Псевдоучените срещу живота след смъртта. Но научните изследвания показват друго

Продължавайки темата за „борбата с псевдонауката“, инициирана от истински псевдоучени, би било несправедливо да не споменем и апологетите на това течение, които не са просто старши ментори, а може би „велики учители“ на съвременните „бойци с псевдонауката“.
Така в края на 80-те години на миналия век "заблестя перото" на ръководителя на отдел „Наука“ на "Литературная газета" О. Мороз, чийто бестселър „От името на науката“ е издаден от Политиздат през 1989 г. Между другото, за разлика от колегата си от "Известия" П. Образцов, той не се нарича открито "научен сътрудник", но, съдейки по заглавието на книгата, това се предполага. Между другото, всички традиционни факти, “изобличаващи псевдонауката”, с изключение на личните атаки срещу Е. Мулдашев, са копирани от П. Образцов именно от тази работа. В това се убеждаваме в хода на четене. Но има нещо в нея, което П. Образцов не споменава. Това са няколко случая на изобличаване на истински шарлатани, които се наричат екстрасенси. Има обаче такива и сред самите ортодоксални учени. Все пак, подробен анализ на други „доказателства“, цитирани от автора, ясно показва липсата на обективна оценка и предварително формулирано становище.
Така например, като опровержение на изследванията на Р. Муди за наличието на околосмъртен опит при състояния на клинична смърт, О. Мороз цитира мнението на двама негови познати, които, след като са преживели подобно състояние, „не са видели нищо”. Като пример трябва да се отбележи, че Р. Муди анализира опита на повече от 150 пациенти.
В същото време, научните изследвания на Муди далеч не са единствените. В средата на 70-те години американски изследователи направиха изумително откритие. Лекарите-реаниматори са установили, че много хора, които са били върнати към живота след клинична смърт, имат специален опит. Така те са успели да разкажат какво се случва в нашия свят след смъртта им и как събитията се развиват през това време, когато тялото им остава неподвижно. В същото време другият свят, в който са влезли, има свои обитатели и мистериозно е свързан с нашия свят.
Относно факта, че древните са имали сходни познания, показващи, че починалият може да се върне към живота, свидетелстват много митове, религиозни текстове, исторически хроники и биографии. Примерите включват „Републиката” на Платон, „Сравнителната биография” на Плутарх и "Естествената история" на Плиний Старши. Кант не само е преподавал предсъществуването и безсмъртието, познати от ученията за превъплъщението, но и е смятал раждането на човека за въплъщение на неговия трансцендентален субект, а отвъдния свят - за област от нашите възприятия, която лежи от другата страна на нашето съзнание.
Към подобна гледна точка се придържа и К. Дюпрел, който написа: „Тъй като нашето чувствено съзнание осветява само част от нашето съществуване, което е между нашето раждане и нашата смърт, само нашето земно съществуване, това обстоятелство трябва да доведе до илюзията, че нашето раждане е началото на нашето съществуване, а нашата смърт - краят му ... ".
Първото сериозно проучване на опита след смъртта е направено през 19-ти век от известния швейцарски геолог Алберт Хайм, който събира наблюдения на хора, които са били на ръба на живота и смъртта. В резултат на тези проучвания той стигна до много категоричен извод относно състоянията на клиничната смърт: субективният опит, получен в състояние близо до смъртта е сходен при различните хора, независимо от конкретните обстоятелства. В началото работата на ума се ускорява и изостря. Времето е необичайно разтегнато и пред вътрешния поглед на умиращия преминават картини от живота му. В този случай човек вижда себе си от страни.
Обширни изследвания, проведени от група учени от Кеймбридж през втората половина на XIX век, разкриха много данни за необясними инциденти по време на смъртта, като спиране или неочакван старт на часовника, звънене на камбани, падащи снимки или картини от стената и много други подобни инциденти. Друг факт, привличащ ранните изследователи на околосмъртните състояния, се отнасяше до виденията на умиращите, които, както изглежда, техните мъртви роднини са ги поканили да се преместят в друга реалност. Както отбелязват изследователите, тези видения са много надеждни и убедителни. Те причиняват състояние на еуфория в умиращите и улесняват прехода им от живот към смърт. За първи път обръща внимание на този факт Ф. П. Коб през 1877 година. Нейни последователи, които развиват по-нататъшни изследвания в детайли, са Й. Хейслоп, У. Барет и Х. Харт.
По-късно такива проучвания са продължени от Е.Кюблер-Рос, Р.Муди, Дж.Ричи, Е.Харалдсон, С.Парнаи, М.Сабоб, К.Ринг, П.Калиновский, М.Сейбом, Г.Шварц, М.Кин, Дж.Майерс, Б.Малц, К.Осис, Б.Грейсон, Ф.Етуотър, Б.Харис-Уитфилд и много други. Установено е, че историите на свидетели или временно починали са фантастично сходни. Независимо от религиозните, културните, цивилизационните различия, те разказват за странна двойственост на съзнанието, при която те възприемаха и нашия свят, и другия, в който влизали в контакт с роднините си, които са вече били умрели. Но в същото време те не могат да влязат в контакт с обитателите на нашия свят и не могат да контролират физическото си тяло. Връщайки се към живота, те споделяха такива тънки подробности за това, което се случвало наоколо по време на тяхната „смърт”, които е невъзможно да се измислят и които наистина са се случили.
Един от най-необичайните аспекти на тези състояния е бил излизането отвъд границите на телесната обвивка, по време на което те можеха да видят отгоре техните тела и усилията на лекари да спасят живота им, както и свободно да пътуват до други стаи и дори да се движат достатъчно далеч от телата си. Американският психиатър С.Гроф отбелязва изключителното сходство на такива състояния с описанията от тибетската “Книга на мъртвите” и някои други езотерични източници.
Обширните изследвания, проведени от К. Ринг, показаха, че дори хората, които са били слепи от раждането след такива състояния, правилно описват какво се случва по време на тяхната реанимация. В същото време, най-разнообразните детайли на заобикалящото пространство се възприемат от слепите много прецизно, от елементите на електрическото оборудване на тавана на операционната зала до детайлите на пейзажа около болницата, наблюдавани от птичи поглед.
К.Осис и неговият персонал въз основа на мащабни анкети на лекари и медицински сестри в смъртното отделение на пациенти регистрираха широк спектър от явления, които се случват с умиращите. Извършен е подробен анализ на върнатите 640 въпросника, на които отговорилите заявяват, че са били свидетели на 35540 случая на видения на смъртния одър.
Академикът на Руската академия на науките Н. Бехтерева твърди, че феноменът „извънтелесно виждане” е отбелязан, макар и не във всички случаи на реанимация, но не и изключително рядко. В същото време, не само общите черти, но дори и детайлите на тези „видения“ са много сходни при хората от различни националности и социални групи.
Както можем да видим, данните от научното изследване на феномена "клинична смърт", което дава представа за съществуването след смъртта, се оказаха доста близки до древните религиозни представи за отвъдната реалност и обитаването в нея на душите на мъртвите хора. И те не се основават на мнението на двама познати, които „нищо не видяха“, преживявайки състоянието на клиничната смърт.