Защо Ватикана е отговорна за падането на Византия?

 Дейностите на Ватикана винаги са се отличавали с желанието не само за духовна власт над душите на хората, но и за светската власт. Неслучайно католицизмът обявява папата за наместник на Христос на Земята, и именно заради това източните християни винаги са считали католицизма за ерес. Самият католицизъм обаче наложи своето учение на народите на Европа както с помощта на кръстоносните походи и инквизицията, така и с помощта на предложението за обединението с Източновизантийската църква, а след превземането на Константинопол от турците, не без помощта на Ватикана, и с други източнохристиянски църкви. И така, точно за тази цел през 1438-1445 г. се състоя Фераро-Флорентийският събор.
Ето какво може да прочетете за събитията от онези години в книгата на издателство „Концептуал“, озаглавена „Как и защо се правят писанията „свещени“: „След войната с чехите латинците решиха да наложат своята версия на християнството чрез политически методи. Официалната цел на Флорентинския събор е да се преодолеят догматичните различия между Западната и Източната църква и да се сключи съюз между тях.
Събрали се представители на всички християнски църкви - около 700 души. Киевският митрополит Исидор също участва. На всички под формата на ултиматум бе предложено да сключат съюз с Латинската църква под ръководството на папата. В същото време те поискаха да приемат новите християнски догми на Латинската църква: господството на папата в Вселенската църква, филиокве (допълнение към символа на вярата) и учението за чистилището. На 5 юли 1439 г. е подписан Флорентинският съюз. Съюзът се състоеше в признаването на нововъведенията на Римската църква, но с уговорката източните църкви да не въвеждат латински богослужебни и църковни обреди.
Представителите на православните църкви не подписаха документите по собствена воля. По време на събора повечето представители на византийската делегация не са получавали пари за храна в продължение на 5 месеца, обещано като условие за присъствието на делегацията на събора още в Константинопол. Сред тези, които не подписаха съюза, беше Ефеският митрополит Марк. Марк не направи отстъпки в полза на латинската доктрина и нарече латинците еретици. Защо Марк нарича латинците еретици? Той вярвал, че латинците променят текста на Евангелието, приписвайки на Христос това, което не е казал: "Защо ... проповядваме Евангелието по различен начин!"
Съюзът обаче се оказал крехък и всъщност не продължил дълго. В рамките на няколко години много епископи и митрополити, които присъстваха на събора, започнаха открито да отрицават съгласието си със Съвета или да твърдят, че решенията на съвета са причинени от подкуп и заплахи от латинското духовенство. По този начин не беше възможно да се постигне споразумение по приятелски начин, но латинците не се успокояваха по този въпрос: вече през 1453 г. османците превземат Константинопол, не без помощта на латинците и юдеите.
Но какво да кажем за отношението към решенията на събора в Русия? Киевският митрополит Исидор подписал съюз с Римокатолическата църква, но московският велик княз Василий II на третия ден след пристигането на Исидор го изпратил в затвора, лишил го от сан и скъсал съюза с Римската църква“.
Както можете да видите, дейността на Ватикана през вековете се свързва не само с фалшификацията и пренаписването на историята, но и с фалшифицирането на християнското учение и налагането на тази собствена фалшифицирана версия чрез сила, измама и хитрост, коварство и интриги на всички останали народи. Целта на Ватикана е да обединят всички християнски църкви под управлението на католицизма, който призна свещените позиции на юдаизма, а всички християни - под управлението на папата. А онези, които са прочели отличната книга на Дж. Коулман „Комитет 300“, сега знаят каква е крайната цел на тази вселенска дейност на Ватикана и на какви сили тя всъщност служи.