Повечето хора, които са се прераждали на планетата през тези хиляди години, като индивидуалности не са били убиващи, преследващи фанатици. Това го твърдя убедено. Повечето са изживели живота си по най-добрия начин, по който са могли в рамките на тази плътна физическа форма и при ограниченията на света около тях. Те не се прераждат, за да причиняват страдания, това не е тяхното намерение. Те искат да служат на планетата, а не да я унищожават. Но веднъж преродили се, ние можем да заприличаме на картингите от някой панаир, хванати в примката на едни и същи мисловни модели и в различна степен с Луциферното съзнание на кормилото.
Преди да бъдем погълнати от вината за всичко, което е ставало през цялата човешка история, трябва да си спомним, че това е трудно за пребиваване място в момента и е било такова дълго време. Когато изтъквам деструктивното поведение на хората през тези хиляди години, аз не ги обвинявам. Просто предизвиквам мисловните модели, дисбаланса и явния контрол над ума, които са мотивирали това поведение. Всичките Августиновци, Йеронимовци, Хитлеровци и разни папи също са жертви. Аз предизвиквам и се опитвам да изложа техните мисловни модели, а не тях като безсмъртни същества. Тази отрицателна сила в действителност е краен дисбаланс, на който всички ние можем да бъдем подложени, ако позволим ценностите ни да се занижат. Това обаче не е естественото състояние на човечеството. Пк казвам : ние по природа сме добри, а не зли. Зад нашите действия стоят уникалната плътност на тази планета и сериозните негативни влияния и единственият начин, по който можем да променим това е като мислим самостоятелно и се синхронизираме с нашите висши нива.
Едно нещо става напълно ясно от моделите, споменати дотук. Всеки път, когато цялата информация свободно е протичала към обществеността и всеки е уважавал правото на другия да интерпретира тази информация, човешката еволюция се е изстрелвала напред. И всеки път, когато свободният поток от информацията е бил възпиран или подправян, и е била налагана една система от вярвания, човешката еволюция е спирала или западала. Това трябва да стои на първо място в нашия начин на мислене, докато търсим начин да построим честен и балансиран свят през идващите години.
На някои хора може да им се струва, че виждам конспирация зад всеки ъгъл, но това не е така. Аз вярвам и във фактора грешка в историята и че не всяко събитие е дело на Илюминати. Но се опитвам да очертая картина през последните около 20 000 години, за да сглобя общите брънки и връзки. В резултат на това повярвах, че наистина има една централна конспирация за манипулиране, която си проправя път през човешката история. Като си припомням всички събития, по време на които събирах информация за тази конспирация ми стана ясно, че от другите нива на съзнание искат хората да знаят, че има някакво сериозно дърпане на конците и че е време кукловодите да бъдат посочени. Те не могат да контролират събитията, ако ние не им сътрудничим. Властта е в хората, а не в тях, само ако можехме да го осъзнаем.
Надявам се, че ще разберете следните изводи :
1. Че в продължение на хиляди години са се появявали тайни общества на Илюминати, които са използвани за манипулация на човечеството за всичко най-съществено по ужасни начини и че тяхната цел е да установят диктатура над света с план да се реализира в наше време.
2. Че извънземните вероятно са оказали съществено въздействие над човешката еволюция.
3. Че догматичните и наложени религии съвсем не цивилизоват света, а точно обратното.
4. Че свободният поток от цялата информация и знания е пътят към свободата и разбирането, факт, потвърден от непрекъснатите примери на Църквата и политическите диктатури, които унищожават алтернативните възгледи за тяхната догматика и контрол.
5. Че злините по света са причинени от пасивността на огромното мнозинство, което позволява сляпо да бъде водено от малцина.
6. Че убеждението, че някой има монопол над истината и мъдростта, вероятно е най-унищожителното и глупаво вярване изобщо.
7. Че вярват, че нашите плътни физически тела са по-висши от друга раса или култура, е , наред с религията и алчността причина за почти всяка война или конфликт, преживени от хората.
8. Че добродетел като прошката е единствен начин за прекъсване на циклите от мъст и отмъщение.
Искам да се спра по-подробно на последните три точки. Нашата вяра, че физическото тяло сме "ние" като цяло трябва да се промени, ако ще се освобождаваме от тези цикли. Именно това вярване кара хората да търсят отмъщение в този живот за онова, което е причинено на предците на техните тела преди стотици и дори хиляди години, докато тялото е просто средство, чрез което тяхното съзнание преживява този плътен свят. То е като двама души в различни скафандри на Луната, които се бият заради нещо, което други двама космонавти са си направили един на друг, докато са носели същите скафандри преди години. Ще кажете, че е лудост и все пак погледнете Северна Ирландия, Средния Изток, бивша Югославия и т.н. - точно това правят те на практика. Само като разберем това, ще можем да го спрем. Това е една от причините, поради която илюминатите работят толкова усилено да държат настрана духовните истини от хората, а е от решаващо значение това прикрито познание да стане широко известно. Дори тогава това разбиране трябва да е по-широко и зряло от системите на вярвания като индуизма, който използва кармата и прераждането, за да оправдае някои ужасни начини на поведение. Освен това, като прехвърляме отговорността за нашите действия на някой друг, все едно, че предаваме смъртоносно оръжие. Като разчитаме на други да ни ръководят и да ни казват какво да правим и мислим, ние полагаме основите за цялото насилие, болка и страдания, които описах.
Голямото мнозинство от тези, които преследват невярващите или друговерците, всъщност са убедени, че изпълняват Божиите желания. Те са позволили да бъдат обработени така, че всеки път, когато им се каже, че това е Божия заповед, те да я следват безпрекословно. Никой не би могъл да ги убеди, че постъпват неправилно. Те са хора на своето време, контролирани от системата от вярвания, програмирана у тях. Днес е същото с милиарди хора, които са обработени да мислят по начина, по който Илюминати искат, и те осмиват, осъждат и дори убиват онези, които оспорят неговите глупости и контрол. Каква е разликата между това и ужасите на религиозното и политическото преследване в миналото, освен в средата и мащаба ? И двете са резултат от едно и също немислене, същите реакции на роботи и желанието да се прехвърли отговорността за мисленето и действието на други. Силите на дисбаланса постигат толкова голям успех, понеже хора, които не мислят, са убеждавани, че мислят. Нищо не е по-ограничено от ограничения ум, който мисли, че е непредубеден, и нищо не е по-манипулирано от манипулирания ум, който мисли, че е свободен. Това е пълна илюзия и при все това във всекидневието си аз срещам такива хора .
Манталитетът "бее-бее", при който хората правят това, което им кажат малцината, а понякога дори и един-единствен човек, е в основата на контрола над човешкото съзнание. Разделяй и владей е велика всеизвестна истина. Следвайки тази политика, трябва да създаваш разделение. Ако има крайно десни, трябва да се създадат и крайно леви, за да се противопоставят помежду си. Разделението има нужда от крайности. Много хора се подвеждат по "радикалното" крило в политиката, докато си мислят, че са изобличили системата. Как е възможно една-единствена или малка група от хора да е контролирала милиарди от държавите и империите през цялото човешко съществуване ? Какво бе казал Ганди ? "100000 англичани не могат да контролират 300 милиона индийци, ако тези индийци не им сътрудничат". Вместо това цели цивилизации само са блеели и са следвали водача на стадото. Или са позволили да им бъдат предложени привилегии от диктатора, бил той мъж, жена или система, и са пренебрегнали несправедливостите, изстрадани от техните събратя. Това е чистата истина за днешния свят. Но може би ще ви е интересно да прочетете какво е казал пастор Ниймоелър - жертва на нацистите : "Първо дойдоха за комунистите, но аз не реагирах, защото не бях комунист. После дойдоха за трейдюнионистите, но аз не реагирах, защото не бях трейдюнионист. След това дойдоха за мен, но не беше останал никой, който да се застъпи за мен."
Ако пренебрегваме несправедливостта към другите, ние сме точно толкова отговорни, колкото и онези, които пряко извършват тази несправедливост. Както пак казва Ганди : "Мълчанието е мълчаливо одобрение." Време е разделението да отпадне и да се застъпим един за друг. Те може да са в състояние да хвърлят в затвора, да убиват или да дискредтират малцината, които казват достатъчно, но не могат да постъпят по същия начин с милиони, застанали един до друг заедно. Властта е единствено способността да убедиш чрез манипулиране една група от хора, че имаш власт над тях. Властта е илюзия и това проличава, когато всички хора се съберат и кажат с мирни средства - не, това не е правилно и не е приемливо.
През вековете на човешко съществуване във всички тези теми присъства необходимостта от отмъщение. Ако не друго, това е най-деструктивната емоция от всички възможни. Всички ние я усещаме инстинктивно, когато чувстваме, че някой се е отнесъл към нас нечестно. Това е разбираемо при напреженията на тази планета. Доста пъти през живота ми, когато хората са постъпвали зле с мен, съм имал желание да им го върна. Понякога това чувство пак ме спохожда, когато се случи нещо, към което изпитвам силни чувства. Но ние трябва да поемем дъх и да помислим, преди да реагираме инстинктивно, търсейки отмъщение. Ако направите това, ще видите по-всеобхватните последици, които това деструктивно желание може да предизвика. Това не означава, че вече няма да се чувствате наранени, но нуждата да накажете онези, които смятате за отговорни, ще отпадне.
Това е толкова важно, че не се поддава на пълно описание. Както казва вождът Сиатъл : "Когато собственият ти народ се разгневи от някакво реално или въображаемо зло и обезобразят лицата си с черна боя, техните сърца също биват обезобразени и стават черни. Тогава тяхната жестокост е неумолима и не знае граници. Нашите старци не са в състояние да ги спрат. Истина е, че отмъщението се смята за печалба, дори и с цената на собствения им живот, но старците, които остават у дома по време на война, и стариците, които ще загубят синовете си, знаят по-добре."
Това, което разгледах досега, са циклите на отмъщение и мъст. Цикълът на преследване на един човек от друг и на необходимостта от поправяне на това зло чрез по-нататъшно, често по-голямо преследване в замяна. Главно невинните страдат, не преследвачите. Не всеки пуритан е искал да преследва хора от другата вяра, нито всеки католик или англикан. Но при все това те са жертви от другата страна, когато се върнат за отмъщение. Докато не простим на всички, няма да можем да прекъснем тези цикли от планетарна и човешка болка и унищожение, защото жаждата за мъст ще продължи да съществува. Прошката може да изглежда стара и позната тема, но и мъдростта не е нова. Тя е толкова стара, колкото самото Сътворение. Прошката е била и винаги ще е ключ към човешкия прогрес. Нито за миг не твърдя, че е лесно да простиш при обстоятелствата, при които сме поставени, но това е единственият начин да се оттървем от егоцентризма, който ни е наложен. Ако ще изграждаме нов свят, ще се измъкнем от циклите на мрака, като си простим един на друг, отхвърлим контрола над ума и откажем да бъдем овце, водени от овчари под човешки, извънземен или объркан нефизически облик.
Време е да отворим очите си и сърцата си и да поемем отговорността за нашите мисли и действия. Време е да се събудим и пораснем. Ако го направим, очаква ни нещо съвсем различно от описаното дотук.
неделя, 24 април 2011 г.
събота, 23 април 2011 г.
Бастионите за контрол - икономика и работна заетост
Духовното просветление е прекрасно, но без практическа изява то може да бъде надвито от силите на контрола. Ние трябва не само да мислим за любов и промяна, но трябва и да ги изживеем.
Ако например не предизвикаме на практика амбициите на Илюминати, ние позволяваме духовния ренесанс да бъде блокиран.
Първото нещо, което трябва да направим, е да изключим икономическия растеж от нашата преценка за човешки и икономически успех. Брутният вътрешен продукт (БВП) е величината, която хипнотизира и контролира политиката на правителствата по целия свят. Но мога да ви уверя, че той е безсмислен. Всичко, което той измерва, е количеството пари, сменили собственика си срещу продадени стоки и извършени услуги през коя да е година. Това е БВП. Икономическият разстеж не е мерило за икономическия успех, той е просто измерение на икономическата АКТИВНОСТ. Все едно да измерите успеха на футболен отбор въз основа на броя изпълнените тъчове в един мач, вместо според броя вкарани голове ! Всеки път, когато има природно бедствие, причинено от преследването на икономическия растеж, парите, изхарчени за противодействие на това бедствие се ДОБАВЯТ към икономическия растеж, защото те допълват икономическата активност ; всеки път, когато някой е болен и се нуждае от лечение, то се добавя към БВП ; същото е и по време на война. Системата на самоунищожение взима парите, натрупани от растежа, и парите, натрупани от ПОСЛЕДИЦИТЕ от растежа, и вместо да разграничи едните от другите, тя СЪБИРА двете. Потресаващо ? Така е, но това е системата, която контролира вашия живот и разрушава планетата.
Системата ни контролира чрез зависимостта за всички неща от първа необходимост - храна, дрехи, топлина, подслон. Това е нейната амбиция, вдъхновена от дисбаланса и до голяма степен е реализирана. Тази зависимост за нещата от първа необходимост означава, че ние трябвада играем играта на Системата или няма да оцелеем.
Докато падането на Системата може да се разглежда като опасност за нас, то наистина е възможност за рагръщането на цялата безкрайна сила на човешката изобретателност. Тя е държана в плен от системата, при която мисленето е последното нещо, което се иска от вас. Заповеди се издават отгоре от малцина, а множеството прави това, което му е заповядано. Тяхното мнение не се иска, те са третирани като роботи. Ако искате да намерите най-добрия начин да направите нещо, не питате шефа на офиса, а онези, които вършат работата ден след ден. Но тези хора рядко са търсени за консултация. В бъдеще няма да има "ние" и "те", нито заповеди отгоре. С напредването на духовната трансформация онези, които сега налагат възгледа си на другите, ще бъдат в една и съща равнопоставеност с всички останали.
С всеки ден все повече "финансови победители" намират работата си незадоволителна или безинтересна. Техният истински Аз изплува на повърхността и в съзнанието им навлизат нови възгледи и стойности. С продължението на този процес те ще започнат да си задават много въпроси, каквито никога преди не са се сещали. Сред тях ще са: За какво точно служи моят бизнес ? За какво всъщност сме ние тук ? Дали само да трупаме пари, колкото се може по-бързо и повече ? За това ли е целият живот ? Може би сме тук, за да изпадаме в ужас, ако всяка година не продаваме повече неща ? Знам, че има бизнесмени, които вече си задават тези въпроси и осъзнават, че те също са жертви. Новият бизнес, който ще израстне от пепелищата на старото по-скоро ще служи, отколкото да експлоатира и ще преценява успехите си според следните критерии :
1) Процесите на производство, дистрибуция и продажба на продукта нанася ли някакви вреди на планетата и на екосистемите, поддържащи живота ?
2) Дали бизнесът експлоатира света, вместо да допринася за излекуването му, да служи реално на човешките потребности и да го превръща в по-добро място за хората и всички форми на живот ?
3) Дали бизнесът наранява или експлоатира животните душевно, емоционално или физически и причинява ли им някаква болка или стрес ?
4) Дали бизнесът експлоатира хората с цел максимално увеличение на печалбата ? Плаща ли реално за труда им и използва ли икономическата си мощ, за да ги накара да приемат това, което им се предлага ? Експлоатира ли доставчиците или по-слабите страни и хора, като злоупотребява с икономическата си власт над тях ?
5) За да е печеливш бизнесът, необходимо ли е други хора или страни да губят ?
6) Ангажираните в този бизнес чувстват ли, че са част от процеса на вземане на решения и че им е предоставена възможност да разгърнат целия си творчески потенциал, или чувстват, че творческите им сили не отговарят на строгата корпоративна структура, в която максимализирането на печалбата е единственият движещ мотив ?
Заслужава си да се отбележи отново, че колкото по-малко материални желания имаме, толкова по-малко ще трябва да работим и да печелим, за да живеем. Това ни оставя повече време, през което да правим онова, което наистина искаме. Ако опростим нашия материален начин на живот си даваме възможности, които са ни отказвани, когато работим, работим и работим в преследване на материалната мечта и нейните символи на "успеха". Време е да се освободим от т.нар. работна етика. Според нея, ако не сме ангажирани с платена работа през целия ден, най-малко пет дни в седмицата, ние сме мързеливи и лениви. Какви глупости ! Но какво би било по-добро за Системата през последните около 200 години от това да се вярва в работната етика и в нейния погрешен морал ? Когато хората отхвърлят тази обусловеност и си дадат време и възможност да изплзват пълния си творчески потенциал, ще има промени, които са за добро ; взрив в изкуствата като начало. Музиката ще изиграе основна роля чрез използването на нейните вибрации за повишаване на честотата на планетата, макар че тя може да се използва и за противоположното, ако попадне в неподходящи ръце. С ускорението на промените ще открием повече ноти и тонове.
Хората мислят, че крахът на сегашния ред ще доведе до връщането ни в пещерите и палатките во веки веков. Но освобождаването на човешката творческа сила ще ни въведе в един свят на изобилието. Да си беден не е чистота, това е просто бедност и ние ще притежаване познанието как да отстраним този тумор. Наш ще бъде светът, който подкрепя красотата, стила и достойнството във всяко нещо. Идеята, изложена от някои, че да живееш тежко е един вид духовно улично кредо е чиста заблуда според мен. Трансформацията има за цел баланса, докато бедността е очевиден белег за дисбаланса в обществото .
Ако например не предизвикаме на практика амбициите на Илюминати, ние позволяваме духовния ренесанс да бъде блокиран.
Първото нещо, което трябва да направим, е да изключим икономическия растеж от нашата преценка за човешки и икономически успех. Брутният вътрешен продукт (БВП) е величината, която хипнотизира и контролира политиката на правителствата по целия свят. Но мога да ви уверя, че той е безсмислен. Всичко, което той измерва, е количеството пари, сменили собственика си срещу продадени стоки и извършени услуги през коя да е година. Това е БВП. Икономическият разстеж не е мерило за икономическия успех, той е просто измерение на икономическата АКТИВНОСТ. Все едно да измерите успеха на футболен отбор въз основа на броя изпълнените тъчове в един мач, вместо според броя вкарани голове ! Всеки път, когато има природно бедствие, причинено от преследването на икономическия растеж, парите, изхарчени за противодействие на това бедствие се ДОБАВЯТ към икономическия растеж, защото те допълват икономическата активност ; всеки път, когато някой е болен и се нуждае от лечение, то се добавя към БВП ; същото е и по време на война. Системата на самоунищожение взима парите, натрупани от растежа, и парите, натрупани от ПОСЛЕДИЦИТЕ от растежа, и вместо да разграничи едните от другите, тя СЪБИРА двете. Потресаващо ? Така е, но това е системата, която контролира вашия живот и разрушава планетата.
Системата ни контролира чрез зависимостта за всички неща от първа необходимост - храна, дрехи, топлина, подслон. Това е нейната амбиция, вдъхновена от дисбаланса и до голяма степен е реализирана. Тази зависимост за нещата от първа необходимост означава, че ние трябвада играем играта на Системата или няма да оцелеем.
Докато падането на Системата може да се разглежда като опасност за нас, то наистина е възможност за рагръщането на цялата безкрайна сила на човешката изобретателност. Тя е държана в плен от системата, при която мисленето е последното нещо, което се иска от вас. Заповеди се издават отгоре от малцина, а множеството прави това, което му е заповядано. Тяхното мнение не се иска, те са третирани като роботи. Ако искате да намерите най-добрия начин да направите нещо, не питате шефа на офиса, а онези, които вършат работата ден след ден. Но тези хора рядко са търсени за консултация. В бъдеще няма да има "ние" и "те", нито заповеди отгоре. С напредването на духовната трансформация онези, които сега налагат възгледа си на другите, ще бъдат в една и съща равнопоставеност с всички останали.
С всеки ден все повече "финансови победители" намират работата си незадоволителна или безинтересна. Техният истински Аз изплува на повърхността и в съзнанието им навлизат нови възгледи и стойности. С продължението на този процес те ще започнат да си задават много въпроси, каквито никога преди не са се сещали. Сред тях ще са: За какво точно служи моят бизнес ? За какво всъщност сме ние тук ? Дали само да трупаме пари, колкото се може по-бързо и повече ? За това ли е целият живот ? Може би сме тук, за да изпадаме в ужас, ако всяка година не продаваме повече неща ? Знам, че има бизнесмени, които вече си задават тези въпроси и осъзнават, че те също са жертви. Новият бизнес, който ще израстне от пепелищата на старото по-скоро ще служи, отколкото да експлоатира и ще преценява успехите си според следните критерии :
1) Процесите на производство, дистрибуция и продажба на продукта нанася ли някакви вреди на планетата и на екосистемите, поддържащи живота ?
2) Дали бизнесът експлоатира света, вместо да допринася за излекуването му, да служи реално на човешките потребности и да го превръща в по-добро място за хората и всички форми на живот ?
3) Дали бизнесът наранява или експлоатира животните душевно, емоционално или физически и причинява ли им някаква болка или стрес ?
4) Дали бизнесът експлоатира хората с цел максимално увеличение на печалбата ? Плаща ли реално за труда им и използва ли икономическата си мощ, за да ги накара да приемат това, което им се предлага ? Експлоатира ли доставчиците или по-слабите страни и хора, като злоупотребява с икономическата си власт над тях ?
5) За да е печеливш бизнесът, необходимо ли е други хора или страни да губят ?
6) Ангажираните в този бизнес чувстват ли, че са част от процеса на вземане на решения и че им е предоставена възможност да разгърнат целия си творчески потенциал, или чувстват, че творческите им сили не отговарят на строгата корпоративна структура, в която максимализирането на печалбата е единственият движещ мотив ?
Заслужава си да се отбележи отново, че колкото по-малко материални желания имаме, толкова по-малко ще трябва да работим и да печелим, за да живеем. Това ни оставя повече време, през което да правим онова, което наистина искаме. Ако опростим нашия материален начин на живот си даваме възможности, които са ни отказвани, когато работим, работим и работим в преследване на материалната мечта и нейните символи на "успеха". Време е да се освободим от т.нар. работна етика. Според нея, ако не сме ангажирани с платена работа през целия ден, най-малко пет дни в седмицата, ние сме мързеливи и лениви. Какви глупости ! Но какво би било по-добро за Системата през последните около 200 години от това да се вярва в работната етика и в нейния погрешен морал ? Когато хората отхвърлят тази обусловеност и си дадат време и възможност да изплзват пълния си творчески потенциал, ще има промени, които са за добро ; взрив в изкуствата като начало. Музиката ще изиграе основна роля чрез използването на нейните вибрации за повишаване на честотата на планетата, макар че тя може да се използва и за противоположното, ако попадне в неподходящи ръце. С ускорението на промените ще открием повече ноти и тонове.
Хората мислят, че крахът на сегашния ред ще доведе до връщането ни в пещерите и палатките во веки веков. Но освобождаването на човешката творческа сила ще ни въведе в един свят на изобилието. Да си беден не е чистота, това е просто бедност и ние ще притежаване познанието как да отстраним този тумор. Наш ще бъде светът, който подкрепя красотата, стила и достойнството във всяко нещо. Идеята, изложена от някои, че да живееш тежко е един вид духовно улично кредо е чиста заблуда според мен. Трансформацията има за цел баланса, докато бедността е очевиден белег за дисбаланса в обществото .
петък, 22 април 2011 г.
Библейски истории - събитията около разпятието на Иисус
Въз основа на преведена информация от по-висши нива на съществуване смятам, че изложеното по-долу най-малко е близо до истината. Йосиф от Ариматея е бил централна фигура в плана, който трябвало да гарантира, че Исус не е умрял на кръста. Той бил собственик на площта, известна като Гетсиманската градина близо до Върха на маслините, точно извън градските стени на Йерусалим. Като член на Синедриона той би трябвало да е знаел точно какво се е говорело за Исус. Друг член на Синедриона на име Никодем също тайно подкрепял Исус и му помагал, доколкото можел. Той също бил есей. Всъщност, имало е тайна група от есеи, за която в историята няма данни и които работели в полза на Исус и целия план още по-ефективно, отколкото неговите "ученици". Повечето от тях не знаели всичко за онова, което ставало през повечето време, защото колкото повече хора знаели, толкова по-голяма била възможността нещо да се разчуе и така да се провали всичко.
Исус, Йосиф и други есеи съставили план, неизвестен на учениците и дори на майка му Мария и близката му спътница, а вероятно и съпруга Мария Магдалена. Според плана Исус трябвало да оцелее след кръста, докато властите вярвали, че е умрял. Това било продиктувано от 3 основни причини, макар че без съмнение е имало и други: 1) да се снеме напрежението от онези, които били поддръжници на Исус, включително и есеите, защото имало много, в това число и римляни, които започнали да вярват, че е необходимо да бъдат отстранени. Публичната смърт на Исус, фокусът на вниманието им, щели да разсеят това засилващо се желание за поголовно отстраняване на неговите поддръжници и семейство. Йосиф би трябвало да е знаел това заради тесните си връзки със Синедриона; 2) те знаели, че хората, които поставят под съмнение установената практика, често имат много по-голямо влияние върху начина на мислене, когато са мътрви ( или са смятани за мъртви ). Да вземем за пример Конфуций; 3) Да изтърпиш огромна болка и травми с намерението да помогнеш на Земята и човечеството поражда енергия на любов в доста фантастични количества и с невероятна сила. А върху земята, притежавана от Йосиф от Ариматея се намирала една от ключовите точки на мрежата от времето след Атлантида. Точно върху тази точка щяло да се извърши разпъването на кръста.
Исус е знаел всичко това и като отличен медиум би трябвало да е предал основните идеи. Неговата тайна група съчинила плана по свръхестествено вдъхновение, а същества от по-високите честоти действали от своя страна, за да помогнат всичко да стане както трябва. Разпънатите на кръста били оставяни на него толкова дълго, колкото да умрат - обикновено до 3 дни. Единственият начин да се съкрати престоят му на кръста бил да се подсигури разпъването да стане в часовете преди събота, еврейския сабат. На този ден не били позволени никакви екзекуции и погребения и всеки, който още не бил умрял на кръста, бивал убиван преди началото на сабат. Обичайният начин бил да се счупят краката им с поредица от удари. Това било фатално за всеки, чиито китки са приковани към кръста по някои доста страховити причини, на които няма да се спирам. Следователно те трябвало да намерят начин да се престорят, че Исус е умрял преди края на петъка.
Исус влязъл в Йерусалим в уреченото време, както били планирали с Йосиф. Той се държал тенденциозно провокативно, порицавайки открито и публично лихварите в Храма и изобщо подбуждайки недоволство от еврейските и римските власти. Той искал да ги накара веднага да предприемат мерки срещу него. Злият Юда също бил от решаващо значение за интригата. Той участвал в плана и "предал" Исус в точно определения момент, за да се спази стриктната синхронизация в поредицата от събития. На заден план Йосиф и Никодем работели без прекъсване в Синедриона, за да са сигурни, че реакцията ще бъде според предвиденото в схемата.
Арестът на Исус и разпитът му следвали предсказаната последователност във времето и той бил осъден и прикован на кръста в петък. Разпъването било извършено на място, което граничело с Гетсиманската градина. Ако се разберяло, че в края на този ден Исус е още жив, щели да го убият, за да се избегне вероятността той да умре на сабат. Есеите били добре запознати със свойствата на билките и растенията, които използвали за лечебни цели. За тях не било проблем да осигурят смес, с която да се наподоби състояние на физическа смърт. Отново в точния момент на Исус било дадено лекарство върху гъба, което той трябвало да постави в устата си с извинението, че му дават да пие. Скоро след това той сякаш издъхнал. Ударението пада върху думата "сякаш", защото макар че бил изтощен и изпитвал силни болки, той бил все още жив. Случило се едно нещастие, което не било предвидено - един войник го пробол с копие, след като го свалили от кръста. Изтекла много кръв, още един признак, че бил свален жив от кръста. През часовете преди очевидната му "смърт" той събирал в себе си огромно количество насочени енергии, които се координирали от висшите нива.
Йосиф от Ариматея веднага отишъл при Пилат и помолил за разрешение да отнесе тялото на Исус, за да бъде погребано. Пилат се съгласил след като отбелязал изненадата си, че Исус умрял толкова бързо. При подготовката на предстоящите събития Йосиф бил построил гробница в Гетсиманската градина, за да може най-бързо Исус да бъде отведен от кръста на безопасно място в гробницата. Колкото по-бързо станело това, толкова по-малък бил шансът някой да усети какво става, а и колкото по-бързо получел медицинско лечение, толкова по-добре. Входът бил прикрит с голям камък, за да не може никой да види какво става вътре. Когато Исус бил внесен вътре в гробницата, там го чакали есеи-лечители и те незабавно започнали лечението.
Исус бил зле, но лечителите стабилизирали състоянието му. Под прикритието на мрака камъкът пред входа бил отместен и Исус бил отведен на безопасно място в комуната на есеите в Кумран. След продължителен период на възстановяване той оздравял и напуснал областта с Йосиф и двете Марии, за да продължи работата по насочване на енергии и предаване на информация. Според мен той пътувал из места като Италия, Крит, Франция и Индия , където най-вероятно е умрял на около 90-годишна възраст в Кашмир. Някои изследователи смятат, че той бил познат под различни имена сред различните народи, а в Кашмир бил Иузу Асаф. Гробницата му все още стои там. Други обаче вярват, че Исус е умрял физически във Франция.
Оцеляване след разпъване на кръст може да прозвучи невероятно , но историкът Йосиф документира историята за един мъж, който той познавал - свален от кръста жив и невредим. Йосиф се обърнал с молба към римския военоначалник Тит мъжът да бъде пощаден. Тит се съгласил и мъжът бил свален от кръста и подложен на лечение. И днес все още в Палестина има хора, които са съгласни да бъдат приковани на кръста като част от някакъв ексцентричен ритуал за потвърждение на тяхната вяра, а когато след няколко часа ги свалят от кръста, те се възстановяват. Така че е било възможно да се оцелее след разпъване на кръста, ако тялото не е било подложено на този ужас прекалено дълго. Припомнете си също, че през това време от другите нива са работели в помощ на Исус и са му давали енергията и силата да не напусне тялото си.
Учениците не били посветени в този план, с изключение на Юда. Когато открили, че гробницата е празна и че големият камък е отместен, се приело, че тялото е било откраднато, а по-късно някои решили, че Исус е възкръснал, т.е. че физическото му тяло е отишло в Рая. На практика той се възстановявал в една безопасна къща заедно с есеите-лечители. Исус бил използвал еврейското вярване в някакъв Месия и предсказанията на предишните еврейски пророци, за да събуди интерес към себе си, а оттам - и към посланията му. Все едно построявал обществена платформа, от която можел да изрича истините си. Той щял да набляга на това как събитията в живота му са били описани в древните предсказания, но той и неговата тайна група създавали тези събития, така че да паснат на предсказаното. Част от плана било да се използва еврейската с-ма от вярвания, за да се породи интерес и известност. Повечето от учениците не знаели за това. Те не били изцяло в делото и затова Исус бил по-близък с Йосиф и неговата тайна група.
Планът се развивал идеално - Исус постигнал това, което той, неговото семейство и поддръжниците му трябвало да направят по отношение на енергийната мрежа. Освен това оставил след себе си много хора, които били затрогнати и мотивирани от простите му истини за Любовта, Сътворението и вечната природа на съзнанието. Митовете, които обгърнали фигурата му го направили далеч по-известен, отколкото бил приживе в Палестина. В произведенията на историците от онова време изобщо не се открива и намек за него и все пак вижте колко много е изписано за него, откакто животът му бил ограбен от религията, наречена християнство. Други са превеждали информация от по-висши нива на съзнание и са виждали същата основна история, която описах, а изследователите, работещи само с историческа информация ( плюс някакво вдъхновение свише ) също са предложили такива теми. Лично аз не се съмнявам в следното - не е умрял на кръста и не е бил безбрачен. Смятам, че е имал деца от близката си спътница Мария-Магдалена, и е бил баща на едно дете поне от още една жена, вероятно сестрата на Мария-Магдалена, Марта. Това може да накара някои християни да се олюлеят от ужас, но енергийните модели, донесени от Исус при въплъщението му не трябвало да бъдат пропилени. Те щели да се предават по генетичната линия. Това спокойно би могло да означава, че той е трябвало да си взаимодейства физически с повече от едно енергийно поле, за да създаде определена енергия и генетични комбинации.
Не трябва да забравяме, че Исус бил само един от преродилите се доброволци, макар и изключително важен. Той изиграл ефективна и решителна роля в помощ на Земята и човечеството, но същото се отнася и за милиони други. Това бил един непрекъснат, растящ процес, а не нещо, което е станало само веднъж преди 2000 г. Той бил до голяма степен човек от това физическо ниво, като в същото време е поддържал много тесен контакт със своя Висш Аз. Изпитвал е състрадание, любов, а понякога и гняв. Той казвал каквото мислел и според мен представата, че обикалял, обгърнат в някаква духовна мъгла, като разговарял любезно с всеки е доста далеч от истината. Да, той бил внимателен с хората и изпитвал голяма любов към Земята и човечеството, но понякога любовта е съпроводена от открито и страстно противопоставяне на несправедливостта, ако това е необходимо, за да настъпи промяна и хората да се пробудят. Каква ирония се крие във факта, че погрешният начин, по който бил представен животът му го е превърнал в най-прочутия от преродилите се доброволци.
След като Исус напуснал Палестина с двете Марии, Йосиф от Ариматея и други, последователите на неговото учение ( с изключение на есеите ) представлявали незначителни разклонения на еврейската религия подобно на гностиците и ебионитите. Нямало цялостна с-ма от вярвания и всяко от тях поддържало различни възгледи за подробностите и смисъла на неговия живот. Повечето от тях обаче вярвали в завръщането му или във Второто пришествие, което е древна идея, водеща началото си от почитта към Слънцето. И отново тези първи групи от последователи на Исус били напътствани от медиуми, които в древните текстове се споменават като "съдове" за Светия дух, които били изпълнени с Божия дух. Всеки, който е преживял или е бил свидетел на предаване на информация от по-висши нива на съзнание знае, че върху контактьора се спуска енергия. Това е общуващото съзнание, което обгръща и се синхронизира с физическия проводник или съд, чрез който се опитва да осъществи връзката. Именно тази енергия, която медиумите и свидетелите усещат в древността са започнали да наричат "свети дух". Тези вдъхновени от Исус групи много приличали на днешната Църква на спиритуализма, където хората се събират, за да чуят съобщенията от медиумите - онези, които са дарени с "харизмата", гръцката дума за ясновидски способности.
Исус, Йосиф и други есеи съставили план, неизвестен на учениците и дори на майка му Мария и близката му спътница, а вероятно и съпруга Мария Магдалена. Според плана Исус трябвало да оцелее след кръста, докато властите вярвали, че е умрял. Това било продиктувано от 3 основни причини, макар че без съмнение е имало и други: 1) да се снеме напрежението от онези, които били поддръжници на Исус, включително и есеите, защото имало много, в това число и римляни, които започнали да вярват, че е необходимо да бъдат отстранени. Публичната смърт на Исус, фокусът на вниманието им, щели да разсеят това засилващо се желание за поголовно отстраняване на неговите поддръжници и семейство. Йосиф би трябвало да е знаел това заради тесните си връзки със Синедриона; 2) те знаели, че хората, които поставят под съмнение установената практика, често имат много по-голямо влияние върху начина на мислене, когато са мътрви ( или са смятани за мъртви ). Да вземем за пример Конфуций; 3) Да изтърпиш огромна болка и травми с намерението да помогнеш на Земята и човечеството поражда енергия на любов в доста фантастични количества и с невероятна сила. А върху земята, притежавана от Йосиф от Ариматея се намирала една от ключовите точки на мрежата от времето след Атлантида. Точно върху тази точка щяло да се извърши разпъването на кръста.
Исус е знаел всичко това и като отличен медиум би трябвало да е предал основните идеи. Неговата тайна група съчинила плана по свръхестествено вдъхновение, а същества от по-високите честоти действали от своя страна, за да помогнат всичко да стане както трябва. Разпънатите на кръста били оставяни на него толкова дълго, колкото да умрат - обикновено до 3 дни. Единственият начин да се съкрати престоят му на кръста бил да се подсигури разпъването да стане в часовете преди събота, еврейския сабат. На този ден не били позволени никакви екзекуции и погребения и всеки, който още не бил умрял на кръста, бивал убиван преди началото на сабат. Обичайният начин бил да се счупят краката им с поредица от удари. Това било фатално за всеки, чиито китки са приковани към кръста по някои доста страховити причини, на които няма да се спирам. Следователно те трябвало да намерят начин да се престорят, че Исус е умрял преди края на петъка.
Исус влязъл в Йерусалим в уреченото време, както били планирали с Йосиф. Той се държал тенденциозно провокативно, порицавайки открито и публично лихварите в Храма и изобщо подбуждайки недоволство от еврейските и римските власти. Той искал да ги накара веднага да предприемат мерки срещу него. Злият Юда също бил от решаващо значение за интригата. Той участвал в плана и "предал" Исус в точно определения момент, за да се спази стриктната синхронизация в поредицата от събития. На заден план Йосиф и Никодем работели без прекъсване в Синедриона, за да са сигурни, че реакцията ще бъде според предвиденото в схемата.
Арестът на Исус и разпитът му следвали предсказаната последователност във времето и той бил осъден и прикован на кръста в петък. Разпъването било извършено на място, което граничело с Гетсиманската градина. Ако се разберяло, че в края на този ден Исус е още жив, щели да го убият, за да се избегне вероятността той да умре на сабат. Есеите били добре запознати със свойствата на билките и растенията, които използвали за лечебни цели. За тях не било проблем да осигурят смес, с която да се наподоби състояние на физическа смърт. Отново в точния момент на Исус било дадено лекарство върху гъба, което той трябвало да постави в устата си с извинението, че му дават да пие. Скоро след това той сякаш издъхнал. Ударението пада върху думата "сякаш", защото макар че бил изтощен и изпитвал силни болки, той бил все още жив. Случило се едно нещастие, което не било предвидено - един войник го пробол с копие, след като го свалили от кръста. Изтекла много кръв, още един признак, че бил свален жив от кръста. През часовете преди очевидната му "смърт" той събирал в себе си огромно количество насочени енергии, които се координирали от висшите нива.
Йосиф от Ариматея веднага отишъл при Пилат и помолил за разрешение да отнесе тялото на Исус, за да бъде погребано. Пилат се съгласил след като отбелязал изненадата си, че Исус умрял толкова бързо. При подготовката на предстоящите събития Йосиф бил построил гробница в Гетсиманската градина, за да може най-бързо Исус да бъде отведен от кръста на безопасно място в гробницата. Колкото по-бързо станело това, толкова по-малък бил шансът някой да усети какво става, а и колкото по-бързо получел медицинско лечение, толкова по-добре. Входът бил прикрит с голям камък, за да не може никой да види какво става вътре. Когато Исус бил внесен вътре в гробницата, там го чакали есеи-лечители и те незабавно започнали лечението.
Исус бил зле, но лечителите стабилизирали състоянието му. Под прикритието на мрака камъкът пред входа бил отместен и Исус бил отведен на безопасно място в комуната на есеите в Кумран. След продължителен период на възстановяване той оздравял и напуснал областта с Йосиф и двете Марии, за да продължи работата по насочване на енергии и предаване на информация. Според мен той пътувал из места като Италия, Крит, Франция и Индия , където най-вероятно е умрял на около 90-годишна възраст в Кашмир. Някои изследователи смятат, че той бил познат под различни имена сред различните народи, а в Кашмир бил Иузу Асаф. Гробницата му все още стои там. Други обаче вярват, че Исус е умрял физически във Франция.
Оцеляване след разпъване на кръст може да прозвучи невероятно , но историкът Йосиф документира историята за един мъж, който той познавал - свален от кръста жив и невредим. Йосиф се обърнал с молба към римския военоначалник Тит мъжът да бъде пощаден. Тит се съгласил и мъжът бил свален от кръста и подложен на лечение. И днес все още в Палестина има хора, които са съгласни да бъдат приковани на кръста като част от някакъв ексцентричен ритуал за потвърждение на тяхната вяра, а когато след няколко часа ги свалят от кръста, те се възстановяват. Така че е било възможно да се оцелее след разпъване на кръста, ако тялото не е било подложено на този ужас прекалено дълго. Припомнете си също, че през това време от другите нива са работели в помощ на Исус и са му давали енергията и силата да не напусне тялото си.
Учениците не били посветени в този план, с изключение на Юда. Когато открили, че гробницата е празна и че големият камък е отместен, се приело, че тялото е било откраднато, а по-късно някои решили, че Исус е възкръснал, т.е. че физическото му тяло е отишло в Рая. На практика той се възстановявал в една безопасна къща заедно с есеите-лечители. Исус бил използвал еврейското вярване в някакъв Месия и предсказанията на предишните еврейски пророци, за да събуди интерес към себе си, а оттам - и към посланията му. Все едно построявал обществена платформа, от която можел да изрича истините си. Той щял да набляга на това как събитията в живота му са били описани в древните предсказания, но той и неговата тайна група създавали тези събития, така че да паснат на предсказаното. Част от плана било да се използва еврейската с-ма от вярвания, за да се породи интерес и известност. Повечето от учениците не знаели за това. Те не били изцяло в делото и затова Исус бил по-близък с Йосиф и неговата тайна група.
Планът се развивал идеално - Исус постигнал това, което той, неговото семейство и поддръжниците му трябвало да направят по отношение на енергийната мрежа. Освен това оставил след себе си много хора, които били затрогнати и мотивирани от простите му истини за Любовта, Сътворението и вечната природа на съзнанието. Митовете, които обгърнали фигурата му го направили далеч по-известен, отколкото бил приживе в Палестина. В произведенията на историците от онова време изобщо не се открива и намек за него и все пак вижте колко много е изписано за него, откакто животът му бил ограбен от религията, наречена християнство. Други са превеждали информация от по-висши нива на съзнание и са виждали същата основна история, която описах, а изследователите, работещи само с историческа информация ( плюс някакво вдъхновение свише ) също са предложили такива теми. Лично аз не се съмнявам в следното - не е умрял на кръста и не е бил безбрачен. Смятам, че е имал деца от близката си спътница Мария-Магдалена, и е бил баща на едно дете поне от още една жена, вероятно сестрата на Мария-Магдалена, Марта. Това може да накара някои християни да се олюлеят от ужас, но енергийните модели, донесени от Исус при въплъщението му не трябвало да бъдат пропилени. Те щели да се предават по генетичната линия. Това спокойно би могло да означава, че той е трябвало да си взаимодейства физически с повече от едно енергийно поле, за да създаде определена енергия и генетични комбинации.
Не трябва да забравяме, че Исус бил само един от преродилите се доброволци, макар и изключително важен. Той изиграл ефективна и решителна роля в помощ на Земята и човечеството, но същото се отнася и за милиони други. Това бил един непрекъснат, растящ процес, а не нещо, което е станало само веднъж преди 2000 г. Той бил до голяма степен човек от това физическо ниво, като в същото време е поддържал много тесен контакт със своя Висш Аз. Изпитвал е състрадание, любов, а понякога и гняв. Той казвал каквото мислел и според мен представата, че обикалял, обгърнат в някаква духовна мъгла, като разговарял любезно с всеки е доста далеч от истината. Да, той бил внимателен с хората и изпитвал голяма любов към Земята и човечеството, но понякога любовта е съпроводена от открито и страстно противопоставяне на несправедливостта, ако това е необходимо, за да настъпи промяна и хората да се пробудят. Каква ирония се крие във факта, че погрешният начин, по който бил представен животът му го е превърнал в най-прочутия от преродилите се доброволци.
След като Исус напуснал Палестина с двете Марии, Йосиф от Ариматея и други, последователите на неговото учение ( с изключение на есеите ) представлявали незначителни разклонения на еврейската религия подобно на гностиците и ебионитите. Нямало цялостна с-ма от вярвания и всяко от тях поддържало различни възгледи за подробностите и смисъла на неговия живот. Повечето от тях обаче вярвали в завръщането му или във Второто пришествие, което е древна идея, водеща началото си от почитта към Слънцето. И отново тези първи групи от последователи на Исус били напътствани от медиуми, които в древните текстове се споменават като "съдове" за Светия дух, които били изпълнени с Божия дух. Всеки, който е преживял или е бил свидетел на предаване на информация от по-висши нива на съзнание знае, че върху контактьора се спуска енергия. Това е общуващото съзнание, което обгръща и се синхронизира с физическия проводник или съд, чрез който се опитва да осъществи връзката. Именно тази енергия, която медиумите и свидетелите усещат в древността са започнали да наричат "свети дух". Тези вдъхновени от Исус групи много приличали на днешната Църква на спиритуализма, където хората се събират, за да чуят съобщенията от медиумите - онези, които са дарени с "харизмата", гръцката дума за ясновидски способности.
Абонамент за:
Публикации (Atom)