Сър Оливър Лодж - Психичната наука (част 2)

Психична фотография

Във всеки случай, физичните медиумни явления са неща, които трябва да бъдат проучени от психичната наука, и една от най-често срещаните форми е психичната фотография. Смята се, че някои медиуми имат способността да влияят върху процеса на заснемане по такъв начин, че например, на снимката на вдовец или родител, който е загубил дете се появява сянка, представляваща починалата съпруга или сина. Ако тези "добавки" действително се случват в резултат на паранормален процес, то те се "психографират" на снимката независимо от камерата, или пред камерата има нещо, което е на фокус, когато снимате обикновените хора, или и двете събития настъпват по различно време - този въпрос не е решен дори и сред хората, които вярват в тези факти. По същия начин, за паранормалния оператор ще бъде лесно да се манипулират химикалите, чрез които да се формира от плазмата лице - трудно е да се каже коя е по-състоятелна хипотеза - всичките изглеждат невъзможни.

Автоматично писане и директен глас

Други явления , родствени с материализацията са сравнително добре доказаните явления на директните гласове и автоматичното писане. Това, което се нарича автоматично писане е чисто психически феномен, при който молив в ръката на един обикновен човек пише без видима съзнателна воля на последния. В тези случаи, за установяването на паранормални способности е необходимо да разгледаме съдържанието на съобщенията. Много рядко се срещат медиуми, в чието присъствие моливите пишат, дори да не са в ръцете им, а също и медиуми, при чието присъствие се чуват гласове, произтичащи не от техния ларинкс или ларинкса на когото и да било от присъстващите. Това явление се нарича директен глас.

Даусинг

Даусинг, или определяне наличието на подпочвените води е много древна, и както се смята предаваща се по наследство способност в семействата, без съмнение е много полезна. Изглежда, че някаква способност на нашите предци, за които водата е въпрос на живот и смърт е подобна на неизвестен за нас животински инстинкт, който ги води до родните места, е оцеляла у някои хора до наши дни. Такъв човек взема в ръка пръчката и чувства, когато започва да се движи и да се върти, оказвайки се над мястото, където има вода под земята или какъвто и да е минерал. В резултат на това, с помощта на хора, които притежават това изкуство можете да намерите вода в труднодостъпни места, както и в такива, където наличието й е малко вероятно. Това е своего рода разновидност на ясновидство, и е подобно на намирането на скрити предмети и четене на затворени книги.

Излизане извън тялото

Излизане извън тялото може да се получи в различни форми и е възможно в отслабено физическо състояние, когато връзката на душата с тялото е отслабена, но не напълно скъсана.

Като пример за излизане от тялото в патологично състояние можем да приведем преживяното в Южна Африка от професора по хирургия, докторът по право сър Алекзандър Огстон и описанието му в книгата "Спомени от три кампании". По време на коремен тиф той често усещал, че се отделя от тялото си, към което се отнасял с известно отвращение, макар да чувствал, че е принуден от време на време да се връща в него, докато най-накрая почувствал, че пътуванията му извън тялото започнали да се ограничават. Това се случва в момент, когато у другарите му се появява надежда за неговото възстановяване.
"По време на моите разходки имах странното осъзнаване, че мога да виждам през стените, въпреки че знаех, че те са на мястото си, и че всичко беше открито за сетивата ми. Видях един нещастен лекар в друга част на болницата, за съществуването на когото нямах никаква идея, видях го как състоянието му се влошава , как той започва да стене и умира. Видях как покриха тялото му и го изнесоха тихо и незабележимо, така че ние да не знаем, че той е починал, а на следващата вечер е бил отнесен на гробището. По-късно, когато разказах това на сестрите, те казаха, че всичко се е случило точно така, както си го представях, но е жалко, че не разбрах името на горкия доктор".

За подобен опит в най-различни форми често разказват хората, които са били на прага на смъртта , но са се възстановили или събудили от дълбок транс. Те се чувствали физически прикрепени към тялото със своеобразен шнур и изглеждало, че ако този шнур се прекъсне, връщането би било невъзможно. (J.A. Hill "Човекът е дух" гл.IV).

Връщането често е нежелателно, защото свободата е по-привлекателна, отколкото стесненото, ограничено, познатото ни състояние на свързаност с тялото, изпълнено с желания, предмет на болка и физическо страдание, въпреки че без съмнение, тази връзка е необходима за някои еволюционни цели.

Излизането от тялото е проекция на разума на отдалечено разстояние, така че връщайки се, той носи информация за това какво се случва там. Това явление подсказва възможността за разделяне и независимо съществуване на душата и тялото, както и наличието на някакъв носител на разума, когато той е извън физическото тяло. Има редки, така наречените двустранни случаи, когато човек, който е на разстояние, усеща присъствието на посетител. Възприятието става не съвсем субективно и не се ограничава до една страна. (Един добър пример е даден в книгата на Майерс «Human Personality» , том I страница 682 от том VII стр. 41 на "Записки" SPR).

Aпорти

Това може да бъде разновидност на взаимна телепатия, но има примери, които не могат да бъдат изцяло приписани на нито един вид телепатия, при които има движение и обектът се придвижва или е донесен от разстояние, или се пренася на друго място. Това явление се проявява в различни форми, известни като "апорт" и то не е непременно свързано с ясновидство. Твърдят, че на сеансите в затворено помещение, където се събират участниците може да се появи вещ, донесена от далеко, например жив папагал, или китайски нефрит, или някоя египетска реликва.
Очевидно тези неща изглеждат невероятно. Въпросът е дали те съществуват, или са резултат на фокус.

Не всяка измама е мошеничество. Трикът на фокусника е измама, но не и мошеничество. Измамата е нещо, за което му плащат, може да се говори за мошеник ако той не успее да извади например заек от шапката. Счита се, че подсъзнанието на медиума понякога прибягва до заблуда, за да се постигне резултат без каквито и да е мошенически намерения.
Обвинението в извършване на умишлена измама е сериозно нещо и изисква сериозни доказателства. Такива доказателства понякога да изглеждат очевидни, но не и убедителни.
По този и всички други въпроси, свързани с това, което не разбираме, ние трябва да бъдем внимателни. Това, че измамата и мошеничеството са възможни е напълно ясно, те са дори по-вероятни, отколкото самия феномен. Въпросът е - какво остава в "чист вид", когато тези предположения стават ефективно потвърдени или напълно oпровергани. Известно е, че в бизнеса идва един етап, в който постоянното съмнение или злепоставянето на уважавана личност става неразумно и глупаво враждебно към търговията, но може да има разлика в мненията за етапа, на който то се случва.
Понякога казват, че професионалния медиум, който получава такса в размер на ½ гвинеи има мотиви за мошеничества. Но аматьор, който няма паричен интерес също може да има такива мотиви - имайте предвид, че парите не са всичко на този свят - и че изкушението в неговия случай е с по-фин и не винаги разпознаваем характер, не го освобождава от подозрение. Ако един офицер или един джентълмен си мисли, че има смисъл, жертвайки своята чест да лъже с безсрамна упоритост, не е известно колко далеч може да отиде - той може да измами доста хора. Въпреки това, много малко измамници, ако има такива, са били достатъчно ловки, за да избегнат подозренията и да спечелят доверието на опитни и обучени изследователи на S.P.R.
Мнозина считат, че подозрението и недоверието, проявявани от обществото отиват твърде далеч. Съмнението е най-надеждната позиция и може би единствено надеждна в настоящата ситуация, но трябва да се отбележи, че в атмосферата на подозрение и студено отчуждение, без значение колко разумна и необходима ни се вижда такава позиция, се предотвратява появата на истински феномени и се ограничава тяхното рационално проучване. Защото ако няма нищо, тогава няма и какво да се изследва, а просто да потискаш феномена не води до разширяване на нашите възможности относно наблюденията му и не ще помогне в разработването на теории.

Вярата, известен кредит на доверие, което е в основата на бизнеса, може да даде плод в тази област, въпреки рисковете. Без да се рискува не може да се спечели.

Доказателства за оцеляване

Като оставим настрана тези мистериозни физични явления и се върнем към чисто психичните проявления, ние се сблъскваме не само с доказателствата за телепатия и ясновидство, но и със симулация на контрол над човек, където изглежда, че мъртвите използват организма на медиума, за да говорят и пишат така, както ако те самите притежаваха собствен физиологичен механизъм. Tрансът и хипнотичното състояние имат много общи черти, въпреки че не са идентични, и ако в хипнотично състояние (чието съществуване е толкова безкритично и упорито отхвърляно) човекът повече или по-малко е в зависимост от волята на оператора, то в състояние на транс върху медиума влияе или друга личност, или друга форма на разум, която няма физическо тяло и често пъти погрешно е възприемана за развъплътена личност, била някога жител на Земята, която използва такива косвени средства, за да докаже продължението на своето съществуване или да даде уверения за подкрепа и изрази любов към членовете на семейството си. Израженията на привързаност рядко биват убедителни, но въпреки това те имат някаква стойност, например ако са назовани имена на домашни любимци или други подобни.

Често се изразходват значителни усилия, за да се докаже самоличността на човека, който е преживял смърт. Споменават се различни банални истории и личностни черти, които са известни на някого от присъстващите и затова могат да бъдат приписани на телепатията от страна на живите. Въпреки това се полагат усилия да се докаже, че това се дължи на телепатия от мъртвите, въпреки че употребата на този термин предизвиква у последните възмущение, защото те самите се чувстват бодри и активни. Техният метод е да назоват нещата, които са известни само на тях, с надеждата, че техните приятели ще могат да ги проверят и приемат като доказателство за тяхното съществуване.
Понякога това общуване е много полезно, например, когато Сведенборг е бил в състояние да изясни с починалия шведски посланик M. Maртвил мястото, където е скрито сандъче с тайни документи, които са търсени дълго и безрезултатно от неговата вдовица. Проверката на информацията в този случай е особено успешна, защото се случва в присъствието на няколко души, които са били в дома на починалия към момента, когато Сведенборг е дошъл да разкаже за това, което е научил (Кант " Trdume eines Geistersehers ").

Понякога събеседниците показват загриженост за нещата, които те биха искали, но не могат вече да поправят. Например, един войник, който е убит на фронта се обръща към непознат човек по време на сеанса и помолил да намери неговата мешка и да унищожи писма и документи, които могат да причинят непоправими вреди, ако се узнаят от семейството му. Обсъждането по-нататък е как това може да се направи, най-накрая събеседникът назовава името на свой приятел, който познава семейството му и има достатъчно правомощия да извърши това поръчение. Продължението на историята - съобщението е изпратено, предприети са съответните действия. Всичко се оказва истина, възможното нещастие, което е притеснявало душата на починалия е било предотвратено.
Понякога привързаността и любовта, която изразяват мъртвите приема доказателствен характер. Например, случаят с мъртвия войник, който информира семейството си за своя таен годеж, назовавайки името и адреса на едно момиче с молба да й предадат нещо, което се намирало в неговата мешка (виж Барет "На прага на неведомото ").

Най-умелите събеседници от другата страна изпращат фрагменти с тайнствени послания чрез различни и независими един от друг медиуми в различни части на света почти едновременно, фрагменти, които имат смисъл само ако са подредени заедно, като част от мозайка. Това е, което се нарича система на "кръстосана кореспонденция". Те също така демонстрират научни познания, присъщи на тях, но извън компетенцията на аудиторията. Така че голяма заблуда е мнението, че от другата страна идват някакви глупости.

Гореспоменатите внимателно обмислени методи не се дължат на телепатия от страна на живите, както и резултатите от тях не могат да бъдат следствие от прости съвпадения. Те носят отпечатък на обмислен, изкусен замисъл. Дори най-големите скептици в крайна сметка са се убедили, че комуникацията с мъртвите е единствената версия, обясняваща всички тези факти, без значение с колко трудности е била заобиколена тази невероятна хипотеза. Няма нужда насила да повярваш в това. "Който има уши нека слуша".

Обобщение

Основното, което към днешна дата е установено от психическата наука е възможността за отделяне на разума от тялото и доказателствата, че разумът може да съществува и да действа по някакъв начин, отделно от физическото тяло. Този факт е свързан с възможността за оцеляване, защото това показва, че разумът и личността, характера и паметта не са унищожени заедно с унищожаването на мозъка и други органи.
Разумът не може да функционира и да се проявява без физиологичен орган от някакъв вид, но той може да съществува в други условия, и освен това, той може да окаже телепатично влияние не само върху друг разум, намиращ се в същите условия, което изглежда е лесно, но от време на време и върху инкарниран разум, разум близък до неговата личност, който може да му отговори и не е твърде плътно защитен от своята телесна обвивка.
Изглежда, че мозъкът и тялото, явявайки се инструменти, използвани за временно пребиваване на Земята в материални условия, са адаптирани за да ни изолират и отделят от много космически въздействия, които в противен случай щяха да ни отвличат вниманието и да ни попречат да се справяме с практическите въпроси. Тези средства не са неразделна част от нас, ние ще продължим да съществуваме и без тях, но за сега имаме нужда от тях, защото са нашите единствени канали за комуникация с околните, това са физиологичните сетива и други органи, познати на нас. Тези методи на комуникация са ни толкова познати, че ние сме склонни да ги считаме за единствен вариант. Но се оказва, че в случаите на някои хора - не толкова малко, колкото изглежда - защитното устройство се оказва несъвършено, мозъкът дава дефекти и информацията от психическата вселена попада в мозъчния център не чрез сетивата и нервната система, а по по-преки канали.

Това са хора - медиуми, и тяхната способност е най-силно изразена, когато те са в усамотение, далеч от суетата и шума на ежедневието.
Нещо подобно се случва по всяко време със светиите и гениите. Условията, необходими за медитация и висока креативност са едни и същи. Но ако възвишените умове, приемайки подсъзнателна информация и я преработват, превръщат я в голямо откритие, безсмъртни стихотворения и рисунки, обикновените хора, наричани медиуми обикновено не са високо образовани - макар че има и изключения - и само са надарени с преимуществото да приемат подсъзнателно мисли. Техните изявления, устни или писмени, често приемат формата на ентусиазирани описания на това, което се случва от "другата страна", уроците и радостите на отвъдния живот. Много книги , съдържащи такава информация са публикувани в Америка и Англия. Но въпреки че те могат да се считат познавателни, информацията, съдържаща се в тях не може да бъде проверена и следователно те не могат да бъдат обект на внимание на психичната наука.
Изявленията, които интересуват науката са свързани с по-земни дела, те на пръв поглед може да не изглеждат толкова важни и дори банални и недостойни за такава тема. Но именно тази баналност ги прави ценно свидетелство за продължаването на живота след смъртта. Ако въпросните събития са исторически или най-малкото значими семейно, те ще намерят своето място в "Записките". Жалването за баналността на случаи, избрани като доказателство за послесмъртно съществуване е неразумно. Защото ако тези съобщения са връзки във веригата на доказателствата за продължаването на живота след физическата смърт, ако те показват, че не сме сами в непознатата на нас Вселена и след горе-долу 70 години няма да изчезнем, сякаш не ни е имало, ако доказват, че пред нас се открива безкрайното бъдеще, че земните любов, надежда и желание продължават да живеят, че всичко добро и лошо, което ние сме направили се записва за наша сметка, и че нашият характер, без да са претърпява някакви резки промени продължава да се развива, ако дори най-малките послания могат да разширят познанията ни, никой няма право да ги нарече банални или нечестни.