Теория на заговора срещу екстрасензориката

   Много съвременни изследвания и опити доказват еднозначно, че екстрасензорните способности са вродено свойство, присъщо за всички хора. Американските учени Р. Тарг и Х. Путхоф заявяват : „Доказано е, че практически всички притежаваме екстрасензорни способности, само че те са латентни (дремят). Уверени сме, че психичните способности са обичайно проявление на дейността на съзнанието и човек може целенасочено да ги развива“...

   Именно забраната върху знанията за истинската природа на човека е направила тези способности непривични и „свръхестествени“, породила е кладите на инквизицията в тъмното средновековие и псевдоскептическите „комисии по борба с лъженауката“ в съвременността.
   Много специалисти и изследователи, изучаващи „свръхестествени“ способности и парапсихологични феномени, са подложени на сериозен натиск от страна на определени сили и техните помощници. Неслучайно акад. Наталия Бехтерева отбелязва : „Зная колко е опасно да навлизаш в този „Огледален свят“. Зная, че е спокйно да останеш на широкия път на науката, как се повишава в този случай „индексът на цитиране“ и как намалява опасността от неприятности – във вид на разгромна, унищожителна критика, понякога с непредвидени заплахи и дори действия. Но ми се струва, че на Земята всеки според силите си трябва да изпълни своя дълг...“. Така огласяването пред обществеността на правдивата информация за изследванията в областта на екстрасензориката и парапсихологията е дълг на всеки истински учен.
   В същото време все повече изследователи са склонни да приемат мнението, че много екстрасензорни способности са притежавали хора от древните земни цивилизации. Този факт лежи в основата на много религиозни митове за „падението на човека“, който някога, във времената на „златния век“ е имал множество чудодейни способности и бил равен на боговете. Но в определен момент някои „богове“ се възпротивили на този факт и се намесили активно в еволюцията на човечеството, като го лишили от тези способности, сякаш за „наказание за гордостта“. Божественият дух на свободата и творчеството започнал старателно да се измества от съзнанието на човечеството и също така старателно да се насажда сляпата фанатична покорност пред „боговете“, завладели Земята...
   Независимо че повечето хора, поради възпитанието си в духа на материалистичната парадигма, смятат митовете и легендите за измислици, плод на фантазията и въображението, новаторските работи на К. Юнг, Дж. Кембъл и други изследователи дават основания това разбиране на митологията да се смята за повърхностно и невярно. Тези работи доказали, че истинските митове представляват проявление на фундаментални организиращи принципи, съществуващи в Космоса и въздействащи на всичко живо.
   Според Юнг, който нарекъл тези принципи архетипи, те се изразяват чрез психиката на индивидите, но при това са независими, тъй като не се създават от човека. Те въздействат върху човешката психика отвън и представляват действието на вселенските управляващи принципи върху събитията от нашия живот. Архетипите могат да влияят не само върху нашите индивидуални процеси и поведение, но и върху големите културни и исторически събития. А тъй като митовете са свързани с архетипите, то и те се явяват самостоятелна структура в безкрайното море на колективното безсъзнателно – информационното поле на човечеството. В изменени състояния на съзнанието човек получава достъп до това информационно поле и „сваля“информация, която преобразува във вид на устни предания и легенди. Опитът в изследването на тези изменени състояния на съзнанието потвърждава възможността за поразително сходно възприятие на митологичния свят на архетипите от хора от различни епохи,националности, възраст и вероизповедание. 
Всичко това потвърждава извода на Юнг, че митологичният свят съществува независимо от съзнанията на хората, с тяхното въображение и фантазия.    Следователно анализът на древните митове, легенди и сказания представлява за нас източник на обективна информация за околната действителност. Множество археологически открития са потвърдили реалността на исторически митове, в които е отразена интерпретацията на събития от далечната древност. Всичко това ни кара по-внимателно да се отнасяме към древното митологично знание...
   Така например А. Корнеев в своя труд „Религиите на света. Шаманизъм“отбелязва, че в далечни времена шаманите са били много силни : те са можели да виждат духове с обичайното си зрение, а не с вътрешното, и дори да възкресяват мъртъвци. В онези „райски“ времена подобни действия можели да вършат всички простосмъртни.
   Ю. Земун също отбелязва, че шаманите, живели в „началото на времената“, творили на нивото на боговете и умеели да правят „невъзможни днес неща“. Бурятски, якутски и карибски митове твърдят, че низвергването, падението на шаманите, загубата на много чудодейни способности е настъпило след тяхното противостояние на някакви „богове“ (демони)...
   Сходно предание имат и маите киче, които твърдят, че в древни времена, след своето сътворение, хората са имали неограничени знания и способности. В класическия превод на индианския ръкопис „Попол Вух“ от Р. Кинжалов може да се прочете : „Те (първите хора) били надарени с проницателност; виждали и погледът им веднага достигал целта. Те преуспявали в познанието за всичко в света“.
   Според легендата именно тези всезнаещи мъдреци били предци на индианците маи. Съгласно същата легенда на това се възпротивили „боговете“, тъй като това положение не влизало в техните планове: „Ами ако хората не раждат и не се множат, когато настъпи зората, когато изгрее слънцето? Какво ще стане, ако те не се множат ? – казвали боговете. – Тогава Сърцето на небесата покрило очите им с мъгла и те можели да видят само това, което се случвало наблизо. Така била изгубена тяхната мъдрост и цялото знание било разрушено“.
   Но кои са били „боговете“, които искали да увеличат сляпото стадо от „дойни крави“, лишени в голямата си част от съзнателност и възможностите на своя мозък (мъдрост и знания)? Някои изследователи смятат, че те се хранят именно с нашето съзнание, а техните слуги – с енергиите на негативните чувства и емоции.
   Не предизвиква съмнения изводът за това, какви именно сили преди хилядолетия са се намесили в еволюцията на човечеството, забавяйки неговото духовно развитие и акцентирайки върху техническата експанзия по отношение на природата. Но в началото за целта е било нужно да разделят самото човечество и да унищожат онези, които не са пожелали да се превърнат в марионетка в ръцете на „новите господари“ на Земята. От друга страна, тези, които покорно са склонили глава пред тъмната воля на силите на злото, всячески били поощрявани и се издигали в създадената пирамида на властта. Така настъпила световна война, провокирана от завоевателите.
   В резултат по време на тази война голяма част от човечеството била унищожена, а заедно с нея били погребани и колосални древни знания. Останали на повърхността на земята, остатъците от древните цивилизации полудели, запазвайки само спомени за предишната мощ във вид на митове, сказания и легенди, изопачени и обрасли със суеверия през вековете и хилядолетията. Нарасналото ниво на радиация на планетата значително намалило продължителността на живота на хората и увеличило способностите на „господарите“ за манипулиране на тяхното съзнание, което в сравнение с времената на дълбоката древност станало по-примитивно и едностранчиво.
   За повишаване на „качеството“ на това манипулиране и скриването на самия факт за завземането на Земята завоевателите създали междинна структура – своеобразно „световно правителство“ от покорни индивиди, т.нар. „елит на човечеството“, които били напълно под контрола на завоевателите, но за разлика от останалото човечество използвали благата на най-напредналите технологии, чието разбвитие е постоянно затормозявано в средите на самото човечество.
   Всички правителства и транснационални корпорации, обиращи обикновените хора за сметка на своите свръхпечалби, са само марионетки на „световното правителство“. А то, на свой ред, незримо се управлява от сили, които в много писания се споменават като „демони“, „противници на Бога“, „крале на света“.Именно те, чрез подчинените им човешки структури натрапили на хората начин на живот, основан на насилието, култа към „златния телец“ и страха от смъртта.
   За целта първо трябвало да се изопачи на идващите на Земята свещени писания, като се замени духът на ученията със сляпо поколонение на буквата на догмите и личностите – на техните създатели, а след това да се изтрие от съзнанието на хората информацията за развитите цивилизации на древността и тяхното значително по-високо ниво на знания, превишаващо нашата материалистична наука. Остатъците от предаващите се чрез устната традиция от поколение на поколение парченца от древните знания били обявени за „приказки“, „легенди“ и „митове“ – нещо измислено и недостойно за внимание. В същото време за действително здравомислещия човек е ясно, че нито едно предание и легенда не биха могли да възникнат, ако нямат за основа реално случили се някога събития.
   Но за да не се допусне подобно инакомислие, била въведена първо „борбата за чистота на вярата“, а по-късно подобни действия се прикривали с лозунги за „борба за чистота на партийните и научни редове“. Основната цел на тези мерки, породили инквизицията, религиозните, революционните войни и съвременния тероризъм, била унищовението на хората със свободно мислене и отглеждане на предана порода, покорна на съществуващата Пирамида на властта.
   След това цели цивилизации от древни народи, вървящи по пътя на Светлината, безжалостно били унищожавани. Паметниците на техните култури се разрушавали, а писмените източници безследно изчезвали в тайни хранилища (например в библиотеката на Ватикана), пътят към които е забранен за простосмъртните. И тактиката на завоевателите се оказала успешна... 

По материали от "Феномен"