Благодарение на случайността, това което се случило след обяд може да се окачестви като изключително ценно откритие. Един от студентите си купил фунийка сладолед за десерт и си го изял пред очите на окабелената маймунка. За негово най- голямо учудване, електродите започнали да отчитат пик в клетъчната активност на предния дял на мозъчната кора (premotor cortex), въпреки че маймуната стояла неподвижно.
След като буквално се натъпкали с още храна пред очите на маймуната, учените установили, че някои от невроните чиято активност записвали при движение на маймуната - например когато посягала да сложи храна в устата си - се активират и когато маймуната наблюдава някой извършващ същото движение. С други думи, невроните сякаш огледално отразявали наблюдаваното движение: когато маймуната наблюдава извършващия движение, мозъкът и симулира невро-активност аналогична на активността когато маймуната сама извършва движението. Така се поражда хипотезата, че тези "огледални неврони", както Ризолати ги нарича впоследствие, съставляват мозъчната система отговаряща за възможността ни да разбираме действията на другите. Ние познаваме света тъй като сме във взаимодействие с него и единствено посредством отразяване на това взаимодействие в главите си, сме в състояние да разберем поведението на другите.
През 1992, почти година след случая със сладоледената фунийка, Ризолати публикува кратък доклад във второстепенно списание за неврологична наука, в който описва откритието си "огледални неврони". Публикацията е пренебрегната. Пет години по-късно, той публикува по изчерпателен доклад по темата в списание Brain. Последва порой от проучвания посветени на огледалните неврони и техните свойства - над 300 разбработки през последните 10 години. Както самия Ризолати казва в интервю пред The New York Times - "Отне ни няколко години за да повярваме на очите си".
След излизането на доклада на Ризолати през 1996 г, изледванията направени върху примати и хора затвърждават схващането че огледалните неврони ни помагат да разберем поведението на останалите. Проучване върху примат например показва, че огледалните неврони се активират само от звука от някакво действие, като например късане на хартия, друго изследване пък разкрива че само по себе си мисловното представяне на някакво действие е достатъчно да активира огледалните неврони. Това са важни резултати, свидетелстващи, че огледалните неврони реагират на целта на действието, а не само при наблюдаването му.
Изучаването на функционирането на мозъка при хора с аутизъм (липса на възможност да разбират поведението което наблюдават) показва че аутистите имат по-слаба активност в областта на предния дял на мозъка (premotor regions) в сравнение с нормалните индивиди. В друго по-скорощно изследване, целящо да подчертае ролята на огледалните неврони за способността ни да разбираме поведението на останалите, пациенти страдащи от апраксия, чиито мозъчна кора е увредена в областта на огледалните неврони показват неспособност да разграничат дали е показан правилно някакъв жест с ръка (например движението на ръката и палеца при сигнал за автостоп).
В доклад на Виторио Каджиано и колегите му от университета Тубинген, Германия в съавторство с Ризолати, е направено предположение че огледалните неврони може би определят възможноста ни да отговаряме адекватно на поведението което наблюдаваме у другите. Доклада представя как посредством експерименти, аналогични на първоначалните с макака, се наблюдава, че някои огледални неврони на маймуната се активират когато види провеждащия опита да взема близко стоящ предмет, а други неврони се активират когато предметът е извън обхват. В зависимост от това на какво разстояние от себе си маймуната наблюдава и се случва действието, огледалните неврони се активират по различен начин.
Авторите на доклада повторили експеримента, но с едно важно изменение: поставили пред маймуната плътна преграда с височина до врата и, заставяйки по този начин животното да направи още едно движение като се пресяга през стена за да вземе предмета. При този експеримент, огледалните неврони които преди реагирали на самото наблюдение на действието в обхвата на животното, не отчитали активност. А огледалните неврони които реагирали на наблюдението на действието извън обхвата на животното, независимо от това къде провеждащия опита вземал предмета, отчели изключително висока активност. Огледалните неврони освен че идентифицирали разстоянието на което се провежда действието, идентифицирали и дали животното трябва да направи междинно движение.
Може да се разсъждава относно поведението на огледалните неврони при непосредствени действия и такива с междинно/свързващо действие. Авторите на доклада, обаче, правят впечатляващото предположение че тази система може би подпомага избора на нашето собствено поведение. След като огледалните неврони ни помагат да разберем защо баскетболиста скача за да направи кош симулирайки невро-активност все едно ние скачаме, то може би ако наоколо не се играе баскетбол, невроните могат да отразят поведение което да ни даде възмоност да намерим топка - искайки или улавяйки пас. Подобни невро-симулации може би ще ни помогнат бързо да решим как да отговорим на променящите се обстоятелства.
Установяването на това дали такива огледални неврони съществуват у хората ще изсква задълбочени проучвания и използване на индиректни методи като функционално изображение на мозъка. Въпреки това, благодарение на горното откритие можем да предполагаме как огледалните неврони влияят и подпомагат определянето на нашето поведение посреством възприемането на поведението на останалите - важна стъпка, която ще подпомогне да разберем невро процесите подтикнали студента на Ризолати да изяде фунийката със сладолед в оня съдбоносен ден в Италия преди 18 години.
Как мозъкът засича импулси от други хора
Хората, които умеят да тълкиват езика на лицевите гримаси имат система "огледален неврон" в тялото си, казват учени. Откритието хвърли светлина върху идеята, че тези клетки са ключови когато решаваме да разбирим какво чувстват околните.
Огледалните неврони са мозъчни клетки се активизират когато правиш нещо или когато гледаш как някой друг прави същото нещо. Това следва от факта, че те ни позволяват да имитираме чувство или състояние. Те са причината да чувстваме състрадание или както се казва, да влизаме в положението на някого, да предусещаме намерения и различни психични състояния. Хора с аутизъм, например, имат ванишена активност на огледалните неврони, което обяснява трудността, с която те комуникират със заобикалящия ги свят.
Петер Ентикот от Monash University в Мелбърн, Астралия и неговите колеги са открили доказателство за тази теория. Те накарали 20 здрави възрастни да разгледат групи от изображения на половинки лица. Те трябвало да определят дали дадени две половинки са част от едно и също лице. В други случаи, те трябвало да познаят дали двете половинки изразявали едно и също чувство.
Отделно, доброволците гледали видеоклипове на движещ се палец, ръка стискаща химикалка, и ръка пишеща с химикалка. През това време мозъчната им активност, частта където се намират огледалните неврони, е внимателно записана.
Емоционална връзка
Сега групата от учени могат да измерят потенциала на двигателните функции на палеца. Например изчилява се до каква степен гледката от мърдащ се палец би те накарал да си мръднеш своя. Това е тясно свързано с въпросните "огледалните" неврони.
Групата на Ентикот открили, че доброволците, които били по-добри в расконспирирането на човешки чувства имат значително по-висок брой на специалните неврони. Повечето от тези хора са реагирали на филчето с мърдащия се палец. Естествено, не е открита директна връзка между умението да четеш мисли и количеството неврони. Освен това, тези клетки отговарят за мимикрията.
"Изследването показва безпорно зависимостта между конкретни емоции с определени двигателни функции на тялото", каза Линдси Оберман, което работи в болницата Beth Israel Deaconess, Бостън, Масачузец.
Превод: AyaОгледалните неврони са мозъчни клетки се активизират когато правиш нещо или когато гледаш как някой друг прави същото нещо. Това следва от факта, че те ни позволяват да имитираме чувство или състояние. Те са причината да чувстваме състрадание или както се казва, да влизаме в положението на някого, да предусещаме намерения и различни психични състояния. Хора с аутизъм, например, имат ванишена активност на огледалните неврони, което обяснява трудността, с която те комуникират със заобикалящия ги свят.
Петер Ентикот от Monash University в Мелбърн, Астралия и неговите колеги са открили доказателство за тази теория. Те накарали 20 здрави възрастни да разгледат групи от изображения на половинки лица. Те трябвало да определят дали дадени две половинки са част от едно и също лице. В други случаи, те трябвало да познаят дали двете половинки изразявали едно и също чувство.
Отделно, доброволците гледали видеоклипове на движещ се палец, ръка стискаща химикалка, и ръка пишеща с химикалка. През това време мозъчната им активност, частта където се намират огледалните неврони, е внимателно записана.
Емоционална връзка
Сега групата от учени могат да измерят потенциала на двигателните функции на палеца. Например изчилява се до каква степен гледката от мърдащ се палец би те накарал да си мръднеш своя. Това е тясно свързано с въпросните "огледалните" неврони.
Групата на Ентикот открили, че доброволците, които били по-добри в расконспирирането на човешки чувства имат значително по-висок брой на специалните неврони. Повечето от тези хора са реагирали на филчето с мърдащия се палец. Естествено, не е открита директна връзка между умението да четеш мисли и количеството неврони. Освен това, тези клетки отговарят за мимикрията.
"Изследването показва безпорно зависимостта между конкретни емоции с определени двигателни функции на тялото", каза Линдси Оберман, което работи в болницата Beth Israel Deaconess, Бостън, Масачузец.
http://colorsofmagic.net/index.php
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.