И ето какво той пише за това: "Сънното пространство се опитва да прилича на реалността във всичко. Като цяло му се получава, но има редица "бъгове", които се повтарят от сън в сън, което означава, че те не са просто случайности.
Вече споменах по-горе, че смесицата от различни градски пейзажи е характерна за сънищата. Следващият, по-очевиден бъг е внезапно сриващо се стълбище. В сънищата ми това се проявява по следния начин. Изкачвам се по стълбите до петия етаж на къщата и изведнъж, някъде на четвъртия етаж, виждам, че липсва стълбище - свършва в празно пространство или води до долния етаж.
Друг и може би най-важния бъг в пространството на сънищата е невключващата се светлина. Този бъг се споменава от много сънуващи, което може да означава, че сънното пространство на различните хора е изградена според едни и същи принципи. Освен това този проблем е типичен както за обикновените сънища, така и за осъзнатите, което може да свидетелства в полза на единната природа на пространството на несъзнателните и осъзнатите сънища.
Този бъг се открива по най-простия начин. Да предположим - сънувате, че влизате в тъмна стая. Искате да включите светлината, отивате до ключа, щракате върху него, но стаята остава тъмна (не обърнах внимание, но ми се струва, че в сънищата подобно нещо се случва и с водопроводните кранове, т.е. в повечето случаи вода вероятно няма да потече).
Ако съберем заедно прекъсващите стълби и невключената светлина, можем да допуснем, че сънното пространство се бъгва в случаите, когато има ясна логическа връзка в реалния свят, която предполага действие с видим краен резултат (изкачване нагоре по стълбите - горният етаж, натискане на ключа - появата на светлина). Очевидно пространството на съня не винаги може да изгради правилно тази логическа верига (понякога светлината все пак се включва и стълбите водят, където е необходимо), в резултат на което се появява бъг. И колкото по-сложна е тази логическа верига ("натиснат ключ - светнала крушка - осветена стая"), толкова по-рядко е възможно тя да се изпълни правилно. Въпреки това е малко странно, че нашето съзнание, срещащо ежедневно стълбите и комутаторите, не винаги може да възпроизведе това в съня!
В полза на тези предположения говорят и моите, най-често неуспешни опити да чета книги в сънищата си. В края на краищата, думите, буквите и изреченията са още по-сложни логически последователности, отколкото вече споменатите логически вериги.
Последният бъг, който бих искал да спомена тук, е трансформирането на осветените прозорци в тъмни. В сънищата ми се проявява по следния начин. Да предположим, че летя през тъмния град над къщите и имам желание да влетя в някакъв осветен прозорец, за да разгледам стаята. Забелязвам предварително толкова светъл прозорец, летя до него, но долитайки малко по-близо, виждам, че прозорецът вече не свети. Понякога тази метаморфоза се случва точно пред очите ми.
Прозорецът потъмнява и изгасва, или ми се струва, че за светлината в прозореца съм приел ярък проблясък по повърхността на стъклото".
Такива нелогични "странности" са характерни както за обикновените, така и за осъзнатите сънища. Но именно те могат да се използват за преминаване от обикновената към съзнателната фаза на съня. Необходимо е само да помним периодично да "тестваме реалността" за тяхното присъствие. Между другото, точно същата "странност" е не само нелогичността на текста при опит да се прочете, но и неговата промяна. Буквите могат да избледняват, променят цвета си, размера си и др . Самият текст може да се трансформира в "бягащ ред" - като на телевизор. По същия начин, например, времето на часовника може да не съответства на времето на деня и да се променя с всеки нов опит да се поправи. Също така, често в съня, ключалките на вратите отказват да заключат. Всички тези събития в света на сънищата отговарят и на дефиницията на "бъговете" на сънното пространство.
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.