събота, 27 август 2011 г.

ОТ КАКВО Е НАПРАВЕНО ЧОВЕШКОТО ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ? ТРИИЗМЕРНИ ОБРАЗИ В АУРАТА


ОТ КАКВО Е НАПРАВЕНО
ЧОВЕШКОТО ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ?
Въпреки електрическите аспекти на човешкото енергийно поле Хънт не смята,
че то е чисто електромагнитно по природа. „Ние имаме чувството, че то е много по-
сложно и без съмнение съставено от някаква все още неоткрита енергия", казва тя
.Каква е тази неоткрита енергия? Засега не знаем. Най-добрият ключ към
загадката ни дава фактът, който почти без изключение екстрасенсите описват, а
именно, че тя се отличава с по-висока честота или вибрация, отколкото нормалната
материя-енергия. Предвид необичайната точност, която талантливите екстрасенси
постигат при възприятието на болести в енергийното поле, ние трябва да обърнем
сериозно внимание на това наблюдение. Универсалността на това възприятие - още
древноиндийската литература твърди, че енергийното тяло има по-високи вибрации,
отколкото нормалната материя, - може да бъде показател, че такива хора интуитивно
са се добрали до един важен факт за енергийното поле.
Древната индийска литература също описва материята като съставена от ану,
или „атоми" и казва, че фините вибрационни енергии на човешкото енергийно поле
съществуват  параману,  или буквално „отвъд атома". Интересно е, че Бом също
смята, че на едно субквантово ниво отвъд атома има много фини енергии, все още
непознати за науката. Той признава, че не знае дали човешкото енергийно поле
съществува или не, но при коментирането на тази възможност, заявява:
„Имплицитният ред има много равнища на финост. Ако нашето внимание може да
напредне към тези равнища на финост, тогава ние ще можем да видим повече,
отколкото обичайно виждаме."
Заслужава да се отбележи, че ние реално не знаем какво представлява което и
да е поле. Както казва Бом: „Какво е електрическо поле? Ние не знаем."
Когато открием някакъв нов вид поле, то изглежда загадъчно. Тогава ние го наименуваме,
започваме да боравим с него и да описваме свойствата му, така че то повече не
изглежда загадъчно. Но ние все още не знаем какво всъщност представлява
електрическото или гравитационното поле. Както видяхме в една предишна глава,
ние дори не знаем какво са електроните. Можем само да опишем как те се държат.
Това показва, че човешкото енергийно поле също ще бъде в крайна сметка
определено от гледна точка на неговото държане, а изследвания като това на Хънт
само ще способстват за нашето разбиране.
ТРИИЗМЕРНИ ОБРАЗИ В АУРАТА
Ако тези прекомерно фини енергии са материалът, от който е направено
човешкото енергийно поле, ние можем да бъдем сигурни, че те притежават качества,
различни от видовете енергия, с които ние нормално сме запознати. Едно от тях е
видно в нелокалните характеристики на човешкото енергийно поле. Друго, което е
конкретно холографско, е способността на аурата да манифестира една аморфна
мъглявина от енергия, или от време на време да се оформя в триизмерни образи.
Талантливи екстрасенси често съобщават, че виждат такива „холограми", плаващи из
аурите на хората. Тези образи обикновено са обекти и идеи, които заемат водещо
място в мислите на човека, около който те са наблюдавани. Някои окултни традиции
твърдят, че подобни образи са продукт на третият, или мисловният слой на аурата, но
докато не разполагаме със средства да потвърдим или отречем това твърдение, ние
трябва да се ограничаваме до преживяванията на екстрасенсите, които са в
състояние да виждат образи в аурата.
Един такъв екстрасенс е Беатрис Рич. Както често се случва, силите на Рич се
проявяват в ранна възраст. Когато тя била дете, понякога се случвало в нейно
присъствие предмети да се движат по своя собствена инициатива. Когато тя
пораства, открива, че знае неща за хора, които нормално няма откъде да узнае.
Макар да започва кариерата си като художник, нейните ясновидски таланти се
оказват толкова впечатляващи, че тя решава да се посвети изцяло на работата си
като екстрасенс. Сега тя консултира хора от всички слоеве на обществото, от
домакини от изпълнителни директори на корпорации, а статии за нейната работа се
появяват в такива различни издания като списание „Ню Йорк", „Уърлд Тенис" и „Ню
Йорк Уоман".
Рич често вижда образи, плаващи около или реещи се близо до нейните
клиенти. Веднъж тя видяла сребърни лъжици, сребърни чинии и подобни обекти,
кръжащи около главата на един човек. Тъй като това се случило в началото на
нейните изследвания на психичните феномени, преживяването я впечатлило.
Изпърво тя не знаела защо вижда всичко това. Но накрая разказала за видяното на
човека и открила, че неговият бизнес е свързан с внос-износ и той търгува със
същите тези предмети, които тя вижда да кръжат около главата му. Преживяването
приковава вниманието й и променя нейните възприятия завинаги.
Драйър също има много подобни преживявания. Веднъж по време на
разчитане тя вижда връзка картофи, кръжащи около главата на една жена. Подобно
на Рич тя отначало занемяла, но събрала смелост и запитала жената дали картофите
имат някакво особено значение в нейния живот. Жената се разсмяла и показала на
Драйър своята бизнес визитна картичка. „Тя беше от „Айдахо Потейтоу Боърд" или
нещо подобно - казва Драйър. - Това е организация на производителите и търговците
на картофи, равнозначна на Американската асоциация на млекарите."
Тези образи не винаги просто се реят в аурата, но понякога изглеждат като
призрачни разширения на самото тяло. В един случай Драйър вижда тънък и
холографоподобен слой от кал, полепнал по ръцете и дланите на клиентката.
Предвид на безукорно спретнатия и скъп костюм на жената, Драйър не може да си
представи защо мисли за омърсяване с някакъв вид лигава утайка ще се въртят из
ума й. Драйър я запитва дали тя разбира този образ и жената кимва, като обяснява,
че тя е скулптор и е опитвала един нов материал тази сутрин, който е полепвал по
ръцете й точно така, както Драйър описва.
Аз също съм имал подобни преживявания, когато съм се вглеждал в
енергийното поле. Веднъж, докато бях потънал в мисли за един роман за върколаци,
върху който работех (както някои читатели може би знаят, аз имам склонност да пиша
белетристични произведения върху фолклорни теми), забелязах, че призрачният
образ на едно върколашко тяло се оформя около моето собствено тяло. Искам
веднага да подчертая, че това беше чисто зрителен феномен и по никакъв начин аз
не усещах, че съм станал върколак. Въпреки това холографоподобният образ, който
обгърна тялото ми, беше достатъчно реален, тъй че когато повдигнах ръката си, аз
можах да видя отделните косъмчета от козината и начина, по който кучешки нокти
излизат от вълчата лапа, която обвиваше моята собствена ръка. Действително,
всичко при тези признаци беше абсолютно реално, освен това, че те бяха
полупрозрачни и аз можех да видя собствената си ръка от плът и кръв под тях.
Преживяването би трябвало да е стряскащо, но по някаква причина не беше и аз
останах очарован от видяното.
Важното в този случай обаче е, че Драйър ми беше на гости по това време и се
случи да влезе в стаята, докато аз все още бях обвит в това подобно на призрак
върколашко тяло. Тя реагира незабавно и каза: „Боже мой, ти трябва да си се
умислил за твоя върко-лашки роман, защото си станал върколак." Ние сравнихме
видяното от нас и открихме, че сме наблюдавали едни и същи черти. Почнахме да си
говорим и когато мислите ми се отплеснаха от романа, върколашкият образ бавно
избледня и изчезна.

"Холограската вселена" - Майкъл Толбът

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.