вторник, 13 септември 2011 г.

Сириус и догоните - част 1

НЕОБИКНОВЕНИЯТ КОСМОЛОГИЧЕСКИ МИТ НА ДОГОНИТЕ

 Кои са догоните? Кратка информация за тях може да се намери в полската Всеобща енциклопедия. „Догоните — четем там — са судански негри, живеещи в планинските области на Бандиагара при резкия завой на река Нигер (република Мали). В момента те наброяват около 25 000. Занимават се предимно със земеделие, а самобитното им художествено творчество се отнася към най-интересните образци на африканското изкуство ..." Последният факт не е от съществено значение за понататъшните ни изводи. Не той предизвика в научния свят внезапно нарастване на интереса към тяхната история и култура. Първите сведения за това племе и неговите космо-логични знания се появиха сравнително отдавна. А именно — през 1950 г. Точно тогава във втория том на „Доклади па африканското дружество" в Париж беше публикувана информация, която постави началото на всеобщия интерес към догоните. Автори на тази информация бяха двама френски учени — проф. Марсел Гриол и г-жа проф. Жермен Дитерлен. Двадесет години преди това, през 1931 г., проф. Гриол, известен френски етнограф, се натъкнал на догоните. Прекарал известно време при тях и бил очарован както от тяхното изкуство, така и от съдържанието на техните митове. Проф. Гриол, за разлика от много други етнографи, не се научил да пише своите доклади в стила на Жан Жак Русо. Той се въздържал от всякакви съобщения и решил да пристъпи към продължителна и необикновено трудна изследователска работа. От 1931 г. насам Гриол организирал непрекъснато (с изключение на военния период) научни експедиции и етнографски мисии, всяка от които оставала при догоните с месеци. В състава на тези мисии влизали много учени. Там била и Жермен Дитерлен, която след смъртта на Гриол през 1956 г. поела ръководството на експедициите н продължава изследванията до ден днешен.

ПЪРВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

 Подчертавам още веднъж дълготрайния характер на изследванията, което ги определя като единствено по рода си събитие. Но не само дълготрайността на тази дейност доказва колко съществени са те. След смъртта на проф. Гриол се оказало, че само той е успял да вникне в дълбочината на огромния и богат комплекс от митове на един примитивен народ, комплекс, който представлява една затворена система от знания за света. През 1956 г., когато проф. Гриол починал, до-гонският народ му отдал необикновени почести по време на специална и тържествена церемония. Оказало се, че това били тържества, с които догоните почитат само „посветените" личности. Посвещение на бял човек там било направено за първи път. Нито проф. Гриол, нито проф. Днтерлен си давали сметка доколко, докато изследвали догоните, те самите били обект на изучаване. На този факт те обърнали внимание в увода към издадения през 1950 г. труд под заглавие „Суданската система на Сириус".В него авторите подчертават, че докладът им обхваща само първия етап от посвещаваието, до което са били допуснати. През 1965 г. се появи — вече след смъртта на Марсел Гриол, но под авторството на двамата учени — книгата „Бялата Лисица". Книгата е издадена от Института по етнология и от Музея на човека в Париж. Особено интересен бе един фрагмент от увода към този труд, написан от Жермен Дитерлен. „От 1932 г. насам догоните отговаряха на въпросите, които им поставяхме и коментираха нашите наблюдения, като се ръководеха от принципа на такова тълкуване на фактите, което те определят като „разговор лице в лице". Тук става дума за информации, които се предават на този, който иска да научи нещо в първата фаза на разговорите ...Но след като видяха настойчивостта, която проявяваше екипът на Марсел Гриол, и се изправиха пред необходимостта да отговарят на все по-голям брой въпроси, догоните си дадоха сметка, че ще им бъде все по-трудно да отговарят, като избягват да навлизат в дълбочината на мита и ... взеха необикновено важно решение. Важно както за тях, така и за нас. Взеха го също и поради това, че взаимоотношенията ни не се ограничаваха със сухи контакти, а бяха пропити с едно наистина сърдечно приятелство. За това решение ние научихме много по-късно. И така патриарсите на родовете и главните жреци на догоните се събрали и решили да допуснат Марсел Гриол до посвещаване ..." Накратко казано, на френския учен била предадена „светла дума" или с други думи „добра, четвърта дума". Това всъщност било последният етап на посвещаването, което самите догони постигат след много години търпеливо учение. Проф. Дитерлен подчертава, че като постъпили по този начин, догоните напълно са си давали сметка за тежкото задължение, което поемат за много месеци и години интензивни обяснения и тълкуване на предаваните знания. Необходимо е да добавим още, че и пключеното във втората книга не представлява цялото знание, до което догоните допуснали френските изследователи. Целостта се състои не само в съдържанието на предаваните митове, но също и в обширната система от графични знаци, хиляди на брои, които трябва старателно да се опознаят, за да се обхване изцяло сферата на но-свещаването. Но независимо ог това „Бялата Лисица" не съдържа мита на догоните в цялост. Разговорите и обясненията продължават без прекьсване. Цели 45 години!

 КНИГАТА НА ЕРИК ГЕРИЕ

 Ако днес мога да споделя сьс своите читатели всички тези подробности, то не се дължи на това, че съм попаднал на трудовете на френските изследователи и съм почерпил от тях моите знания. Не. Просто прочетох книгата на Ерик Герие „Есе на тема космологията на догоните — ковчегът на Номмо", издадена през 1975 г. от френското издателство Робер Лафон. Книгата представлява коментар на споменатите две публикации. Ерик Герие е професор по архитектура в Марсилия. Интересува се от археология и астрономия. Сътрудник е в Катедрата по предистория в Марсилия. И както обяснява в книгата си, подтик да се заеме с всичко това му дала телевиз: ята. По-точно излъченото предаване за първия човек на Луната. Тогава Герие си спомнил, че това, което гледал, е някъде подробно описано. Най-напред прегледал публикациите на френските етнолози от 1965 г. В някои от тях ставало дума за архангел с името Номмо, който дошъл с „ковчег" на Земята и стъпил за първи път на нея. Описанието съвпада и по отношение на следата, оставена и в двата случая от стъпалото на космонавт ... Герие още веднъж прочел и двете публикации и бил поразен от нещо, на което отначало етнолозите изобщо не обърнали внимание. Като описвали знанията на догоните за Сириус, френските изследователи не забелязали, че те съдържат елементи, известни на съвременните астрономи едва отскоро. Герие, който се интересувал от тази наука, разбрал, че космогоничната наука на догоните съдържа направо поразителни съвпадения с най-новите космогонични теории и хипотези за строежа на Вселената. И така Герие се заел с основно изследване на трудовете на професорите Гриол и Дитерлен. И в първия, и във втория си труд френските учени се постарали да предадат материала, без да го разкрасяват, обективен и „чист". Нито веднъж например те не си задават въпроса: Откъде догоните имат тези знания? Къде, през кой период от своята история са могли да ги получат? Този въпрос, който непрекъснато се промъква в коментара на Герие, нито за момент не напуска и заинтересувания читател. Естествено той остава без отговор. Но както вече някой беше казал, има въпроси без отговори, които са по-плодоносни от надутата самоувереност. Книгата на Ерик Герие е коментар, написан от определена гледна точка. Митът на догоните и обясненията на етнолозите са изтълкувани и по-скоро преведени на езика на съвременната наука и съвременните знания за света. Нито Гриел, нито Дитерлен са правили това. Не са го правили макар и поради това, че в тази област те се считали за любители. Този факт трябва да се подчертае като твърде съществена причина. Става дума предварително да се възрази на обвинението, което може да възникне: че като са разговаряли с догоните, френските учени са им внушили определения, термини, образи или думи, произтичащи от съвременната астрономия. Естествено това би могло да стане несъзнателно (френските учени не могат да бъдат обвинени в абсолютно никаква измама). Но както се вижда, дори и това е малко вероятно, като се има предвид, че изследователите са знаели малко за космогонията и астрономията и дори за космическите полети .. . Разбира се, коментарът на Ерик Герие от чисто научна гледна точка е доста спорен. Но Герие е могъл да го направи на същия принцип, от който са се ръководели тълкувателите на Библията. Самата истина за митовете на догоните няма да понесе загуби, след като е била вече предадена от учени-професори най-подробно. И второ, кому би могла да навреди подобна дейност? Като четем книгата на Герие, оставаме с убеждението, че в нея няма никакъв камуфлаж, никаква мистификация, че нищо в нея не е преувеличено. Нещо повече, докато писал книгата, Герие през цялото време се консултирал с Жермен Дитерлен, т. е. с човека, чието мнение е основно по въпроса за догоните. Тя му е помагала в това тълкуване, макар че, както Герие лоялно признава, не е била съгласна с окончателните му изводи, въпреки че приела тяхната логика.

 НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ИНФОРМАЦИИ

 Право да си кажем, важността на изложеното трудно ще бъде разбрана без още един съществен коментар. Бих искал да обясня това, за да знаем най-после на какви позиции сме и за какво всъщност става дума. И така, догоните са неграмотни! Тяхната богата устна традиция, подкрепена с цял арсенал от графични знаци, се предава от поколение на поколение чрез образи, метафори, синоними, сравнения, присъщи на културата им и на начина им на мислене. Думата при тях има не само своето обикновено значение, но също и по-широк обхват. Френските етнолози отбелязват на първо място тези думи, в които е вложено съдържанието на разказа. А след това отбелязват коментара на самите догони по повод на разказаното. И разбира се, това е не само научно вярно, но и съвсем близко както до буквата, така и до духа на предадения мит. Ето например едно изречение, което дава представа как изглежда митът в устен разказ: „По този начин Амма във вътрешността на яйцето бил самият тон като кръгово въртящо движение, като „ускорен куршум": тогава било създадено зърното „по", което невидимо се разположило в средата." За това какво е „Амма" и какво е „по" ще говорим нататък, но изречението дава представа за стила, с който догоните предават своите знания. Следващият етап изисквал от учените да преработят със своя мисловен апарат подобно изречение и да го преведат на език, който би позволил да се разбере смисълът на казаното. Разбира се, всяка устна традиция изисква коментар. Както вече казах, този, с който си е послужил Герие, е опит да се преведе догонският мит на езика на съвременната наука за космоса и съвременните хипотези за строежа на Вселената. Догонските митове като всички митове представляват, за разлика от научното предаване — гностика. Гностиката е комплекс от вярвания или елементи на знанието, които се предават устно, и то само по пътя на посвещаването. В такива знания не трябва да се променя нито една дума, нито една буква, тъй като това може да промени целостта, която няма да бъде разбрана. За разлика от гностиката, на науката й е достатъчно да разбере същността на нещата. Пещерняците от Нова Гвинея могат да си предават теорията на относителността, без да я разбират. Някога могат да я разберат, но дотогава тя трябва да бъде предавана под формата па посвещаване и това трябва да бъде напълно запазено съобщение, което нищо няма да промени във формулата. Подобен характер има всичко онова, което догоните са предали на френските учени. Впрочем тези митове не са монопол изключително само на догоните. Негрите бамбара, боро, малинка, които догоните смятат за свои братовчеди, имат системи от митове, твърде близки до догонските. Но както твърди проф. Дитерлен, у догоните това е система, развита във висша степен. Да добавим още, че публикуване чака и онази част, която се отнася до историята на човека ... Преди да пристъпя към подробно обсъждане съдържанието на догонския мит, бих искал да обърна внимание на още един съществен факт. Като се вземе под внимание нивото на цивилизация и на културно развитие на догоните, очевидно е, че от тяхна страна е невъзможна каквато и да е мистификация. Съобщавам това само за точност, без намерение предварително да отричам всякакви критични забележки или поне скептични. Само че често зад паравана на скептицизма се крие убеждението, което обикновено ни кара навсякъде да виждаме опит за измама. На картината - Догонското изображение за Сириус


 Арнолд Мостович - "Ние от космоса"

2 коментара:

  1. Дошли са по-разумните от космоса, дали са ни нужните знания и са си отишли - защо ли не сме ги разбрали правилно?

    ОтговорИзтриване
  2. Има много фактори , основният е че има прекалено много сили, които са заинтересовани разбирането да остава на ниските нива на еволюция

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.