понеделник, 28 ноември 2016 г.

Синестезията не е патология



Синестезията е сравнително нова концепция, която съществува от около триста години, а самото явление е известно на човечеството от хиляди години. Ние знаем, че нашите предци по време на ритуалните танци не различават звука и цвета и възприемат света в неговото енергийно единство. За ежедневното ни светоусещане картината на света е свързана с филтриране на множеството от информация и разделението й на визуални и звукови вълни, мирис и осезателни усещания.

Все пак, с помощта на синестезията хората могат по-ясно и разумно да възприемат света около нас, отколкото го възприемаме чрез петте обикновени сетива. По правило, този дар имат медиумите, ясновидците, екстрасенсите. Ето например как описва откритата у нея способност на 12-годишна възраст да получава информация за хората под формата на цвят и звук американския ясновидец Лаура Лейн Джексън в книгата си "Смъртта не съществува, знам го!": "... За мен това е много важно, защото сега не просто чувствам енергията на другите хора - аз я чувам и виждам.

От тогава придобих способността да виждам хората по цвят. Това невинаги става, но е достатъчно често и съм свикнала. Това явление има научно наименование - синестезия. Според "American Sсientific", синестезията е "анормално изместване на сетивното възприятие, при което стимулирането на един сензорен орган едновременно създава усещане за друг". Например, някои синестетици чуват цветове, други осезават звуци или  усещат вкуса на форми.

По общи оценки, това явление се среща рядко и присъства при само един на двадесет хиляди души. Въпреки това, някои учени смятат, че то е много по-рядко и може да присъства в едва един на двеста хиляди. Синестетикът може да слуша музикална нота и едновременно да усеща вкус на броколи, или да чете ред от черно-бели цифри и да ги види всичките оцветени. На дванадесет години не знаех нищо за синестезията. Знаех само, че това е още една странна способност.

Мозъкът ми някак си смесваше цветовете на физическата реалност. Сякаш гледах предмета през витражен прозорец - цветът се съдържаше в стъклото, а не в предмета. И тези цветове не се задържаха за дълго. Те се появяваха като светкавица и също така внезапно изчезваха. Способността е безвредна, а понякога дори и забавна. "Този човек  е син" - се смеех за себе. Или: "А тази леля знае ли, че е лилава?".

Много скоро открих, че съм привлечена от хората в синьо, а не, да речем, от червените. Сините тонове ми даваха чувство на покой и щастие, докато червените ги чувствах гневно и отрицателно. И чрез това започнах да осъзнавам, че цветовете ми предлагат бърз и удобен начин да чета хората - да оценявам тяхната енергия и да решавам дали искам да бъда с тях.

Сякаш придобих допълнителен сетивен орган, който ми помага да се ориентирам в света. В края на краищата, аз избирам по цвета с какъв пуловер да се облека. Ние всички правим нещо подобно на това, през цялото време. В някои цветове сме добре, а в други - не. Единствената разлика е, че при мен не само пуловерите, но и хората ги различавам по цвят".

По този начин ние виждаме, че у Лора Джейн Джексън се проявява един от видовете синестезия, свързан с цветовото възприемане на енергетиката на хората. Дори през XIX век синестезията е била смятана за патология, обаче след поредица от изследвания учените са заключили, че това явление не е някакво отклонение от нормата, просто го има у една малка група хора.

Например, изследванията на Джейми Уорд и Джулия Симнер показаха, че един човек от сто има по някакъв начин форма на синестезия. Но съществуват данни, които показват, че истински синестетик е само един човек от двадесет и пет хиляди. При другите хора тези способности се проявяват не толкова ярко и само от време на време.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.