В търсенето на форма за веществено изобразяване в своята космогония халдейците измислили стъпаловидна храмова кула - зикурат. Нивата на зикурата съответстват на нивата на йерархията, на която се подчиняват небето и земята. По същество, зикуратът е една вселена в миниатюра: неговата структура символизира "планината на Земята". Във Вавилон е построен Ел-Темен-Ан-Ки, "дом на крайъгълния камък на небесата и на земята". Тази магическа структура, която Библията нарича "Вавилонската кула", се състои от седем нива, всяко от които е посветено на една от седемте планети. Ъглите му съвпадат с четирите посоки на света, показващи Акад, Сабурту, Елам и западните земи.
Според древна шумерска традиция четири е свещеното число на небето, поради това в основата на Вавилонската система на Вселената стои квадрат или правоъгълник. Всяко от седемте нива на зикурата е боядисано в цвят, който се отнася до съответната планета:
Сатурново ниво - "голямо нещастие" - е черна. На Сатурн като за "черно слънце" е отредено най-ниско ниво, а най-високото, позлатеното е посветено на Слънцето - дневното светило.
Второто броено отгоре надолу ниво е боядисано в белия цвят на греещия ярко Юпитер,
третото - в тухлено червения цвят на Meркурий.
Четвъртото, синьо ниво съответства на Венера;
петото, жълто - на Maрс;
шестото, сиво или сребърно - на Луната.
Тези цветове са считани за носители на полезни или зловещи значения на свързаните с тях планети.
Височината на Eл-Темен-Ан-Ки е равна на дължината на квадрата, лежащ в основата й. Така за пореден път квадратът е удостоен с почести, макар разделен на седем нива, а древните традиции на четворното разделение на Вселената се примирявала с новото учение за седемте небеса.
За първи път в човешката история, за да се покаже вселенския ред са били използвани числа. По-късно числените съотношения започнали често да присъстват в ученията на философите. Според легендата, Питагор по време на пътуванията си посетил Вавилон, където е бил посветен в тайните на мистичното учение за числата, тяхното езотерично значение и сила. Образът на седемте нива станал напълно традиционен за магическата философия.
В началото на XVII век Хенрих Кунрат в работата си "Амфитеатърът на вечната мъдрост" представлява мъдреците, изкачващи седем стъпки до тайния факел на мъдростта.
Както халдейските жреци вероятно са се предпазвали от опитите на злодеи да влезат в храмовата кула, така и Кунрат изписал над входа на своята "Пещера на чудесата": "Стой далеч, махай се от тук, профан!".
Гравюра от XVI век показва учен в докторската си мантия, стъпил на първото стъпало на седемстепенни стълби. Качвайки се по нея, той ще познае Бог, чието име е изписано на осмото ниво - на прага на небесната скиния на Бога.
Според тази илюстрация към книгата на Раймунд Люли "На изкачване", седемте стъпки - това са минерали, огън, растения, животни, хора, звездното небе и ангелите. Започвайки със скромното изследване на минерали, мъдрецът постепенно ще узрее за следващия етап на познанието, докато най-накрая той ще бъде в състояние да разбере най-възвишените вечни истини.
Вавилонското царство се управлявало според същия закон, чието действие жреците установили в природата. Нищо не може да наруши веднъж завинаги установения ред на Вселената - нищо, освен нечестивостта на човека. Ако човек ядоса боговете, те ще напуснат храма и ще преминат към чуждоземци. Тогава ще царува хаос и халдейците стават жертва на злите сили.
Храмовите кули са били символ и видимо въплъщение на древната мъдрост. Убедени, че знанията им никога няма да се обезценят, вавилонските царе се погрижиха и за това зикуратите да не са подвластни на катастрофалното дихание на времето. Следователно, височината на тези кули не трябва да надвишава 90 метра (от гледна точка на съвременната система от мерки).
На всяка тухла бил направен отпечатък с царския печат. Царете оприличавали зикуратите на Божието творение, говорейки с патос за това, че те "са като небето". Може би затова е възникнало погрешно схващане, че Вавилонската кула е изключително висока.
Цар Набополасар, който управлявал през 625-604 г. пр.н.е. реставрирал редица храмове и кули, включително вавилонския зикурат.
Записът за този благочестив акт гласи, както следва:
"Що се отнася до храмовата Вавилонска кула, Ел-Темен-Ан-Ки, дълго преди моето време порутена и срината, господ Мардук ми заповяда да положа основата й в сърцето на земята и да въздигна върха й горе до небето. Направих така, че много работници се събраха в земята ми. Аз се подготвих за работа, направих тухли и ги обгорих. Като бърз порой от дъжд от небето, който не може да се измери, като силен прилив на реката аз направих така, че от Арабту да доставят битум и асфалт. С помощта на Ea, с прозрението на Мардук, с мъдростта на Набу и Нисаба ... приех решение. След като приключи изгонването на демоните чрез мъдростта на Ea и Maрдук, аз изчистих мястото [където бе старият зикурат] и положих там основата на [новия] ... "
В основата е поставен образа на царя със златни и сребърни бижута, злато, ювелирни украшения и ароматни билки. Членове на царското семейство в тържествено шествие носят ценни инструменти и кошници. Хоросанът за церемониалното започване на основата бил замесен във виното.
След това царят продължава:
"С радост съм построил храма пред лицето на Ешар и неговата кула се издигна като планина; на моя господ Мардук, както в старото време съм го посветил, така че да гледат към него с възхищение. O Maрдук, господарю мой, погледни благосклонно на моите благи деяния. По твоята най-висша воля, която никой не може да промени, да пребъде създаденото от ръцете ми завинаги неразрушимо. Толкова твърдо, колкото са тухлите на Eл-Темен-Ан-Ки, които никога не стават в насипно състояние, така направи и основата на престола ми завинаги. о, Ел-Темен-Ан-Ки, благослови царя, който те възстанови. Когато Maрдук щастлив влезе в дома си, в теб, о, храм, напомни на Maрдук, моят господар за моите благочестиви дела".
Въпреки това, кулата скоро рухнала.
Цар Навуходоносор, син и наследник на Набополасар, който управлявал през 605-562 г.пр.н.е, споменава веднъж възстановяването му в следния надпис:
"Аз възстанових храмовете на Вавилон. Що се отнася до Eл-Темен-Ан-Ки, то аз с с обгорени тухли и камъни, обсипани с брилянти издигнах високо върха й".
И все пак нито тухлите, нито асфалтът, нито мощните магии не спасили зикурата от окончателното унищожение. Известната Вавилонска кула е отишла в забвение заедно с величието на Вавилон. Руините й, покрити с пясък сякаш свидетелстват за верността на легендите от Книгата на Битието, разказваща историята за смесването на езиците, което е извършил Бог, за да се предотврати изграждането на тази "нечестива" кула. Изразено на символния език на изток, нейните строители казали: "... да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига небето, и да си спечелим име, преди да се разпръснем по лицето на цялата земя".
Всъщност, не е ли издигнат този зикурат с цел да завладее небесата и да овладее тайните на небето? И все пак този най-голям магически акт е обречен на провал. Строителите били разединени и разпръснати из цялата земя - казва Книгата на Битието - в противоречие с истинската цел на магията, целяща да се постигне единство.
Въз основа на книгата на К. Зелигман "История на магията и окултизма"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.