Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 7

Чакрите - точки на образуване на енергийни връзки

Астралната пъпна връв се закрепва винаги за трета­та чакра или за слънчевия сплит. Нека разгледаме по-отблизо системата на чакритe.

Физическото тяло е материалният аспект на човеш­кото съществуване. Най-близкия до него ауричен слой образува менталното тяло - тази част от Духа, която е насочена към материята и обхваща човешкото съзнание и плана за конструкцията и функционирането на физиче­ското тяло. Следва астралното тяло, аспектът на душата, който включва подсъзнанието, света на чувствата и кармичните спомени. Най-отвън е духовното тяло, носещо божествения аспект, висшия Аз. На това най-фино ниво сме свързани с всичко, което е. Плътността на ауричните слоеве в посока отвътре навън все повече намалява. Инкарнираният човек неминуемо обединява и четирите аспекта.

Първа и седма чакра излъчват съответно надолу и на­горе. Чакрите от втора до шеста излъчват двустранно - напред и назад. Те са нещо като врати в аурата - фуниевидни енергийни вихри, през които - ако са отворени и функционират добре, се приема енергия/информация от средата и се предава собствена енергия/информация на­вън. В нормалния случай аурата и чакрите притежават нещо като естествен предпазен щит, възпрепятстващ не­гативните влияния и загубата на енергия. Когато защитата работи, ние като правило и по инстинкт се държим както трябва, като избягваме всичко вредно за енергий­ното ни поле. Противоестественият начин на живот, про­питото от лъчения, електросмог и т. н. жизнено про­странство, стресът, наркотиците, както и смяната на времето и психичните фактори обаче често изваждат от рав­новесие нашата защита и увреждат аурата. Медитацията, релаксацията и различните други практики могат да пре­дотвратят нарушенията. По-нататък ще се спрем по-по­дробно и на тази тема.

Чакрите са комплексна система от енергообменни центрове в аурата. Те се зареждат с енергия и я препра­щат към физическото тяло за подпомагане на органичните му функции. Всяка чакра има точно определена сфера на дейност, свързана със зоната на тялото, към която принадлежи. На следващата страница е дадено кратко описание на чакрите и тяхното предназначение.

Седемте главни чакри

  

1. коренна чакра Жизнена енергия, воля за живот, заземяване в материалния свят; цвят: червен
2. сакрална чакра Сексуална енергия, физическо качество на любовта, отдаване и приемане; цвят: оранжев
3. чакра на слънчевия сплит
Боравене с властта, воля, пробивност, лекуване, праг към по-висшите фини нива, съответно към несъзнаваното и към астралното ниво; цвят: жълт
4. сърдечна чакра Любов към хората и вселената, душевна сила, отговорност; цвят: зелен
5. гърлена чакра Общуване, мислене и разбиране, разсъдливост; цвят: син
6. челна чакра (третото око) Въображение, прозрение, концентрация, разбиране за собствения път, ПСИ-енергии; цвят: виолетов
7. коронна чакра Интеграция на личността, духовност, космично съзнание; цвят: бял

Енергийният обмен между хората се осъществява през тези врати. Както бе казано, през тях ние събираме енергия/информация от външния свят и отдаваме енер­гия/информация, което означава, че чакрите разгръщат пълния диапазон на функциите си отдолу нагоре в даде­ната последователност. Според мен това става в съответ­ствие със седемгодишните етапи на Сатурновия цикъл. Следователно на всеки седем години в чакрите отдолу нагоре частично се активира определен аспект от разви­тието на човека и се интегрира в неговото битие, така че в идеалния случай с изтичането на всяка година се пробужда и определен аспект на една от чакрите.

През първата година от човешкия живот започва раз­витието на първия аспект на коренната чакра. Тя е изця­ло предназначена за консолидирането на жизнената енергия в тялото. Бебето е оставило зад себе си най-труд­ното и вече разпознава близките си. Ето че се пробуждат и функциите на втората чакра. В началото на първата фаза се усвояват даването и вземането, както и ходенето. После, през третата година, се развива способността за самоутвърждаване. Малкото същество осъзнава своята власт и сила. През четвъртата година става първото отваряне на сърдечната чакра и идва ред на осъзнаване­то на чувствата. Детето поема към света и към другите хора с открито сърце. През петата година най-интензив­но е развитието на способностите за общуване и мисле­не. Духовният му глад расте. И така, на шест години то е вече готово да тръгне на училище. Научава се да изпол­зва умствените си способности концентрирано и целена­сочено. През седмата година всичко това е интегрирано, постигната е първата степен на зрелост. Често на тази възраст се извършват духовни и религиозни посвещения.

После пътуването през чакрите започва отново и продължава през по-нататъшния живот, като всеки път способства за частичното приобщаване на някой по-висш аспект на всяка една чакра. Началото на тези пе­риоди е съответно някъде към 14-та, 21-та, 28-та година и т. н.

При възрастните също се случва дадена чакра да не е напълно отворена или пък друга, инак отворена, да се за­твори за кратко време. Тогава тя работи на по-ниски обо­роти или изобщо не работи. Степента на функциониране­то й може да се определи с махало (пръстен, вързан на конец, или нещо подобно). За това са нужни двама души, като онзи, който иска да провери чакрите си, ляга изпъ­нат по гръб. Другият държи махалото на около 10 см от тялото му, минавайки над енергийните центрове.

То се задвижва обикновено веднага в посоката на тях­ното въртене. Кръговете надясно с диаметър около 15 см говорят за отворена и добре функционираща чакра. Съв­сем малките кръгове са знак, че нещо не е както трябва. Завъртането наляво - според моя опит - е индикация за затворена чакра и за нарушение в енергийната система.

В такъв случай би било добре чакрите да се изчистят, както е описано в практическата част на книгата. Кога­то махалото не помръдва над някой от енергийните цен­трове или почти веднага спира, това вероятно означава, че в съответната област има физическо увреждане. Въз­можно е да става дума за кратковременно нарушение и чакрата да се стабилизира с полагане на кристали. Ако не се постигне подобрение, би следвало да се отиде на лекар. Но дори да е налице заболяване, едно основно изчистване на чакрите ще бъде от помощ.

Чакрите са свързани с ендокринната система, която управлява функциите на физическото тяло. Тоест – те оказват влияние на ключовите точки в него. Чакрата на слънчевия сплит е седалището на астралната пъпна връв и отговаря за надбъбречните жлези, които в стресови ситуации произвеждат адреналин и активират телесните енергии. Тогава решението дали да се борим или да бяга­ме идва светкавично. Ето къде обитава нашият инстинкт за самосъхранение.

Тази гледна точка също ни дава да разберем, че съюз, в който единият доминира, се реализира най-вече през тази чакра. Задействането на рефлекса „борба или бяг­ство" зависи от оценката ни на противниковата сила и влияние. Освен това могат да съществуват и други, съпътстващи трайни рапорти на останалите чакри, да ре­чем - на сърдечната. Една енергийна връзка се провоки­ра само благодарение на вътрешната готовност и на двете страни. Най-често и малкото симпатия стига. По принцип не се предполага някаква злонамерена психиче­ска атака, предприета от един човек спрямо друг, и - освен в случаите на умишлена намеса с магически сред­ства - астралната пъпна възниква обикновено абсолют­но несъзнавано и неволно.

Това обаче не променя факта, че тя непременно е неравностойна, с нарцистичен и собственически уклон и с елементи на инфантилно вкопчване. Да бъдеш обичан и да будиш възхищение означава да имаш власт над нечии чувства. И тогава загубата на любовта ще е загуба на властта, която в крайни случаи може да завърши с пъл­на разруха.

Трайният рапорт поражда енергийни форми или енергийни полета

Непосредствената физическа близост обикновено ви­наги е съпътствана от енергийни връзки с най-различно естество. Вселената е явление, основано на взаимодей­ствие. Човешката сфера и отделните същества в нея не правят изключение. Ние общуваме най-вече на фино ниво.

Нарушението „астрална симбиоза" се наблюдава, когато връзката не се прекъсне след физическата раздяла, а заживява собствен астрален живот. Тя изсмуква от орга­низма жизненоважни психични енергии и ги притегля към астралното ниво, съответно,-  в астралното тяло на индивида. В началото връзката е постоянен поток от енергия/информация. Състоянието на влюбеност най-често предизвиква приятни усещания и бива продължено съвсем съзнателно. Тогава става обмен на мисли и чувства, независимо дали другият присъства или не.

Вече бе казано, че излъчената от един източник енер­гия се разгръща и се групира в диференцирани полета или енергийни форми. Полета и форми с определен характер постепенно започват да се отцепват и от психо-енергийния информационен поток от между двама души, ако той се запази достатъчно дълго и вибрацията му се натъкне на нечий съответно резониращ основен модел на душата.

Всички мисли и чувства, които асоциираме с темата за интимната страна на междучовешките отношения, из­граждат базисната ни представа за тях. Тази представа също е организирана в поле. Тя ни ориентира дали това, което преживяваме, е знак за близост или не. Ако то от­говаря на базисната ни представа, ще го окачествим като близост, защото съвпада с кондиционираното ни (а често и кармично) поле на взаимоотношенията. То съдържа в себе си не само вече изпитваните чувства, но и нашата културна обусловеност. Всички ние притежаваме такова поле, което ни подтиква да възприемаме и поддържаме връзките си по познатия ни начин. Търсим партньор със сходни възгледи, със сходен вътрешен модел. Следова­телно хората, в които се влюбваме, не са някакви особени и изключителни - в тях ние срещаме своето огледално отражение. И винаги биваме привлечени от познато­то, защото с инструментариума на полето си не бихме могли да идентифицираме нещо напълно чуждо.

Когато се зароди чувство на влюбеност и се образува астрална пъпна връв, нашето индивидуално поле на отно­шенията се разширява, понякога дори истински се раздува. Така се стига до отцепване/отделяне на части от енергийното ни съзнание, които впоследствие образуват специфичната енергийна форма на завързаната от нас връзка.

Подобно на аурата, силно сгъстената енергия заема пространство във финия план, тоест – притежава форма на астрално ниво. По-сензитивните хора дори могат да я  почувстват. Освен това тя се насочва към точно определена точка - в нашия случай точката е другият човек или по-конкретно - слънчевият му сплит.

В действителност енергийната форма непрекъснато пребивава в общата сфера, защото предаването на ин­формация се случва за части от секундата. Тази инфор­мация е продукт от всички представи, които двамата вла­гат във връзката си, обединени с полетата на базисните им представи за интимни отношения.

Така се поддържа рапортът по астралната пъпна връв. Двамата са в непрекъснат контакт, независимо на колко километра един от друг се намират и колко често мислят един за друг.

„Несъзнаваното преплитане на полетата на отношенията вреди най-вече тогава, когато в тях се съдържат проблематични модели. По горещата линия последните се намесват във връзката и й влияят. В по-леките случаи пораждат недоверие и недоразумения, превръщайки му­хата в слон. Неспособността да се оттеглиш от енергий­ната форма на връзката си проличава най-вече тогава, когато се поддържа трайно психическо напрежение и ко­гато тя по някаква причина не може да бъде интегрира­на в собствената система, така че след първата фаза на влюбването не се стига до заземяване, което да превър­не партньорството в част от индивидуалната реалност.

Същото може да се получи и когато става дума за тай­на връзка, за връзка забранена или противоречаща на об­ществените норми. Понятията „жената-мечта" и „мъжът-мечта" също се вписват тук. Те се отнасят за междучовешки отношения, които в значителната си част се ре­ализират в астралната (несъзнавано-емоционалната) или в менталната (съзнавано-мисловната) сфера. Тези отно­шения просъществуват с малко или без никакви физиче­ски прояви (предварително уговорени любовни срещи), но в сферата на фината материя са напълно реални, по­някога дотолкова, че могат да се отразят дори на психическата сфера на мечтания партньор.

Случва се обектът на нечия любов да е на практика недостъпен - или е семеен, или е на много километри, или пък просто няма желание за контакт, но представите, фантазиите и бляновете по негов адрес се запазват и с течение на времето се натоварват с емоции и събуждат инстинкти. Така енергийната форма бива заредена.

Когато той/тя откликне по някакъв начин, било то и неволно (например с чувство за вина: „понеже отсрещна­та страна - горката/горкият - страда заради мен"),  този отклик може да породи могъща астрална пъпна връв. Това между другото съответства на принципа на действие на магията. Щом човек насочи своята мисловна или емоционална енергия към нещо определено, той ве­че създава енергийна форма. Тя ще бъде толкова плътна и компактна, колкото силен е интересът на изпращача.

За да се материализира във видимия за очите ни свят, енергията трябва да е с висока концентрация, която да се запази достатъчно дълго. Мимолетно помисленото и по­чувстваното бързо избледнява. Наситената енергийна форма, каквато е влюбеността, представляваща сноп от мисли, чувства, представи, нагони, може да упражнява постоянно въздействие върху другия човек, понеже се загнездва в сферата му като невидим придружител.

Ако обаче не получи отклик от него (например в случай на едностранно бленувана връзка), тази форма не ще доведе до образуване на астрална пъпна връв. За щастие - защото инак поп-изпълнителите, кино-звездите и други публични личности биха живели постоянно оплетени в невидимите мрежи на своите фенове. Осъзнал попълзновението на астрално ниво, потърпевшият обикновено се отдръпва по най-бързия начин.

Тогава енергийната форма със сигурност ще окаже обратен натиск на създателя си, подтиквайки го още по-интензивно да продължи да зарежда полето с фантазии, разбирай - с енергийна храна, което може напълно да обърка оценката му за естеството на връзката. И докато другият я мисли за чисто приятелство, този ще взима и най-незначителната любезност за обяснение в любов и ще изпада във все по-силна самозаблуда. Най-лошото е, ако се стигне до фиксация - болестно състояние, което налага намесата на психотерапевт.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 6

Понятието „астрална пъпна връв"

Нека сега разгледаме по-отблизо това понятие. На практика прекалено силната психо-енергийна „радиовръзка” е един вид пъпна връв.                                       ~~"

Тя говори както за неравенство на силите и взаимна зависимост, така и за мястото на тялото, където „се об­разува". Физическата пъпна връв свързва растящия плод с майчиното кръвообращение, а това значи обща обмяна на веществата, като доминиращата роля принадлежи на майката, която решава например с какво ще се хранят и двамата. Освен това е жизнеспособна сама по себе си, а плодът - едва от една определена фаза на своя растеж.

И все пак зависимостта наистина е взаимна, физичес­ката пъпна връв е канал, който, преминавайки през фил­търа на майчиното тяло, осигурява контакт с външния свят, където бебето ще се роди. Благодарение на снабдя­ващата й функция то още в утробата на майка си се за­познава с определени, постъпващи отвън вещества. Пъп­ната връв го приобщава към имунната й система, затова освен за хранене, служи и за защита, докато при ражда­нето бъде прекъсната.

Начинът, по който това се случва, е решаващ като преживяване за целия по-сетнешен живот на човека. Много е важно пъпната връв да се пререже едва след ка­то новопоявилото се същество вече е полежало няколко минути върху гърдите на онази, която го е износила и ро­дила. Природата неслучайно е създала физическата връз­ка помежду им с точната за целта дължина. Така то мо­же да чуе ударите на сърцето, гласа, да усети мириса и да види лицето на майка си. И най-важното - да почувства енергията на любовта й, преди да бъде отделено от нея като източник на неговото съществуване.

Ето как възниква едно нещо, наричано от изследователите бондинг или с други думи - енергийна връзка между майката и детето, която замества физическата Смятам, че „нещото" е своего рода астрална пъпна връв. Благодарение на него се извършва плавен преход от ма­териалната към астралната пъпна връв, която по-късно, щом човек стане самостоятелен, напълно изчезва или се преобразува. Такъв идеален случай за съжаление е по-скоро рядкост. Всеобща практика е жизненоважната за бебето материална пъпна да се прерязва веднага след из­лизането му от родовия канал и, ако това стане грубо, то бива подложено на силен стрес и кислороден дефицит, понеже непосредствено след раждането дишането му се осъществява все още основно чрез нея. Според Джоузеф Чилтън Пиърс тази практика причинява първото нару­шение в развитието на дошлия на бял свят човек, което би могло да се избегне чрез по-щадяща родилна помощ. Освен това Пиърс вижда връзка между въпросното нару­шение и по-късните смущения на личността, стигащи до екстремна склонност да упражнява насилие.

Ако въздействието на първите минути от земния жи­вот действително е толкова обременяващо, пред мен из­никва въпросът: дали белязаното с жестокост раждане и отделяне, често в съчетание със стрес, чувство за загуба и смъртен страх, не предизвикват емоционален дефицит, който съпровожда човека през целия му живот и отчая­но го кара да търси начин да възстанови прекъснатата връзка? И то - под формата на астрална пъпна връв в партньорството, която при възрастния вече не е актуал­на, тъй като той е престанал да бъде нуждаещото се мал­ко дете. Но заедно с нея е била прекъсната най-вече връз­ката с любовта и с базисното доверие[1], изпитвани в за­слона на майчиното тяло.

Тя често продължавала липсва на онези възрастни, които се вкопчват в партньори и приятели, прокарвайки астрална пъпна връв. Първите минути от живота сигурно не са единственият решаващ фактор за склонността на човека през целия си живот да се измъчва от недостиг на любов и базисно доверие и поради това да прилепва към любимите си хора. Аз обаче смятам, че този фактор заслужава внимание, защото ще ни помогне да разберем причините за психологическото вкопчване между парт­ньорите. Да не говорим за огромното безлюбие, което се шири в нашето общество и се обръща предимно срещу най-слабите - срещу децата: на неговия фон придружено­то със студенина механизирано раждане е само прелюдия към изпълнения с борба и коравосърдечие живот.

След раждането детето диша самостоятелно и е жиз­неспособно, макар още да не е в състояние да се изхран­ва без чужда помощ. Астралната пъпна връв, която на практика представлява невидимо продължение на физи­ческата, служи за защита и енергийно поддържане на детския организъм. Малкото живее благодарение на си­лата и любовта, протичащи по нея. И би изостанало в развитието си, би умряло дори, ако получаваше само обичайната храна.

Енергийна връзка в рамките на семейството може да възникне и между детето и бащата или други близки, но претърпява обратно развитие, щом то порасне и стане самостоятелно. Това значи, че в хода на този процес ед­ностранното доминиране изчезва. В идеалния случай по-късно семейството се превръща в общност на равностойни възрастни, уважаващи се взаимно и зачитащи своите граници и потребности като индивиди. Звучи по-просто, отколкото е, защото онова, което е уместно и полезно за отделния човек, представлява много по-голямо предиз­викателство и е далеч по-трудно за реализиране в сравне­ние с претопяването в затворената в себе си заедност.

Така че когато и двете страни се държат за астрална­та пъпна връв, тя просто продължава да съществува, което винаги накланя везната на една страна. При това е все едно дали някой доминира или пък другите го нато­варват с подобни очаквания. Бунтът срещу нечие въдображаемо потисничество също издава наличието на неравностойни отношения. Следователно, ако и двете страни не изоставят този модел, порастването на детето се възпрепятства, както впрочем и на родителите, които не искат да се откажат от упражняването на власт и кон­трол. За съжаление, астралната пъпна връв винаги влече със себе си и чувство за максимална взаимна задълженост, така че порочният кръг понякога окончателно се затваря и създава работа на психолози и терапевти. Тези здрави, симбиотични семейни връзки почти без изклю­чение могат да бъдат разхлабени само с помощта на ня­каква терапия.

Понеже характерите на родителите обикновено служат за ориентир при избора на партньор, често се случва в младото семейство да се стигне до вече познатата схема.

Несъстоялото се отделяне от родителския дом е оби­чайна причина за възникването на нова астрална пъпна връв. Осъществява се само изместване на зависимости­те. Наличието й при възрастните винаги е белег за ин­фантилност в някои структурни звена на партньорските им взаимоотношения.

Убедена съм, че отстраняването на астралната пъпна връв с родителите се осъществява поетапно в зависимост от астрологичните цикли на Сатурн. Те маркират най-важните моменти в развитието на човека през приблизи­телно седем години. Най-късно при завръщането на Са­турн - някъде около 28-та година, последните остатъци от тази пъпна връв трябва окончателно да се отстранят.

---

[1] Виж Конеберг/Грамер-Ротлер,   „Размърдай  си  мозъка", Аквариус, София, 2005 - Б. р.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 5

Астрологични констелации на партньорите

Има една астрологична особеност, която е свързана с наличието на астрална пъпна връв и явно благоприят­ства нейната поява. Разбира се, един-единствен аспект не е от решаващо значение, ако не се прибавят и други фак­тори. Но наблюдаваните от мен рапорти винаги бяха съ­пътствани от връзка между Венера и Плутон в синастрията на партньорите.

В резултат на тази констелация двамата могат да се окажат дълбоко очаровани един от друг, без да успеят да назоват конкретни основания за чувствата си. В зависи­мост от натюрела им констелацията може да отключи интензивна до маниакална страст, която не е задължи­телно да е кармично обусловена, но току-виж се превър­нала в по-сетнешна карма.

В синастрията впечатляват най-вече съвпадът (0-8° разстояние между планетите), опозицията (около 180°), квадратурата (около 90°) и секстилът (около 60°).

Веднъж наблюдавах истинска астрална симбиоза при точен съвпад на Плутон с Венера и доминираща позиция на Нептун в двата хороскопа (много силни медиумни способности). Връзката продължаваше повече от 10 го­дини, но и двамата я усещаха като прекалено интензивна, за да послужи като основа за съвместен живот. Про­явленията на астрална пъпна връв се допълваха от точен квинконкс (150°).

За изчисляването на аспектите между Венера и Плу­тон при партньорите са необходими или точните данни за мястото, деня и часа на раждане и таблици за разполо­жението на небесните тела (ефемериди), или компютър­но изчислена натална карта. В първия случай проверява­те в ефемеридите положението на Венера и Плутон в де­ня на раждането. Зодиакалният кръг обхваща 360°, за­почва с 0° Овен и завършва с 30° Риби. Всеки от 12-те знака разполага с 30°.

Разстоянието по зодиака между 28° Лъв и 4° Стрелец е 96°. И затова тук става дума за квадратура, чието влия­ние продължава да се усеща при орбис от 8°. Колкото по-прецизни са аспектите, толкова по-интензивно е дей­ствието им.

Ако разполагате с изчислените графики, просто нане­сете планетите на единия партньор в хороскопа на дру­гия. После можете да отчетете разстоянието между тях по външната част на кръга.

С това не искам да кажа, че наслагването на тези ас­пекти в двете натални карти неминуемо ще доведе до силна психо-енергийна зависимост. Хороскопът показва само заложеното, което в течение на живота може да бъ­де култивирано, развито или загърбено. Както се казва: „Звездите не ни задължават с нищо!" Човекът е онзи, който решава как ще използва и реализира даденостите. Хората с такава квадратура помежду си би трябвало да държат на своите граници и да контролират потребността си да властват. Връзката им вероятно съществува, за да бъде отработена тази проблематика, и следователно служи като шанс за освобождаване от натрапливите поведенчески модели, които могат да възникнат от нега­тивното отношение между двете планети. Венера е отда­ващата се, стремящата се към сливане сила в нас; а Плу­тон е привлечен от всяка възможност за проява на власт. В резултат на това често се получава пълно себеотдаване или принудително подчинение на тази власт.

Тъй като Венера представлява женската страна на сексуалността, а Плутон - като господар на знака Скор­пион - владее цялата сексуална сфера, резултатът от комбинацията може да е (според зодиакалния знак и раз­положението на планетите в домовете) силно и дори свръхсилно сексуално привличане. То също създава из­ключително благоприятна почва за възникване на трай­ни енергийни връзки, тъй като сексуалната енергия е един от главните окултни енергийни потоци на земния живот.

При тези предпоставки отношенията, чиято природа като правило не е сексуална (например в работната среда, между близки роднини), също могат да придобият субтилна сексуална окраска, която по понятни причини трябва да остане непроявена. Ако заложеното по приро­да не бъде осъзнато и изяснено с необходимата откритост, целият този комплекс може да се премести на астрално ниво, особено когато става дума за хора със силно въображение. Същевременно се образуват мощни енергийни връзки, които транспортират субтилната ин­формация целенасочено и при определени обстоятелства могат да послужат дори за астрално отреагиране на въз­никналото напрежение. Голямата доза несъзнавани емо­ционални и сексуални съдържания  със сигурност води до постепенно нарушаване на общуването рано или  късно причинява експлозивно действие, което внезапно ги изкарва на повърхността.

Констелацията Плутон-Венера в двата хороскопа в много случаи говори за необяснимо фино упражняване на власт или пък за неудържима страст, съответно - без­силна любов, и най-често е индикатор за наличието на астрална пъпна връв. Ако преживее избавление или развитие (като се освободи от индивидуално присъщото властолюбие или безсилие) връзката Плутон-Венера обещава дълбоко удовлетворение в емоционален и сек­суален план и истинско свързване на сексуалност и любов.

Сексуалност                               

Сексуалността способства създаването на фини връз­ки между психичните центрове в аурата на човека, а по време на половия акт - и между всички чакри. Така се осъществява не само физическо сливане на телата, но и енергийно. Сексуалността се отличава с по-широк об­хват, а не се свежда единствено до полово общуване. При наличие на пълно отдаване сексуалният акт е равнозна­чен на цялостна енергийна баня в общото силово поле.

Ако не се разпадне след него, така че участниците да възстановят своята отделност, създадената връзка в повечето случаи устава под формата на астрална пъпна връв. Тя е резултат от детския копнеж да си постоянно слят с другия. Астралната пъпна връв, възникнала на сексуална основа, е изключително силна и много­пластова.

Някои хора сменят сексуалните си партньори некол­кократно през живота си. Тук е мястото да се каже, че енергийната връзка всеки път трябва да се прекъсва, инак може да се случи душите на бившите любими и след години да изпращат или да черпят енергия посред­ством астралната пъпна връв. Това до такава степен оказва влияние на човека, че току-виж не успее да се отвори истински за следващото партньорство. Между другото бившият любим е истински трети участник в съ­юза, най-малкото - на астрално ниво. Сантименталните копнежи, трепетът или непреодоленият гняв са сигурен белег за неприключила докрай връзка.  Най-доброто средство за контрол в случая, както и въобще в живота, е оптималната осъзнатост. Иска ли ви се да потънете в обятията на обекта на вашите чувства, опасността от ас­трално обсебване е особено голяма. Някои хора направо  хипнотизират партньорите си, макар че навярно не го правят нарочно и не го осъзнават. Отдадеността е съставна част на щастливото сексуално преживяване, но тя не би трябвало да се бърка със самоподчиняването, нито пък с отсъствието на самоуважение. Колкото по-осъзна­то и будно се наслаждавате на физическия контакт, тол­кова по-отчетливо ще почувствате разликата в състоя­нието си, след като се отдръпнете в себе си, и съответно ще разберете дали и другият е успял.

Завръщането в собствената енергийна обвивка и пазенето на собствените граници е предпоставка за нова, ра­достна среща. То е като вдишването и издишването. Ед­ва когато си издишал, можеш отново да вдишаш. И само ако си прекратил контакта, можеш да го подновиш и при това да откриеш неподозирани качества на партньора си.

Магията на влюбеността – любовната магия

Най-ярък пример за възникване на силна психо-енергийна връзка е любовта от пръв поглед. Наблюдава се мълниеносно "енергийно „скачване" на участниците. Влюбеността е топла енергийна баня най-вече затова, за­щото по връзката постоянно протича енергия в двете по­соки и се осъществява продължителен обмен, от който партньорите са истински окрилени. Чрез нея вътрешни­те им акумулатори се зареждат несъзнавано и взаимно. Това, разбира се, е изключително приятно и двамата изобщо не желаят да се откажат от него.. Магията на влюбеността по принцип не е нищо друго освен астрална пъпна връв.

Към основната дума „магия" в случая се числи и лю­бовната. Магически услуги, предимно за щастие в лю­бовта, се предлагат в безброй малки обяви във всеки вестник. Нещата отново опират до нещо като прокарва­не на астрална пъпна връв от мага, щом енергията се на­сочи към някоя определена личност. Ако магията дей­ства, то винаги става дума за принудителна, а не за доб­роволна любов!

Това би трябвало да е ясно на всички, които искат да „вържат" някого по този начин. И още: те би следвало да помнят, че така закрепостяват вовеки и себе си. Освобождаването от астралната пъпна връв най-често е продължителен и болезнен процес.

С всеки магичен акт се обръща някаква стрелка и влакът на живота се отклонява в друга посока. Нищож­но малко са специалистите по магия, които са в състоя­ние или пък полагат усилие да предвидят напълно отго­ворно дали новият път води към глух коловоз или към по-добро бъдеще.

Ако една връзка е предопределена свише, тя така или иначе неизбежно ще се осъществи. Ако обаче човек бъ­де привлечен от друг насила, то тогава принудата и над­мощието ще бъдат винаги съставна част на отношенията им и ще се проявяват по неприятен начин в ежедневието, защото каквото влагаш, това и получаваш!