Към светлината ( "Мъртвите ни говорят" )

Както вече видяхме, покойниците, застанали на пътя на любовта, ще продължат да напредват по него в голяма степен посредством преданото си служене към нас. Ала докато посвещават голяма част от своята дейност на това да ни помагат, самите те могат на свой ред да получават помощ, и то по много начини. Първо – от по-напредналите от тях духовни водачи, принадлежащи към сфери, по-висши от техните, които им помагат така, както те – на нас. После – от ангелите, духовни водачи, които никога не са живели на Земята и които са извън системата на ангела-хранител. Впрочем, Мехтилде Талер, немската мистичка, която непрекъснато виждала своя ангел-хранител, получавала освен това помощта на един „архангел”, когото също така имала привилегията да вижда. Впрочем, цялата тази низходяща йерархия идеално съответства на Небесната йерархия, видяна от псевдоареонагита Свети Денис през V век. Църковната йерархия (друго произведение от същия автор) е била изградена по подобие на небесната (или поне в идеалния си вариант!) Тогава големият проблем е бил да се научи, не да се измисли априорно, а именно да се научи дали в делата ни всяко издигане от нас към Бога е трябвало също да мине през всички тези междинни посредници. Текстовете на Свети Денис са по-неясни по този въпрос. Това не е проблем за интелектуалци. Молитвата става почти невъзможна, ако не достига направо до Бога. А смятам, че както Ендре фон Иванка добре показва това, според Свети Денис трябва ясно да се различават пътят на наставлението, нли „озарението”, от пътя на любовта, при който съществата, разположени на последното стъпало, въпреки това са в пряка връзка с Бога. В „Диалози с ангела” ангелът наистина твърди, че именно той предава всяка наша мисъл, но изглежда, че този ангел е много особен и е сякаш част от самите нас. Решението като че ли се дава от Ален Тесие, младежа от дома за сираци, който потвърждава напълно Свети Денис, поне по въпроса за мисълта: Ален: „Моли се, както ти казахме вече сто пъти. Възползвай се от случая. Умолявай Бог да дойде в теб. . . Бог се доближава до всеки, който се моли.” Жюлиен: „Или изпраща пратеници, които го представляват?” Ален: „Ти отново се измъкваш! Не: казвам ти Бог, значи Бог. Той сам върши това, защото Той може, дори и ако ти не разбираш.” Нека само уточним, че всъщност, както би казал Свети Денис, Бог не ще трябва да пътува дълго, тъй като той вече се намира дълбоко в сърцата на всяко от своите създания. Ние също така можем много да помогнем за развитието на покойниците. Посредством молитвата, посредством мислите ни, изпълнени с любов. Всички те го казват. Те веднага усещат, че мислим за тях. Нека отново се върнем към диалога между Жюлиен и Ален Тесие: Жюлиен: „Ако се моля за теб, това помага ли ти? Ален: Разбира се. Ти вече го направи и това ми достави радости. . . Жюлиен: Бих искал да ти помогна с всички сили. Моля се за теб, Ален – ти го заслужаваш, и бих искал Бог да ти покаже това. Ален: Да, ти ми помагаш, като говориш така, това става мигновено и е прекрасно. Продължавай.” Ето и други уточнения, които идват от Мишел, синът на Белин, прочут ясновидец. Нека припомним, че преди смъртта си Мишел не е бил вярващ, дълго време се е противопоставял на всякаква мисъл за Бога и е започнал да се развива едва след смъртта на дядо си и под неговото съвсем явно влияние: Мишел: „Всяка молитва разпръсква малки светлинки с различни цветове, които показват откъде е дошла. Представи си, че на гробището те са сребристосини, при вътрешната молитва – розови, а в Божия храм – розовозлатисти. . . Белин: Молитвите спомагат ли за твоето издигане? Мишел: Молитвата е светлина, ето защо някои от нас имат нужда от молитви. . . Всяка светлина донася мир; тя е ликуване и всяка молитва я поражда; аз я виждам малка и розова за приятелите, по-голяма и розова за близките. Силата на пламъка разкрива източника й, от семейството или от близките. . . Белин: Но ти не беше вярващ. . . Мишел: Аз имам свое място в сградата от светлина. Един ден то ще бъде по-добро. Белин: От кого ще дойде това развитие – от теб? От нас? Мишел: Главно от татко. Белин: Защо от мен? Мишел: Защото благодарение на теб хората ще се молят за мен.” Нека отбележим също така, че Пиер Моние потвърждава нееднократно ефикасността на всяка молитва за мъртвите, като това същевременно не отговаря на неговото изначално протестантство. Но трябва също така да се каже, че тази ефикасност сякаш не съответства на значението, което се изтъква много често – прекалено често – от католическата църква, където молитвата се представя като коленопреклонна молба, която най-накрая смекчава сърцето на Бога. Тук става въпрос по-скоро за отделен случай на ефикасността на всяка мисловна вълна изобщо. Един от много важните белези за развитието на покойниците е преобразуването на техните отношения с другите, и особено, струва ми се, на любовните отношения. За онези, които не са задържани от своята перверзност в страховитите зони, видени от Джордж Ричи при неговото пътуване извън тялото в съпровод на Христос, сексът изчезва, но не и любовта. Тогава любовта ще се изразява по много по-различен и много по-дълбок начин, без вече да има лично притежание, което не изключва привилегированите връзки, и без полови различия, тъй като при тези отношения полът вече няма да играе никаква роля. Ето онова, което Розмари Браун смята, че може да ни каже въз основа на разговорите си по този въпрос с нашите велики композитори от отвъдното, или дори въз основа на прякото наблюдение на тяхното поведение: „Всъщност безтелесните същества като че ли нямат никакво усещане за секса, нито някакъв интерес към този въпрос. След смъртта земната страна на нашето същество е изоставена. Любовта се изразява по много по-цялостен и много по-щастлив начин, под други форми, и става нещо невероятно красиво, позволяващо идеална хармония между съществата, които се обичат. Понеже всички физически прегради са изчезнали, душата, която обича друга душа, може да се слее с нея в пълно единение.” Малко по-нататък тя отново се връща на тази тема и уточнява: „На другия свят няма брак – такъв, какъвто го познаваме тук. Ако някой има много приятели от същия пол, това се смята за напълно нормално. И обратното, ако някой има много приятели от другия пол, това също така се приема. Това са приятелски отношения от по-друг род.” Струва ми се, че вече имаме описание, доближаващо се до тази асексуална връзка, в изживяванията на Робърт Монро извън тялото му. На него дори му се струва, че сексуалната връзка, такава, каквато я познаваме в този свят, е само бледо, дегенерирало подобие на онова, което той е могъл да опознае по време на своите опитности на раздвояване с това, което той нарича с много емпиричния термин свое второ тяло. При тази връзка „Двамата партньори наистина се сливат, не само на някакво повърхностно ниво или на едно-две определени места от тялото, но изцяло, атом по атом, с цялата съвкупност на Второто тяло. Става кратка размяна на електрони между партньорите. В един момент достигате до състоянието на непоносим екстаз, в следващия миг изпитвате спокойствие, съвършена задоволеност, а после всичко свършва.” Ала някои особени изживявания, осъществени дори и в нашето физическо тяло или може би вече в блаженото ни тяло, през и въпреки физическото ни тялото, ни показват още по-добре онова, което би могъл да бъде любовният обмен между много напреднали жители на отвъдното. Като първо свидетелство ще цитирам още веднъж Ален Тесие и Жюлиен. Жюлиен разказва: „Внезапно изпитах усещането за физическо присъствие на Ален; не външно, а вътрешно. Няма думи, за да се изрази това явление. То бе нещо като вълна, която неусетно завладя цялото ми същество. Това продължи десетина секунди, през които трябваше да спра да пиша. Едновременно щастлив и смътно разтревожен, аз запитах веднага, щом можах да сторя това: Ален, какво точно усетих? Ален: – Дойдох да се слея с теб. Ти си усетил Божията любов. . .” След смъртта на сина си и след няколко покъртителни разговора, които той с голяма мъка успял да проведе, Белин се опитал да събере други подобни свидетелства. Така Джордж Лангелан, журналист и писател, му разказал как сключил с баща си нещо като споразумение, според което първият от тях, който почине, ще даде на другия, ако това е възможно, предварително уговорен знак: ще премести фигура върху шахматна дъска. След смъртта на баща си той напразно очаквал това да стане. Но се случило нещо друго, съвсем неочаквано, което ще го оставя сам да разкаже: „Около месец по-късно, докато крачех всред тълпата по улица „Мон-мартр”, улица, по която често бяхме вървели заедно с баща ми, внезапно изпитах прекрасното усещане, че той бе влязъл в мен, също както човек надява удобно палто. . .” Това е било нещо като обладаване, но блажено; контакт между две души, или между две блажени тела, които накрая изгубват всякаква форма. Това е пълната проницаемост, съвършеното единение.






 «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта. Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото... Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот. За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции. Франсоа Брюн

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 11

    БЕЗСЪМНЕНО ВСИЧКО ТОВА звучи налудничаво от гледна точка на разума. В научно-материалистичната вселена, в която живеем, определено няма място за подобен род разсъждения. Но както вече видяхме, научно-материалистичната гледна точка си има своите ограничения. Когато се стигне до разсъждения относно толкова отдалечени от нас събития като началото на Вселената, става неизбежно и върху най-миниатюрната прашинка от доказателства да се градят планини от спекулации. Водещи физици, космолози и философи се надпреварват да изказват хипотези за безкрайни, преплитащи се измерения, за паралелни вселени и за „сапунени мехури". Ала техните разсъждения изискват точно толкова голяма доза въображение, колкото и размислите на Тома Аквински за ангелите върху главата на топлийка.    Главното е, че когато се стигне до големите въпроси, хората не винаги избират съобразно баланса на вероятностите, които често са твърде миниатюрни, за да бъдат измерени. Хората често предпочитат една гледна точка пред друга, защото някъде в дълбините на съзнанието си точно в нея искат да вярват. Ако се научим да си даваме сметка за тази наша предразположеност, няма да има нищо по-лесно от това, да вземем решение, което е - поне в известна степен - свободно, тъй като е базирано на познание. Защото онази част от нас, някъде в дълбините ни, онази част, която иска да вярва в механично-материалната вселена, може в крайна сметка да не се окаже частта, която искаме да решава съдбата ни. „Познай себе си!", ни съветва Богът на Слънцето. Техниките, преподавани в мистичните школи на древността и в модерните времена от общества като розенкройцерите, целят да ни помогнат да осъзнаем ритмите на нашето дишане, на сърцата ни, на сексуалните ни импулси, ритмите на събуждането и сънуването, както и на безпаметните сънища. Езотеричната философия призовава към преоткриване на духовните йерархии над нас, но паралелно с това и към откриване на божествените способности, скрити вътре в нас. Такава е тайната, съхранявана и предавана на поколенията от гении като Платон, свети Павел, Леонардо да Винчи, Шекспир и Нютон: 1. Ако започнеш да мислиш толкова задълбочено, че да преоткриеш духовните корени на мисълта, ако разпознаеш мислите като живи, духовни същества... 2. Ако успееш да развиеш достатъчно силно усещане за собствената си индивидуалност - така, че да осъзнаеш взаимовръзката си с мисловните същества, които непрекъснато влизат и излизат от тебе, но не се предадеш на тази реалност... 3. Ако успееш да си възвърнеш древното чувство на почуда и използваш това чувство, за да събудиш волята си, която се спотайва в най-тъмните и скрити ниши на съзнанието ти... 4. Ако огънят на любовта ти към твоите събратя извира от сърцето ти и те кара да рониш сълзи на състрадание, то това означава, че работиш с Четирите елемента. Означава, че си започнал процеса на тяхната трансформация. Точно това е мистериозното четворно „дело", за което говори свети Павел в „Първо послание към коринтяните", 13:12-13: „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта." Интуицията е трансформиран интелект, който възприема духовните същества като реални. Свети Павел нарича това вяра. Почудата е трансформирано чувство, което е осъзнало духовните механизми на Космоса, но не е било погълнато от тях. Свети Павел нарича това надежда. Съзнанието е трансформирана воля, когато, посредством работа върху мисълта и въображението, върху вярата и надеждата, сме започнали да трансформираме онази част от себе си, която живее точно под прага на съзнанието. Свети Павел нарича това милосърдие или любов. Въздействайки на надеждата с вяра и въздействайки на любовта с вяра и надежда, човешкото същество може да се трансформира в ангел. Така Скорпионът се трансформира в Орел. Орелът работи върху Бика и Бикът се сдобива с криле. Крилатият Бик работи върху Лъва, който на свой ред също се сдобива с криле. В края на този четиристепенен процес крилатият Лъв работи върху Човека така, че той се трансформира в Ангел. Такава е великата мистерия, преподавана в мистичните школи на древността - философия, която се превръща във велика мистерия и на езотеричното християнство. Четирите елемента играят ключова роля в образуването на физическата Вселена, а работейки върху тях, докато те влизат и излизат от нас, ние трансформираме не само себе си, но и цялата Вселена. Ако даден човек рони сълзи на състрадание, животинската му природа претърпява известна трансформация, но такава трансформация претърпяват и херувимите, които заемат и обгръщат целия Космос. Промените в човешката психика се превръщат в семена за трансфигурацията на цялата материална Вселена.


 "Апокрифната история на света"

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 10

   Само в това невзрачно предградие на Вселената, където чудеса все по-трудно се случват и където гении все по-трудно се раждат, само в тази епоха, в която стандартите за образование на образова­ните класи все по-стремглаво девалвират, само в това време и само в това пространство хората смятат, че материята предхожда съзна­нието. Във всички друти пространства и във всички други времена хората са вярвали в обратното. За тях би било абсолютно невъз­можно да си представят как някой може да вярва в това, в което вярваме ние.

Тайната история смята, че тази промяна се дължи на промяна­та в човешкото съзнание. Според езотеричния разказ за Сътворе­нието и битието съзнанието се променя много по-бързо и ради­кално, отколкото конвенционалната история би допуснала. Надя­вам се тази книга да е успяла да ви докаже, че ако само преди ня­колко поколения хората са споделяли философия, в която съзнани­ето предхожда материята, то това не е последица от някакъв офи­циален дебат, когато са се събрали и са гласували в полза на идеа­лизма, а просто защото всички до един са преживявали света по идеалистичен начин.

Замислете се само колко различно е вашето съзнание от съзна­нието на родителите ви! Вие вероятно сте много по-либерални, по-толерантни, по-способни да оцените гледната точка на хора от друга раса, класа, пол, сексуална ориентация и т.н. В някои отношения вие вероятно познавате себе си много по-добре. И тъй като идеите на Фройд вече са инфилтрирани на всички нива в обществото и мис­ленето, за вас съществува далеч по-малка вероятност да останете в неведение за сексуалната основа на вашите житейски подбуди. Или за вашите икономически мотиви - благодарение на Маркс.

Вие вероятно не сте толкова потиснати, не изпитвате такъв го­лям страх от авторитети, задавате повече въпроси и не се чувствате толкова силно обвързани със семейството. Вие вероятно по-лесно изричате лъжи, имате по-слаба концентрация и далеч по-малка го­товност да се отдавате на досадни задачи с оглед постигането на дългосрочни цели. И макар че жанровете на популярната култура се надпреварват да възхваляват романтичната любов, вие, както и по­вечето хора около вас, вероятно изобщо не вярвате в нея. Малцина от вас биха желали да останат с един и същи сексуален партньор цял живот. Всъщност, както подчертава и Рилке в своите „ Тетрадки на МалтеЛауридс Бриге ", част от вас няма търпение да се отърве от отговорността да бъде обичан.

Следователно нашето съзнание е твърде различно от съзнание­то на нашите родители и безкрайно по-различно от съзнанието на нашите баби и дядовци. Проектирайте тази скорост на промяна на­зад в миналото и веднага ще стане ясно как само преди няколко по­коления будното съзнание на хората е било такова, каквото е наше­то по време на сън. Този извод обаче поставя въпроса: каква е насо­ката за промяна на съзнанието ни в близкото бъдеще?

Според гледната точка на философията, постулираща превъз­ходството на съзнанието над материята, мисълта е създала физич­ната Вселена именно с цел да отгледа човешкото съзнание и да му помогне да еволюира.

Какво следва от това за нашето съзнание?

   Според езотеричното ХРИСТИЯНСТВО Исус Христос е живял на Зе­мята точно в средата на историята на Космоса. Неговият живот е ключовата, повратната точка в историята. Всичко след нея е огледално отражение на всичко, случило се преди това. Следователно днес преживяваме великите събития от предхристиянските времена, но в обратен ред, а бъдещото ни развитие ще ни върне към началните етапи

Например    през 2000 г. сл.Хр. животът е отражение на живота на Авраам от 2000 г. пр.Хр., когато се е раз­хождал сред идолопоклонническите небос­търгачи на Урук. Съв­ременните небостърга­чи могат да бъдат оп­ределени като символи на фундаментализма. От една страна са край­но десните християни, които с чиста съвест можем дапоставим редом до най-крайните  форми на исляма. И двете крила държат на    всяка цена да изтрият свободната воля на индивида, да потиснат интелигентността му , да 

го примамят към непросветлен екстаз. Тако­ва е влиянието на Луцифер. От друга стра­на е войнстващият на­учен материализъм, който държи да задуши завинаги човешкия дух. Машините ни правят машиноподобни. И това е влиянието на Сата­ната, който мечтае да стигне докрай - да изстиска до капка духа ни и да ни превърне в чиста материя. И точно както Луцифер някога се е преродил, така сега ще се прероди и Сатаната. Ще го направи като писател. Целта му ще бъде да унищожи духовността, като я „обясни" и напълно я лиши от сми­съл. Този човек ще притежава способността да създава свръхестес­твени събития, след което без всякакъв проблем ще им дава редукционистко научно обяснение. Първоначално ще изглежда, че е благодетел на човечеството, В началото дори самият той няма да съз­нава, че е антихристът - може би ще си вярва, че всичко, което пра­ви, е в името на човека и за благото на човека. Ще успее да се пребо­ри с опасните суеверия и ще работи за обединението на религиите по целия свят. Ала внезапно в живота му ще настъпи миг на безум­на гордост, когато ще осъзнае, че започва да постига неща, които дори и Исус Христос не е успял да постигне. И точно в този момент ще осъзнае своята идентичност и своята мисия.

Как да разпознаем Сатаната? Или всеки фалшив пророк? Как да разпознаем фалшивото, повърхностно духовно учение? Фалшивите учения обикновено нямат никакви или почти никакви морални из­мерения. Такова например е учението, препоръчващо събуждането на чакрите, но единствено с цел за „лично израстване". Истинските духовни учения поставят на първо и последно място любовта към другите и към човечеството.

Тази история ви предложи изобилие от доказателства, че инте­лигентните хора във всеки момент от човешката история са били добре запознати с едно или друго от теченията на езотеричната фи­лософия. Използвали са тайни техники, за да постигнат променено състояние на съзнанието, в което са разполагали с достъп до най-високите нива на Космическия интелект. Доказателства сочат също така, че хората, членове на тези тайни общества, са се ръководели от върховната цел за изковаване на нови, много по-интелигентни форми на съзнание. Езотеричното мислене е имало огромно, реша­ващо влияние върху развитието на човешката мисъл - факт, който в наши дни целенасочено се пренебрегва.

Съобразно този начин на мислене някога човеците са разполага­ли с неограничен достъп до света на духовете. Ала след това мате­рията се е втвърдила и този достъп постепенно е изчезнал. Днес бариерата между нас и духовния свят отново започва да изтънява. Материалният свят се износва и става все по-рехав и прозрачен.

Възможно е да започнем все по-често да осъзнаваме моделите, които ни се подсказват от „случайните съвпадения" и от синхронността на преживяванията ни. Възможно е да започнем да забеляз­ваме в тях очертанията на дълбиините закони. Възможно е вече да не прибързваме да отсъждаме интуитивните си прозрения или бри­лянтните си идеи като изцяло наши собствени и да се осмелим да допуснем, че са ни подсказани някъде отвън.

И паралелно с началото на осъзнаването, че може би около нас има безтелесни същества, които ни помагат и ни дават идеи, нищо чудно да започнем да прозираме, че сме свързани един с друг много по-силно чрез мисленето, отколкото чрез речта и физическото наб­людение. Възможно е да се сдобием с усещането, че взаимодейст­вието ни с другите е процес, далеч по-загадъчен и мистериозен, от­колкото до този момент сме допускали. В близко бъдеще вероятно ще се научим да гледаме на роднинските си и приятелски връзки в контекста на прераждането. Може би ще започнем да осъзнаваме как свързаността ни от предишните животи оказва влияние върху днешните ни „подсъзнателни" чувства на харесване и омраза, въз­никващи у нас в мига, в който срещнем непознати.

"Aпокрифната история на света"