неделя, 16 февруари 2014 г.

Документирани случаи на завърнали се от отвъдното българи

ПЪРВИЯТ НАШЕНЕЦ, ЗА КОГОТО ОФИЦИАЛНО се знае, че е "възкръснал" в моргата, е 74- годишният билкар от хасковското село Бодрово Запрян Георгиев. Още като млад тракторист той се отравя тежко след вдишване на пестицида парацион форте 605. Цял ден пръскал с химикала в полето, гол до кръста. Вятърът духал насрещно и залепил отровата върху кожата му. Вечерта още на двора му призляло, едва изпил едно бакърче с вода и паднал в несвяст на прага. Чул само гласове: "Не е още мъртъв, но до час ще умре. Отровата е влязла навътре. Горкото момче!"
Закарали го направо в моргата на болницата. И тогава започват чудесата. "Уж съм умрял, а мисълта ми работи и ушите ми чуват, само тялото ми вдървено, разказва бай Запрян. По едно време надигам със зор глава и виждам полутъмница. Около мен лежат голи мъртви, а вратата се отваря и нещо като мъж ми вика: "Ставай, Запряне, и бягай оттука! Не е още това място за тебе! Иди в полето и търси магарешки бодил да го ядеш и пиеш от него. Ако не бягаш сега, утре ще те заровят!" Едва се изхлузих от плочата и пъл- зешком като змия по пода излязох от един счупен прозорец. Колко съм пълзял, не знам, но стигнах до някаква царевична нива и се скрих в нея. Там пред очите ми магарешки бодил. С последни сили захапах каквото можах от него и дъвча и смуча. После не помня. Спал съм в тая нива поне ден и половина, ама никой не ме е намерил. Когато се събудих, имах сила. Ставам, гледам - гол съм както в моргата. Пак почнах да гриза бодил. Чакам вечерта и целият, покрит с шума, само аз си знам как съм се прибрал у дома. А там реват и като ме видяха, бегом да бягат от мен. Милицията хукнала да дири кой ми е откраднал трупа, че и всички ги разпитвали. След този случай чувам глас и виждам в мъгла онзи в бялото и лекувам, както ми нареди...", доверява знахарят.

ДАТАТА Е 24 МАРТ 1961 Г. Медицинската сестра Пенка Найденова (23 г.) зарежда и включва в мрежата стерилизатора в дипломатическия кабинет на ИСУЛ. Уредът обаче не е заземен. 380-волтов ток удря сестрата и я убива на място. Притичва завеждащата кабинета д-р Радуилска и вика колеги на помощ. Дежурният лекар прилага дишане уста в уста, масаж на сърцето и инжекция в сърдечния мускул. Пенка не се събужда, пулсът изчезва, по тялото й избиват първите тъмни петна. "Мъртва е, няма смисъл", отсича лекарят. Откарват я в моргата. След около 15-ина минути обаче младата жена помръдва и леко отваря очи. Веднага я откарват горе. Взимайки на бегом четири етажа, пристига и главният асистент д-р Аршавир Дереджан. "Разрязах гръдния й кош, отворих перикарда и си мушнах ръката. Сърцето – като парцал. Започнах масаж. Появиха се сърдечни фибрилации. След още " половин час се появиха конвулсии. И жестоко кървене. Стана чудо - Пенка оживя след 15-минутна смърт! После я заших и я включихме на системи...", спомня си известният кардиохирург. Медицинската сестра се събужда на 20-ия ден. Проговаря на руски. Не знае нито къде е, нито а какво се е случило. "Мозъчната кора бе страшно увредена, споделя д-р а Дериджан. Пенка нямаше елементарна координация, не можеше да се обслужва. Един ден я заварих да яде сапуна от мивката. "Какво ти става, защо ядеш сапуна?", питам я изумен. Тя отвръща, че яде портокал. Наехме учител по български да я научи отново да говори а и да пише. С часове я разхождах , из градината и седях с нея по пейките...". 6 месеца след инцидента Пенка е изписана жива и здрава. Изследванията показват, че сърцето й не е увредено от тока. В момента Пенка Найденова е пенсионерка и живее в родното си село Литаково, Ботевградско.

НЯКОЛКО СЛУЧАЯ НА "ВЪЗКРЪСВАНИЯ" е имал в практиката си известният съдебен медик проф. Георги Цеков. Той още не може да забрави каква суматоха настанала преди години в Суходол, когато в една къща открили под стълбището труп на мъж. "Хората се подплашили, помислили си, че някой го е убил и го е захвърлил там, разказва патоанатомът. Лекарите от "Бърза помощ" установили смъртта. Когато пристигнах, къщата беше завардена от цял кордон милиционери. Наведох се над трупа и когато го пипнах, той съвсем леко си дръпна крака. Докоснах го пак, той отново си сви крака, този път много по-силно. Постепенно лицето му поруменя и "мъртвецът" отвори очи. Като видяха това, хората се разпищяха, а милиционерите, както си бяха с кобурите, хукнаха да бягат...", диви се на необяснимата случка проф. Цеков.

ПСИХОЛОЖКАТА ОТ СОФИЯ РЕНИ АНАСТАСОВА живее втори живот, след като е изпитала на собствения си гръб какво означава "да се върнеш от отвъдното". Зловещият екшън се разиграл преди близо 27 години. "Лобно" място на Рени би трябвало да бъде шосето край Драгалевския манастир, където след тежка катастрофа тя изпада в кома и е откарана в "Пирогов". На 15 август 1979-а навръх Голяма Богородица в параклиса на Драгалевската света обител 16-годишната девойка пали свещ пред иконата на Божията майка. Никой от нейните спътници не знае с каква молитва Рени се обръща към Господа. След литургията червената лада се спуска обратно към столицита, следвайки стръмните завои по пътя Оттук нататък спомените ни младата жена текат като в забавен каданс - микробусът, който връхлита върху колата, челният удар, звукьт на разбити стъкла... Тя не си спомня нищо повече, но близките и разказват как излетяла през предното стькло в храстите, цялата в кръв, и как сирените на линейката огласили пътуването до "Пирогов” В безсъзнание е вкарана в операционната на отделение "Вътрешна Хирургия" с тежки травми на гръбначния стълб. Часове наред лекарите се борят за живота и, но пулсът на пациентката спира, няма дишане, няма мозъчна дейност. Смъртта е констатирана, близките са уведомени, а "тупът" е свален в моргата под номер 145. Въпреки че избягва да се връща към кошмара, Рени се съгласи да разкаже какво е изпитала при връщането си от оня свя! "Виждах лекарите през цялото време как се суетят около мен. Слушах какво си говорят и се опитвах да им кажа, че съм жива, че съм там. Не усещах никаква болка. Напротив, чуствах се страшно ефирна и лека. После изведнъж някаква светнина ме привлече и като че за секунди преминах през синьо-виолетов тунел. От другата страна видях да ме чака починалата ми баба, каза ми, че още не ми е дошло времето и трябва да се върна при хората..." Това е последното, което "чува" и 'вижда" на граничнита зона между живота и cмъртта! Рени Анастасова се събужда, вкочанена от студ, в моргата на "Пирогов". Покрита е с чаршаф, на пръста на крака й е окачено номерче. Санитар я вижда как се надига бавно, със затворени очи, и надава вик на ужас. "В първия момент, казал й по-късно моргаджията, мислех да търтя да бягам, ама след това си казах: "мечка страх, мене - не" и надигнах шишенцето с ракията. Приближих се към твоята количка, а ти седиш синя-посиняла и само леко мърдаш ръцете си. Очите ти бяха полуотворени, ама аз усещах, че ме виждаш и разбираш какво става. Прекръстих се мислено, грабнах количката и нагоре, към отделението..." Докато докторите и сестрите се тълпят около нея, момичето започва да крещи. От устата й излизат несвързани думи: "Помощ! Снежана остана без крак!" Никой обаче не обръща внимание на бълнуването й. За това си спомня два часа по-късно една от сестрите във "Вътрешна хирургия", след като в операционната ампутират крака на пострадала при катастрофа жена. Името й е Снежана. Така на ръба между тоя и оня свят Рени прави първото си пророчество. Тогава разбира, че има ясновидска дарба, която ужасяващият инцидент отключва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.