Извънземните заразяват планетата с нещо, което ще доведе до зомбиране на хората?

 Според британската преса на 18 ноември над магистралата между Ливърпул и Манчестър е наблюдаван много странен атмосферен феномен, на който свидетели са 29-годишната Кели Томпсън и нейният 35-годишен приятел Стюарт Маршал.

В интервю за вестника Кели казва: „Просто шофирахме и видяхме тези странни светлини в небето, не можах да си го обясня. Първоначално си помислих, че е нещо, което се проектира в небето от повърхността, но продължих да гледам навсякъде и не видях нищо".

Някак си станаха доста такива странни неща в небето, но тази светлина вече явно е някаква необичайна. Наистина изглежда или като осветяване от земята, което двойката просто не е видяла зад гората, или е космически кораб, но е някакъв гигантски.

Разбира се, трудно е да се повярва в кораба, но на 11 ноември в Мексико беше така:

Разбира се, не знаем нищо за природата на това чудо, но медиумът АВЕРИН ПЕНИНГТОН на 29 ноември съобщава следното:

.... В началото на видението имаше нахлуване, според нашите лидери, на „приятелски настроени извънземни“. Небето по цялата планета беше изпълнено с всякакви космически кораби с всякакви форми и размери. В нашето небе имаше толкова много активност, че нямаше къде да се скрием. Изглеждаше, че хората просто приеха присъствието им.

Огромни космически кораби бяха разположени в небето над големите градове, докато по-малки кораби летяха напред-назад от повърхността на планетата. Имаше и летящи „форми на живот“, които не изискваха космически кораб, за да се движат. Повечето от тях бяха много гротескни, но тези, които помнех и от които най-много се страхувах, бяха като „летящи алигатори“ с много злобни червеникаво-жълти очи и мощна опашка, която им помагаше да се движат във въздуха.

Животът на повърхността на планетата се промени драстично. Хората не можеха да се движат свободно, както сега. Контролно-пропускателни пунктове бяха навсякъде. Всичко изискваше специална идентификация. Мога само да предположа, че жителите на Земята се предадоха на тази нахлуваща сила и сега живееха в „ново нормално“. Най-големият проблем беше липсата на ядлива храна и чиста вода. Изглеждаше, че всеки прекарва деня си, просто опитвайки се да стигне до следващия ден. Можете само да си представите какъв хаос се случи.

Във видението бях в кола с още няколко души, които не бяха членове на моето семейство. Какво се случи със семейството ми преди това, не знам. Отидохме до някаква инспекционна станция или контролно-пропускателен пункт и започнахме да говорим с охранител или служител на реда, който ни задаваше въпроси и чакаше правилния отговор. Не знам как да опиша този човек, но той не беше нормален. Знам, че много хора имаха сънища за зомбита, но това беше нещо друго. Изглеждаше без изражение, без съчувствие, без тон на гласа, а по-скоро беше андроид.

В следващата сцена преминахме през блокадата, карайки по селски път, и видяхме горичка от орехи. Веднага отбихме от пътя и хукнахме към дърветата, за да видим дали ще намерим ядки за ядене. В мислите си, докато търсех, се надявах да намеря нещо, което все още е БЕЗОПАСНО за ядене, тъй като по някакъв начин знаех, че всичко около мен вече е отровено.

Дадоха ми разбирането, че „НЕЩО ВЪВ ВЪЗДУХА“ е замърсило всички хранителни източници на планетата. То дори е проникнало в земята и всичко, което се отглеждаше в почвата и след това бе събрано, също беше замърсено. Проникнало и в подпочвените води, което доведе до замърсяване на всички водоизточници, дори и на прясно течащите. Самият въздух, който дишахме, стана наш враг.

Нашите така наречени „приятели“ изобщо не бяха наши приятели. Те можеха да продължат да се преструват на приятелски настроени, но каквото и да пуснаха тайно в нашата атмосфера, беше смъртоносно. Всичко, което трябваше да направят, беше да изчакат населението на Земята да умре от глад ИЛИ по-лошо, да изядат заразената храна и да станат техни роби. Затова охраната на пункта се държеше толкова странно. Той бе погълнал нещо, което беше заразено и вече беше хибрид, а не човек.

Бях много развълнувана и заедно с всички продължих да търся паднали орехи в тревата. Скоро набрах малка купчина от тях, за да ми стигне поне малко. Изглеждаха толкова хубаво, а аз бях ужасно гладна! И така, когато обелих и счупих една ядка, възнамерявайки да я сложа в устата си, видях леко движение по повърхността й, което трудно се различаваше с просто око. Продължих да гледам, сякаш увеличавах разделителната способност на зрението си, докато не осъзнах, че движението е слой от малки червееподобни ларви. Бяха ниски и пълнички, белезникавожълти на цвят. И тогава започнах да викам на всички: ТОВА НЕ Е ЗА ЯДЕНЕ!

Доколко това видение отразява реалността е трудно да се каже, но не може да не се отбележи, че вече има контролни пунктове, има и зомбита. Сега към тях са добавени някои яки космически кораби, така че следим развитието на събитията.