Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 11

    БЕЗСЪМНЕНО ВСИЧКО ТОВА звучи налудничаво от гледна точка на разума. В научно-материалистичната вселена, в която живеем, определено няма място за подобен род разсъждения. Но както вече видяхме, научно-материалистичната гледна точка си има своите ограничения. Когато се стигне до разсъждения относно толкова отдалечени от нас събития като началото на Вселената, става неизбежно и върху най-миниатюрната прашинка от доказателства да се градят планини от спекулации. Водещи физици, космолози и философи се надпреварват да изказват хипотези за безкрайни, преплитащи се измерения, за паралелни вселени и за „сапунени мехури". Ала техните разсъждения изискват точно толкова голяма доза въображение, колкото и размислите на Тома Аквински за ангелите върху главата на топлийка.    Главното е, че когато се стигне до големите въпроси, хората не винаги избират съобразно баланса на вероятностите, които често са твърде миниатюрни, за да бъдат измерени. Хората често предпочитат една гледна точка пред друга, защото някъде в дълбините на съзнанието си точно в нея искат да вярват. Ако се научим да си даваме сметка за тази наша предразположеност, няма да има нищо по-лесно от това, да вземем решение, което е - поне в известна степен - свободно, тъй като е базирано на познание. Защото онази част от нас, някъде в дълбините ни, онази част, която иска да вярва в механично-материалната вселена, може в крайна сметка да не се окаже частта, която искаме да решава съдбата ни. „Познай себе си!", ни съветва Богът на Слънцето. Техниките, преподавани в мистичните школи на древността и в модерните времена от общества като розенкройцерите, целят да ни помогнат да осъзнаем ритмите на нашето дишане, на сърцата ни, на сексуалните ни импулси, ритмите на събуждането и сънуването, както и на безпаметните сънища. Езотеричната философия призовава към преоткриване на духовните йерархии над нас, но паралелно с това и към откриване на божествените способности, скрити вътре в нас. Такава е тайната, съхранявана и предавана на поколенията от гении като Платон, свети Павел, Леонардо да Винчи, Шекспир и Нютон: 1. Ако започнеш да мислиш толкова задълбочено, че да преоткриеш духовните корени на мисълта, ако разпознаеш мислите като живи, духовни същества... 2. Ако успееш да развиеш достатъчно силно усещане за собствената си индивидуалност - така, че да осъзнаеш взаимовръзката си с мисловните същества, които непрекъснато влизат и излизат от тебе, но не се предадеш на тази реалност... 3. Ако успееш да си възвърнеш древното чувство на почуда и използваш това чувство, за да събудиш волята си, която се спотайва в най-тъмните и скрити ниши на съзнанието ти... 4. Ако огънят на любовта ти към твоите събратя извира от сърцето ти и те кара да рониш сълзи на състрадание, то това означава, че работиш с Четирите елемента. Означава, че си започнал процеса на тяхната трансформация. Точно това е мистериозното четворно „дело", за което говори свети Павел в „Първо послание към коринтяните", 13:12-13: „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта." Интуицията е трансформиран интелект, който възприема духовните същества като реални. Свети Павел нарича това вяра. Почудата е трансформирано чувство, което е осъзнало духовните механизми на Космоса, но не е било погълнато от тях. Свети Павел нарича това надежда. Съзнанието е трансформирана воля, когато, посредством работа върху мисълта и въображението, върху вярата и надеждата, сме започнали да трансформираме онази част от себе си, която живее точно под прага на съзнанието. Свети Павел нарича това милосърдие или любов. Въздействайки на надеждата с вяра и въздействайки на любовта с вяра и надежда, човешкото същество може да се трансформира в ангел. Така Скорпионът се трансформира в Орел. Орелът работи върху Бика и Бикът се сдобива с криле. Крилатият Бик работи върху Лъва, който на свой ред също се сдобива с криле. В края на този четиристепенен процес крилатият Лъв работи върху Човека така, че той се трансформира в Ангел. Такава е великата мистерия, преподавана в мистичните школи на древността - философия, която се превръща във велика мистерия и на езотеричното християнство. Четирите елемента играят ключова роля в образуването на физическата Вселена, а работейки върху тях, докато те влизат и излизат от нас, ние трансформираме не само себе си, но и цялата Вселена. Ако даден човек рони сълзи на състрадание, животинската му природа претърпява известна трансформация, но такава трансформация претърпяват и херувимите, които заемат и обгръщат целия Космос. Промените в човешката психика се превръщат в семена за трансфигурацията на цялата материална Вселена.


 "Апокрифната история на света"

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 10

   Само в това невзрачно предградие на Вселената, където чудеса все по-трудно се случват и където гении все по-трудно се раждат, само в тази епоха, в която стандартите за образование на образова­ните класи все по-стремглаво девалвират, само в това време и само в това пространство хората смятат, че материята предхожда съзна­нието. Във всички друти пространства и във всички други времена хората са вярвали в обратното. За тях би било абсолютно невъз­можно да си представят как някой може да вярва в това, в което вярваме ние.

Тайната история смята, че тази промяна се дължи на промяна­та в човешкото съзнание. Според езотеричния разказ за Сътворе­нието и битието съзнанието се променя много по-бързо и ради­кално, отколкото конвенционалната история би допуснала. Надя­вам се тази книга да е успяла да ви докаже, че ако само преди ня­колко поколения хората са споделяли философия, в която съзнани­ето предхожда материята, то това не е последица от някакъв офи­циален дебат, когато са се събрали и са гласували в полза на идеа­лизма, а просто защото всички до един са преживявали света по идеалистичен начин.

Замислете се само колко различно е вашето съзнание от съзна­нието на родителите ви! Вие вероятно сте много по-либерални, по-толерантни, по-способни да оцените гледната точка на хора от друга раса, класа, пол, сексуална ориентация и т.н. В някои отношения вие вероятно познавате себе си много по-добре. И тъй като идеите на Фройд вече са инфилтрирани на всички нива в обществото и мис­ленето, за вас съществува далеч по-малка вероятност да останете в неведение за сексуалната основа на вашите житейски подбуди. Или за вашите икономически мотиви - благодарение на Маркс.

Вие вероятно не сте толкова потиснати, не изпитвате такъв го­лям страх от авторитети, задавате повече въпроси и не се чувствате толкова силно обвързани със семейството. Вие вероятно по-лесно изричате лъжи, имате по-слаба концентрация и далеч по-малка го­товност да се отдавате на досадни задачи с оглед постигането на дългосрочни цели. И макар че жанровете на популярната култура се надпреварват да възхваляват романтичната любов, вие, както и по­вечето хора около вас, вероятно изобщо не вярвате в нея. Малцина от вас биха желали да останат с един и същи сексуален партньор цял живот. Всъщност, както подчертава и Рилке в своите „ Тетрадки на МалтеЛауридс Бриге ", част от вас няма търпение да се отърве от отговорността да бъде обичан.

Следователно нашето съзнание е твърде различно от съзнание­то на нашите родители и безкрайно по-различно от съзнанието на нашите баби и дядовци. Проектирайте тази скорост на промяна на­зад в миналото и веднага ще стане ясно как само преди няколко по­коления будното съзнание на хората е било такова, каквото е наше­то по време на сън. Този извод обаче поставя въпроса: каква е насо­ката за промяна на съзнанието ни в близкото бъдеще?

Според гледната точка на философията, постулираща превъз­ходството на съзнанието над материята, мисълта е създала физич­ната Вселена именно с цел да отгледа човешкото съзнание и да му помогне да еволюира.

Какво следва от това за нашето съзнание?

   Според езотеричното ХРИСТИЯНСТВО Исус Христос е живял на Зе­мята точно в средата на историята на Космоса. Неговият живот е ключовата, повратната точка в историята. Всичко след нея е огледално отражение на всичко, случило се преди това. Следователно днес преживяваме великите събития от предхристиянските времена, но в обратен ред, а бъдещото ни развитие ще ни върне към началните етапи

Например    през 2000 г. сл.Хр. животът е отражение на живота на Авраам от 2000 г. пр.Хр., когато се е раз­хождал сред идолопоклонническите небос­търгачи на Урук. Съв­ременните небостърга­чи могат да бъдат оп­ределени като символи на фундаментализма. От една страна са край­но десните християни, които с чиста съвест можем дапоставим редом до най-крайните  форми на исляма. И двете крила държат на    всяка цена да изтрият свободната воля на индивида, да потиснат интелигентността му , да 

го примамят към непросветлен екстаз. Тако­ва е влиянието на Луцифер. От друга стра­на е войнстващият на­учен материализъм, който държи да задуши завинаги човешкия дух. Машините ни правят машиноподобни. И това е влиянието на Сата­ната, който мечтае да стигне докрай - да изстиска до капка духа ни и да ни превърне в чиста материя. И точно както Луцифер някога се е преродил, така сега ще се прероди и Сатаната. Ще го направи като писател. Целта му ще бъде да унищожи духовността, като я „обясни" и напълно я лиши от сми­съл. Този човек ще притежава способността да създава свръхестес­твени събития, след което без всякакъв проблем ще им дава редукционистко научно обяснение. Първоначално ще изглежда, че е благодетел на човечеството, В началото дори самият той няма да съз­нава, че е антихристът - може би ще си вярва, че всичко, което пра­ви, е в името на човека и за благото на човека. Ще успее да се пребо­ри с опасните суеверия и ще работи за обединението на религиите по целия свят. Ала внезапно в живота му ще настъпи миг на безум­на гордост, когато ще осъзнае, че започва да постига неща, които дори и Исус Христос не е успял да постигне. И точно в този момент ще осъзнае своята идентичност и своята мисия.

Как да разпознаем Сатаната? Или всеки фалшив пророк? Как да разпознаем фалшивото, повърхностно духовно учение? Фалшивите учения обикновено нямат никакви или почти никакви морални из­мерения. Такова например е учението, препоръчващо събуждането на чакрите, но единствено с цел за „лично израстване". Истинските духовни учения поставят на първо и последно място любовта към другите и към човечеството.

Тази история ви предложи изобилие от доказателства, че инте­лигентните хора във всеки момент от човешката история са били добре запознати с едно или друго от теченията на езотеричната фи­лософия. Използвали са тайни техники, за да постигнат променено състояние на съзнанието, в което са разполагали с достъп до най-високите нива на Космическия интелект. Доказателства сочат също така, че хората, членове на тези тайни общества, са се ръководели от върховната цел за изковаване на нови, много по-интелигентни форми на съзнание. Езотеричното мислене е имало огромно, реша­ващо влияние върху развитието на човешката мисъл - факт, който в наши дни целенасочено се пренебрегва.

Съобразно този начин на мислене някога човеците са разполага­ли с неограничен достъп до света на духовете. Ала след това мате­рията се е втвърдила и този достъп постепенно е изчезнал. Днес бариерата между нас и духовния свят отново започва да изтънява. Материалният свят се износва и става все по-рехав и прозрачен.

Възможно е да започнем все по-често да осъзнаваме моделите, които ни се подсказват от „случайните съвпадения" и от синхронността на преживяванията ни. Възможно е да започнем да забеляз­ваме в тях очертанията на дълбиините закони. Възможно е вече да не прибързваме да отсъждаме интуитивните си прозрения или бри­лянтните си идеи като изцяло наши собствени и да се осмелим да допуснем, че са ни подсказани някъде отвън.

И паралелно с началото на осъзнаването, че може би около нас има безтелесни същества, които ни помагат и ни дават идеи, нищо чудно да започнем да прозираме, че сме свързани един с друг много по-силно чрез мисленето, отколкото чрез речта и физическото наб­людение. Възможно е да се сдобием с усещането, че взаимодейст­вието ни с другите е процес, далеч по-загадъчен и мистериозен, от­колкото до този момент сме допускали. В близко бъдеще вероятно ще се научим да гледаме на роднинските си и приятелски връзки в контекста на прераждането. Може би ще започнем да осъзнаваме как свързаността ни от предишните животи оказва влияние върху днешните ни „подсъзнателни" чувства на харесване и омраза, въз­никващи у нас в мига, в който срещнем непознати.

"Aпокрифната история на света"

Ангелът-хранител и предишният живот ( "Mъртвите ни говорят" )

 Някои мистици са имали привилегията да виждат понякога или даже доста често своя „ангел-хранител”. Измежду многото примери може да се посочи този на Мехтилде Талер (1869-1919), чиито съобщения са ни предадени от кавалера Фридрих фон Лама. Описанията на различните категории ангели са великолепни. Ала тя виждала по-специално всеки ден своя ангел-хранител, получавала от него наставления, насърчения, послания, които трябвало да предаде. . . Но самите описания според мен съдържат съвсем очевиден и значителен: дял на спонтанно и несъзнателно символизиране.

   Ако се проучат отблизо разпилените указания, дадени в прочутите Диалози с ангела, ще се достигне до схващането за невероятна близост между ангела-хранител и покровителствания от него човек. Получавайки посредством Хана посланията на своя ангел, Жита Малаш веднага го разпознава като своя „вътрешен покровител”. Тя изпитва отчетливо чувство, че всъщност го е познавала, но не успява да извади от подсъзнанието си ясен спомен за това. Тя остава „на границата на спомена”. Жита малко по малко започва да предчувства това тайнство и дори го изразява. Накрая тя казва на своя ангел: „Значи аз съм ти”. Посредством Хана ангелът се усмихва и отговаря: „Още не.” Друг път ангелът й казва още: „Ти си моето по-плътно подобие” или също: „Ако вярваш, че аз съм ти – то това ще стане”. И накрая той се изразява още по-ясно:

„Преди раждането – някогашното – майката и детето са едно. Когато детето се роди – те се разделят на двама.

Ние сме двама. – Когато се родим, ще станем едно.”

   Впрочем техните съдби са свързани: „Ние или ще загинем с вас, или ще се пречистим заедно с вас.”

   Тук достигаме до много старата иранска тема за „фраварти”. Известно е, че всъщност това понятие за ангел идва от древна Персия, през Асиро-Вавилония и древноеврейския Стар Завет. Това не изключва възможността други да са развили съвсем самостоятелно същите вярвания, тъй като явленията, стоящи в основата на това поверие, са всеобщи. „Фраварти”, това е нещо като небесно съответствие на това, което сме, наш близнак, наше второ аз. Изначално дори ангелите са имали свое фраварти. Но нали ангелът от Диалозите казва, че серафимът е за ангела онова, което е ангелът за нас! Същевременно маздеистката** традиция развива тази тема преди всичко във връзка с всяко същество, въплътено в материя. Анри Корбен продължава темата, проучвайки както библейския разказ за Тобиас, където персийското влияние е неоспоримо, така и мандеисткия гноене***, манихейството, коментарите на Плотин върху някои текстове на Платон и дори някои упанишади****.

   Сведенборг, който твърди, че може да отиде до другия свят практически толкова пъти, колкото пожелае, разказва, че така много често разговарял с двойниците, с небесните „образи” на хора, с които много трудно би се срещнал на Земята.

   Струва ми се, че всичко това трябва да се причисли към онова, което композиторът Лист обяснил на Розмари Браун по повод на прераждането. Искрено казано, онова, което той говори, не винаги ми се вижда съвсем ясно, дори ако се премине от френския превод, който често е доста приблизителен, към оригиналния английски текст. Той като че ли понякога си противоречи. Въпреки това неговият текст ми се струва много важен:

   „Прераждането така, както обикновено се разбира, не съществува. . . На Земята вие се смятате за завършени същества. Ала всъщност само една част от вас се проявява посредством физическото ви тяло и мозъка. Останалото остава в духа ви, но е свързано с вас и вие образувате едно цяло. . . Тогава той ми обясни как една и съща личност никога не се завръща два пъти на Земята. И подробно ми разясни защо това е невъзможно.”

   Но той също така признава, че не съществува общовалидно правило:

   „Има безкрайно много възможности и не съществува никакъв категоричен принцип.”

. . . „Лист ми каза също така, че ние всъщност не образуваме една „цялост”. Всяка личност е душа с много аспекти и един ден той ми обясни всичко това с научни термини:

   „Представете си един атом – каза ми той. – Той се състои от протони и неутрони, които всички заедно образуват ядрото му, заобиколено от електрони. Душата прилича на него. Тези отделни части са събрани заедно в ядрото. Но всяка част може да бъде отделена и именно тези отделни части от ядрото на душата, ако може така да се каже, могат да се проявяват във вашия свят под формата на различни личности.”

   Може би тук трябва отново да се приложи теорията за „областите” от Принстънския Гносис, за която вече говорихме? Над полусъзнанието на частицата се намира полусъзнанието на атома, а над него – полусъзнанието на молекулата, после полусъзнанието на органа, накрая – нашето съзнание, царящо над цялата съвкупност и извършващо с по-голям или по-малък успех синтеза на всички наши наклонности, вписани в гените ни и хармонизиращи функционирането на различните области на нашия мозък. Но може би над нас има някакво свръхсъзнание, образуващо по-обширна и по-богата цялост, от която ние сме само един елемент? Може би именно на това съответства необичайното изживяване на Робърт Монро в онова, което той нарича Място III, свят, паралелен на нашия, и, изглежда, по-малко развит, в който той срещнал едно друго свое аз, с което се сливал в нещо като обладаване всеки път, когато отивал там. А също така може би и вече разказаното изживяване на Жана Гене, която за кратък миг изживявала два, а друг път и три живота едновременно, но в различно място и време.

   Може би тук се крие дълбоката истина на цялата индийска мисъл за относителността на „аза” и необходимостта от неговото надхвърляне. Ала без при това този „аз” да изчезва дори за миг в това свръхсъзнание. Впрочем егрегорите, произлезли от нашите добри или лоши помисли, са поне една от възможните форми на тези свръхсъзнания, и тяхното съществуване се намесва толкова малко в нашето, поне именно на съзнателно ниво, че ние доста трудно се убеждаваме в тяхното съществуване.

   Впрочем единството между ангела и покровителствания от него, подсказано в „Диалози с ангела”, отива и по-далеч. Текстовете добре показват това. Същото това единство цари между всички ангели:

   „Ние сме напълно отделни, отделни и в същото време сме ЕДНО. Вие също, колко различни сте за НЕГОВА слава, но също така сте ЕДНО.”

   А още по-нататък, след като има също така единство между всеки ангел и покровителствания от него, и между всеки серафим и неговия ангел, следва дълбокото единство на цялото сътворение на фона на Бога, на златния фон на иконите, в Светлината, която винаги е неизменна, но е пригодена към всяко ниво на съществуване, към всяка „област”.

   Може би в тази перспектива ангелът-хранител е невъплътена част от самите нас. Или ние заедно с него образуваме нещо като тандем, в който може би има и други елементи, като пътник без билет, злощастно присъединил се без наше знание при някоя злополука или болест, или по тайнствено нареждане на провидението, натоварило ни да участваме в неговото изкупление, като всички допринасят за появата на едно висше съзнание, което същевременно не премахва нито общата, нито нашата лична свобода? А още по-надълбоко без съмнение съществува предхождащото всичко единство на всички неща в Бога, а за християните, казано по-точно – единството на всички неща във въплътения Христос.

   Съобщенията на много духове, оповестяващи посредством гласа на медиума, в който са се вселили, че то вече е станало, както това може да се прочете в свидетелствата на Маги Лебрьон, Жанин Фонтен и много други, всъщност могат да бъдат обяснени много по-добре с тази изключителна сложност на човешкото същество.

   Пред онзи, който страда, аз няма да кажа дори и със съчувствие: „Той изплаща предишните си грехове”. Жита Малаш добре е усетила, че „в това разсъждение има нещо погрешно”. Но ще си помисля: „Може би той понася заради мен онова, което аз не съм могъл да понеса, защото не съм достатъчно великодушен.”

   Човечеството образува едно цяло. Цялата тази съвкупност трябва да бъде спасена, да бъде върната към Бога, да се научи да обича. Онова, което един от нас не е успял да пречисти достатъчно в своя живот, трябва да бъде поето и пречистено от друг, за него, за другите, за да не трябва другите на свой ред да поемат недовършеното дело. Но ние не сме оставени сами в това колосално начинание. Ние непрестанно получаваме помощ от отвъдното, от другите части от самите нас, други цялости, чиято работа или мисия завършваме.

   Ще цитирам от книгата на Маги Лебрьон едно от тези послания от отвъдното, което говори no-ясно за това. Става въпрос за Антоан. Неговият „дух” се появява на майка му по време на молитвено събрание още преди самото му раждане. После това става и втори път, когато той току-що се е родил и трябва спешно да бъде приет в реанимацията. И накрая трети път, на Коледа. Именно в третото си слово той започва да говори като някой, който лично се завръща на Земята:

   „Колко трудно, колко болезнено е да се завърнеш на тази забравена от векове земя! С вълнение отново стъпвам на теб, земя на моите далечни предишни въплъщения. . .”

   Ала към края на същото изказване (следователно то е направено от една и съща цялост), той вече говори по-скоро като някой, който поверява новото дете на неговите родители:

   „Мисията ми е завършена, аз трябва отново да поема своя бяг по безкрайния път. В сърцето ми малкото пламъче ще утешава моята мъка, аз ви оставям една много любима душа в украсена с панделки люлка. Тя е красива, тя е спокойна, доверчива към свободно избраната и най-накрая приетата си съдба. . .”

   Впрочем последният текст ме кара да се спра на един друг проблем. Макар че мисля, че прераждането, както обикновено се смята днес в Западна Европа, не съществува, аз вярвам, основавайки се на многобройни свидетелства от отвъдното, на които имам доверие, че има някаква форма на предсъществуване, поне в такъв смисъл, че всеки от нас, преди да дойде на белия свят, има кратко, но ясно видение за основните насоки на живота, който му се предлага, нещо като основа, върху която свободата му ще продължи да гради. Зороастризмът, който не познавал превъплъщението, е знаел за това предсъществуване. Смятам, че и тук, както по въпроса за ангелите, това не е просто съмнителна теория, а че в основата й стоят някои опитности. От отвъдното Ролан дьо Жувнел признава тази особена роля на древния (предислямски) Иран: „Иран -казва той – е една от люлките на първичния модел.”

**МАЗДЕИЗЪМ – зороастрийска религия от древен Иран (Бел. прев.

*** ГНОСИС – философско еклектично учение, стремящо се да обедини всички религии и да обясни дълбокия им смисъл посредством езотерично познание на божествените неща. (Бел. прев.)

МАНДЕИЗЪМ – гностична секта и баптистка религиозна общност, чието учение съчетава вавилонски, персийски, еврейски и манихеиски схващания. (Бел. прев.)

МАНИХЕЙСТВО – религиозно учение, възникнало през III век в Персия. В основата му стои дуалистичният принцип за вечната борба между доброто и злото. Неговите последователи отричат материалния свят, проповядват аскетизъм и безбрачие. (Бел. прев.)

**** УПАНИШАДИ – древноиндийски религиозно- философски коментари към свещените книги на индуизма – ведите. (Бел. прев.)



   «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
   Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
   За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.

           Франсоа Брюн