Сириус и догоните - част 3

СЪЗДАВАНЕТО НА МАТЕРИЯТА

Необикновените знания на неграмотните догони се появяват не само в техните космологични концепции, в техните възгледи за началото на Вселената, за нашата планетна система или за комплекса от звезди Сириус. За тях, без да осъзнават този факт, както и за нас, които си даваме отчет за това, възгледите за строежа на Вселената И за нейното развитие се свързват нераз­делно с възгледите за строежа на материята въобще и за появяването на живата материя в частност.

Всичко всъщност се свежда до онова зърно „по", кое­то представлява, както знаем,най-малката частица ма­терия.

Цитираме:

(...) по е образът на началото на материята (...') Творческата воля на Амма 6euie вместена в по, най-малкото от нещата (...) За нея се казва „по", но тя има същия този корен (словесен), както и „поло" — начало... От гледна точка на големината си то (по) е началото на света ...

Ио не само в това изречение се говори за произхода па материята. Догоните повтарят много важни форму­ли в различни конструкции или подреждания. Да не забравяме, че при нормална ситуация тези знания от векове са били предавани на избрани, които не са се стараели да разберат тяхната същност. Всичко тук представлява мнемотехничен начин, който трябвало да слу­жи за запаметяване на текста — нищо чудно тогава, че едни и същи истини се повтарят често.

Всички неща, които сътворил Амма, имат своето начало в най-малкото зърно по. Започвайки от това най-малкото, всички неща, сътворени от Амма, ще се съз­дават чрез поредно прибавяне на идентични елемен­ти (!) .. . Амма започва всички неща, създавайки ги такива малки като по, след това прибавя към сътво­рените вече (неща) тези същите (най-малките от не­щата — по). Колкото Амма ги свързва (зърната по), нещото става по-голямо.

Това може да изглежда, ако става дума за стила или формулировката, недодялано, примитивно, но да не за­бравяме колко века цивилизация са били необходими за създаването на нашия научен език. Все пак, ако трябва да обясним на неграмотни, като използуваме нашия апарат за научно мислене, как от най-малките частици материя се създават цели атомни структури, как се изгражда мощната архитектурна структура на молекулите, със сигурност не бихме направили това по начин, който да е по-ясен и по-понятен.

Ясно е, че като излагаме догонския мит в рамките на една глава, трябва да направим някои съкращения. В противен случай няма да ни стигнат стотици стра­ници, за да предадем отделните подробности.

Така например пропускахме интересния иначе факт, че в догонската митология голямо място заема инфор­мацията за това, че Амма двукратно е сътворил све­та. Бил недоволен от първия и го унищожил.

Може би е нужно някакво научно обяснение за по­вторението на този мотив в повечето религии и митоло­гии на света. А за да го обясним, психологията или исихоанализът на създаването на миговете не са до­статъчни. Трябва да се е случило някакво събитие (по­тъването на Атлантида? потоп?) и с него да се обяс­ни мотивът за унищожаване на света от бога, недово­лен от своето дело. И така в този първи, сътворен от Амма, свят осно­вата на всички неща е бил най-малък елемент — зър­ното на акацията. Трудно е да се обясни дали тук ста­ва дума за друга версия на една и съща легенда, или пък се наслагват едно върху друго клишетата на раз­лични елементи от посвещаването. Може би по-ната­тъшният анализ, който ще направят френските учени, ще съумее да го обясни.

Тази информация изглежда необходима и затова, че илюстрира най-добре богатството на материала, които съдържа догонският мит, където, освен елементите па несъмнени знания, се намират у елементи на нормал­ните религиозни системи — например забраните. Само че според примера, който ще приведем, в този случай въпросът не е толкова ясен. Трудно е да се разберат мотивите, които са ръководили забраните.

Началото на нещата е най-голямата тайна на Амма. Дори повече: по е било създадено по подобие на своя творец. Самият Амма не е бил голям, но за това не трябва да се говори. На своето място (това значи, че нещо е могло да го замени) превърнал по във вятър и така оставил това; от момента, когато Амма сътво­рил всичките неща, всички те били в по, те растели, но по не се увеличавало; зърното по било превърнато във вятър, но за това не трябва да се говори.

Френските етнолози не съумели да обяснят на как­во се гради забраната и какво е нейното значение. Не е изключено, когато догонската гностика се е зараж­дала, да се е появило опасението, че изображението на Амма, сведено до големината на зърното по, ще на­мали величието на бога.

От друга страна, макар и объркан, този цитат все пак може да се обясни. Тук по един по-малко или по­вече ясен начин е изразен принципът за превръщането на материята в енергия и обратимостта на тези про­цес.

В Библията се говори за създаването на човека по подобие на бога, а тук се говори за това, че най-мал­ката елементарна частица, от гледна точка на заклю­чаващите се в нея възможности, е била създадена по подобие на цялата вселена, свита в суперплътна бомба!

СЪЗДАВАНЕ НА ЖИВАТА МАТЕРИЯ

Освен мъртвата материя, съществува все пак и жи­ва материя, съществува живот. Във всички религии в света животът е нещо напълно откъснато от материя­та и само някон философи преди материалистите са се опитвали да решат този проблем по научен начин. Да видим какво казват за това догонските знания:

Когато животът се развива, развива се във вихър, което е повторение на първия акт на Амма (...) Жи­вотът се е развил в същото това време, както и него­вата подпора, създадена от свързани (наложени един на друг) елементи (частици).

С други думи животът е форма на енергията, след като повтаря първия акт на Амма. Живата материя е създадена от същите тези частици, както всяка форма на материята, и не представлява изключение, що се отнася до законите, управляващи материята въобще. И така истината, която нашето знание притежава от неотдавна, за догоните е била ежедневен хляб, ако мо­жем да се изразим така...

И като помним, че знанието на догоните е предста­вено с помощта на всевъзможни перифрази и мета­фори, да се постараем да прочетем следващия цитат:

Думата „по" произхожда от същия този корен, от който и думата „завивам" (в спирала). По този начин създаването на по е свидетелство за движението, което е движение на света (това значи въртене по спирала) (...) Не било достатъчно на Амма-творец, че самият е въртящо дихание, че неговата „дума" се е превърнала в различен вид трептения (...) нито също, че техният (става дума за трептенията) спирален характер е мо­гъл да изпълни с вътрешно движение всички неща на този свят (!) .. . Нужно било също, щото това движе­ние да бъде (по какъв начин) така смесено (по-точно: пресечено), щото в резултат да може да се окаже пло­дотворно (...) По, завито около себе си, запазва „ду­мата" чак до момента, когато Амма ще го надари със задачата за освобождаване (на тази дума), за да я предаде на всички създания. Ще бъде свидетел на „жи­вотворния аспект" на думата на Амма.

Текстът отново може да изглежда объркан, но не дотолкова в светлината на казаното дотук. Отчетливо става дума за това, щото тази форма на енергията, коя­то е животът, която е свойствена на живите същества, да предава своите качества по-нататък — за да раж­да животът живот. А може би става дума и за това всяко живо същество да предава на следващите съще­ства някои определени качества и форми ... Нима от­ново ще отидем далеч с предположението, което иска да види в този текст само доказателство, че догонската гностика съдържа и известни резерви от знания за наследствеността? Възможно... Hо ето че в описа­нието как на Земята слиза космически кораб с първи­те хора намираме следното поетично, може би не са­мо поетично сравнение:

Корабът (космическият), слизайки, правеше двойна спирала, възпроизвеждайки самото движение на живо­та във вихъра, който оживил първото зърно.

Двойна спирала?! Този термин също ни е известен. Нали форма на двойна спирала има молекулата на дезоксирибонуклеиповата киселина — с други думи ДНК, носителят на генетичния код. Откриването на фор­мата на тази молекула донесе на Крик, Уотсън и Уилкинз Нобелова награда. Не бихме желали отново да отиваме твърде далеч в нашето тълкуване, но тази спи­рала се състои от подредени нуклеотиди, които без труд може да се сравнят с „думите" на генетичния код. Впро­чем това сравнение вече беше правено ...

Както се знае, основна роля в процесите на обмяна­та на материята и органичния синтез играят ензими­те. Ензимите са субстанции, които ускоряват и даже правят възможни някои химически реакции, без да взе­мат участие в тях. От 1897 г., т. е. от откритието на братята Бухнер, термините ензим и фермент са синони­ми и означават едно и също. Впрочем думата ензим произхожда от гръцката дума „зиме" — втасало тесто.

А ето какво изречение срещаме в догонската версия за живота. То е толкова еднозначно, че го цитирам из­цяло на отговорността на френските етнолози.

Животът, намиращ се в зърното, благодарение на ду­мата е подобен на ферментацията . ..

(Нужна е уговорката, че у догоните често съществу­ва объркване между най-малката частица — зърното по и зърното — жив организъм.)

И така догоните отлично знаят какво е това фермен­тация и всякаква грешка тук е изключена.

.. . Изглежда, че учените биха си спестили доста уси­лия, ако старателно изучат догонските знания. Кой знае дали такъв труд няма да бъде от полза и за бъдещето?

КОСМИЧЕСКИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ

Изложението на този мит не би било пълно, ако се пропусне изключително важната глава, посветена на началото на цивилизацията. Това е глава, която трети­ра едновременно и пътуванията на първите колониза­тори на нашата планета. Разбира се, става дума за пътувания в космоса.

В страната, обитавана от догоните, се намира езеро с името Дебо (или Деб). Край езерото се издига въз­вишение, наричано Гурао, а на това възвишение се на­мира долмен (постройка, съставена от няколко камъ­ка), изобразяващ „ковчега на Номмо" по времето, ко­гато кацал на Земята. Малко по-далеч между менхирите (единични камъни) изобразяващи Сириус и Слън­цето, се издига камък, изобразяващ „ковчега" на Зе­мята. Всичко това се допълва от езерото. Тук трябва да е бил извършен десантът на първите хора.

Космитът Ого

В догонения мит са описани две епопеи на космиче­ски пътувания. Първата е свързана с пътуването до Земята на същество, носещо името Ого. А другата — с десанта на „ковчега", на чиито борд се намирали Номмо и първите хора.

Кой е Ого? Това е същество, напомнящо сатаната. Това е архангелът, който се разбунтувал и частично овладял секрета на знанията на Амма. Според догонския мит Ого три пъти е пътувал в космоса. Впрочем веднага трябва да се каже, че тази част от догонския мит е твърде неясна. Без съмнение тук са се насложи­ли едно върху друго различни събития, които действи­телно са се случили, а също и тяхното алегорично из­разяване от догонските легенди.

В разказа веднъж става дума за това, че Ого е пъ­тувал до Земята на малки космически кораби (есте­ствено също „ковчези"), друг път — че Амма е пре­върнал първия ковчег на Ого в нашата планета. Есте­ствено не трябва да се отхвърля възможността (съвет­ските учени вече са изказали подобни мисли), че ня­каква развита галактическа цивилизация би могла да използува цели планети като космически кораби, но, първо, това би изисквало невероятно големи енергийни ресурси и, второ, въпреки объркаността на самия мит, не изглежда той да разказва историята на такава раз­вита цивилизация.

Второто пътуване на Ого, както следва от разказа, е изисквало изключително добра организация и пред­видливост. Корабът този път бил значително по-малък и като гориво Ого използувал зърната „по" — основен източник на енергия на цялата космическа система. Това е важна информация, която позволява да се оти­де далеч в тълкуването. Именно във връзка с втората експедиция на Ого се говори за „сполучлив брак" и „несполучлив брак" — и двата брака са представени със символични рисунки.

В догонския мит Сириус заема централно място. Във връзка с това важно е обяснението по какъв начин тази звезда се свързва с нашата планета в смисъл на пряка в известна степен комуникация. Имаме „сполуч­лив брак" тогава, когато посоката на полета на кора­ба е същата, както посоката на въртене на небесните тела, към които той се насочва или които напуска. Бра­кът е несполучлив, ако посоката на полета е обратна на посоката на въртене на тези тела. От принципа на „сполучливия брак" се ръководят всички специалисти по космическите полети и той съответствува с постанов­ките на балистиката. Следователно догонският мит по­казва познаване на практиката и теорията, но е труд­но да се каже защо това е описано и предавано с та­кава точност. Дали не става дума за указание на бъ­дещите поколения?

Третото пътуване на Ого, както и първото, показва, че той се е превърнал в нещо като корабокрушенец на Земята. Краят на тези пътувания в мита се свърз­ва с окончателното сътворяване на Космоса от Амма, Слънчевата система и Земята ... Догоненият мит за­пазва тази йерархия напълно.

Космитът Номмо

Втората фигура, чиито приключения са свързани с космическо пътуване, е Номмо. Номмо, за разлика от Ого, е архангел, изпълняващ заповедите на Амма. Не­гова задача е населяването на Земята, сътворена от Амма.

Догоненият мит описва приготовленията за това пъ­туване. Ако се отхвърли метафората и символиката, те напълно напомнят приготовленията на нашите кос­монавти. Става дума за това, че корабът преди отлитането се снабдил с източник на енергия, който в този случай е зърното „по". Номмо взел тази енергия ог „по-толо", т. е. от близнака на Сириус. Освен това на ковчега попаднало всичко, което било необходимо за населяването на Земята. Включително и хората.

(Въпреки че тази част на мита напомня историята на Ноевия ковчег и макар че произходът на двата раз­каза може да бъде общ, приликата в имената на глав­ните герои е по-скоро случайна.)

Ковчегът на Номмо бил пълен — казва митът, коедо трябва да означава, че в него имало всичко, необходи­мо за живот на Земята.

В разказа могат да се намерят много детайли, отна­сящи се за строежа на „ковчега" или кораба. Известно е, че той бил разделен на 60 отделения. Във връзка с тези отделения митът подчертава характерен факт: не всички отделения били достъпни за хората, които се приземили на нашата планета. Останалите щели да бъдат предадени по-късно. Тогава те ще променят кар­тината на света. Говори се, че това съдържание ще бъде предавано отначало бавно, а след това внезап­но — като дъжд и вятър. От знаците, които обясняват съдържанието на ковчега, може да се направи изводът, че тази първа „до­ставка" се състои изключително от онова, което е необ­ходимо на първобитното общество, занимаващо се със селско стопанство и животновъдство. Дали останала­та част е трябвало да символизира все по-резкия тех­нически и общокултурен прогрес?

Ковчегът на Номмо изразявал ролята, която Амма поверил на Номмо: да организира, да ръководи и кон­тролира съвкупността на света, т. е. на Земята.

На кораба се намирали Номмо и четири двойки близ­наци, т. е. осем предци.

Ковчегът на Номмо напуснал отвора в небето, кой­то Амма приготвил за неговия старт. Окачен бил, как­то гласи митът, на медна верига, а описанието на тази верига несъмнено подсказва мисълта за електромаг­нитни вълни и за управлението на ковчега-кораб с по­мощта на радиовълни.

От по-нататъшнпя разказ следва, че „ковчегът" на Номмо преселил хората на Земята от същата част на космоса, където „по-толо" най-напред зародила жи­вота, за да го предаде след това на Земята, и след то­ва станала близнак на Сириус, за да завърши живота си като „бяло джудже".

В пътя си към Земята „ковчегът" се люлял на небе­то в продължение на осем „периода" (години): заемал това небе от единия хоризонт до другия като голяма дъга. Люлял се от изток до запад, премествайки се в северна посока, а след това в южна.

А от това отчетливо следва, че „ковчегът" в продъл­жение на известно време е бил спътник на Земята, за което сочи това „люлеене" в течение на осем години, представляващо очевидно синусоидалния цикъл на спътник около земното кълбо.

По-нататъшното описание разказва, че ковчегът при­личал повече на това, което наричаме летяща чиния, отколкото на нашите космически кораби. Люлеещият се ковчег се въртял около собствената си ос. Точно на това място митът казва, че слизайки на Земята, ковче­гът очертал онази „двойна спирала", за която вече стана дума.

Въртеливото движение на ковчега било подпомагано от въртящ се вихър, който преминавал през сопло, имащо формата на онзи вятър. Това цветисто описание е подкрепено с рисунка (тону), носеща името па вър­тенето на ковчега по време на спускането.

Когато ковчегът се спускал, пространството се съ­стояло от четири ъгъла. Когато се намерил на Земя­та, пространството се заменило в четири стени. Герис счита, че не може по-кратко да се формулира замяна­та на ъгловата геометрия, необходима по време на космическо пътуване, с линейната геометрия — след капането на Земята.

Излизайки от ковчега, Номмо поставил най'напред левия крак на Земята, което означавало, че я взема в притежание. Следата, оставена от стъпалото на Номмо, припомняла следата на сандал от мед.

След Номмо всички същества, намиращи се в ковчега, го напуснали поред. А когато космическият ко­раб бил вече празен, Амма изтеглил към небето вери­гата, която поддържала ковчега, и небето се затворило.

Това означава, че всякакви радиовръзки или други такива между ковчега и цивилизацията, откъдето за­почнал пътуването си Номмо, били прекъснати. Няма връщане от Земята ... В този жест има нещо от сим­вола, изобразяващ отрязването на пъпната връв.

Хората, които, като тръгвали на път, видели Сириус, сега видели Слънцето. Това като че ли е ясно .. .

От описанието научаваме още, че ковчегът се плъз­нал по калта и че в падината, образувала се на място­то, където ковчегът се сблъскал със Земята, се запъл­нила с вода и се образувало езерото Деб.

И накрая още една информация — след извършване­то на всички тези действия Номмо се завърнал във водата, откъдето ще осъществява опеката над хо­рата до момента, когато отново ще се покаже — в де­ня на думата (както Оанес от шумерския мит).

□ □ □

Това е с големи съкращения изложението на тази част от мита, която е посветена на пребиваването на Земята на същества от друга планета.

Ако този фрагмент беше разказ на някакво случило се събитие, той би обяснил в известна степен източни­ка на знания, които от поколение на поколение си пре­дават посветените племена.

Във всеки случай това, което вече знаем за догонския мит, поставя под въпрос немалка част от знания­та за древната история на нашия род на планетата, на­ричана Земя.

□ □ □

Нашият разказ изисква още много дребни, но съще­ствени коментарии.

БЛИЗНАКЪТ НА НОММО

Да започнем от историята на Номмо, който според съдържанието на мита след пътуването в космоса тряб­вало да кацне на Земята, недалеч от езерото Деб. Към края на тази история се говори за близнака на Номмо, който ще слезе по-късно заедно с ковача.

Проф. Дитерлен в последния си доклад изнася до­пълнителни информации, които трябва ла изяснят оно­ва „слизане .на ковчега". Добре би било да посветим на това няколко бележки.

Работата е в това, че догонският мит съдържа под­робности от падането в околностите на друго от мест­ните езера - Босумтву — или на огромен метеор, или на огромен космически кораб. Първата хипотеза се вмества в рамките "на достъпните ни знания; втората прекрачва в областта на фантастиката и фикцията.

Онзи ковач, за ,когото говори митът, се свързва с историята на желязото. Първото желязо, към което посегнали догоните (впрочем не само догоните), е про­изхождало от метеоритите (6% от всички падащи на Земята метеорити са метеорити, съдържащи желязо).

Догоните много подробно описват как огромен мете­ор е паднал до езерото Босумтву. Големи метеорити падат доста рядко на Земята. А този от езерото Бо­сумтву ,(ако действително е бил метеорит) е могъл да падне не по-късно от преди милион и половина години. Прекрасно. Само че в такъв случай кой е разказал за това на догоните, които са пристигнали на терито­риите, обитавани в момента от тях, преди около 4000 години?

Ако това е бил космически кораб с представители на някаква извънземна цивилизация, кацнал на наша­та планета значително по-късно, всичко би било по-лесно за обяснение.

Но това е хипотеза, която всеки уважаващ себе си учен ще отхвърли. Трябва обаче да се каже, че това е единствената хипотеза, която съдържа най-малко празноти от всички други и обяснява голяма част от пленителната догоиска загадка.

Едно .е сигурно: невъзможно е в миналото някаква цивилизация да е могла самостоятелно да съз­даде цялата тази система от знания, представляващi съдържанието на догонената гностика. В това няма ни най-малко съмнение.

В желанието си да подобря астрономическите си знания въобще и в частност да науча още нещо за Сириус отидох във Варшавската астрономическа обсер­ватория, където, на въпроса свързан с догонскня миг, наистина не намерих отговор, но се сблъсках с друга необикновена загадка, свързана именно със Сириус.

ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА?

Сириус, както се знае, блести на небето с бледосин цвят. Но се оказа, както прочетох за това в една ан­глийска книга, посветена на астрономията, че древните хора наричали Сириус (Сириус А) звездата, която виждаме с невъоръжено око, червена звезда!

Как може да се обясни подобно разминаване с фак­тическото състояние на нещата? Само по един начин. И така, Сириус В, който е бил някога „червен гигант", с блясъка си е затъмнявал блясъка на Сириус А. Всич­ко е наред. Само че според повечето учени Сириус В е бил „червен гигант" преди някакви си 100 000 или милион години. Следователно не е възможно по рим­ско, гръцко или дори египетско време да е затъмнявал с червения си блясък бледосинята светлина на Сири­ус A!

И моите английски автори се питат възможно ли е явлението, видяно с очите на питекантропуса или неандерталеца, да просъществува в паметта на стотици и дори хиляди поколения човешки същества на най-ниска степен на .развитие и да стане елемент от зна­нието на египетските жреци или гръцките мъдреци, конто нито са го виждали, нито пък са получили за него някакво писмено предание!

Това не изглежда нито възможно, нито вероятно. И така — защо гърците и римляните са определяли бледосинпя Сириус с име, което идва от наблюдения, направени преди всичко от няколкостотин хиляди го­дини и които отдавна са били остарели? Откъде, от кого са имали те сведения за това явление?

Ето още една загадка, която няма отговор.

Арнолд Мостович - "Ние от космоса"