петък, 24 октомври 2014 г.

Магията, науката и енергийно-информационния компонент на Вселената

Преди повече от 30 години колектив от психиатри от Одеския медицински институт и физици от Института по земния магнетизъм и разпространение на радиовълните от Москва проведоха експерименти за създаване на астрални двойници на тестваните хора, намиращи се в дълбока хипноза.

Доказана бива възможността за отделяне на енергийна субстанция под въздействие - както чрез хетеросугестия, така и с автосугестия от тествания в дълбока хипноза и "отправяне" на отделената енергийна субстанция - енергиен двойник (ЕД ) на различни разстояния (според оповестени експерименти до десет километра). След фиксиране местоположението на ЕД един от участниците в експеримента е преместен в местонахождението на двойника и фиксирал всички преминаващи хора и преминаващите превозни средства.
Хипнотизираният, или намиращ се в дълбок автотранс (състояние на парасомнамбулизъм) поискали с помощта на своя енергиен двойник да четат информация от местонахождението му. Най- изненадващ резултат е, че при създаването на връзката процентът на "предаваната" информация от ЕД достигнала почти 100% съвпадение с информацията, която издиктувал на магнетофонната лента тествания, намиращ се в стаята. Сверяването е водено в съответствие с протокола, който се водел от един от експериментаторите, стоящи близо до ЕД. Общо са проведени 55 експеримента с четирима тествани. В 8 случая се е създавал канал за комуникация, четири пъти при един тестван, три при втори и един път при трети. Четвъртият участник и при петте опитиа не е имал успех. Тестваните са били в една възрастова група 19-22 години - студенти от политехническия институт, които преди това преминали сомнамбулен етап на хипноза. Комуникационният канал обикновено е установяван в продължение на 10-20 минути, в зависимост от желанието на ръководителя на експериментите проф. К.В.Москвети или на Лурис, който извършвал хипнозата. Описаният подробно експеримент цели да се създадат условия за разглеждане на хипотезата за естеството на ЕД.
Във всички случаи хипнотизираните "видели" своя двойник. На ЕЕГ се отбелязвало появата на β - ритъм на фона на доминиращия α - ритъм (72 ± 3% ) , потенциометрите за измерване на постоянните потенциали практически не показват почти никакви надеждни измервания. В същото време, използваните торсионни везни на Козирев дават отклонения, типични за хора с контролирани халюцинации (30% ± 4). Интересно е да се отбележи, че не са забелязани никакви "астрални шнурове", свързващи тестваните с ЕД. Още повече, че това било във фокуса на изследователите и в няколко други експеримента.

Отделни случаи на астрални шнурове са описани от тествани в други експерименти, но по наше мнение те са фиксирани само за тези, които "знаели, че този шнур трябва да бъде" от литературата и други източници.


Благодарение на фиксиращите отклонения прибори, субективните описания на тествания, както и на обективните протоколи се доказа осъществимостта на контролирано и управлявано отделяне на енергийна субстанция, ако човек е в дълбоко трансово състояние.
Въз основа на тези експерименти е възможно да се направят някои хипотетични заключения за механизмите на проявлението на ЕД.

Известно е, че когато човек се занимава по- сериозно и дългосрочно с психовизуализация, той може мигновено да възпроизвежда предмети, хора, животни и т.н., без да изпадне в дълбок транс и без преминаване на някакъв алгоритъм за отделяне на енергийна субстанция. Освен това повечето от подготвените "псивизуалисти" твърдят, че те могат да получат от представените (въображаеми) същности необходимата информация.

Ако в тези експерименти - отделеният ЕД просто чете информация (как ! ?) от околната среда - т.е. реално описва промените, настъпващи на физическия план, още по- загадъчен е механизмът за четене на информация за бъдещето или миналото (за което тестваният не знае) при запитванията към псивизуалистите чрез създадената от въображението психоформа.
Лурис и двама от неговите ученици, обучени да видждат аурата на човека, не са отбелязали някакви промени в аурата на хипнотизираните за времето от отделяне на ЕД към момента на връщането обратно в тялото. Тестваните са видели своя двойник като светещо очертание, повтарящо контурите на тялото. В два случая субектите се видели в същите дрехи, с които те са били по време на експеримента. Професор Москвети е изказал хипотеза, че в тези случаи 2-та хипнотизирани описват типична халюцинация. Но тогава възниква въпросът как халюцинацията предава информация. Отговор на този въпрос не е намерен. В литературата, разглеждаща работата с ЕД (Ани Безант, Р. Юрвил и др.) подобни въпроси също не са били взети под внимание. 15 години по-късно се прокрадна изказването на Ф. Боневитс, потвърждаващо хипотезата на Москвети. Боневитс разглежда всички случаи на ЕД като халюцинации. В същото време, той сам посочва несъответствието на този подход, поради възможността в доста случаи за фотографиране на ЕД.
Единствената работеща хипотеза в момента е хипотезата, в която има много доказателства за съществуващото енергийно поле на ноосферата. Преди повече от 60 години Карл Юнг нарича това поле колективно несъзнавано, а много от последователите му го наричат енергоинформационна матрица, колективно съзнание, eгрегориално поле (Ф. Боневитс, Д. Рол, Г. Рожковский, Б. Райън , Д. Уолш ). Очевидно е, че с различни имена се описва едно и също нещо. Говорейки за същността на описаните явления следва да се счита, че по всяка вероятност има "включване" на ЕД в енергоинформационното пространството на Вселената.

Трябва да отбележим, че енергията, освободена от нас по време на "мислене" е много по-различна от няколко десетки излъчвания, фиксирани като произхождащи от човешкото тяло и динамично променящи се по време на живота (от инфрачервената област до магнитни, електромагнитни, хемилуминесцентни и т.н.).
По всяка вероятност мисловната енергия е по-фина и по тази причина все още не е фиксирана с модерни уреди. Редица учени - A. Генкин, E. Moрдвинов, Ф. Бокевитс предполагат, че тя произхожда от микролептоните. Може да се предположи, че непрекъснатото предаване на "нашето мислене" под формата на най-фините вибрации се вплита в ноосферата, формирайки многостепенна мрежа от информационни клетки. В индуистката концепция за световното хранилище на знания под формата на "Акаш", формирана преди векове могат да се намерят достатъчно преки аналогии с тази хипотеза. Разсъждавайки нататък, ние стигаме до разбиране същността на "егрегора" когато говорим за него като за "матрица в матрицата", т.е. енергоинформационни родствени компоненти. Някак си все още непознаваемите за нас многовариантни компоненти на нашите мисли са систематизирани в клетките по родственост (съответност) на информацията. Ето защо в езотеричната и научна литература, главно се говори за егрегор като за част от енергоинформационна съставка, отразяваща определена общност от хора, обвързани с общи идеи, цели и "мислене".
Въз основа на изложеното по-горе може да се предположи, че всяка клетка съдържа мрежа от свързани помежду си, но също така локализирани клъстери от информация в някакво стационарно състояние. Произтичащите от процеса на човешкото мислене постоянни вибрации са "микро изграждащи блокове", от които в процеса на сортиране се образуват егрегориалните конструкции.

Може да изглежда невероятна идеята, че тези структури съхраняват цялата хроника на развитието на човечеството, или да речем - световния опит. Но нека просто да направим груба аналогия с флашката на компютъра.

Във флашка с памет от 64 GB в средата има чип с размер по-малко от един кубичен сантиметър, на който могат да бъдат записани повече от 100 000 книги. Колко информация може да съдържа една книга? Опитайте се да си представите колко много информация може да се съхранява на чипа в 1 m3 и 10 m3. Вероятно ще остане още много свободно място. Така днешното разбиране за "енергия" и "информация" дава надежда за пробив в обективирането на егрегориалната хипотеза.
Връщайки се на получените резултати от псивизуалистите може да се предположи, че енергията на желанието, проектирана върху продуцираната мисъл-форма се явява ключа (мост, свързваща нишка, инструмент...) между нужната клетка, в която се съхранява необходимата информация и човека, който я е потърсил. А информационният компонент на търсенето под формата на прецизно оформен мисловен образ е паролата за свързване към клетката. Ако продължим разсъжденията, въз основа на наличните емпирични практики на Лурис и неговите ученици и учени-магове от различни страни (отнася се за изследователите, участващи в проучването на теоретични и приложни изследвания в областта на езотериката) може да се приеме, че с индивидуална парола за бързо и лесно намиране на информация могат да се намерят нашето собствено име, псевдоним, мантра или определен ритуал.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.