Изчезване на хора : телепортация или...

Изчезване на хората и технологиите, сякаш разтворени във въздуха винаги е вълнувало умовете на човечеството. Но без значение колко много учени са се борили над решаването на тази загадка, теория, която да устройва всички така и не се появи.

Разбира се, в някои случаи на изчезване на въздухоплавателни средства или плавателни съдове няма нищо необичайно. Корабът може мигновено да отиде на дъното в резултат например на експлозия. Самолетът може да падне във водата или отломките веднага да бъдат засипани от сняг - а ако катастрофата е настъпила в ненаселен район, вероятността за откриване на самолета клони към нула.

А как е в тези случаи, когато хора и оборудване се преместват в пространството и / или времето?

Пилоти под атака

Чували ли сте някога за преместване във времето и пространството на военни пилоти?
Изтъкнатият учен, астрофизик от НАСА Ричард Ларсън, получил достъп до архива на Държавния департамент на САЩ твърди, че от 1983 г. насам и до днес са известни повече от 287 случая, в които пилотът, летящ на мисия изведнъж се озовава в миналото. Ето само няколко примера.

През 1976 г. съветският пилот Виктор Орлов свидетелства, че докато лети с МиГ-25, вижда под себе си сухопътна война. По неговото описание излиза, че Орлов е станал свидетел на известната битка през 1863 г., близо до германския град Гетисбърг по време на Гражданската война.
През 1994 г. пилотът от ВВС на САЩ Р. Уитман, летящ над щата Флорида, изведнъж фиксира, че е над територия, напомняща на средновековна Европа. Уитман казва: "Видях огромен огън на открито и наоколо купчини от човешки тела". Очевидно той е попаднал в момент, когато чумата бушува в Европа.

Любопитното е, че полетът в миналото почти никога не надвишавал 20 секунди, а често е продължавал дори по-малко. Полетите били както на свръхзвукови, така и на дозвукови скорости. Но защо всичко това се случва? ..

Липсващият баталион

Въпреки това, най-неочаквания случай на масово изчезване се случил сутринта на 12-ти август 1915.
"Денят беше ясен, както може да бъде само един красив ден на Средиземно море. Картината донякъде била нарушавана само от няколко облаци във формата на хляб, всички напълно еднакви, които кръжаха над височина "60". Бе забелязано, че въпреки бриза от юг, духащ със скорост от 4-5 мили в час, облаците не променят своята позиция и форма и не се изместват. Те продължиха да висят на височина около 60 фута, когато се гледа от наблюдателен пункт, намиращ се на 500 метра над морското равнище.
Също така неподвижен, разположен на земята точно под тази група облаци е бил подобен по формата облак, който имал около 800 фута дължина, 250 височина и 200 ширина. Този облак е бил доста гъст, почти твърд на външен вид и се намирал на 14-15 чейна (1 чейн = 20,12 м) от сражаващите се на окупираната от англичаните територия. Всичко това са наблюдавали 22 души от 3-ти взвод на 1-ва полева рота, включително и аз, от нашите окопи по рододендроновите разклонения около 2500 ярда югозападно от облака, лежащ на земята. Нашият наблюдателен пункт бе разположен на около 300 метра над височината "60". Както се оказа, този странен облак бе оседлал сухото русло на ручея и пътя в долинката Каяджикдере, и ние видяхме отлично и краищата, и страните на облака, лежащ на земята. Цветът му беше като другите облаци - светло сив.
Скоро се появил Четвърти Норфолкски полк на британците, няколко стотин души, маршируващи по този път в долината на потока към височината "60".
Въпреки това, когато те се приближиха към облака и без колебание продължиха по пътя си през него, никой вече не излезе от него, за да се разшири бойния порядък и да се атакува височината "60".
Около час по-късно, когато и последния човек от колоната изчезна в облака, той много бавно и внимателно се вдигна от земята като нормална мъгла или облак, докато не се присъедини към останалите облаци, споменати в началото на този доклад. Сега всички те изглеждат като "грахчета в шушулка". През цялото това време групата облаци продължаваше да виси на едно място, но веднага след като "земния" облак се вдигна до тяхното ниво, всички те се отдалечиха на север, т.е. към България. За около 45 минути те се скриха от полезрението.

Този полк се броял за "изчезнал" или "унищожен".
И след капитулацията на Турция през 1918 г., първото нещо, за което Великобритания настоя пред Турция беше за връщането на полка.
Турция отговори, че тя не само не е вземала пленници от този полк, но изобщо не е имала контакт с него и дори не знае за неговото съществуване.
Тези, които са наблюдавали този инцидент, могат да гарантират за това, че турците никога не са взели този полк в плен и не са имали контакт с него.
Ние, долуподписаните, макар и 50 години след кацането на ANZAC (Австралийски и Новозеландски армейски корпус) декларираме, че горепосоченият инцидент е истински дума по дума.
Подписано от свидетели:

4/165 сапьор О. Рейхарт, Матата, залив Пленти;

13/416 сапьор Р. Нюнес, 157 Кинг Сант, Кембридж "

Ето такова писмо е публикувано в новозеландското списание "Спейсвю" през октомври 1965 година. Журналистите с удоволствие подхващат тази история, доукрасявайки го с всички цветове на въображението си. Малцина от тях успели да погледнат в архивите ...
И така, нека се обърнем към официалните документи.
На първо място следва да се отбележи, че норфолкското подразделение "1/4" (т.е., четвърти батальон на Норфолкския полк, както е посочено в повечето публикации по мистериозното изчезване, не би могъл да изчезне нито близо до Галиполи през август 1915 г., нито някъде другаде. Според оцелелите документи в архивите, то участва активно в действията на армията до края на годината, след като е било прехвърлено от Галиполи на друг театър на военните действия. Обаче неопровержим исторически факт е, че още един батальон на кралския Норфолкски полк - "1/5" -наистина изчезнал в близост до Галиполи през август 1915 година. И какво се е случило с хората му все още никой не може да каже ...

По материали от Интернет

Много хора в състояние на регресивен транс си спомнят свои животи на други планети

  Древни легенди и исторически източници, като Библията, "Рамаяна, Махабхарата, руските Веди ни казват, че на земята в древни времена са долетяли "хора от звездите", за определено време са живели на земята и отново отивали на небето.

   Вкаменени следи от боси и oбути човешки крака редом с динозавърска стъпка са намерени в геоложки слоеве на Земята, които са на милиони години. Изхождайки от това, можем да предположим, че хората са живели на Земята или са я посетили много, много отдавна.
  И ето сега се откриват наши съвременници, които са изненадани да научат повече за извънземния си произход. Методът на регресивния транс, който използват в своите изследвания уфолози от Толиати под ръководството на Татяна Макарова, неочаквано довел изследователите към ситуации, които свидетелстват именно за това, без никакви резерви и спекулации. Ясно е, че уфолозите все още не са в състояние да предоставят убедителни веществени доказателства, но това, което е станало известно, предизвиква истински интерес. Участниците си припомнят особености на техния живот на други планети или на космическите кораби в друго хуманоидно общество! Освен това, процентът на извънземни е много висок: от 18 участника от Толиати, които през последните три години са се подложили на регресия, девет души лесно си спомнят за своя живот и дейност извън нашата цивилизация. Половината ! И в общи линии това не били контактьори - хора, които са явно контролирани от някои нечовешки сили, а обикновени граждани, любопитни и понякога дори скептични към всякаква аномалия.
- Искам да подчертая - обяснява Татяна техния метод на сугестия - ние не използваме класическия хипнотичен транс. Т.е. съзнанието на регресанта не се отключва, той лично държи всичко под контрол, и споменът за това, което е видял се съхранява след сесията. Ние не му налагаме нещо изкуствено, не внушаваме, а и не можем да внушим никакви фантастични образи. Всичко, което се извлича, идва само от подсъзнанието му.
- И няма ограничения? Няма блокажи от типа "не мога да кажа"?
- Най-вероятно не. Освен това, въпреки необикновеността, нетрадиционните сценарии на съществуване за регресантите в извънземни условия, спомените им се раждат лесно. Човек остава с впечатлението, че този опит психологически е много важен за тях и затова е толкова лесно да се отвори. Но в интерес на истината, имаше един случай със забрана ...
  
   Макарова разказва, че 20-годишен участник на име Иван, потопен в точка от времето пет години преди раждането, изведнъж се видял на космически кораб в дълбокия космос. Другите обитатели на кораба са изглеждали "почти като хора", били облечени в скафандри с шлемове. Иван усетил себе си напълно - психически и физически - че е същия като останалите, и че е равен на тях по статус. Но следва неочаквана реакция: Иван категорично отказал да участва в следващи сеанси с хипноза. Той или не е могъл, или не е искал да опише момента на преход от този кораб в земната си инкарнация и отказва да говори за мисията си с идването на Земята. Впрочем, съдейки по всичко, той едва ли я знае. Но от ранно детство Ваня значително се различава от връстниците си, бил сред тях като бяла врана.
   Изследователите заключават, че природата на този млад човек е само наполовината човешка, а каква е неговата мисия на земята - все още не е ясно.
   Друга регресантка - Олга, ветеринарен лекар по професия, е отправена на Земята с някаква лична мисия. Представяме фрагмент от диалога.
- Каква е целта на вашето раждане на Земята?
- Трябва да. Трябва да ... отида до Земята. Трябва.
- Вашият престой тук, той е важен за хората или за вас?
- Подготовка на хората към други взаимоотношения. Друг живот ще имат хората. Преход ще има скоро, и то качествен. Има общи закони на космоса и хората трябва да се научат да ги приемат и следват. Това е важно ...
- Планиран ли е този преход?
- Да, за да не унищожават. Хората да не унищожават, или да се самоунищожават. Ако не се съобразяват със законите.
   Така че има доста твърди установки по отношение на човечеството. При това Олга смята, че е принудена в земния си живот да се адаптира и да живее доста потайно. Очевидно, това е причината за нейната некомуникативност и предпочитание към общуването с животни. По време на сеанса с регресията също така се разкри, че тя до навършване на две години и половина е била в контакт със същества, които тя идентифицира като свои и които се появили в дома й във видима за нея форма. Но след това този контакт спрял, тъй като детето започва да изпитва голям страх.

   Сравнително често историите на регресантите са изпълнени с описания на личното, макар станало в далечното минало, участие в колонизацията на Земята. Характерно е, че предложението да си спомнят себе си в толкова далечно минало първоначално го възприемали с неприкрит скептицизъм: "Глупости, това не може да бъде, аз не знам нищо и не си спомням". Въпреки това, скептицизмът изчезнал веднага, след като хората започнали в образите, усещанията и детайлите да си спомнят събитията, в които са участвали преди много време. Обикновено историята и подробностите от спомените му за регресанта е било пълна изненада. Толкова много, че той, буден в този момент, отказва да повярва в тяхната достоверност.

   Имало е случаи, когато изследователите трябвало да търсят в спецлитература аналози на спомените на регресантите. Така един от участниците на име Сергей, описвайки среща на аборигените от руския север с пилотите на дисковиден апарат, която се състояла преди хиляди години, много искал да "направи точната картина", но това не се получавало. А "аномалията" била в това, че откритата част на тялото на пилотите леко блестяла. Именно леко, без всякакви лъчи, нимбове и други религиозни атрибути.
   За Сергей това е нещо непознато, а Татяна Макарова и нейният колега Николай Гусев след сеанса намират споменаване, че пришълците, които са участвали в създаването на шумерската цивилизация са имали навик да намазват кожата си с антисептичен мехлем, който създава ефект на сияние на кожата. Упоменаването на факта се съхранило в археологически обекти от тази епоха, но се среща в публикуваната литература само веднъж, и Сергей очевидно не го е знаел. В същото време той не може да съотнесе в съзнанието си това, че външно апарата е напълно непрозрачен, а вътре част от него е била прозрачна и позволявала да се види околното пространство.
   Между другото, такива "грешки" дават основание да се смята, че това не е фантазия, а виденията са реални: те са свързани с личния опит на този човек.

   При отделни регресанти било възможно да се идентифицират спомени не само за определени етапи на колонизацията на Земята, но и за последващи животи в земни условия. Така например, регресантът Евгени си припомнил живота си в древното селище на един от славянските народи. В тази нация от уста на уста преминавала легендата за предците, които слезли от небето на коконообразни канута. Един от новодошлите някога е бил и самият той. Евгени е напълно наясно, че той не е от първата, а от третата вълна на пришълци от друга планета. По време на сеанса Евгени с удивление изброил особеностите на колонизираните места : централен кръгъл остров, постоянен ден (!), широко водно пространство около острова - полуканал-полуморе, от който се разклоняват четири континента. А обратната страна на планетата по негови усещания била почти изцяло покрита със сняг и лед.
Малко е да се каже, че описанието на Хиперборея не е било познато на Евгени, но спомените му имат една основна разлика от историческите източници.
   Ние знаем от историята, че в Хиперборея е имало половин година ден, половин година - нощ, което съответства на сегашното състояние на подполярната област. Евгени описва място с постоянен ден. Спомените му свидетелстват, че по това време нашата планета е била постоянно обърната към Слънцето от една страна, както е сега Луната спрямо Земята, въпреки че светилото в небето описвало кръг на височина от 30-35 градуса над хоризонта. Евгени с голяма трудност успял да формулира идея за такова разположение на планетата и звездата. Видяната от него картина не подлежи на проверка, но фактът за такова взаимно разположение на звездите и планетите ние не можем да отхвърлим с лекота. Ами ако се окаже, че е възможно? С Луната това е така ...
   Друга регресантка първо описва как представителите на нейната общност, които имали славянски външен вид, в даден период от миналото извършили кацане в района, който по вида на растителността наподобявал тундра. А от друга част от личните й спомени може да получите представа за постепенната асимилация на извънземните в човешката общност.

- Интересно е, че вече сме срещали няколко случая, които показват, че може би вълните на заселване са настъпили по различно време, но най-вече в Северното полукълбо - отбелязва тази особеност Татяна Викторовна. - Например, част от регресантите описаха кацане в областта на сегашния, но навремето доста годен за живот Северен полюс, а други - кацане в полярните региони, но тогава, когато полюсът бил вече необитаем, а е била населена южната част на планетата.
   Друго изненадващо в сеансите било, че мястото на извънземното пребиваване се възприема от по-голямата част от регресантите като роден дом, с топлота, любов и ярко изразено страдание от дългата принудителна раздяла. Понякога дори имало сълзи ...
- Връщането обратно в реалността е трудно за много хора, и ние започнахме да правим нещо под формата на психо-корекция с цел получателя правилно да разбере това, което е научил за себе си - казва Макарова. - Те трябваше да приемат настоящата действителност и да не се травмират със спомени от миналото ...

   Според изследователите от Толиати използването на регресивен транс е един от най-перспективните методи на уфологическите изследвания.

По материали от esotericnews

Земята не се върти около Слънцето

Ако мислите, че теорията за въртене на Земята около Слънцето е абсолютно доказан факт, то вие сте, за съжаление, в голяма заблуда. В тази теория има толкова много несъответствия, че тя отдавна се намира на същия рафт с теорията на Дарвин за произхода на човека от маймуната.


На някого е изгодно, хората да не знаят истината и тази измама, втълпявана още от детството, от училище, след това на човека, израснал в едно напълно погрешно възприемане на света. Най-невероятното е, че толкова много хора вярват, че Земята се върти около Слънцето, че те не е са състояние да възприемат реалността. Смехът им е информация, която ги прави подобни на пациентите в психиатрична болница.
Колко ужасно може да прозвучи за вас сега, информацията, че Слънцето се върти около Земята? Вероятно у вас би се случила емоционална драма, вътре във вас. Вашият мозък би отказал да го приеме. Но за да разберете точно, трябва да се окажете на Слънце, за да видите, че Земята се върти около него. Това е невъзможно да се направи, така че всичко, което съществува е теория и друга теория.
Дори космически кораб не може да ви помогне да разберете, какво около какво се върти. Защото там няма и не може да има космически причини, някои точки, по които можем да съдим за движението на нещо. Например, вие седите във влак, или обратното, срещу вас седи влак. И тук виждате движение. Кой се движи? Влакът срещу вас или вашия влак? Вие гледате земята надолу, и знаете, че се движи. Но в пространството това е невъзможно, там всичко се движи. И е невъзможно, не само да се разбере това, което се движи, но и това, което се движи наоколо.
Все повече и повече учени в наше време са дошли до заключението, че е налице съвместно движение на Слънцето и Земята, по отношение едно към друго. Това означава, че няма (а в действителност няма как да има) твърда концепция, че Земята се върти около Слънцето. За това, в момента, има два най-важни факти: съществуването на аналемите и уравнението на времето. Но всичко това излиза извън простите думи и разговорът тече на по-високо ниво. Така че ако искате да знаете повече за това, го изучавайте. Познаването на истината е много важно. Особено, че може да разклати мащаба на измамата, която царува наоколо.

видео

zahariada.blog.bg