четвъртък, 15 септември 2011 г.

Сириус и догоните - част 2


ПРАНАЧАЛОТО СПОРЕД СЪВРЕМЕННИТЕ ХИПОТЕЗИ

В началото няколко думи за съвременните космого-иически и космологически хипотези.
От първите мигове на своята история, от първите прояви на своето интелектуално развитие човекът се е стараел да отговори на въпроса как се е появила Земята, как са се появили звездите, какъв е строежът на заобикалящия ни космос. В продължение на десет­ки хиляди години са му били достатъчни отговорите, които му давали митовете и различните религии. За щастие живеем във време, когато това не ни удовлет­ворява, а някои конкретни нужди ни принудиха да по­търсим по-автентични сведения от тези, които се пре­дават под формата на религиозни митове.
Приближаването до научната истина изискваше все по-сложни инструменти на познанието. Благодарение на тях познахме много неопровержими истини, като напри­мер въртенето на Земята около Слънцето, като съще­ствуването на милиарди планетни системи или милиар­ди отдалечаващи се една от друга галактики. Благо­дарение на тях науката може да наложи някои хипо­тези, повече или по-малко вероятни, отнасящи се за началото на Вселената или нейния строеж. Трудно е впрочем да се предрече кога човешката мисъл ще пре­крачи стадия на хипотезите по въпроси, така отдалечени във времето и пространството.
Преди няколко години в Полша се появи книгата на съветския учен Е. И. Парнов „Па кръстовището на без­крайността". В тази книга авторът включва между дру­гото най-новите теории и хипотези за еволюцията на Вселената. Почти всички тези теории, независимо на какъв модел се се позовават, имат много общи положения. И така, първо: някога, преди около 15—20 милиарда години, цялата Вселена е заемала незначително про­странство. Това може да се пресметне, като се опре­дели скоростта, с която се раздалечават галактиките, т. е. скоростта на разширяване, на експанзия на Все­лената. Парнов пише:
„Всеки опит да се създаде теория на еволюцията на Вселената води с неумолима последователност към съвсем вероятното предположение, че нашият свят се е намирал някога в необичайно сгъстено състояние и е заемал нищожен обем. Първите хипотези за изходния състав на предзвездната материя предполагат, че тя се е състояла изключително от неутрони ... В един мо­мент, който може да се приеме за начало на еволюция­та на Вселената, всички разстояния били безкрайно малки, а плътността безкрайно голяма. Така е изглеж­дал светът преди „взрива"."
Парнов прави уговорката, че терминът „преди взри­ва" е неточен. „Ако приемем експлозията (биг бенг) за начало на еволюцията на Вселената, трябва да се примирим с това, че времето започва да се брои едва от този момент." Просто преди това не е имало нито време, нито пространство, съществувала е само „супер-плътна бомба", 1 см3 от която е тежал сто хиляди ми­лиарда тона. Приемането на хипотеза, че никога не е имало нито време, нито пространство, изисква също така огромно въображение. Това очевидно е свързано с интелектуално  развитие.
Второ, от момента на „голямата експлозия", което означава началото на Вселената, тя започнала да се разширява и се разширява все по-бързо. Хипотезите, които се отнасят за по-нататъшното развитие на Все­лената, са също увлекателни, но ние не разполагаме с място, за да се разпростираме по тях.
Преди обаче да се върнем към нашите догони и тех­ния космически мит, още едно изречение на Парнов и по-точно част от изречение: „(...) от суперплътната бомба като от яйце се излюпил нашият свят." Трудно е да се намери по-добра метафора. Моля да я за­помните.

ПРАНАЧАЛОТО СПОРЕД ДОГОНИТЕ


Навярно никой не очаква, че хипотези, отнасящи се за Вселената, ще бъдат отразени в догонския мит със същите изрази, както в книгата на Парнов. Става ду­ма за тълкуване на разказите, в които догоните си пре­дават от поколение на поколение истината за праначалото на света. Тълкуването преди всичко е дело на Герие, частично и мое, но, общо взето, всеки трябва сам да стигне до него. Герие пише:
„За разлика от всякакви теории, които са резултат на религиозни откровения и чиито текстове притежават объркана и неясна поетика, тук се сблъскваме с уди­вително ясни разкази, придружени с двоен коментар: на посветените и на етнолозите.
(За да се избегнат неяснотите, това, което е дадено в курсив, представлява запис на догонския разказ с техния собствен коментар и обяснението на френските етнолози. Останалото е тълкуване или пък опит за превеждане на разказа на научен език.)
Разказът започва така:
„В началото на всички неща беше Амма — Бог, кой­то на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено.. . Освен това не съществуваше нищо друго."

Може би текстът е банален. Но да обясним преди всичко какво означава думата Амма, с която неведнъж ще се срещаме. На езика на догоните Амма означава да се държи нещо много свито и гъсто. Да се стис­не нещо силно и да се държи на същото място.
От по-нататъшните текстове и от догонския комен­тар неизменно следва, че Амма-Бог и Яйцето-топка са едно и също нещо и че както след малко ще видим, Амма всъщност е материална сила или движение, енер­гия. Във всеки случай такава личност на бога никъде не е срещана. Във всички религии бог е нематериално същество. Тук тон е свита топка, извън която няма нищо.
Според догонската митология Амма начертал в Яй­цето веднъж завинаги всички закони, които управля­ват Вселената. Подчертавам: сътворил е не Вселената, а законите, които я управляват.
„В Яйцето Амма бил самият той като спирално дви­жение, наречено „ускорена топка", и именно тогава би­ло сътворено зърното „по", което се намира в средата."
Какво е това „по"? Като се има предвид, че и то е един от важните термини на догонския мит, френските етнолози много точно са обяснили тази дума. „По" е това зърно просо или сорго, най-малкото от зърната, с които догоните се хранят. В тяхното тълкуване „по" е най-малката частица, изключително малка. „По" сле­дователно се е появило, както следва от цитираното изречение, от спиралното движение, от „въртящото се кълбо". Следователно то е било нещо като зърно енер­гия, което ни най-малко не е в разрез със съвремен­ната наука. Но да прочетем следващото изречение:
„Тази частица,като разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшум­но. По-скоро това била мисъл, отколкото дума."
И така имаме енергия, „свита" във формата на зър­но, което прилича на въздушен мехур. Сравнението мо­же да изглежда хипотетично, ... но все пак в известен смисъл то изобразява идеята за елементарна части­ца, съдържаща квантове енергия. Всичко това е ви­хър, който излъчва частици материя ..."
И по-нататък:
„Зърното „по" е образът на Амма . . . който отначало бил подобен на вихрите... Когато Амма разбил Яй­цето на света и от него излязъл, появил се въртящ ви­хър; този въртящ вихър е Амма."
Защо терминът „биг-бенг" или „първична експлозия" да отговаря по-добре на онова, което считаме за на­чало на Вселената, отколкото определението „въртящ вихър", което със сигурност е по-поетично? Все пак от този текст отчетливо следва, че се касае за енергия.
Но да се върнем пак към Бога-Амма. Това е било много свито Яйце топка. (Сравнение, използуване и от Парнов.) Да прочетем какво казват догоните за тази топка:
Светът в утробата на Амма бил още без време и без пространство. Времето и пространството се сливат в едно.
Определението е на догоните и никой не им го е под­сказал. И по друг начин не би могъл да го формулира никой съвременен учен. По отношение на Амма, как­то и на свитата в малък обем Вселена, също няма сми­съл да се задава въпросът какво е имало преди това ...
От момента на първичната експлозия започва раз­ширяването на Вселената ... така казват съвременни­те учени. А догоните?
(. ..) Амма отворил очите си. Този акт предизвикал излизането на иала от спиралата, която въртейки се в утробата на Яйцето, очертала бъдещото разширяване на Вселената (експанзия във френския текст. — А. М.)
„Иала" е една от четирите думи, които догоните из­ползуват за определянето на различните фази на пре­минаването на Амма от абстрактна мисъл и абстрак­тен знак до реалност. Първата фаза е „буммо", вто­рата „иала", която е отражение на абстрактния знак на пространството, третата „тону", а четвъртата „тои-му". (За догоните между другото сътворението на Все­лената включва в себе си нещо от работата на учения.)
Целостта на тази картина, както виждаме, не изиск­ва специално сложно или пресилено тълкуване. Както казах, и виждането на съвременната наука, и догонският мит се основават на въображението. Само че ако в нашия случай то се опира на базата на науката (а при любителя също и на немалка доза вяра), то у до­гоните се сблъскваме с посвещаване, което те не раз­бират напълно, по в което не могат да променят ни­то една дума.
Въртеливото и спирално движение според догонския мит е свойствено както на най-малките частици, така и на целия свят. Дори в мита дословно става дума за затворена кривина иа Вселената, в която цари върте­ливо движение и движение в спираловидна форма!
Да цитираме още веднъж Парнов:
„В началния етап на разширяването, когато радиу­сът на кривината на Вселената бил едва няколко сан­тиметра, съществували само неутрони (. . .) Хипотеза­та за неутрониата топка е произлязла от желанието само една частица да бъде призната за основна (...)."
ЗНАНИЯТА ЗА КОСМОСА


Астрономията на догоните като логична последица от възгледите им за еволюцията на Вселената представ­лява най-ярък пример за познанията им за света и Вселената. Но може да се намери някой, който да сметне, че тълкуването на разказа за Амма — Яйцето е пресилено и сам да намери друго решение. Затова пък, що се отнася до астрономичните им познания, вся­ко тълкуване тук е излишно. От друга страна изглеж­да, че тези знания биха били невъзможни без позна­ването на основните факти за космогонията.
Например определението „граница на местата" дого­ните дават на това, което ние наричаме Млечен път, т. е. нашата галактика. За етнолозите не е било труд­но да проверят това на необикновено чистото небе на Централна Африка.
Границата на местата определя известна цялост на звездния свят, чиято частица представлява нашата Зе­мя, цялост, въртяща се спираловидно.
Догоните говорят за много такива светове, които из­пълват Вселената — „безкрайна и все пак измерима", сътворена от Амма — Бог — енергия.
Амма е създал 7х2, т. е. безкраен брой светове... Седем тук изразява умножаването и разширяването на почти неограничени звездни светове с формата на спи­рала .. .
Нужно ли е да припомням, че болшинството от по­знатите ни галактики имат форма на спирала?
Световете на звездите с форма на спирала са насе­лени светове. Тъй като едновременно с нещата Амма, който дал на света движение и форма, сътворил и всич­ки живи същества ... Така както на нашата планета, има живи същества и на другите земи . . .
Да припомним, че същото е твърдял и Джордано Бруно, за което преди 375 години (само!) е бил изгорен на кладата на инквизицията. Следователно няма­ме достатъчни основания да сс гордеем от състоянието на науката ни, щом като догоните отдавна са знаели (откъде?) за основните въпроси на развитието на света.
. . . Преди малко, като цитирахме догонския мит, използувахме термина „планета". Все пак това е опре­деление за обекти от определен тип, които се намират във Вселената. Но то не е само плод на труда на преводачите-етнолози. Използували са го догоните, кои­то отлично познават звездите, планетите и спътниците на планетите, което вече само за себе си представлява направо невероятен факт.
Постоянни звезди са звездите, които не обикалят около други звезди, а планети и спътници на планети са вид звезди, които се въртят и образуват кръгове. Слънцето се върти около собствената си ос. Що се отнася до това, днес съмнение не съществува, но и този факт ние знаем относително отскоро, т. е. от XVII или XVIII век.
Земята се върти около себе си и освен това минава голям кръг, „кръгът на света" като пумпал, който, вър­тейки се, прави кръг.
Добре би било това изречение да се напечата не с курсив, а с дебели черни букви. Може би тук няма смисъл да се припомня онази голяма епопея в исто­рията на познанието за въртенето на Земята около Слънцето. За разлика от всички други религиозни ми­тове и легенди, догоните не правят от Земята център на света.
Като описват Луната, догоните казват, че е суха и мъртва като изсъхнала кръв. Едва неотдавна можехме да се убедим, и то с очите си, в тази истина. Но до­гоните твърдят също, че Луната е извадена ча­стица от плацентата... Тази метафора се свър­зва с целостта на тяхната теория за произхода на на­шата планетна система.
Впрочем тази метафора може лесно да се обясни. Техният мит гласи:
... Земята е част от плацентата ... Слънцето — оста­налата част от плацентата, а Луната е допълнение към отвора, образувал се от откъсването на част от пла­центата ...
Целостта може да изглежда объркана и напълно не­свързана с историята на нашата система. Но си поз­волихме да надникнем в книгата на Й. С. Шкловски ,.Вселена, живот, мисъл" (1965 г.), където на страни­ца 151 се намира следното изречение:
„Според хипотезата на Джейнс изходната материя, от която по-късно били създадени планетите, е била откъсната от Слънцето (...) от някаква минава­ща наблизо звезда (...) При такова близко премина­ване вследствие притегателните сили, дължащи се на преминаващата непосредствено край Слънцето звезда, от повърхностните му слоеве била изхвърлена извест­на маса газ. След отминаването на звездата този газ останал в сферата на привличане на Слънцето, а по-късно се кондензирал и дал началото на планетите от Слънчевата система."
Да припомним само още, че твърде правдоподобна е хипотезата, предполагаща, че Луната е възникнала в резултат на откъсване на част от земното кълбо в ранния период на неговото развитие ...
Нима всичко това се нуждае от допълнителен комен­тар? Нима трябва още веднъж да подчертаваме каква огромна загадка представлява целият догонскн мит?


АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ  ЗНАНИЯ



Знанията на догоните пленяват. Пленяват със зага­дъчността си, с това, че самите те не предлагат никак­во обяснение иа натрапващия се въпрос: Откъде са се появили техните знания?
От планетите на Слънчевата система догоните по принцип споменават само тези, които се виждат с не­въоръжено око: Марс, Венера, Сатурн и Юпитер. При което тези сведения понякога са съвсем непонятни. До­гоните казват например, че планетата Венера има соб­ствен спътник, а нали науката не е потвърдила такъв факт. Освен те да знаят по-добре; в светлината на то­ва, което казахме досега и което тепърва ще бъде ка­зано, тази хипотеза не е особено необикновена.
Догоните представят Юпитер чрез нарисуван сим­вол, който се състои от кръг и четири малки кръгчета отвън. Тези малки кръгчета се определят като луни на планетата с наименованието „прикрепени", „закли­нени". Но Юпитер има не четири луни, а дванадесет, както е установено досега. Четири от тях се отличават с блясъка си. Големи приблизително колкото нашата Луна, те може би щяха да се виждат с невъоръжено око, ако не бяха толкова близо до планетата. Остана­лите осем са малки луни, чиито диаметър не надви­шава няколко десетки километра. Първите четири лу­ни бяха открити едва от Галилей, а останалите към края на XIX и в началото на XX век.
Самият факт, че догоните знаят за съществуването на тези четири луни, е удивителен. Добре би било да припомним, че те се завъртат около собствената си ос за същото време, за което се завъртат около Юпи­тер. По този начин, както и нашата Луна, те са обър­нати винаги с една и съща страна към планетата. Това означава, че те притежават „принудително въртене". Ако догоните определят това като „заклиняне" или „при­крепване" към планетата, то това е само друга мета­фора, но смисълът е един и същ. Да, но за да се знае това, трябва да се разполага — дреболия! — със съответни астрономически прибори. Да добавим още, че от дванадесетте известни луни на Юпитер само че­тири се намират в същата плоскост — точно така, как­то това е представено на рисунката.
Планетата Сатурн догоните представят също с по­мощта на рисунка-символ и тя е свидетелство, че те знаят за пръстена, който я заобикаля.
Затова пък централно място в митологията им зае­ма Сириус. По отношение на тази звезда догоните раз­полагат с един направо нечуван запас от знания. Те считат тази звезда за централен елемент на своя мит, за негов гръбнак.


БАЛЕТЪТ НА СИРИУСИTЕ



Сириус е звезда, която свети с най-силен блясък не само на догонското небе. Египтяните също са отдава­ли голяма почит на тази звезда, за тях нейното поя­вяване означавало времето, по което се разливал Нил. В древна Гърция „малките елевсински мистерии" съ­що били определяни според положението на Сириус.
Но за догоните тя има съвсем друго значение. Тя е точка, около която се съсредоточава тяхната гностика, заключаваща огромните им резерви от знания — в най-научния смисъл на тази дума.
Те считат, че Сириус е елемент на система от звез­ди, оказали определящо влияние върху живота на Зе­мята и които са „фундамент на основата на света".
Тази система звезди обхваща Сириус, съпровожда­щата го звезда, невидима с невъоръжено око, която догоните наричат „по-толо" („толо" значи звезда, а „по", както знаем, означава най-малката частица, зър­но енергия), след това втората съпровождаща звезда с името „емме-иа-толо" и най-накрая спътника на по­следната звезда — „пиан-толо".
За трите допълнителни обекта догоните казват, че се намират толкова близко до Сириус, че не винаги могат да се видят . . .
Не винаги! „Красив евфемизъм[1]" — казва Герие. Ев­фемизъм и може би скромност... Тъй като тези три обекта изобщо не се виждат с невъоръжено око, а историята на астрономическите открития в тази област е много поучителна.
Казано по-просто: с помощта на мощни телескопи и математически пресмятания беше открита втората от споменатите звезди, тъй нареченият Сириус В. Съще­ствуването на Сириус С и до днес е доста дискусион­но, а що се отнася до спътника на тази планета ... Не си струва да говорим. Никой нищо не знае.
В полската Всеобща енциклопедия може да се про­чете:
„Сириус, най-голямата звезда на небето, се намира в съзвездието Голямо куче ... Сириус е двойна звез­да, по-слабата и съставка (Сириус В) е открита през 1862 г. от Олвън Грахъм Кларк и е първото извест­но бяло джудже. Сириус е една от най-близките звез­ди; разстоянието до пея е 2,7 парсека."

А какво казва за Сириус В (по-толо) догонският мит?
Звездата по-толо се върти около Сириус. Времето на завъртане — 50 години ... Тя регулира въртенето на Сириус, което единствено не се извършва по пра­вилна крива.
(Делението на времето у догоните произтича от це­лия им мит. То е доста сложно и се базира на 60-го­дишни промеждутъци от време.)
Всичко съвпада. Действително учените пресметнаха, че завъртането на Сириус В е 50 години. То наистина оказва решаващо влияние върху орбитата на Сириус А. Впрочем тъкмо поради това, че тази орбита е не­правилна, учените се досетиха за съществуването на Сириус В.
Френските учени установили, че за Сириус В знаят не само догоните, а също и негрите бамба и боро — техни съседи. А в другия край иа Африка хотентотите наричат Сириус „звездата встрани", от което може да се предположи, че и те знаят за съществуването на нейния другар.
Догоните казват в своя мит:
Щом като Сириус се появил, по-толо започнал да се върти около него.
Независимо от това какво означава изречението, тряб­ва да се каже, че тази двойна (двойна за нашите аст­рономи) звезда е астрономическа загадка. Сириус е звезда, относително млада, а Сириус В е бяло джудже, т. е. звезда, относително стара, която приближава КЪМ финала на своя космически живот.
Догоните казват:
Когато по-толо се намира по-близо до Сириус, той започва повече да блести, когато по-толо се отдалечава, започва да блещука, така че на наблюдателя (?) му се струва, като че вижда много звезди.
Първият въпрос, който се натрапва: За какъв наблю­дател става дума след като никой още не е виждат Сириус В с невъоръжено око, а до средата иа XIX век никой освен негрите от Централна Африка не е знаел за него? Когато догоните трябва да изобразят движе­нието на Сириус със символична рисунка, те винаги правяг това с помощта на елипса. Елипса, а не кръг!
Припомням, че едва Кеплер откри елипсовидната фор­ма на планетните орбити. Интересно, че на тази ри­сунка по-толо, т. е. Сириус В е представен като кръг­че с точка в средата. На рнсунките-символи няма ни­то една излишна черта. Вместо коментар ще цитирам Шкловски, който пише следното за белите джудже­та, особено през първия етап на тяхното развитие:
„Белите джуджета като че ли съзряват в червените гиганти и се появяват, след като от гигантите се от­делят външните им слоеве."
Допълнителният коментар е като че ли излишен. Но още веднъж ще цитирам догоните:
... По-толо е най-тежкият от небесните обекти . .. има такава плътност, че всички хора, събрани заедно, не биха успели да повдигнат една негова частица . . .
Действително многобройните пресмятания на астро­номите позволиха да се изчисли, че Сириус В е бяло джудже, чийто радиус е 2,1% от радиуса на Слънце­то, а диаметърът му е около 3000 км., т. е. два и по­ловина пъти повече от диаметъра на Земята. Затова пък масата на това джудже е 98% от масата на Слън­цето, което дава плътност, равна на 50 000 или 50 то­на на един кубически сантиметър!!!
Каква е тази толкова тежка субстанция? Догоните обясняват:
Звездата (по-толо) се състои от три основни елемен­та: въздух, вода и огън . . . Елементът „земя" е бил за­менен с друг — „сагала", който блести повече от же­лязото.
Естествено малък е шансът в най-близко бъдеще да се убедим с очите си какво е това, което блести пове­че от желязото и е толкова тежко ... Но да се опитаме да направим изводи: И така знае се, че когато настъпва имплозия на звез­да, т. е. когато под влияние на огромното налягане от­вън тя започва да се свива, се извършват редица тер­моядрени реакции, които след необходимия етап за из­гарянето на водорода в хелий довеждат до цяла вери­га реакции, благодарение на които се създават все по-тежки химически елементи, а веригата свършва с желя­зото. Звездата се е свила така, че диаметърът й е ве­че твърде малък. Не елементът желязо, от който се състои нейното ядро, не е познатото ни на Земята же­лязо. Неутроните в такава звезда са толкова уплътне­ни, че между тях няма никакво пространство. Когато звездата преминава от нормално в неутронно състояние. тя започва да блести с ослепителна светлина. То­ва е свръхнова звезда.
Оказа се, че догоненият мит неколкократно спомена­ва за момента, когато „по-толо" внезапно започнала да блести. И то не само се споменава, а е представено и със съответния символ-рисунка. Когато хората — та­ка твърди митът — били едва от една година на Зе­мята, „звездата внезапно заблестяла" и нейният бля­сък постепенно намалявал в течение на следващите 240 години. Кога е станало това, естествено не знаем. Но затова пък знаем, че то напълно съвпада със съвремен­ното състояние на знанията ни за космоса. Отначало пламване на „свръхновата" звезда, след това премина­ването й в състояние на бяло джудже.
А догоните добавят:
Нейното (на по-толо) съдържание било изхвърлено в пространството под формата на „безкрайно малки" (елементи), напомнящи зърната по.
Това вече не е мит — това е научна лекция.
През следващия етап настъпило свиване, намалява­не на обема на по-толо, което догоните също предста­вят със специална рисуика-символ, като добавят в ко­ментара, че се отнася за бяла звезда. Това впрочем не било напълно понятно до 1914 г., когато ученият Адамс, ползвайки устройствата на обсерваторията на Маунт Уилсън, установил, че не става дума за черве­на звезда, а само за бяло джудже.
На догонената рисунка (тону) чертичките, насочени навътре в кръга, показват, че звездата се намалява.
Интересен е коментарът на френските учени за та­зи част на мита. Те неколкократно питали догоните ко­га, при какви условия или обстоятелства са могли да наблюдават Сириус В и толкова да научат за него, след като той не се вижда без телескоп (а и телескопът няма да помогне, ако Сириус В се намира близо до Сириус А). Отговорът на догоните бил доста странен. Те твърдели, че всички космически обекти, отнасящи се към групата Сириус, могат да се наблюдават от пеще­ра, чието място се пази в строга тайна. И въпреки прия­телските отношения, свързващи догоните с френските етнолози, учените не успели да достигнат до тази пе­щера, където като че ли също се пазят „основни дока­зателства в голямо количество". Този термин предста­вителите на племето не обяснили. Но проф. Дитерлен се надява, че все пак някога ще успее да попадне в тази пещера.




[1] Евфемизъм — заменяне на по-грубо звучащи думи с по-благоприлични или „меко казани". — Б. пр.

Арнолд Мостович - "Ние от космоса"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.