сряда, 19 септември 2018 г.

Телегонията като следствие от закона за съхраняване на енергията

Хората, живели дълго време заедно, постепенно изработват еднакви навици, вкусове, характери и т.н. Те даже започват да си приличат, т.е. наблюдават се трайни обективни промени във външността им. По-удобно се живее, ако сядате на масата с партньор, с когото имате общи вкусове. В резултат на това обаче, съзнателно или не, вие с всички сили се стремите да подчините партньора си. Той прави същото. В крайна сметка вие се уеднаквявате. Не трябва обаче да мислим, че в такова единство няма борба. Тя просто приема нови, по-висши форми, всяка отстраните преминава от егоизъм към алтруизъм, а това също нерядко предизвиква острото неудоволствие от отделни постъпки на партньора. Така може да се обясни предаването на наследствени признаци от бащата, който няма никакво физиологично отношение към акта на зачеването.
Животното може само да иска, но то не контролира съзнателно мечтите си, както това прави човекът. При промяна на обстановката винаги исканията избухват особено силно и са съпроводени със засилване на физиологичните процеси, съответно с изместване на високочестотните излъчвания към синята част на спектъра. Излъчването на всички органи, неучастващи в ликвидиране на възбудата, се измества към червената част на спектъра. Излъчената информация попада в общото поле и може да бъде възприета от други същества, съвременници на излъчването, но също и от бъдещите поколения. Това изместване в спектъра на излъчване може да повлияе върху ДНК и като резултат потомството да се окаже притежател на признаци, необходими на родителите, на които е било съдено да загинат поради отсъствието на тези признаци. По този начин синът може да прилича не на баща си, а на този човек, когото майката е обичала истински, дълбоко, вечно е пазила във въображението си неговия образ и в същото време е оставала "вярна" само на мъжа си. Всичко това е пример за действието на закона за съхраняване на информацията.

Човешката психика в никакъв случай не може да се сведе до съвкупност на дискретни крайни величини, на основата на които ние създаваме кибернетичните системи. Всеки от елементите на психиката на разумното същество е безкраен и именно в това се състои основното различие между човешкото мислене и мисленето на машината. Принципът на безкрайността на възможностите да бъде моделирано оригиналното не трябва да се разглежда като възможност за създаване на оригиналното. Изкуствената кибернетична система, създадена на дискретни начала, може да пише музика като Бетовен, стихове като Маяковски, да рисува като Репин по принципа на подбора. Но никога няма да създадем машина, която да бъде ново и оригинално явление.

Всяко интензивно усещане може да бъде предадено на колкото искаме големи разстояния и да бъде уловено от друг без съществени изменения. Второто живо същество възприема такова улавяне като усещания на собствения организъм (като собствен разумен извод, собствена воля, желание за една или друга постъпка).

Предаването на импулс с изчезващо малки мощности, излъчени от един организъм във вид на високочестотни токове, може да се осъществи само в резултат на усилването им от живи същества на планетата, независимо от степента на тяхната организация.

Веднъж постъпила в общото биомагнитно поле, информацията практически може да се съхранява в него неограничено дълго. Информация, изпратена в полето даже преди хилядолетия, се възприема, осъзнава и допълва.

Явленията на телегонията могат да бъдат контролирани от съзнанието.
  

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.