Една от характеристиките на практиката на осъзнатото сънуване е възможността да се срещнем с онези роднини и приятели, които вече са напуснали нашия свят и продължаващи своята еволюция в онази реалност, паралелна на нашия свят, която в митологията на народите по света се нарича "светът на мъртвите". За мнозина това служи като добра утеха за болката от раздялата с заминалите и помага за решаването на различни психологически проблеми, възникнали поради чувство за вина и непоправима загуба. Такъв контакт с починалите по време на практиката на осъзнато сънуване позволява тези проблеми да бъдат разрешени.
И такива срещи, според изследователя на извънтелесните практики и осъзнатите сънувания К. Морли, са точно този 1% от осъзнатите сънища, когато имаме работа не с проекции на собственото си съзнание, а с реални външни обекти от различни светове на външната Вселена... И в този случай сънувачът знае със сигурност и чувства, че има работа точно с такива външни обекти. Като пример за такъв реален контакт Чарлз Морли цитира следната история на англичанка на име Мили, която се измъчвала от чувство за вина, че починалият й баща не би одобрил нейните стриптийз занимания:
"Баща ми почина, когато бях на 12 години и откакто научих за осъзнатите сънища, бях любопитна дали мога да го срещна в осъзнат сън. Постоянно си мислех колко прекрасно би било да го направя сега, когато пораснах. Исках да видя дали той знае какво се случва в живота ни и дали му харесва. Мисля, че исках одобрението му най-вече...
Просто спях както обикновено и после започнах да летя. Летенето насън е моят знак на съня, така че разбрах, че трябва да се направи проверка на реалността. Погледнах ръката си и я обърнах. Тя започна да изглежда смешна и аз се събудих вътре в съня. В небето между облаците имаше пролука и знаех, че през нея мога да стигна до по-дълбоко ниво на осъзнато сънуване или дори, може би, това беше портал, водещ някъде другаде. Беше нещо много светло и знаех, че трябва да стигна до там. Тогава - бам! Чрез този портал влязох в ново пространство на съня, което беше лъчезарно и цветно.
Веднага разбрах, че това е точният момент да поискам среща с баща ми. Следващото нещо, което видях, беше, че той стоеше пред мен с моето куче Пип, което почина преди няколко години. Те стояха близо до обществена зала до нашата къща, но нещата не изглеждаха съвсем както обикновено. Беше той - баща ми. Това обаче не беше проекция на баща ми и той също не беше част от съня - сякаш беше точно баща ми. Когато го видях, той ми махна с ръка и беше толкова истинско!
Първото нещо, което казах, беше: "Тате, изглеждаш точно както преди!" Състоянието на осъзнатост беше стабилно и си говорехме за живота, докато вървяхме заедно. Казах му: "Знаеш ли как сме, татко? Виждаш ли ни?"
„Да, знам за всичко, което се случва с теб, Мили, и съм много горд с всички вас“ - отвърна той с усмивка.
Не посмях да го попитам какво мисли за работата ми като стриптизьорка! Мисля, че това беше една от основните причини, поради които исках да го видя. Когато за първи път започнах да танцувам стриптийз, постоянно си мислех на заден план: „Какво би казал баща ми за това?“ Вероятно дълбоко в сърцето си търсех неговото одобрение и затова започнах тази среща в съня си. Оказва се, че той нямаше нищо против – той знаеше за моята професия и все още се гордееше с мен.
После ме заведе в една къща и каза, че сега живее там. Тя стоеше сред други къщи, недалеч от истинския ни дом. Влязохме вътре и в градината беше поставена маса. Винаги обичаше да яде на открито. Той направи паеля, любимото му ястие. Състоянието на осъзнатост се поддържаше и седяхме в градината, разговаряйки за живота и храненето, и тогава изведнъж се появиха облаци, светлината се промени и аз осъзнах, че срещата ни е към своя край. Усетих, че ме връщат в реалността и изкрещях: „Чао, тате!“. Тогава бях изхвърлена от съня и се събудих в леглото си".
Анализирайки този осъзнат сън на Мили, могат да се отбележат няколко интересни точки. Първо, това е наличието на определен светещ портал от светлина, през който се осъществява контакт с починалия. За да го осъществите, трябва да преминете през този портал в зона на много по-голямо осъзнаване и пробуждане на съзнанието – свят на много ярки цветове, различен от обичайния свят на осъзнатите сънища. Второ, това е ясно усещане за реалността на този контакт и неговата характерна разлика от сюжета и героите на обикновения осъзнат сън, който най-вероятно е „тренировъчен симулатор“ за пътуване на съзнанието в световете на вътрешната вселена. Но за истинските пътувания на съзнанието във външната Вселена е необходим преход през външния портал.
Също така по време на това пътуване на съзнанието в паралелната реалност на „света на мъртвите“, Мили отбелязва неговата прилика с нашия свят, но в същото време и наличието на определени различия. А тайната на подобно пътуване е именно в постигането на „по-дълбоко ниво на осъзнато сънуване“. Именно в това състояние на съзнанието става възможно истинско пътуване извън тялото. И най-добрият начин за постигане на такива състояния е чрез „обикновено” осъзнато сънуване, което е междинно състояние на нашето съзнание. Следователно, ако искате да се научите на реални пътешествия на съзнанието към други реалности, тогава трябва да започнете само с практиката на осъзнати съновидения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.