Шаманите и магьосниците могат не само да възприемат, но и наистина да пътуват до миналото и бъдещето, както и до паралелни реалности, тъй като те напълно контролират изместването на събирателната точка на възприятието. При обикновените хора събирателната точка е твърдо фиксирана върху възприятието на нашия свят и е „обвързана“ с линейното време. Това ни позволява да „плуваме“ в един и същи поток от пространство-време с обектите на нашия свят.
Но понякога под въздействието на наркотици, силно алкохолно опиянение, страх или травма, събирателната точка на човек се измества от обичайната си позиция и той започва да възприема невидими досега пейзажи от друг свят или същности от тези светове. А с по-силно енергийно въздействие върху събирателната му точка на възприятие – и като цяло се „откъсва“ от линейното време на нашия свят.
И тогава човек изчезва от нашия свят, а нашият свят изчезва от неговото възприятие. Подобно нещо се случи с екипажа на Елдридж по време на експеримента във Филаделфия: мощната енергия на електромагнитните генератори разкъса „времевите връзки“ на членовете на екипажа и когато корабът се върна назад във времето, членовете на екипажа не се върнаха към същата точка в пространство-времето.
Концепцията за времето като съвпадаща сила се вписва добре в общата теория на полето и напълно обяснява връзката между гравитацията, електромагнетизма и времето. Що се отнася до ядреното взаимодействие, сега е общоприет факт, че работниците на полигоните за ядрени изпитания често стават свидетели на всякакви пространствено-времеви явления. И това също предполага, че има известна връзка между времето и ядрените (както силни, така и слаби) взаимодействия. Също така самото време е разделено на външно и вътрешно.
Външно – нелинейно време, или безвремие, определено състояние на повишено осъзнаване, за което се смята, че съществува във фините измерения и се преживява, когато психиката се освободи от кръговрата на вътрешното време във физическия свят. Вътрешното време е линейно време (това, което измерваме с нашите часовници), което се определя от движението на Земята около Слънцето.
Времето не е постоянно във всички точки на Вселената, скоростта му на различни места ще бъде различна. ВВС на Съединените щати проведоха експеримент с два атомни часовника с изключително висока синхронизация. Единият часовник беше "търкалян" на свръхзвуков самолет, докато другият остана на земята по това време. При сверяването им се оказа, че този, който е летял е малко назад. Опитът доказа ефекта на еластичността на времето, за който говори Айнщайн: колкото по-близо е скоростта на летящия обект до скоростта на светлината, толкова по-бавно ще тече времето за него.
Същият ефект се наблюдава в условия на силна гравитация, защото логично е възможно да се предположи, че гравитацията е същото ускорение, насочено към центъра на обект, например планета. Колкото по-голяма е масата на планетата, толкова повече времето се забавя. За наблюдател на повърхността на планетата, където силата на гравитацията е двадесет пъти по-висока от тази на Земята, събития, настъпващи в точка с гравитация, близка до нула, някъде в дълбокия космос, ще се случват по-бързо.
Но за наблюдател в космоса ходът на събитията на планетата ще изглежда бавен. Следователно времето не е определена постоянна и неизменна величина, независима от други фактори. Тя е - "пластична". Възможността за промяна на потока от време предполага и възможността за пътуване във времето, като частен случай са пространствено-времевите явления. Съществуването на подобни явления в различни части на Земята вече не е тайна за никого, а местоположението им на повърхността на нашата планета е пряко свързано с наличието на „входове” или „тунели” към паралелни светове и реалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.