понеделник, 21 декември 2015 г.

Изгубените открития - 6

Енергията од

Ново познание! Първо, чувствителните пациенти на барона били в състояние да доловят и съобщят за новия вид всепроникваща енергия от лунната светлина. Второ, въпросната енергия сама по себе си не била светлина. Ако беше такава, ефектите й не биха предизвиквали спазми чрез контакт с помощта на проводник. Енергията не е светлина, но се пренася чрез светлинните лъчи. Интересен парадокс! Трето, енергията предизвиква определени усещания при физически контакт. Четвърто, способна е да бъде абсорбирана и да преминава през метални проводници. Пето, не е нито електрическа, нито магнитна. Шесто, тя се излъчва в пространството, когато се разреди в края на проводника. Седмо, след кратко излагане на въздействието й, материята е в състояние да я задържа за продължителни периоди. Осмо, тя може да се отразява в огледала. Девето, всички пациенти дават приблизително еднакви описания на въздействието й по време на отделните експерименти.
Очевидно става въпрос за напълно непозната дотогава сила, действаща по свои закони и притежаваща специфични свойства. Тя въздейства по един и същ начин, ако се съди по идентичните показания на пациентите. Това действително била мистичната енергия, предизвикваща сомнамбулизма и плашещите съпътстващи заболявания. Вече станало ясно как тя прониква в земята на цели райони. Светлинната енергия я „доставя“ до домовете и чувствителните пациенти реагират. Възможно е определени райони да абсорбират по-голямо количество енергия от други. Тогава по тези места би следвало да се очаква наличието на повече случаи на сомнамбулизъм. По същия начин, възможно е да има райони, в които сомнамбули изобщо не се срещат.
Пациентите били помолени отново да влязат в напълно затъмнената стая и да споделят усещанията си. Не им било казано какво да очакват. В тъмното баронът внесъл проводника, поставял го под въздействието на различни спектри от лунната светлина и очаквал отговорите. Без допълнително подканване, всеки пациент, независимо от останалите съобщавал за едни и същи усещания, предизвиквани от лъчението от края на приближения на съответното разстояние проводник. Лунната светлина винаги предизвиквала раздразнения и спазми. Виолетовата слънчева светлина винаги създавала усещане за хлад и удоволствие — точно обратното на нощните страхове. Налице било научно разграничаване на предпочитанията на слънчевата или лунната светлина у различните хора.
Независимо от силата си, нито един от лунните или слънчевите ефекти не бил регистриран и от най-чувствителните термометри. В случая действали напълно явни и непознати до момента сили! Това била отворената врата, през която си намерили път всички енергии, чието наличие било иронизирано до момента от академичния свят. Човешката физиология се оказала безценният инструмент за откриването им. Дошло било времето охулваните знания на древността да намерят своя реванш и да засвидетелстват още веднъж прозорливостта и свръхчувствителността на древните натуралисти, говорещи за лъчист свят.
Според показанията също така се оказвало, че — за голямо облекчение на родителите — мъгливото или облачно време спирало очакваните пристъпи на сомнамбулизъм. Когато пълнолунието се случвало в облачно време, нямало случаи на ходене насън. Райхенбах се заел да създаде изолатор в помощ на засегнатите, който да ги „стерилизира“ от всички фото замърсявания. Макар че дебели прегради били в състояние да блокират напълно странните лъчения, подходящата изолация трябвало да действа и лечебно.
Освен това се оказало, че чувствителните хора можели да усетят въздействието на лунната и слънчевата светлина дори през стени и тавани! Непрекъснатите и повтаряни отново и отново експерименти на барона показали, че мистериозните токове се спират от вълнени дрехи — колкото по-дебели, толкова по-добре. Значи вече било възможно да се помогне на страдащите от сомнамбулизъм!
Спускането на тежки завеси на прозорците и около леглата спирало странните енергии. Изобилната слънчева светлина на практика би могла да се окаже терапевтична за „нервното“ физиологическо състояние на пациентите. За свръхчувствителните се налагало да се използват дори тежки гоблени по стените, за да спират лунната светлина. Очевидно било, че тайнствените токове са мощни алергени — фото алергени. А сега, без коварно дебнещата лудост и излизане извън строя, жертвите на сомнамбулизма намерили помощ. Баронът подготвил специални стаи, в които да се настанят. Страдащите от нощни хистерии и мускулни спазми вземали слънчеви бани и се оказало, че след време симптомите им изчезват. Изцелението ставало сякаш благодарение на чудо.
Сама по себе си тази въздействаща върху чувствителните пациенти енергия представлявала мистерия, за която било нужно име. Фон Райхенбах се заровил в германската митология в търсене на някакъв термин, с който да опише всепроникващата природа на странните токове. На старогръцки „odos“ означава „път“. Старонорвежката дума „voda“ има значението „вървя бързо, струя“. Имената „одическа“, „оде“ и „од“, дадени от Райхенбах на тази фундаментална енергия, можели да се свържат и с Один — „превъзхождащия всички“.

Това име било първото в новия технически лексикон, разработен от Райхенбах през последвалите десетилетия, независимо от категоричните и гръмки протести на академичната общност. Енергията од била израз на викторианското откровение, на преоткриването на древното познание. Од била нещо много повече от обикновена инертна сила, а своеобразно усещане за единност със света, лична енергия, свързваща индивида пряко със самата сърцевина на природата.
Райхенбах не бил в състояние да проумее напълно естеството на од и затова се заел да изучи основните й характеристики. Първо си поставил за цел да открие скоростта на разпространение на токовете на енергията в метални жици. Тъй като било очевидно, че металите са особено добри проводници, баронът използвал дълга жица и помолил пациентите си в изолираното помещение да държат единия й край, а другия докоснал до изложената на ярка слънчева светлина метална плоча. Измерил времето на въздействие. Когато пациентът съобщавал за новите усещания, можело да се изчисли скоростта на проводимост.
Райхенбах повторил този експеримент няколкостотин пъти и стигнал до заключението, че токовете од са изключително бавни. Странно, но се оказвало, че те изминават в най-добрия случай около 1,4 м за една секунда и пълзят по проводника като увивни растения. Интензитетът им се засилвал с течение на времето, докато не се достигало до насищане на проводника. Винаги минавало време между свързването на жицата към плочата и появата на усещания у пациента — често минавали около 30 секунди между свързването на проводника и регистрирането на първите прояви на силата.
Станало ясно, че од насища материята подобно на течност и се разпространява на нещо като потоци. Наситените обекти „изливали“ излишните токове. Стоманата и определени обеми вода достигали максималния си заряд од за около 10 минути и повече. Енергията осезаемо преминавала през електрически изолатори като коприна, памук, дълги стъклени пръчки, дърво и гумени ленти. Интересен е и начинът, по който енергията „изпълва“ материята и се запазва в нея няколко минути след като връзката се прекъсне. В някои материали тя оставала до един час, преди да изтече напълно! Лечебната виолетова енергия од от слънчевата светлина можела да се запазва в лайденски стъкленици много дълго време. Од е в състояние да прониква и в тъканите на човешкото тяло. Този начин на проникване напълно се различава от зареждането с електричество, при което зарядът минава само по повърхността на проводника.
„Од“ е подходящо име за сила, проникваща в цялата материя. Сега всепроникващият й ток бил подложен на подробно проучване с оглед поведението му. Од е в състояние да изпълни проводник с голяма дължина, без това да даде някакви отклонения в температурата му — типична за новооткритата сила характеристика. Независимо че в някои случаи дължината на проводника е изключително голяма, новите пациенти на Райхенбах продължавали точно и независимо един от друг да различават „жегата“ на лунната светлина и „хладината“ на слънчевата.
Като най-добри проводници на енергията од се очертали плътните метали. По-рехавите материали като дрехите се оказали твърде резистентни на потока й. Новите измервания с най-чувствителните термометри не били в състояние да регистрират нито топлината, нито студа, за който споменавали пациентите. Налице били множество последователни и добросъвестни експерименти, чиито резултати не можели да се обяснят чрез законите на механиката. Од не е топлина или студ, няма връзка с температурата и същевременно е възприемана именно по такъв начин от пациентите. Очевидно вече имало нужда от още по-задълбочен научен подход.
Джери Василатос

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.