Хипноизлъчвателите - от блъф до реалност

Веднага ще отбележа, че през XX век по-голямата част от съобщенията за предполагаеми устройства, които позволяват от разстояние да се контролира поведението на друго лице са съзнателен блъф, включително за сплашване на потенциалните противници. Разбира се, тук принос има и научната фантастика. За да не се повторим, ще дам христоматийни примери - романите на А. Беляев "Властелинът на света" и на Н. Шпанов "Генератор на чудеса" и публикуваната през 1962 г. в Херсон книга на H. Фогел "Хипнотронът на професор Браил"

Основното е, че някакъв неврофизиолог разработил подмамващ на разстояние прибор, за чиято схема шпионират разузнавачите на американските партньори. Естествено, за да произвеждат серийно оборудване, което позволява да приспят войските на потенциалния противник. Схемата между другото, успешно е открадната - това е още по-необичайно за една книга от онова време. Но следва впечатляващ финал - оказва се, че родният автор предварително е изработил прибор-неутрализатор на хипнотичното лъчение, който е монтиран на спътници, намиращи се в орбита около Земята. Ето защо той спокойно дава пресконференция, като казва, че идеите на партньорите не могат да бъдат приложени на практика, поради обстоятелства извън техния контрол. Между другото, с изключение на "неутрализатора", научната основа на тази книга не изглежда наивно.

Понякога разработчиците в областта на въздействие върху психиката успешно съчетават научната работа със специална пропаганда. Например, публикуваният от Д.В. Кандиба в една от книгите му подробен списък на съветски разработки в областта на дистанционни въздействия върху умовете на другите. Популяризаторите понякога безкритично се отнасят към такава информация, и като резултат излиза, че с помощта на средства от типа на "Радиосън" само по една щастлива случайност все още не са "обработили" цялото земно кълбо. Но все пак доза истина в опасенията от появата на серийни хипноизлъчватели има. Особено "плодотворни" в плана на работата, позволявайки да се доближим до реалното създаване на такива средства, влияещи на хората, се оказаха последните години.

Медиите съобщават, че британските и японските разработчици успяха да разчетат почти едновременно по моделите на мозъчната дейност на изпитаемите хора техни мисли. Ако англичаните Д.Д. Хайнс и К. Блекмор съобщават за наблюдение чрез магнитно-резонансен томограф върху хода на решаването на аритметични задачи, групата, водена от Юкиясу Камитани дори успя да намери по моделите конкретни букви и думи, за които са мислели изпитваните. Разбира се, веднага идват на ум "детекторите на лъжата" от ново поколение (между другото, дори и в този случай те могат да се излъжат). Хуманистите в този случай мислят за пълноценно общуване с неми хора. Телевизионерите - за възможността да записвате на цифрови носители мечтите или фантазиите на всеки човек. А какво мислят военните?

Любопитното е, че пускането на филмовата адаптация на приключенския роман от братя Стругацки "Обитаемият остров" съвпаднало с докладите за напредъка в разработването на устройства за действителното четене на мисли. Отчитаме, че книгата се появи през 1969 г., така че описанието на социалните последици от широкото използване на тези средства е новост. Нека да започнем с факта, че в романа използването на средства , които се отразяват на психиката не могат да бъдат сведени до пряка хипноза на населението чрез мрежа от ретранслатори на лъчения (любопитното е, че не действат на земляните). Там е описано и четенето на зрителни изображения директно от зрителната кора на мозъка. Телевизионните хора правят точно това, в чиито ръце попада смятаният за мутант в описания свят землянин Максим. В романа остроумно е разигран този момент - избягалият Максим в дома на приятелите си вижда на ТВ екрана сцени от своите спомени, свързани с лова на някакви същества. Във филмовата адаптация на Ф. Бондарчук в отговор на въпроса на Максим просто му отговорят, че това е програма "Психопанорама", която показва записи на бълнуването на разни луди. Между другото, това е мястото, където съвременните кинолюбители се смеят - може би ги впечатлява името "Психопанорама". Както се вижда, техническите възможности за създаване на такива програми в действителност вече се появиха. Ако е необходимо, те могат да бъдат пуснати през следващите години. Помислете върху въпроса защо в "Обитаемият остров" записът на видения са способни да правят в същата страна, в която установяват и хипноизлъчватели, както стационарни, така и мобилни. Дали това е фантазия?

Ни най-малко. Ако от зрителната кора по схемата на биоелектричната активност може да се разчитат специфични думи и образи (японски изследователи провеждат тази дейност дори върху домашни котки и кучета), е възможно да се реши проблема с обратната задача - транслиране в зрителната кора на формула с внушение, в случая човек ще почувства, че пред вътрешния му взор възниква фраза ( може и с картина), като че се появява в мозъка "отвътре". Преди подобно нещо се смяташе за откровен делириум, сега става дума за преминаването към самия праг на новата реалност. За това колко ефективно може да бъде внушението чрез използване на фрази, които могат да се прочетат в Библията. Става дума за историята на пророк Даниил и огнената фраза "Мене. Текел. Фарес " на стената в банкетната зала на вавилонския цар.

Но не си струва да се плашите твърде много, защото всякакви словесни внушения е възможно да се научим да побеждаваме. Но не трябва се заблуждаваме - когато съвременните образовани граждани са убедени, че не са "податливи на внушение", то често се оказва, че това е почти винаги погрешно. Просто хората имат предвид само обичайните за тях методи на хипноза , както и че така твърдят тези, които не са имали опит с тях. А при хипноза, използвайки непознат прийом тези скептици са точно измежду почти най-податливите. Нищо чудно, че жертвите на измами сред просветените граждани са къде повече, отколкото сред "обикновените хора от селото", които са доверчиви само на външен вид.

Нека се отклоним за момент от мрачните мисли за възможностите, които отварят стационарните хипноизлъчватели пред любителите на тоталитаризма. Обръщаме внимание на факта, че сега лесно можете да симулирате дори промени във военната тактика, което ще доведе до появата на мобилен хипноизлъчвател. Не знам какво мислят за това в щаба на нашите партньори, но мога да дам конкретен пример. Разработчици от Минск в края на 2007 г. пуснаха много успешна компютърна игра, базирана на същия "Обитаемият остров". Обаче тази "марка" е привлякла вниманието и на други фирми, които не са били толкова успешни, така че аз ще трябва да дам тук точното име на разработката - "Обитаемият остров. Послеслов. " Това е нещо като основната част тактически тактически "шах" с многоходови задачи и етюди , които не следват сюжета на книгата, а и моделират сцени от битка между четирите страни, фигуриращи в един фантастичен свят Саракш ("варвари", "островитяни", "хонтийци" и "фадърлендци "). Тактически играта е доста реалистична.

"Земята на отците" (това е Фадърленд) има мобилни хипноизлъчватели. Разработчиците не злоупотребяват с тях. Обаче техните скриптове (описание на конфигурациите на противопоставящите се сили на местността), могат лесно да бъдат препрограмирани. И да се види как ще се промени тактиката при масивното им използване от една от страните.

Авторът може да свидетелства, че противодействието на подобни инсталации е възможно, макар и че отначало те могат да са ефективни. Мисля, че в близко бъдеще ще станем свидетели на опити за "прилагане" на подобно нещо на практика. Но тогава задачата за умело обхождане на зоната с действие на мобилни хипноизлъчватели не само няма да изглежда налудност или измислица, но ще бъде разгледана в час по тактика. На края просто исках да напомня на изследователите, ровещи се да отворят друга "кутия на Пандора" да "не попитат за кого бие камбаната".

Сергей Kривенко , кандидат на биологичните науки