бързо да взема приемниците му, защото местните колекционери започнаха да се навъртат отново и щяха да ги отмъкнат, ако не се задействам скоро.
Взех 800 долара и отидох да се видя с д-р Райнхарт. Водех и няколко приятели, за да пренесем оборудването. За щастие денят беше ясен и времето нямаше да попречи на нашите планове.
Д-р Райнхарт се появи в приятелско настроение, показах му 750 долара, но той каза че не иска никакви пари докато не види, че съм останал доволен от приемниците.
Разведе ни из мястото. Отидохме да видим приемниците и аз бях изненадан. Той имаше четири касетки с оборудване, а аз помнех само една. Беше склонен да се раздели с тях срещу офертата ми от 750 долара, което беше повече от честно от негова страна. Открих, че е доста приятен. Всъщност, бях малко объркан. Първоначално беше поискал 1 200 долара на касетка, което правеше 4 800 долара за цялата система. Сега, седем години по-късно, приемаше срещу 750 долара. По мое мнение, поради някаква причина, той искаше да имам оборудването. Все още не знам точно каква беше тази причина.
Докато зяпах наоколо и гледах приемниците, двамата ми приятели отидоха до кокошарника, тъй като се интересуваха от някакво оборудване на Уестърн Електрик, което се съхраняваше там. Д-р Райнхарт седеше на един стол недалеч от приемниците. Внезапно забелязах, че той вече не беше Райнхарт. Той беше фон Нюман! Спомни си истинската си идентичност и започна да говори.
Той определено ме помнеше и ми разказа неща, които са твърде лични и за които съм поел задължение да не повтарям. Каза ми и това, че през годините е видял милиони долари заделяни в тайни швейцарски банкови сметки. Тези пари трябвало да се използват, за да компенсират мнозина от работилите в Монтоук, които са пострадали в резултат от проекта. Очевидно, когато го бях посетил преди години, някакъв сигнал е обезпокоил тайната група, която стояла зад Монтоук. Следващата нощ той бил завързан, обран и неговите тайни банкови книги изчезнали. Сега си спомнил, че аз не съм участвал.
Не можах да започна с пренасянето на приемниците преди следващия ден. Беше много работа. Извадих ги от касетките им и ги разглобих, за да мога да ги преместя безопасно. Райнхарт беше там и взе ту да се появява, ту да изчезва. Първо беше Райнхарт, след това фон Нюман.
Като йо-йо. Накрая остана като фон Нюман.
Като фон Нюман каза, че е получил тези приемници по много добра причина. Всъщност те бяха способни да се настройват на един от двата проекта: проект Дъга (експеримента „Филаделфия“) или проекта Монтоук. Освен това приемниците можеха да се настроят на проект от друго време и пространство в нашата вселена. Tой вярваше, че този приемник е главният „свидетел“ от Монтоук за Елдридж. Каза, че той може да ползва шаблона на Елдридж от 43-та година.
Изглеждаше, че фон Нюман е казал каквото е имал да каже. Върна се Райнхарт и аз натоварих приемниците, за да ги закарам в Лонг Айлънд.
Не бях сигурен как работят приемниците и изобщо за какво бяха предназначени. Първо накарах Дънкан да направи психичен сеанс. Той посочи, че приемникът може да се настрои на която и да е определена точка във времето посредством нулевото време. Каза, че ако измисля как да го настроя, можем да го настроим и към всяка друга точка във времето.
Установихме това, което фон Нюман вече ми беше казал: това оборудване беше ключова част в машината на времето в Монтоук. Не мисля, че оборудването, което имах, е било на Елдридж или в Монтоук. Мисля, че е било използвано във военноморската база във Филаделфия през 40-те години.
Исках да проследя това оборудване по-нататък, за да видя дали имаше логически произход. Обадих се на най-големия дилър на радиочасти в страната. Не бяха чували за приемник FRR 24. Говорих с много приятели, които търгуваха с части втора употреба и само един от тях беше виждал или чувал за такъв. Той ми каза, че този приемник идвал от RCA. Той притежавал част от един от приемниците през един период от време. Те преминали в други ръце, когато дошъл някакъв старец от северната част на щата Ню Йорк и платил извънредно висока цена за тази част от приемника.
Когато проследихме това до д-р Райнхарт, той потвърди, че именно той е купил оборудването. Но според него това се отнасяло само до частите от двете касетки, които ми беше продал. А те бяха общо четири, така че той вероятно е купил останалите от някой друг. С помощта на д-р Райнхарт разбрах за този друг човек. Той беше млад и също каза, че приемникът FRR 24 идва от RCA.
Реших да открия колко от тези приемници всъщност са били пуснати. Обадих се на агенцията за вторични суровини, дадох им номера на приемника и те провериха в компютъра. Една жена от агенцията ми каза, че само три такива приемника FRR 24 били пуснати за продан. Всички други системи били или все още в употреба, или унищожени. След това тя посочи, че доскоро този приемник е бил засекретен. Според нея, ако някой от тези приемници е бил даден на вторични суровини, то дневниците са били унищожени.
Освен това имало бележка, посочваща че всяко FRR 24 устройство е съдържало 32 кг. сребро. Докладвано било, че устройствата са дадени за скрап на дилъри за възстановяване на сребро. Когато се дават за скрап, те не са толкова полезни, колкото когато се прекарват през трошачка.
Според доклада, приемниците FRR 24 били пуснати едва когато правителството се съгласило да ги продаде на една свързана с далекосъобщенията компания. Споменати били три такива случая. Един от тези приемници отишъл в RCA, един – в ITT на западния бряг и един – във Вироу Бийч, Флорида.
Опитах се да проследя хората, които са работили с FRR 24. И накрая, открих пенсиониран господин, който беше работил в RCA на нос Роки (на източния бряг на Лонг Айлънд). Той беше работил в приемателната станция на нос Роки.
Господинът посочи, че FRR 24 са били в предавателната станция на RCA от години. Той говореше с възторг за приемниците и каза, че са били красиви и фантастични. Когато били включвани обаче, много странен тип интерференция била уловена навсякъде по тесния пролив на Лонг Айлънд. Това било загадка и нито той, нито някой друг можел да разбере явлението. Освен това спомена, че приемниците произвеждали странни шумове и че накрая RCA решили да не ги използват.
Това беше интересно, защото фон Нюман ми каза, че две от касетките с приемниците от RCA на нос Роки, били изпратени обратно до 30-те години. Едната се озовала в корабостроителницата на Филаделфия и била използвана, за да подпомогне проект Дъга през 1943 г. Другата касетка с приемници се озовала в RCA за разглобяване и проучване, така че да може да се копира, размножи и приложи към технологията на това време.
Интересно е да се отбележи, че през 30-те години RCA направиха огромни крачки напред в радиотехнологията. 1933 и 1934 г. бяха особено наситени с нови открития.
Ако фон Нюман е прав, RCA получила и анализирала една касетка с приематели от бъдещето. Възможно е самият фон Нюман да ги е изпратил назад в миналото.
Касетката с приемниците, която се озовала в корабостроителницата на Филаделфия, стана мое притежание и аз все още я имам. Разглобената касетка била подсилена и подобрена от RCA и се озовала на нос Роки. Това беше осъществено посредством примка във времето и така има известни разлики в приемниците на RCA (FRR 24 приемниците, които наскоро получих от фон Нюман) и този, който беше използван по време на експеримента „Филаделфия“. Двата приемника обаче имат повече сходства, отколкото различия. В допълнение към горното, имам и оборудване разработено от Тесла, което изглежда е вдъхновено от приемниците FRR 24, които бяха изпратени назад от бъдещето от фон Нюман.
Каквато и да е причината, радиотехнологията беше тласната доста напред през 30-те години. Като инженер и професионалист в областта на радиото, моето лично заключение е, че това не може да се направи без професионална помощ отнякъде. Например, Никола Тесла винаги нарушаваше статуквото като казваше, че е осъществил комуникация с извънземните.
Има още нещо много интересно относно приемника FRR 24. Когато ги закупих от Райнхарт, забелязах че алуминиевата обшивка беше корозирала от външната страна. Самият алуминий не корозира – това може да стане само когато е смесен с примеси. Алуминиевият панел в шасито обаче нямаше такава корозия. Поради това шаситата бяха направени от много чист алуминий. Търговският алуминий, използван в радиооборудването, обикновено не е толкова чист.
Какво ни казва всичко това?
Трябваше да има причина за това алуминият да е толкова чист. Наскоро на повърхността в стандартните научни кръгове излезе информацията, че алуминият може да бъде превърнат в свръхпроводник. Един приятел от НАСА ми каза, че като се смеси живак с алуминий и алкохол се получават микроканали достатъчно големи, за да могат електроните да направят канал през алуминия. Това по принцип създава свръхпроводник при стайна температура.
Райнхарт също ме предупреди за шасито. Той каза, че може да има малко замърсяване с живак по него. По-нататъшният оглед разкри, че шасито е било подлагано на някакъв вид процес на обработка с живак.
Понастоящем аз вярвам, че процесът на третиране е свързан със сребърните резонатори, които са кондензатори и намотки. Живакът и алуминият създават микро фини канали покрай свръх-провеждащите шасита и каналите се превръщат в многоизмерен резонатор.
И за да завърша, този приемник е всъщност многоизмерен време-пространствен резонатор и би бил неразривна част от всяка машина на времето, използвана за експеримента „Филаделфия“ или в Монтоук.




 От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун


Край

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.